Огромни щети по реколтата от праскови и кайсии в Северна България
До 90% стигат вредите по прасковите, нектарините и кайсиите в Северна България след огромните студове при започване на март месец. На места реколтата ще бъде напълно компрометирана, разяснява пред Agrozona Коста Петров от съдружие „ Българска праскова “.
Сериозен е казусът в Каварна и Силистра, само че също и в райони като Тутракан и Сливен.
„ Щети има на всички места където температурата падна до – 17 градуса. В регионите, в които студът стигна до -12 насажденията са оживели, само че и там има частични повреди. Подобно нещо в нашия район е имало за последно през 1985 година “, разяснява Костов.
Проблемът в района се дължи на това, че сортовете имат малко по-къс зимен покой. „ Екстремните температури на 1 март, които паднаха до -17 градуса компрометираха огромна част от реколтата. Ако беше през януари, то реколтата щеше да издържи, само че към този момент е тръгнало суходвижението, пъпките са се надули и сходен мраз е съдбовен. Няма проблеми с късните сортове като ябълката, сливата и крушата, само че при прасковите, кайсиите и нектарините това се отрази пагубно “.
За дръвчетата, чийто плод не е погубен пък има опция за поплексия – физиогично заболяване в резултат на ниските температури. Получават се петна и влизат бактериални заболявания, от които могат да загинат цели дървета.
Земеделците в Северна България ще упорства за поддръжка от земеделското министерство под формата на de minimis. “Трябва да се направи комисия, която да обследва и да дефинира доколко е отпадането в другите територии”, заключи Коста Петров.
Редактор: Деница Райкова
Сериозен е казусът в Каварна и Силистра, само че също и в райони като Тутракан и Сливен.
„ Щети има на всички места където температурата падна до – 17 градуса. В регионите, в които студът стигна до -12 насажденията са оживели, само че и там има частични повреди. Подобно нещо в нашия район е имало за последно през 1985 година “, разяснява Костов.
Проблемът в района се дължи на това, че сортовете имат малко по-къс зимен покой. „ Екстремните температури на 1 март, които паднаха до -17 градуса компрометираха огромна част от реколтата. Ако беше през януари, то реколтата щеше да издържи, само че към този момент е тръгнало суходвижението, пъпките са се надули и сходен мраз е съдбовен. Няма проблеми с късните сортове като ябълката, сливата и крушата, само че при прасковите, кайсиите и нектарините това се отрази пагубно “.
За дръвчетата, чийто плод не е погубен пък има опция за поплексия – физиогично заболяване в резултат на ниските температури. Получават се петна и влизат бактериални заболявания, от които могат да загинат цели дървета.
Земеделците в Северна България ще упорства за поддръжка от земеделското министерство под формата на de minimis. “Трябва да се направи комисия, която да обследва и да дефинира доколко е отпадането в другите територии”, заключи Коста Петров.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ