Невролози: До края на годината ще представим проект на план за действие при пациенти с мозъчен инсулт
До края на годината ще бъде показан план на Национален проект за деяние при пациенти с мозъчен инсулт. Това заяви на конференция ръководителят на Българското сдружение по инсулт доктор Филип Алексиев. По думите му планът е бил създаден, разискван и одобрен по време на Първия народен конгрес по инсулт, който се организира в края на октомври. Той ще бъде възложен на институциите, на професионалните, съсловните и пациентските организации и ще бъде подложен на съществено разискване, с цел да се трансформира в инструмент за деяние до 2030 година
На конференцията стана ясно, че такива проекти съществуват в цяла Европа и обгръщат освен проблемите на лекуването в острата фаза на инсулта, а доста по-широк диапазон от проблеми – организация на мултидисциплинарните екипи, конструкция на stroke центровете, консултиране и следене на пациентите.
Специалистите обясниха, че у нас всяка година близо 40 000 души получават исхемичен инсулт, а задачата на 10-те центъра, които следва да бъдат построени, ще бъде да координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова намеса.
Според невролога доцент Росен Калпачки, член на управлението на сдружението, ограниченията, заложени в проекта, имат за цел да обезпечат
равнопоставено модерно лекуване на инсулт на всички българи, които се нуждаят от него.
Той добави, че мултидисциплинарността, включително и с ендоваскуларни експерти, е един от най-важните подходи и той би трябвало да бъде заложен в проекта, наред с обезпечаването на положително финансиране и опцията за съответно следене на пациентите.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма и би трябвало да бъде основан, акцентира неврологът доктор Добринка Калпачка. По думите й в развитите страни към този момент никой не възприема инсулта само като медицински проблем, в Европа и света това заболяване са преглежда и откъм неговата обществена и икономическа страна.
„ Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други болести, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в фамилията си, какъв брой от пациентите съумяват да се върнат на работа “, обрисува действителната картина у нас сега доктор Калпачка.
За обезпечаването на мултидсицпилинарен метод се разгласи и доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович “ - Стара Загора. Тя бе безапелационна, че като общество би трябвало да си даваме сметка какъв брой доста се е трансформирала картината на инсултите след Коронавирус пандемията.
„ Наблюдава се намаляване на долната възрастова граница за инсулт. Имали сме пациенти на 36 години, имала съм и родилка с инсулт “, показа тя случаи от личната си процедура и прикани да си даваме сметка, че след изписването си от болничното заведение тези хора и техните фамилии ще се изправят пред неимоверни компликации, и казусът ще бъде освен в тяхната ресоциализация, само че и в реинтеграцията им.
За предварителна защита никой не приказва,
подценяват се първичната и вторичната профилактика, сподели Дорина Добрева, ръководител на Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия.
По думите ѝ у нас хората, прекарали инсулт, излизат от болнично лекуване и попадат в нищото.
„ Ако имаме добре проведена система за рехабилитация, с самостоятелно използване на логопедична терапия, на арт-терапия и музикотерапия, ресоциализацията на доста хора ще бъде по-бърза и пълноценна “, сподели тя и прикани лекари, пациенти и общество си подадат ръка и подхващат дейности в една и съща посока.
На конференцията стана ясно, че такива проекти съществуват в цяла Европа и обгръщат освен проблемите на лекуването в острата фаза на инсулта, а доста по-широк диапазон от проблеми – организация на мултидисциплинарните екипи, конструкция на stroke центровете, консултиране и следене на пациентите.
Специалистите обясниха, че у нас всяка година близо 40 000 души получават исхемичен инсулт, а задачата на 10-те центъра, които следва да бъдат построени, ще бъде да координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова намеса.
Според невролога доцент Росен Калпачки, член на управлението на сдружението, ограниченията, заложени в проекта, имат за цел да обезпечат
равнопоставено модерно лекуване на инсулт на всички българи, които се нуждаят от него.
Той добави, че мултидисциплинарността, включително и с ендоваскуларни експерти, е един от най-важните подходи и той би трябвало да бъде заложен в проекта, наред с обезпечаването на положително финансиране и опцията за съответно следене на пациентите.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма и би трябвало да бъде основан, акцентира неврологът доктор Добринка Калпачка. По думите й в развитите страни към този момент никой не възприема инсулта само като медицински проблем, в Европа и света това заболяване са преглежда и откъм неговата обществена и икономическа страна.
„ Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други болести, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в фамилията си, какъв брой от пациентите съумяват да се върнат на работа “, обрисува действителната картина у нас сега доктор Калпачка.
За обезпечаването на мултидсицпилинарен метод се разгласи и доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Проф. Стоян Киркович “ - Стара Загора. Тя бе безапелационна, че като общество би трябвало да си даваме сметка какъв брой доста се е трансформирала картината на инсултите след Коронавирус пандемията.
„ Наблюдава се намаляване на долната възрастова граница за инсулт. Имали сме пациенти на 36 години, имала съм и родилка с инсулт “, показа тя случаи от личната си процедура и прикани да си даваме сметка, че след изписването си от болничното заведение тези хора и техните фамилии ще се изправят пред неимоверни компликации, и казусът ще бъде освен в тяхната ресоциализация, само че и в реинтеграцията им.
За предварителна защита никой не приказва,
подценяват се първичната и вторичната профилактика, сподели Дорина Добрева, ръководител на Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия.
По думите ѝ у нас хората, прекарали инсулт, излизат от болнично лекуване и попадат в нищото.
„ Ако имаме добре проведена система за рехабилитация, с самостоятелно използване на логопедична терапия, на арт-терапия и музикотерапия, ресоциализацията на доста хора ще бъде по-бърза и пълноценна “, сподели тя и прикани лекари, пациенти и общество си подадат ръка и подхващат дейности в една и съща посока.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ