До гробницата явно са стигнали първо обирджиите на гробове някъде

До гробницата очевидно са стигнали първо обирджиите на гробове някъде през 16 век, които разграбват златото и други полезности, оставяйки единствено кости и отворени ковчези.

Но 5 века по-късно, на южните крайбрежия на Темза, в лондонския регион Съдърк, римският саркофаг още веднъж е изкопан – този път от строителни служащи, до момента в който построяват нова жилищна постройка. Тежащият близо три тона и заровен някъде сред 86 и 328 година каменен саркофаг съдържа тялото на жена, за която се счита, че е била на към 30 години, когато умира. Заедно с нея са открити и костите на кърмаче, само че не е ясно дали дамата и детето са заровени дружно.

Саркофагът датира от най-ранните години на Лондон, не доста дълго откакто римляните вършат ограденото със стени населено място Лондиниум на блатистия северен бряг на Темза през 43 година Саркофагът, на юг от селището и оттатък реката, е открит навръх запад от римски път, затрупан от епохи строителство и детрит.

Той и неговите жители дружно с още находки от последните 40-годишните от римските погребения в града – мъртвите хора под улиците на Лондон – сформират цяла галерия на Museum of London Docklands. Има много други находки с изключение на саркофага: четири от изложените черепи идват от яма, открита покрай Лондонската стена (построената от римляните стена, която в миналото е обграждала града), цялостна с повече от 40 черепа на хора на възраст сред 18 и 35, всички убити от удар с тъп предмет в главата.

Има и други експонати. Скелет на куче, заровен в негов личен гроб дружно с нашийника си, само че без глава. Железен пръстен, заварен на място към ръка, неразбираемо дали е изработен преди или след гибелта на ръката и изобщо за какво.

Лондон от основаването си е бил център на търговията, обитаем от имигранти от целия свят (доколкото е възможно). Един от скелетите, да вземем за пример, принадлежи на синеока жена от африканско родословие, която пътува до Лондон по южните средиземноморски търговски пътища. Тя е единствено един от близо 60 000 поданици, с които селището може да се похвали в разгара на силата на Рим в Британия.

Под улиците на Лондон има доста кости. Много кости. Въпреки че популацията на Лондиниум понижава след напускането на римляните през 5 век, градът се разраства в продължение на още два века. Богатството му се трансформира, когато получава внимание от саксонците, които го назовават Лундевик и през идващите хилядолетия продължава да притегля хора, власт и търговия.

През средновековния интервал хората са погребвани в дворовете на църквите, от които в Лондон Сити е имало над 100. Когато популацията е било едвам към 15 000, както през 1100 година, църковните дворове са могли да поемат количеството умрели. Когато обаче популацията се усилва до 80 000 към края на 13 век, мястото става по-малко. И когато хората умират в немислими количества в годините на чумата – през 1348 година, Черната гибел убива към 40 000 души за няколко месеца – енорийските гробища стават рисково претъпкани. Реакцията е всеобщи гробища в полета отвън градските стени. Но градът скоро гълтам и тях.

През 70-те години на 16 век Лондон Сити е два квадратни километра от тъга и красота. Зад стените, издигнати от римляните и защитавани от саксоните, живеят 180 000 поданици, по-гъсто от най-многолюдните градове през днешния ден.

Лондон има потребност някъде да сложи всички тези хора. Нови здания се издигат там, където може, направени от дървен материал, тухла и камък, „ рециклирани “ от съществуващи структури (включително всички римски стени или руини, останали здрави).

„ Много съдове, са открити цялостни с пепел и изгорели кости на римляните, обитавали тук “, написа Джон Стоу в свое проучване на Лондон през 1598 година Стоу, шивач и документалист, е очевидец на доста погребения. Той вижда урните, всяка от които съдържа изгорелите кости и пепел на мъртви римляни. Вижда „ флакони и други ръчно направени стъклени съдове, някои толкоз добре изковани, както аз не съм виждал, и някои от кристал “. Той вижда гладки червени съдове от глина, с римски букви, отпечатани върху дъната, и лампи, украсени с римски фигури.

И, несъмнено, вижда кости. Той чува за каменни саркофази – също като този, открит в Съдърк – да бъдат заравяни в същото поле, и самичък вижда костите на хора, които са били заровени в дървени ковчези, които от дълго време са се разложили, оставяйки единствено дългите стоманени пирони. Другите мъже на обекта, споделя той, декларират, че „ хората, заровени в тези дървени ковчези, в действителност са били убивани въпросните пирони са забивани в главите им “, само че по-късно разяснява, че това е „ малко евентуално “ – по пироните, споделя той, към момента имат части дърво. Той взе един от гвоздеите вкъщи си, както и долната челюст на мъж, чиито „ зъби са страхотни, здрави и неподвижни “.

Кой знае какъв брой още неща лежат под улиците на този град.