Византийско шушукане
Дни откакто двамата най-равни измежду равните в православието – Вселенският патриарх – Вартоломей и Московският патриарх – Кирил се срещнаха в Истанбул, гръмна новината, че Константинопол най-сетне ще благослови самостоятелна Киевска патриаршия. На пръв взор това звучи стряскащо, само че единствено който не следи историята. Киев стартира този развой още след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и някак си е разумно страна с над 40 милиона поданици, със личен език и история, просвета, люлка на цялата съветска просвета и православие да има автокефална черква. Македония, която е като квартал на украинската столица желае патриаршия, а Украйна няма такова право. Едва ли. Независимостта е неизбежна, а тя ще трансформира Киев във втория по величина православен център в света с всичките последствия от това. И може да стане съпротива на могъщата съветска православна черква в поддръжка на Константинополския патриарх, да вземем за пример.
Проблемът е за самата Украйна, до каква степен се вижда от подреждането на пасианса, и той е главно политически и териториален. Иначе изгоди ще извлекат всички. Може би поради това Кирил съобщи пред публицисти след срещата си с Вартоломей, че няма да се случи нищо, което да взриви съзнанието на вярващия.
Между Москва и Константинопол постоянно е било горещо, като в антре на пъкъла. Закачката сред Вселенския патриарх и Московския е остаряла като рухването на Константинопол под Османско (1453). Султан Мехмед II Завоевателя издава така наречен берат (писмена заповед), с която натоварва новоизбрания патриарх Генадий Схоларий с отговорността за всички православни в империята. Не единствено за духовните каузи, само че и със обществените действия, образованието.
Разбира се, през вековете гръцката черква се пробва да заличи другите патриаршии, като българската, която е затрита нелегално чак през 1570-а, а не както учим по история с рухването на Шишманова България. През последния век на робството, вселенският патриарх организира целенасочена политика за гърцизиране на всички православни, като ударът се стоварва най-тежко над българите.
През това време Московската патриаршия е алтернативата. Като нравствен лидер на Руската империя, по право наследила царските атрибути на Константинопол, претендира за покровител на православните в поробените територии.
С годините Русия остава най-голямата православна страна в света, с голямо въздействие в поместните православни църкви. Вселенският патриарх, въпреки и пръв измежду равни, директно дава отговор за има няма 3 хиляди християни в Турция и на места по света. Нормално е московският патриарх да се пробва да опредмети въздействието си тъкмо толкоз, колкото и на Вартоломей да върне по-голяма тежест от православната власт към Константинопол.
Киев акцентира, че църквата е в лоното на Константинопол, а не на Москва, тъй като макар равенството, Вартоломей е първи измежду равни. Но това са църковни въпроси. Както загатнах, пък и откровено имам вяра, народът би трябвало да дефинира своя патриарх. Украинският, който е измежду най-големите измежду славяните, има безспорното право на това. Тук идва и цената на това.
Като страна, която е с доста комплициран баланс сред история, стопанска система, мафия, просвета и етническо самоопределяне, Украйна върви към дефинитивно раздробяване.
Никой не може да ме убеди, че Киев би трябвало да има патриарх в Москва, откакто Кремъл отхапа едни от най-важните елементи от територията й. Няма да спорим дали законно Крим е трансфериран на Украйна, тъй като по контракт той принадлежи на Османската империя, а другояче е татарски. Но има други доводи. 10 хиляди жертви за няколко години са задоволително доказателство, че казусът сред Русия и Украйна е сложен за решение и той не е пристигнал от вън, а от ината на двата приятелски народа. Добавете, че патриарх Кирил не направи нищо за помиряването на личната си черква, по какъв начин да му целуваш ръка в Киев.
Войната в Източна Украйна – изкуствено породена, изкуствено поддържана, към този момент е необратима. Тя тлее като фас в суха гора. Всеки ден изгаря по едно дърво, в случай че по този начин можем да оприличим човешкия живот, и това няма да свърши без някаква форма на разлъка – било то автономност или нов Крим.
Огромната част от украинците желаят своята самостоятелна черква. Според разнообразни проучвания те не са повече от половината от популацията на Украйна. Останалите считат, че би трябвало да имат лична черква под лоното на Руската православна черква. Малка част, тези, които са в Донецк и Луганск считат, че са съветски православни християни. Това е.
Актът на Вартоломей е обективен, само че ще докара до политически последствия с разпадащ резултат. Донецката и Луганската републики към този момент ще имат обособена патриаршия, с изключение на армия и администрация. Чудно е какво може да ги сплоти още веднъж.
България би трябвало да си се сведе, както нормално. Това не е наш спор и не би трябвало да бързаме да се изричаме прочувствено, нищо, че ще ни натискат отвред. България обаче би трябвало да довърши едно дело до дъно. Да изиска Македонска самостоятелна черква. Охридска патриаршия. Ние сме братя и всеки брат има право на дом, най-много нравствен.
Нашата черква направи първите стъпки в тази посока и незабавно получи хулите както на Вартоломей, по този начин и на Кирил. Това единствено демонстрира, че постъпваме почтено, само че още повече – християнски.
Жестоки борби
Българската патриаршия е закрита нелегално през 1570 година въз основата на подправени документи, съгласно проучванията на най-последователния откривател на славянската история проф. Анчо Калоянов. Тя обаче продължава да съществува. Българската патриаршия дефинитивно пада през 1626 година, с помощта на гръцките интриги. През същия този век се сменят към 50 патриарси. Това са жестоки борби за преодоляване на църквата и тези вноски, наречени „ пешкеш “, които отиват за тази война, нарастват на 25 хиляди жълтици и се събират от българския диоцез, написа Калоянов.
Проблемът е за самата Украйна, до каква степен се вижда от подреждането на пасианса, и той е главно политически и териториален. Иначе изгоди ще извлекат всички. Може би поради това Кирил съобщи пред публицисти след срещата си с Вартоломей, че няма да се случи нищо, което да взриви съзнанието на вярващия.
Между Москва и Константинопол постоянно е било горещо, като в антре на пъкъла. Закачката сред Вселенския патриарх и Московския е остаряла като рухването на Константинопол под Османско (1453). Султан Мехмед II Завоевателя издава така наречен берат (писмена заповед), с която натоварва новоизбрания патриарх Генадий Схоларий с отговорността за всички православни в империята. Не единствено за духовните каузи, само че и със обществените действия, образованието.
Разбира се, през вековете гръцката черква се пробва да заличи другите патриаршии, като българската, която е затрита нелегално чак през 1570-а, а не както учим по история с рухването на Шишманова България. През последния век на робството, вселенският патриарх организира целенасочена политика за гърцизиране на всички православни, като ударът се стоварва най-тежко над българите.
През това време Московската патриаршия е алтернативата. Като нравствен лидер на Руската империя, по право наследила царските атрибути на Константинопол, претендира за покровител на православните в поробените територии.
С годините Русия остава най-голямата православна страна в света, с голямо въздействие в поместните православни църкви. Вселенският патриарх, въпреки и пръв измежду равни, директно дава отговор за има няма 3 хиляди християни в Турция и на места по света. Нормално е московският патриарх да се пробва да опредмети въздействието си тъкмо толкоз, колкото и на Вартоломей да върне по-голяма тежест от православната власт към Константинопол.
Киев акцентира, че църквата е в лоното на Константинопол, а не на Москва, тъй като макар равенството, Вартоломей е първи измежду равни. Но това са църковни въпроси. Както загатнах, пък и откровено имам вяра, народът би трябвало да дефинира своя патриарх. Украинският, който е измежду най-големите измежду славяните, има безспорното право на това. Тук идва и цената на това.
Като страна, която е с доста комплициран баланс сред история, стопанска система, мафия, просвета и етническо самоопределяне, Украйна върви към дефинитивно раздробяване.
Никой не може да ме убеди, че Киев би трябвало да има патриарх в Москва, откакто Кремъл отхапа едни от най-важните елементи от територията й. Няма да спорим дали законно Крим е трансфериран на Украйна, тъй като по контракт той принадлежи на Османската империя, а другояче е татарски. Но има други доводи. 10 хиляди жертви за няколко години са задоволително доказателство, че казусът сред Русия и Украйна е сложен за решение и той не е пристигнал от вън, а от ината на двата приятелски народа. Добавете, че патриарх Кирил не направи нищо за помиряването на личната си черква, по какъв начин да му целуваш ръка в Киев.
Войната в Източна Украйна – изкуствено породена, изкуствено поддържана, към този момент е необратима. Тя тлее като фас в суха гора. Всеки ден изгаря по едно дърво, в случай че по този начин можем да оприличим човешкия живот, и това няма да свърши без някаква форма на разлъка – било то автономност или нов Крим.
Огромната част от украинците желаят своята самостоятелна черква. Според разнообразни проучвания те не са повече от половината от популацията на Украйна. Останалите считат, че би трябвало да имат лична черква под лоното на Руската православна черква. Малка част, тези, които са в Донецк и Луганск считат, че са съветски православни християни. Това е.
Актът на Вартоломей е обективен, само че ще докара до политически последствия с разпадащ резултат. Донецката и Луганската републики към този момент ще имат обособена патриаршия, с изключение на армия и администрация. Чудно е какво може да ги сплоти още веднъж.
България би трябвало да си се сведе, както нормално. Това не е наш спор и не би трябвало да бързаме да се изричаме прочувствено, нищо, че ще ни натискат отвред. България обаче би трябвало да довърши едно дело до дъно. Да изиска Македонска самостоятелна черква. Охридска патриаршия. Ние сме братя и всеки брат има право на дом, най-много нравствен.
Нашата черква направи първите стъпки в тази посока и незабавно получи хулите както на Вартоломей, по този начин и на Кирил. Това единствено демонстрира, че постъпваме почтено, само че още повече – християнски.
Жестоки борби
Българската патриаршия е закрита нелегално през 1570 година въз основата на подправени документи, съгласно проучванията на най-последователния откривател на славянската история проф. Анчо Калоянов. Тя обаче продължава да съществува. Българската патриаршия дефинитивно пада през 1626 година, с помощта на гръцките интриги. През същия този век се сменят към 50 патриарси. Това са жестоки борби за преодоляване на църквата и тези вноски, наречени „ пешкеш “, които отиват за тази война, нарастват на 25 хиляди жълтици и се събират от българския диоцез, написа Калоянов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ