Оптимистична теория за българите
" Дневник " разгласява текста отпортал " Култура ".
Ценностите на българина бяха проучени неотдавна и сякаш всички останаха разочаровани от тях. Агенция " Тренд " излезе с резултатите от любопитно допитване, поръчано от Институт за десни политики, съгласно което българинът – най-общо казано – не цени изключително демокрацията и правовата страна, ненавижда бежанците, ромите и богатите, и желае гратис обучение и опазване на здравето. Един от откривателите разказа родната ценностна палитра като " каша със социалистически привкус " [i]. Други означиха, че българинът не е тъкмо либерал, но не е май и реакционер.
Трети пък напряко се затюхкаха, че с подобен материал не е чудно, че сме на този хал.
Този текст цели да внесе успокоене: българите са безусловно естествени и нищо трагично неприятно не им се е случило неотдавна. Просто критиците имат голословни или прекомерно високи упования и искания към тях.
Либерал или реакционер?
Възложителите на проучването несъмнено са се надявали от него да блесне явен закостенял ценностен профил, който да обоснове дълготраен и кардинален политически завой към " патриотично-дясното ". В последна сметка на доста места в Европа и отвън нея " патриотичният консерватизъм " печели гласоподаватели, което може би значи несъмнено ценностно катурване на обществата.
Поне в български подтекст може да се каже, че тази догадка беше разрушена на пух и прахуляк. Вярно е, че българите най-високо ценят фамилията (46%), само че също по този начин 77% са против възбраната на аборта и едвам 53% държат на брака. Почти еднакъв % (38 и 37%) ценят сигурността – обичаен закостенял маркер и човешките права – едно от знамената на либерализма. 62% от хората декларират, че имат вяра в Бог, само че съвсем толкоз – 58% – не считат, че религията е нещо изключително значимо в живота им. Същият % – 60% – са уверени, че религиозни институции не би трябвало да играят роля в ръководството на страната.
По отношение на малцинствата българинът наподобява е либерал по отношение на турците и реакционер (да не кажем расист) по отношение на ромите, бежанците и гейовете.
Малка разтуха за консервативните идеолози може би идва и от високия % " отвращение за допускане " на бежанци и стопански мигранти в страната (84% и 82% съответно). Също по този начин големи болшинства не одобряват еднополов брак (75%) и заверка на марихуаната (72%) и проституцията (69%).
Тук положителните ценностни вести за консерваторите завършват и българинът стартира да се показва в изразена етатистко-социалистическа светлина. Над 90% считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са безвъзмездни. 86% са уверени, че страната би трябвало да им откри работа. 44% намират, че държавната интервенция в стопанската система е нещо положително и единствено 6% считат пазарната стопанска система за полезност. Почти болшинство от хората (49%) са уверени, че в страната не може да се забогатее с труд и така нататък
И за похлупак, българинът е с прогресивистки разбирания – 63% одобряват новите технологии за нещо положително.
В този смисъл всеки, който се е надявал че " Бог, пазар и родно място " ще дефинират профила на гласоподавателя, несъмнено е останал доста отчаян.
Огромното болшинство на неидеолозите
Всъщност тези резултати нито са непредвидени, нито ни споделят нещо ново или обезпокоително. Всяко общество е формирано от хора, които в голямата си част нямат някаква характерна идеология – било тя консервативна, демократична, социалистическа или друга. Едва към 3-4% от жителите са хора с разпознаваема идеология, които държат на вътрешната кохерентност и съгласуемост на своите възгледи.[ii] Грешните допускания, които са развенчавани от голям брой проучвания освен у нас, само че и в Съединени американски щати, и Западна Европа са нормално следните:
1. Хората имат възгледи, които не са вътрешно спорни. Както у нас към 2/3 от обществото има вяра, че Бог съществува и че религията не е значима част от живота, по този начин и на други места сходни спорни схващания характеризират болшинствата. Ако сте професор по логичност или сватбен съветник, несъмнено ще се възмутите, в случай че някой хем поставя фамилията преди всичко, хем твърди, че бракът не е особена полезност за него. За доста от останалите статистически единици, тези изказвания ще са тъкмо изложение на всекидневието им.
2. Мненията на хората са устойчиви и не се трансформират от формулировката на въпроса. Американски откриватели още през 70-те години разкрили, че в случай че се зададе въпрос: " ще позволите ли на комунистически деятел да изнесе тирада ", 2/3 дават отговор с " не ". Но в случай че зададете въпроса: " ще възбраните ли изнасянето на тирада от комунистически деятел " – единствено една четвърт дават отговор позитивно. По същия метод през 1991 година две трети от американците са " желаели използването на военна мощ ", само че под една трета са желали " да се отиде към война " в Персийския залив.
Тези разлики демонстрират, че доста зависи от " рамката " на въпроса и неговата дефиниция. Например, в случай че нашите откривателите бяха питали " ще възбраните ли на бежанци и мигранти да влизат в страната " (вместо " би трябвало ли България да допусне " ), отговорите сигурно щяха да са с други проценти. А пък в случай че питането беше " ще възпрепятствате ли бежанци да упражнят правото си на леговище ", болшинството най-вероятно щеше да бъде друго.
3. Хората знаят в елементи по какъв начин действа страната и стопанската система. Може ли да желаете гратис обучение и опазване на здравето и доста ниски налози? Ако сте професор по стопанска система, ще се възмутите. Всички останали ще ви се чудят на акъла обаче. Хората в сходни допитвания показват желанията и желанията си такива, каквито са: те не считат, че е тяхна работа да оферират и решения за реализирането на тези стремежи. И в последна сметка са прави – тези, които питат, да мислят по какъв начин да ги извършват.
4. Хората имат задоволително информация по въпросите, на които дават отговор: От родното проучване излиза, че единствено 55% считат демокрацията за добра форма на ръководство, само че цели 67% са уверени, че изборите са най-хубавият метод за лъчение на ръководещи. 54% пък имат вяра, че за страната е добре властта да е разпръсната сред доста хора.
Тези разминавания подсказват, че в главите на гласоподавателите не може да бъде открита някаква стройна доктрина за демокрацията и разделянето на властта, само че такава не би трябвало и да се търси. Знанието на хората за политиката е минимално. През 1952 година единствено 44% от американците са били способни да назоват най-малко един клон на властта; през 1972 година единствено 22% са знаели нещо за " Уотъргейт " ; през 1986 година единствено 49% знаят коя е единствената страна, употребила нуклеарно оръжие и така нататък
Подобни степени на неведение не са присъщи единствено за американците – процентът на британците, да вземем за пример, които не знаят кой е министър председателят им е също впечатляващ. Изследване от 2013 година в Обединеното кралство сподели, че 33% от хората имат вяра, че лордовете в Камарата на лордовете са определени (което не е вярно) и ¾ от хората не знаят името на депутатa, определен от техния регион (това на вниманието на феновете на мажоритарната изборна система).[iii]
Също по този начин 57% от британците през 2013 година не знаят, че избират депутати в Европейския парламент (което частично обяснява и решението за Брекзит три години по-късно).
Отговорността на партиите и политиците
" Кашата " не е някаква българска характерност, а е просто едно от изискванията на актуалната политика. В тази обстановка, трайните политически идентификации са не толкоз " ценностните " настройки на хората, а партийните им желания. Партиите са инструментите, които улесняват и направляват политическия избор. Въпреки че като цяло гласоподавателите имат ниско доверие в тях, парадоксалното е, че по принцип следват партиите като ориентири.
Като се има това поради, изключително значимо е партиите да не манипулират гласоподавателите, нещо, което за жалост не може да бъде напълно избегнато. С развиването на технологиите към този момент е допустимо самостоятелното таргетиране на всеки гласоподавател с картинки и реклами, които прочувствено му въздействат и заздравяват партизанската му еднаквост. Дори Русия откри, че може да си играе по манипулативен метод с страстите на американските гласоподаватели посредством Facebook и Туитър.
Сигурен съм, че въз основата на актуалното проучване и у нас един куп " десни " експерти към този момент умуват по какъв начин да трансфорат бежанската нервност и хомофобията в партизанско знаме. Видно е, че пенявенето и медийното нагнетяване на страхове в тази посока към този момент е проработило. Доколкото тяхното усилване ще е неизбежно, най-малко да не оправдават инженерството си с някакви извечни " полезности " на българина. Все отново става дума за същите хора, които се гордеят, че са избавили евреите си, нали?
Има и една друга група десни партии, които отхвърлят да признаят действителността и не престават да възприемат гласоподавателя като извънредно просветен и цивилен зает човек, на който могат да му се слагат комплицирани обществено-политически и даже управнически задания. Като да вземем за пример самоорганизация в делиберативна партийна конструкция и непрекъснато присъединяване в нея. Или непрекъснатото държане на властта под надзор посредством митинги и гражданска готовност. От средите на тези партии идва и разочарованието, че проучването не рисува сходна картина на гласоподавателя.
Посланието към тях е едно – хората са такива на всички места и това не значи, че са безусловно неприятни.
_________________________________
[i]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/10/30/3069077_cennostite_na_bulgarite_sa_kasha_sus_socialisticheski/
[ii] Данните за Съединени американски щати в публикацията са от Christopher Achen&Larry Bartels, Democracy for Realists, 2016, Princeton University Press.
[iii]http://www.bbc.com/news/uk-politics-22555659
Ценностите на българина бяха проучени неотдавна и сякаш всички останаха разочаровани от тях. Агенция " Тренд " излезе с резултатите от любопитно допитване, поръчано от Институт за десни политики, съгласно което българинът – най-общо казано – не цени изключително демокрацията и правовата страна, ненавижда бежанците, ромите и богатите, и желае гратис обучение и опазване на здравето. Един от откривателите разказа родната ценностна палитра като " каша със социалистически привкус " [i]. Други означиха, че българинът не е тъкмо либерал, но не е май и реакционер.
Трети пък напряко се затюхкаха, че с подобен материал не е чудно, че сме на този хал.
Този текст цели да внесе успокоене: българите са безусловно естествени и нищо трагично неприятно не им се е случило неотдавна. Просто критиците имат голословни или прекомерно високи упования и искания към тях.
Либерал или реакционер?
Възложителите на проучването несъмнено са се надявали от него да блесне явен закостенял ценностен профил, който да обоснове дълготраен и кардинален политически завой към " патриотично-дясното ". В последна сметка на доста места в Европа и отвън нея " патриотичният консерватизъм " печели гласоподаватели, което може би значи несъмнено ценностно катурване на обществата.
Поне в български подтекст може да се каже, че тази догадка беше разрушена на пух и прахуляк. Вярно е, че българите най-високо ценят фамилията (46%), само че също по този начин 77% са против възбраната на аборта и едвам 53% държат на брака. Почти еднакъв % (38 и 37%) ценят сигурността – обичаен закостенял маркер и човешките права – едно от знамената на либерализма. 62% от хората декларират, че имат вяра в Бог, само че съвсем толкоз – 58% – не считат, че религията е нещо изключително значимо в живота им. Същият % – 60% – са уверени, че религиозни институции не би трябвало да играят роля в ръководството на страната.
По отношение на малцинствата българинът наподобява е либерал по отношение на турците и реакционер (да не кажем расист) по отношение на ромите, бежанците и гейовете.
Малка разтуха за консервативните идеолози може би идва и от високия % " отвращение за допускане " на бежанци и стопански мигранти в страната (84% и 82% съответно). Също по този начин големи болшинства не одобряват еднополов брак (75%) и заверка на марихуаната (72%) и проституцията (69%).
Тук положителните ценностни вести за консерваторите завършват и българинът стартира да се показва в изразена етатистко-социалистическа светлина. Над 90% считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са безвъзмездни. 86% са уверени, че страната би трябвало да им откри работа. 44% намират, че държавната интервенция в стопанската система е нещо положително и единствено 6% считат пазарната стопанска система за полезност. Почти болшинство от хората (49%) са уверени, че в страната не може да се забогатее с труд и така нататък
И за похлупак, българинът е с прогресивистки разбирания – 63% одобряват новите технологии за нещо положително.
В този смисъл всеки, който се е надявал че " Бог, пазар и родно място " ще дефинират профила на гласоподавателя, несъмнено е останал доста отчаян.
Огромното болшинство на неидеолозите
Всъщност тези резултати нито са непредвидени, нито ни споделят нещо ново или обезпокоително. Всяко общество е формирано от хора, които в голямата си част нямат някаква характерна идеология – било тя консервативна, демократична, социалистическа или друга. Едва към 3-4% от жителите са хора с разпознаваема идеология, които държат на вътрешната кохерентност и съгласуемост на своите възгледи.[ii] Грешните допускания, които са развенчавани от голям брой проучвания освен у нас, само че и в Съединени американски щати, и Западна Европа са нормално следните:
1. Хората имат възгледи, които не са вътрешно спорни. Както у нас към 2/3 от обществото има вяра, че Бог съществува и че религията не е значима част от живота, по този начин и на други места сходни спорни схващания характеризират болшинствата. Ако сте професор по логичност или сватбен съветник, несъмнено ще се възмутите, в случай че някой хем поставя фамилията преди всичко, хем твърди, че бракът не е особена полезност за него. За доста от останалите статистически единици, тези изказвания ще са тъкмо изложение на всекидневието им.
2. Мненията на хората са устойчиви и не се трансформират от формулировката на въпроса. Американски откриватели още през 70-те години разкрили, че в случай че се зададе въпрос: " ще позволите ли на комунистически деятел да изнесе тирада ", 2/3 дават отговор с " не ". Но в случай че зададете въпроса: " ще възбраните ли изнасянето на тирада от комунистически деятел " – единствено една четвърт дават отговор позитивно. По същия метод през 1991 година две трети от американците са " желаели използването на военна мощ ", само че под една трета са желали " да се отиде към война " в Персийския залив.
Тези разлики демонстрират, че доста зависи от " рамката " на въпроса и неговата дефиниция. Например, в случай че нашите откривателите бяха питали " ще възбраните ли на бежанци и мигранти да влизат в страната " (вместо " би трябвало ли България да допусне " ), отговорите сигурно щяха да са с други проценти. А пък в случай че питането беше " ще възпрепятствате ли бежанци да упражнят правото си на леговище ", болшинството най-вероятно щеше да бъде друго.
3. Хората знаят в елементи по какъв начин действа страната и стопанската система. Може ли да желаете гратис обучение и опазване на здравето и доста ниски налози? Ако сте професор по стопанска система, ще се възмутите. Всички останали ще ви се чудят на акъла обаче. Хората в сходни допитвания показват желанията и желанията си такива, каквито са: те не считат, че е тяхна работа да оферират и решения за реализирането на тези стремежи. И в последна сметка са прави – тези, които питат, да мислят по какъв начин да ги извършват.
4. Хората имат задоволително информация по въпросите, на които дават отговор: От родното проучване излиза, че единствено 55% считат демокрацията за добра форма на ръководство, само че цели 67% са уверени, че изборите са най-хубавият метод за лъчение на ръководещи. 54% пък имат вяра, че за страната е добре властта да е разпръсната сред доста хора.
Тези разминавания подсказват, че в главите на гласоподавателите не може да бъде открита някаква стройна доктрина за демокрацията и разделянето на властта, само че такава не би трябвало и да се търси. Знанието на хората за политиката е минимално. През 1952 година единствено 44% от американците са били способни да назоват най-малко един клон на властта; през 1972 година единствено 22% са знаели нещо за " Уотъргейт " ; през 1986 година единствено 49% знаят коя е единствената страна, употребила нуклеарно оръжие и така нататък
Подобни степени на неведение не са присъщи единствено за американците – процентът на британците, да вземем за пример, които не знаят кой е министър председателят им е също впечатляващ. Изследване от 2013 година в Обединеното кралство сподели, че 33% от хората имат вяра, че лордовете в Камарата на лордовете са определени (което не е вярно) и ¾ от хората не знаят името на депутатa, определен от техния регион (това на вниманието на феновете на мажоритарната изборна система).[iii]
Също по този начин 57% от британците през 2013 година не знаят, че избират депутати в Европейския парламент (което частично обяснява и решението за Брекзит три години по-късно).
Отговорността на партиите и политиците
" Кашата " не е някаква българска характерност, а е просто едно от изискванията на актуалната политика. В тази обстановка, трайните политически идентификации са не толкоз " ценностните " настройки на хората, а партийните им желания. Партиите са инструментите, които улесняват и направляват политическия избор. Въпреки че като цяло гласоподавателите имат ниско доверие в тях, парадоксалното е, че по принцип следват партиите като ориентири.
Като се има това поради, изключително значимо е партиите да не манипулират гласоподавателите, нещо, което за жалост не може да бъде напълно избегнато. С развиването на технологиите към този момент е допустимо самостоятелното таргетиране на всеки гласоподавател с картинки и реклами, които прочувствено му въздействат и заздравяват партизанската му еднаквост. Дори Русия откри, че може да си играе по манипулативен метод с страстите на американските гласоподаватели посредством Facebook и Туитър.
Сигурен съм, че въз основата на актуалното проучване и у нас един куп " десни " експерти към този момент умуват по какъв начин да трансфорат бежанската нервност и хомофобията в партизанско знаме. Видно е, че пенявенето и медийното нагнетяване на страхове в тази посока към този момент е проработило. Доколкото тяхното усилване ще е неизбежно, най-малко да не оправдават инженерството си с някакви извечни " полезности " на българина. Все отново става дума за същите хора, които се гордеят, че са избавили евреите си, нали?
Има и една друга група десни партии, които отхвърлят да признаят действителността и не престават да възприемат гласоподавателя като извънредно просветен и цивилен зает човек, на който могат да му се слагат комплицирани обществено-политически и даже управнически задания. Като да вземем за пример самоорганизация в делиберативна партийна конструкция и непрекъснато присъединяване в нея. Или непрекъснатото държане на властта под надзор посредством митинги и гражданска готовност. От средите на тези партии идва и разочарованието, че проучването не рисува сходна картина на гласоподавателя.
Посланието към тях е едно – хората са такива на всички места и това не значи, че са безусловно неприятни.
_________________________________
[i]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/10/30/3069077_cennostite_na_bulgarite_sa_kasha_sus_socialisticheski/
[ii] Данните за Съединени американски щати в публикацията са от Christopher Achen&Larry Bartels, Democracy for Realists, 2016, Princeton University Press.
[iii]http://www.bbc.com/news/uk-politics-22555659
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ