До 2024 г. банките трябва да представят първите отчети за

До 2024 година банките би трябвало да показват първите доклади за своите зелени активи. Това стана ясно от проучване на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките с присъединяване на проф. доктор Даниела Бобева,проф. д. ик.н Виржиния Желязкова, проф. доктор Светлана Александрова, гл. ас, доктор Яна Пальова, с което 3eNews разполага. За първи път се прави резюме на опита на банките в първия стадий на Зеления преход, реализиран без фискална подкрепа  и План за възобновяване. Данните все още са нищожни и може да се направи слаба сравнимост. Използват се годишни доклади за 2021 година на банките и нефинансовата декларация. Обект на разбора са 18 банки, лицензирани в България. В разбора не са включени клоновете на банки, както и задгранични банки, които по линия на единния паспорт упражняват банкова активност на територията на страната. Информацията за продуктовия микс и финансирането на зелени планове е набрана от страниците в интернет на банките. Според проучването се следи заменяне на вложенията в обичайните въглеродно интензивни браншове с такива във въглеродно ниски или неутрални. Като че ли не пазарът, а регулаторните органи вземат решение какво и по какъв начин да се финансира. Зеленият преход на банките е мощно управляван, появяват се нови регулации, налози, рестрикции, етикиране на дейностите и така нататък Зеленото не е безрисково. Всъщност следим прибавяне на нови опасности и банковата активност става още по-рискова. Един доста значим въпрос е дали да се покачат финансовите условия. Дали и до каква степен да се трансформират финансовите условия за задачите на намаляването на експозициите към въглеродно интензивни компании - могат да зародят несъгласия със общоприетия метод към рисковете на банките. Ако въглеродно интензивните компании са печеливши, банките биха изгубили положителни клиенти, в случай че се откажат да ги финансират, само че могат и да решат да ги финансират макар високите финансови условия и по този начин няма да има резултат върху самите излъчвания. Съществува и риск да се основат прекомерно ниски финансови условия за зелени експозиции, което от своя страна да утежни рисковия профил на банките. Не постоянно зелените вложения са с задоволително висока възвращаемост. Като цяло зелените вложения са с ниска възвращаемост и дълготраен темперамент. Тези регулации би трябвало да стимулират банките да финансират въглеродно интензивни компании, които обаче са създали лични проекти за понижаване на излъчванията и кръгова стопанска система. В някои страни бяха въведени национални регулации във връзка с екологичните и рисковете от измененията в климата, до момента в който други като България, изчакваха основаването на наднационалната европейска рамка.  Тази рамка се появи и това е регламентът за таксономията. Рисковете за банковия бранш и позициониране на „ зелените опасности “ в общата рамка на оценка на рисковете. Оценката на всяка една експозиция от позиция на екологичните опасности към този момент е сложена в рамка, която изисква забележителна експертиза и детайлна информация от кредитополучателите. Изисква се задълбочена аналитична активност и готови експерти. Според Регламента банките правят оценка обособените експозиции в портфейла, изложени на хронични и остри опасности, свързани с климата, разпределени по браншове на икономическа активност (класификация NACE) и по географско местонахождение на активността на контрагента или на обезпечението. За да се направи оценката, банките би трябвало да употребяват специфични портали и бази данни за установяване на географските региони, които са податливи на характерни опасности, свързани с климата Примерните данни и източници не постоянно са еднопосочни. Оценката на „ степента на неустойчивост “ на физически феномени, свързани с изменението на климата е предизвикателство. Не е несъмнено дали банките правят оценка по един и същи метод и какво значи „ хронични феномени “, свързани с изменението на климата, в това число рискове, свързани с постепенни промени в метеорологичните и климатичните условия и с допустимо влияние върху икономическата продукция и продуктивност. Според специалистите би трябвало да разграничаваме екологични от климатични опасности, физически опасности от опасности на самия преход, разграничение на нивата на оценката на рисковете, позициониране на „ зелените опасности “ в общата рамка на оценка на рисковете. Рисковете от прехода би трябвало да се нареждат в общата конструкция на рисковете, където климатичните са единствено един тип характерни опасности, които имат по-дългосрочен темперамент. Дългосрочният темперамент е една от аргументите да са по-трудно измерими и управляеми. Основният проблем е обвързван с измерването и прогнозирането и по-конкретни неналичието на консистентни и надеждни исторически серии от данни, считат анализаторите. Липса и явен разбор за макроикономическите резултати. Съществен риск, който в известна степен се осъществя е финансиращите институции да не лимитират или даже да спрат да финансират въглеродно интензивни компании, защото това ще се отрази както върху техните салда, по този начин и върху действителната стопанска система. Някои климатични опасности, като рискови метеорологични условия и други физически опасности, не са свързани с обособените клиенти, а засягат еднообразно чистите и въглеродно-интензивните действия. Други климатични опасности евентуално ще обиден непропорционално въглеродно-интензивните действия, да вземем за пример рисковете от прехода, произлизащи от промени в потребителското държание или бъдещи екологични разпореждания. Технологиите в доста области към момента не са подготвени за бърз преход към декарбонизирана стопанска система. Възможно е да се повтори опита на надуването на балони с активи, за които вложителите чакат прекомерно оптимистични резултати Какво се чака от банките и компаниите? В момента съществуват два типа регулации в региона на климатичните промени и ESG: 1. Всеобхватни •          EU Taxonomy for Sustainable Activities () •          Non-Financial Reporting Directive (NFRD), ) •          EU Corporate sustainability reporting – CSRD ()   2. Специфични •          ECB Guide on climate-related and environmental risks () •          EBA Guidelines on Loan Origination and Monitoring () •          European Commission decision on the application of KPIs by banks, notably the Green Asset Ratio (GAR) () •       Sustainable Finance Disclosures Regulation (SFDR) () Европейската таксономия за устойчивите стопански действия Таксономията на Европейски Съюз е система за подредба, която открива кои стопански действия са „ устойчиви “. За да бъде класифицирана като „ устойчива “, една икономическа активност би трябвало да дава отговор на 4 условия: ·         Да способства за една от шестте екологични цели, изложени в Таксономията; ·         Да не нанася „ забележителна щета “ на нито една от тези шест цели (т.е. няма негативно влияние върху околната среда).