Дните с екстремно високи температури, които надвишават 50 градуса по

...
Дните с екстремно високи температури, които надвишават 50 градуса по
Коментари Харесай

Температури над 50 градуса се регистрират все по-често

Дните с рисково високи температури, които надвишават 50 градуса по Целзий, са се удвоили от 80-те години на предишния век до момента. Това сочат данните от климатичен разбор, направен по поръчка на английската социална медиа BBC. Също по този начин въпросните температурни върхове се слагат допълнително райони на света, в сравнение с преди и това съставлява невиждан риск за човешкото здраве и метода ни на живот, означават учените, изготвили проучването. В общия случай термометрите доближават сходни високи стойности в региона на Близкия Изток и Персийския залив. Дори и да са под 50 градуса, високите температури могат да съставляват сериозна опасност за човешкото здраве, в случай че са в композиция с други характерни условия като да вземем за пример по-висока мокрота на въздуха.

Според откривателите безспорната численост на дните с температура над 50 градуса се е увеличавала през всяко последващо десетилетие от 1980 година насам. Това се е случвало приблизително 14 дни годишно за интервала от 1980 до 2009 година През идващото десетилетие обаче броя скача фрапантно и се подвига на приблизително 26 дни годишно. За същия интервал дните с температура над 45 градуса са се нараснали приблизително с две седмици годишно. " Това покачване е 100% обвързвано с изгарянето на фосилни горива ", разяснява доктор Фредерике Ото, асоцииран шеф на Института за промени на околната среда към Университета в Оксфорд, пред BBC.

И защото стоплянето визира целия свят, рисковите температури стават все по-вероятни. Освен че могат да са смъртоносни за хората и естествената среда, те основават съществени проблеми за постройките, пътищата и енергийните системи. След тазгодишните безспорни върхове от 48.8 градуса, измерени в Италия и 49.6 градуса, регистрирани в Канада, учените се притесняват, че температури над 50 градуса към този момент могат да се чакат и в нови, нетипични райони, в случай че човечеството не редуцира фрапантно въглеродните излъчвания от изгаряне на фосилни горива. " Трябва да действаме бързо. Колкото по-бързо понижим излъчванията, толкоз по-добре ", разяснява доктор Сихан Ли, климатичен откривател в Школата по география и околна среда към Университета в Оксфорд. " Ако продължим да отделяме парникови газове и отлагаме действителните дейности, освен въпросните рискови жеги ще станат още по-чести и по-жестоки, само че и опциите за реакция и последващото възобновяване ще са по-трудни ", предизвестява той.

Според разбора на BBC също по този начин през последното десетилетие оптималните температури са се нараснали приблизително с 0.5 градуса, спрямо дълготрайната осреднена стойност за интервала 1980 -2009 година Това покачване обаче не е разпределено отмерено по целия свят. Оказва се, че в Източна Европа, Южна Африка и Бразилия то е към 1 градус, а в Средна Азия и Арктика - цели 2 градуса. В този подтекст учените приканват международните водачи да подхващат незабавни ограничения и да ги разгласят на климатичната среща на Организация на обединените нации в Глазгоу през ноември. Там държавните управления ще бъдат призовани да поемат ангажимент за ново понижаване на въглеродните излъчвания, с цел да лимитират световното нарастване на температурите.

Ако сегашните темпове на световното стопляне се запазят, към 1.2 милиарда души по света най-вероятно ще се сблъскат регулярно рисково горещи климатични условия, показва проучване на Университета Рътгър в Съединени американски щати. Това е към четири пъти повече хора, в сравнение с изложените на сходни температури сега. Хората също по този начин ще би трябвало да се изправят пред сложни избори и решения, защото околната среда към тях внезапно ще стартира да се трансформира, като рисковите жеги ще усилят вероятността от суши и горски пожари.

Климатичните промени също по този начин са един от главните движещи сили за превръщането на нови райони в пустини. Подобно нещо претърпява през последните години Шейх Казем Ал Кааби - фермер, който отглежда пшеница в централен Ирак. Земята в региона, който той населява, в миналото е била задоволително плодородна, с цел да изхранва фамилията му и неговите съседи, само че последователно става суха и съвсем негодна за развъждане на култури. " Всичко в близост беше зелено, само че това към този момент не съществува. Сега е суха пустиня ", споделя той пред BBC. Затова съвсем всички поданици на селото му вземат решение да се реалокират и да потърсят работа в други провинции. " Загубих брат си, близки другари, положителни съседи. Те споделяха всичко с мен, дори и моментите, в които се смеехме дружно. Сега никой не споделя нищо с мен. Просто съм лице в лице с пустата земя ", обобщава с болежка иракският фермер.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР