До известна степен духът, куражът, дори цялостният ни мироглед са

„ До известна степен духът, куражът, даже цялостният ни светоглед са свързани с положителната стойка. С възрастта, изключително когато положителната физическа форма е била подценявана, раменете ни увисват пораженчески. “ ~ „ Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без медикаменти “ (Изд. „ Хермес “).

(„ Edith Schiele Seated “, 1915, by Egon Schiele)

Стойката

Историята за еволюцията на човешката раса може да се опише и като се наблюдава стойката. Според мнозина, антропоидът е станал човек едвам когато е застанал на задните си крайници и се е протегнал към звездите.

Стойката отразява придвижването на целия човешки живот в ъгъл от 90°. В бебешка възраст лежим хоризонтално. След това се поизправяме, само че се придвижваме, приведени като маймуни, тъй като още нямаме нужната извивка на гръбнака. На две-три годишна възраст извивката стартира да се образува и детето застава право. В разцвета на своята жизнеспособност множеството от нас стоят допустимо най-изправени, а по-късно с възрастта започваме да се прегърбваме, в случай че не сме се поддържали в добра форма, и още веднъж минаваме в хоризонтално състояние.

До огромна степен стойката отразява вашето отношение към живота. Изразът „ да гледаш на света с високо вдигната глава “ е психически важен и разказвателен. Разбира се, вярната стойка няма да ви защищити от всички неприятни аспекти на живота, само че положителната физическа форма сигурно ще ви помогне да ги сведете до най-малко. До известна степен духът, куражът, даже цялостният ни светоглед са свързани с положителната стойка. Макар че някои интелигентни хора имат неприятна стойка, факт е, че вярната нормално се свързва с развъртян разум. Изследванията, извършени измежду колежани, демонстрират, че като цяло хората с вярна стойка се показват по-добре на психическите проби.

С възрастта, изключително когато положителната физическа форма е била подценявана, раменете ни увисват пораженчески. Ала вярната стойка е жизненоважна освен за външността и психическото благоденствие, само че и за здравето ни.

От анатомична позиция изправеното състояние не е изключително естествено. При хората обаче силите на еволюцията са ориентирани нагоре - в концепциите, идеалите и Стойката. С потреблението на мозъка и многото аспекти от интелекта си индивидът стои най-високо от всички живи същества и е развил ненадминати умения с ръцете и пръстите. Това се дължи на промяната на естественото хоризонтално състояние, удобно за органите и за циркулацията в краката, с отвесно, което пък е удобно както за циркулацията, по този начин и за нарасналото стимулиране на мозъка. Освен това е освободило ръцете. Макар да има животни, които могат да застават за малко на задните си крака, животът в изправено състояние си остава чисто човешка линия.

Да разгледаме преимуществата на нашето изправено състояние. При него връщането на заредената с отрови кръв от главата е ускорено. По този метод мозъкът се зарежда по-бързо със свежа кръв, богата на О2 и кръвна захар. Изправеното състояние освобождава ръцете и те могат да се употребяват за опора. Заедно с усъвършенстваната съгласуваност на очите, ръцете извършват редица комплицирани интервенции.

С времето те не престават да развиват координацията, гъвкавостта и огромни умения. Интересно е да се означи, че центърът за диалект в мозъка е ситуиран в съседство с коровото поле, което управлява и придвижванията на ръцете. Може да се допусна, че с изправянето на нашите предшественици на крайници и възникването на общуването с езика на знаците се е подтикнало развиването на центъра на речта. Започнало е потреблението на звуци, а по-късно и на думи, с които да се показват хрумвания.

Едно от най-големите достижения на изправеното състояние е стимулирането на мозъка чрез нервните рефлекси. Въпреки че стоенето и ходенето ни се костват нещо напълно нормално, е нужна огромна съгласуваност, с цел да поддържаме равновесие в изправено състояние. Три са значимите регулации, които нервите би трябвало да осъществят, с цел да се реализира положително равновесие: (1) отговор на стимулацията от страна на мускулите, (2) надзор на насаждането на очите и (3) надзор на равновесието благодарение на полуокръжните канали на вътрешното ухо. Стимулацията на рефлексните нервни центрове посредством непрекъснато трениране на равновесието, тласъкът, който идва от асимилиране на нови умения с ръцете, опитът да се показват хрумвания с езика на знаците и първичната тирада са били значими фактори за развиването на мозъка.

Друго достижение на изправеното състояние е смяната в развиването на мускулите и костите. Когато два крайници правят работа за четири, те би трябвало да бъдат мощни, с цел да пазят равновесие и носят тежестта. С течение на времето са се развили някои мускули на краката и кръста. Костта на човешкия крайник е станала по-силна. И даже от психическа позиция, изправеният човек би трябвало да има по-як гръбнак, с цел да върви изправен. Било е значимо мускулите, които поддържат изправената стойка, като тези на краката, гърба и врата, да са тренирани по-добре, с цел да се оправят със задачата си.

В изправено състояние положителният мускулен тонус в горната част на тялото е извънредно нужен, с цел да може да се реализира вярно дишане. В хоризонтално състояние гръдният панер виси свободно под гръбнака. Тогава дишането лишава прекомерно малко старания. Следователно, когато сме прави, тежестта на гръдната стена би трябвало да се повдига с всяко поемане.

„ С възрастта неприятната стойка може да докара до физически проблеми “ - споделя доктор Джералд Финерман, бележит ортопед от Лос Анджелис, доцент по ортопедична хирургия в медицинския факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Д-р Финерман акцентира, че неправилната стойка може да провокира „ белодробни, сърдечни и циркулаторни проблеми, артрит и невралгия във врата и гърба, неприятно храносмилане и неправилни хранителни привички, прибързано застаряване “.

Приведените плещи и тил могат да доведат до сърдечна непълнота в ранна възраст - още в четвъртото или петото десетилетие от живота - споделя доктор финерман. - Те могат да причинят изместване на сърцето и нараснало противодействие в белите дробове към изпомпваната кръв, което пък да докара до белодробна хипертония “.

А нищо не е по-вредно за белите дробове от приведените плещи, тъй като те лимитират разширението им при поемане. Въздухът, кадърен да доближи надълбоко в дробовете, изхвърля застоялия въздух, а това е потребно за кръвта, черния дроб, мозъка, артериите и бъбреците. От витално значение да вземем за пример е мозъкът да бъде снабдяван с огромно количество О2, в случай че човек желае да остане жизнен и образован, счита доктор Финерман.

„ Освен това прегърбените плещи карат гръдния панер да притиска стомаха и затрудняват естествената му работа. А превитият гръбнак ще ви придаде прибързано стар тип - прибавя той. - Ще изглеждате доста по-здрави и млади, в случай че стоите изправени “.

Натискът върху органите е друго стеснение, до което може да докара нашето изправено състояние, в случай че сме нехайни към Стойката и не поддържаме коремните мускули в положително положение. Докато сме млади и дейни, мускулите на корема нормално са стегнати и с добър тонус, само че с възрастта отслабват и гравитацията издърпва горната част на тялото напред и надолу. С течение на времето тежестта и негативните фактори на живота като че ли се стоварват върху раменете и ни притискат: гръдният панер увисва, ребрата хлътват, коремът слиза все по-надолу. Но по-важни от външния тип са вредите, които може да ни донесе това провисване.

Когато коремните органи увиснат и стартират да се притискат взаимно, може да се появят огромни проблеми, тъй като опъването на нервите и кръвоносните съдове надолу пречи на естествената циркулация и предизвиква обилни дразнения на нервите. Понякога червата се смъкват с 13 см и повече. Този нескончаем напън върху жизненоважните жлези и органи в тазовата област с течение на времето може да аргументи патологични промени и функционална недъгавост. С всичкия този напън и интервенция е разумно да се чака, че доста ненормални и болестни положения на жлезите и органите значително са породени от неправилната стоика и занемареността на коремните мускули. Коремните тлъстини - вътрешни и външни - постоянно се дължат на прегърбване, а също и на затънал живот и преяждане.

Обрисувах една много мрачна картина на резултата, който оказват неприятната стойка и слабите коремни мускули върху общото здравословно положение и външността ни, само че е изумително какъв брой доста може да се реализира в коригирането и профилактиката с малко схващане, непримиримост и извършения.

След като научихте какъв брой потребно е натрупването и поддържането на нужните за вярната стойка мускули, несъмнено към този момент разбирате, че упражненията са нещо наложително. А когато осъзнаете вредите, които могат да ви донесат неприятната стойка и отпуснатият стомах, 100 на 100 ще намерите метод да отделите тези 10 до тридесет минути дневно за тренировки. Те ще ви обезпечат същински корсет от мускули, който ще поддържа тялото ви в вярна стойка.

Онези, които от много време използват колани за поддържане на корема, никога да не ги захвърлят прекомерно ненадейно. Мускулите са отслабнали и би трябвало да се упражняват последователно. Добро решение е да се стартира с малко леки коремни извършения два пъти на ден за три минути. След това постепенно увеличете продължителността, като на седмица прибавяте по две минути за всеки сеанс от извършения. Изненадващо е какъв брой бързо се тонизират мускулите, вдъхвайки ни прелестно чувство за сбитост. Ако сте решили да свършите в действителност добра работа с коремните си мускули, може да увеличите сеансите до десет-петнадесет минути два пъти на ден. Гледайте да включите и няколко извършения за вярна стойка и еластичност. Така ще постигнете по-цялостно развиване.

Отказването от колана започнете, като го сваляте по един, след това два и така нататък часа на ден. Ще се изненадате какъв брой скоро ще ви се стори непотребен. Ако по някаква здравна причина би трябвало да продължите да го носите, все пак опитвайте да раздвижвате неизползваните мускули, другояче ще им е мъчно някой ден да си възвърнат нужните тонус и мощ. Ако пък ви е невероятно да вършиме извършения, вашият доктор може да ви предпише техни еквиваленти, с цел да предотврати атрофията на нервите и мускулите.

От: „ Наръчникът на Едгар Кейси за здраве без медикаменти “, Харолд Дж. Райли и Рут Хейги Брод, изд. „ Хермес “, 2003 година
Картина: „ Edith Schiele Seated “, 1915, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery