Какво не се вижда в случая с апартаментите
" Дневник " разгласява текста на Красен Станчев от " Свободна Европа " със единодушието на редакцията.
Този " гейт " е по-голям, в сравнение с се възприема от всички (или съвсем всички) коментатори и наранени.
1. Той няма да завърши единствено с разкрития за " жилища " и " къщи " и ще засегне още доста политици. В тази серия последната жертва ще е министър председателят.
2. Историята не е битова и няма общо с " манталитета на българина ", който разбирал от движимости, само че не и от комплицирани способи на изземване на непознат приход като АЕЦ " Белене ", " Цанков камък ", Топлоелектрическа централа " Варна ", пиянство на кафе с основния прокурор, КТБ, " заменки " и така нататък Апартаментите са тематика по микроикономически аргументи. Заподозрените са обособени персони, облагата им е явна и разпознаваема. При другите способи на обир виновниците са група с друга степен организация на споделена отговорност, минала през законна процедура на взимане на групови решения.
3. При тези случаи недоволството от проведените групи е единствено нереално. Недоволните могат да положат старания да разкрият злодеятелите. Това ще им коства време и средства, ще срещнат упорита самозащита, слаби изгледи за триумф и нужда от оставки и нови общи избори, които в немалка степен зависят от хипотетичните виновници и от опит се знае, че е евентуално Сульо да размени Пульо (или обратното).
При обособения миропомазан от апартамент или къща отговорността е ясна, а наказването – неизбежно:
подмокреното добро име е досадно даже за съратниците. Така работи демокрацията. Това е повода разкритията да " минават " през медиите, а не по " каналния ред ".
(Тази фраза е оценка, прокуратурата, следствието и прочие се разпознават като част от казуса. И Слава Богу, че регистрите са обществени, макар съпротивата, с помощта на упоритата работа на няколко самостоятелни организации и на Закона за достъп до социална информация, признат през 2000 г.)
4. Избирателите, колкото и да са недоволни, постоянно са умишлено невежи за публичните разноски от тези злоупотреби – така и така пренебрежимо дребни.
Общият разход за " къщите " е 200 млн. лева Това е сума, която държавното управление харчи през 2018 година за два астрономически дни, 1/182 част от разноските на българските данъкоплатци за държавното управление и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона въобще не са локален принос. Загубата на българския жител е 6.5 лева за седем години. Тя е 1.3 лева за интервала, в случай че е злоупотребено единствено с 20% от средствата.
При АЕЦ " Белене " ситуацията е на практика същото: в случай че централата е 51% държавна благосъстоятелност и се изплаща 15 години, разходът би бил еднакъв (в непрекъснати цени, без цена на финансирането) на 170 лева на човек на година. За " Белене " обаче можеш да излъжеш, че е от социална изгода и да прехвърлиш разноските към бъдещите генерации.
5. Разумно невежи и недоволни,
данъкоплатците в тази ситуация с " къщите за посетители " могат още да разчитат, че някой различен ще ревизира и разкрие
защо става дума. Но това е единствено едната страна на публичното отношение. При интернационалните прехвърляния и помощи е закономерно (и за страните на юг от Сахара, и ЕС), че в случай че значима част от даренията и помощите не остане в ръцете на разпределящите, те въобще не ще доближат до нуждаещите се. В този смисъл 20-те % от финансирането на къщите, с които съгласно инспекциите е злоупотребено, са изискване 80% да бъдат изразходвани по предопределение.
6. Загубитe от злоупотреби със служебно състояние са относително незначителни и заради други микроикономически закономерности. Хората не обичат корупцията. Тя се предлага на конкурентна основа, това смъква цената. Тя е неразрешена от закона, позитивният излаз от договорката не е сигурен. Платците гледат да не заплащат повече от нужното. Който подвига цената на подкупа, поема риск да бъде докладван и разследван. Значително по-надеждна е тактиката да искаш дребни подкупи, относително постоянно.
7. Разходите по покупко-продажбите да са в натура. Договарящите се избират такова разплащане, тъй като то мъчно се наблюдава счетоводно. Няма значение дали са " заменки " (заради тях регистрите на държавната и общинска недвижима собственост не работеха 20 години), разходка с яхта или заплащане със артикули (суджуци, жилища и т.н.).
Правно-технически в " апартамент гейт " евентуално няма значими престъпления, страните по покупко-продажбите са свободни да се спогодят за цената. Тук работи репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде отдръпнат при всяко подозрение в социална пристойност.
8. Когато всички взимат подкупи, без значение един от различен, нищо, което зависи от контролиращите и ръководещите, не може да бъде приключено. Тогава от икономическо становище
ситуацията се приближава до безпорядък и безспорна неефективност.
Вертикалната организация на заплащанията ненапълно взема решение този проблем: хем цената на услугата се качва, хем крайният резултат е по-сигурен.
9. Тук също има опасности: доста високата цена води до неефективност, тъй като тя свива средствата за осъществяване на работата - заплащанията за труд, материали и качество (тяхната цена е справедлива, пазарна). Това се следи при относително обикновени планове като ремонт на улици, учебни заведения, програмиране на програмен продукт, строителство на пътища и мостове, и други сходни.
10. При директен разход от държавния и общинските бюджети може да наподобява, че схемата е под надзор. Това са така наречен " публични " поръчки. Макроикономически, съгласно Европейската комисия, цената им за България за 2006-2016 година е 22-23% от Брутният вътрешен продукт (а 6.5% от Брутният вътрешен продукт е цената на самото присъединяване в търгове и конкурси). Средно за Европейски Съюз делът е 27% за поръчките и 4.2% от Брутният вътрешен продукт на присъединяване. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в Брутният вътрешен продукт е два пъти по-висок от този в България. Има известна корелация сред размера на поръчките и чувството за корупция: в Ирландия този размер е към 5% от Брутният вътрешен продукт, в Дания – 10%.
11. Правителствените поръчки могат да се реализират по два метода – като частно предложение на обществени услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един значим публичен риск: общественият интерес да се съставлява от партията, обединението на власт, а частният – от техните другари.
12. От икономическо становище корупцията е съзнателно нарушение на правилото на конкуренцията сред несвързани лица, в полза на самия себе си или в интерес на свързани лица.
От древен времена от управниците се изисква да нямат персонални ползи, бизнес и привързаности
с изключение на публичния интерес. Но управниците и политиците също са хора. Повечето радикални политически деятели на ХХ век са идвали на власт с антикорупционна изразителност.
Ако съм деспот от Правец и платя със средства на данъкоплатците цех за електроника покрай селото, аз не бих забогатял директно, само че бих спечелил авторитет в очите на съселяните и облаги за околията. Не е наложително местонахождението на завода да е стопански най-изгодното. Но такива решения пораждат един икономически и два политикономически резултата. Решението е сигнал, че всичко зависи от мен и искащите да вършат нещо стартират да се съревновават кой ще ми е по-близък. Цената ми се качва, само че общата успеваемост на стопанството пада. Политическата система стартира да действа като описаното нагоре ПЧП. Оттук и другата политическа последица: добитите висока цена и авторитет пораждат тласъци политическите ми противници да ме изместят.
13. Тази политическа уредба се нуждае от надзор. Удобната конституционна форма тук е основният прокурор и институционалното му въздействие върху разследване, изключителни съдилища и прокуратура. На всички основни длъжности в изпълнителната власт и контролните органи, а по опция и в съда, следва да се назначават евентуални клиенти на основния прокурор.
14. " Апартаментгейт " демонстрира, че длъжностните лица в контролните органи също би трябвало да са подконтролни - по неоспоримия метод, разказан нагоре в т. 2 и 3. Краят на съревнованието ще е в компрометирането на премиера. Вероятно е това да стане по линия на предпочитан ПЧП-проект. Новодошлите, които и да са те, ще се опитат да запазят цялостния темперамент на изпитаната система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новите жилища на ръководещите (188)
Този " гейт " е по-голям, в сравнение с се възприема от всички (или съвсем всички) коментатори и наранени.
1. Той няма да завърши единствено с разкрития за " жилища " и " къщи " и ще засегне още доста политици. В тази серия последната жертва ще е министър председателят.
2. Историята не е битова и няма общо с " манталитета на българина ", който разбирал от движимости, само че не и от комплицирани способи на изземване на непознат приход като АЕЦ " Белене ", " Цанков камък ", Топлоелектрическа централа " Варна ", пиянство на кафе с основния прокурор, КТБ, " заменки " и така нататък Апартаментите са тематика по микроикономически аргументи. Заподозрените са обособени персони, облагата им е явна и разпознаваема. При другите способи на обир виновниците са група с друга степен организация на споделена отговорност, минала през законна процедура на взимане на групови решения.
3. При тези случаи недоволството от проведените групи е единствено нереално. Недоволните могат да положат старания да разкрият злодеятелите. Това ще им коства време и средства, ще срещнат упорита самозащита, слаби изгледи за триумф и нужда от оставки и нови общи избори, които в немалка степен зависят от хипотетичните виновници и от опит се знае, че е евентуално Сульо да размени Пульо (или обратното).
При обособения миропомазан от апартамент или къща отговорността е ясна, а наказването – неизбежно:
подмокреното добро име е досадно даже за съратниците. Така работи демокрацията. Това е повода разкритията да " минават " през медиите, а не по " каналния ред ".
(Тази фраза е оценка, прокуратурата, следствието и прочие се разпознават като част от казуса. И Слава Богу, че регистрите са обществени, макар съпротивата, с помощта на упоритата работа на няколко самостоятелни организации и на Закона за достъп до социална информация, признат през 2000 г.)
4. Избирателите, колкото и да са недоволни, постоянно са умишлено невежи за публичните разноски от тези злоупотреби – така и така пренебрежимо дребни.
Общият разход за " къщите " е 200 млн. лева Това е сума, която държавното управление харчи през 2018 година за два астрономически дни, 1/182 част от разноските на българските данъкоплатци за държавното управление и неговите политики на година. А 160 от тези 200 милиона въобще не са локален принос. Загубата на българския жител е 6.5 лева за седем години. Тя е 1.3 лева за интервала, в случай че е злоупотребено единствено с 20% от средствата.
При АЕЦ " Белене " ситуацията е на практика същото: в случай че централата е 51% държавна благосъстоятелност и се изплаща 15 години, разходът би бил еднакъв (в непрекъснати цени, без цена на финансирането) на 170 лева на човек на година. За " Белене " обаче можеш да излъжеш, че е от социална изгода и да прехвърлиш разноските към бъдещите генерации.
5. Разумно невежи и недоволни,
данъкоплатците в тази ситуация с " къщите за посетители " могат още да разчитат, че някой различен ще ревизира и разкрие
защо става дума. Но това е единствено едната страна на публичното отношение. При интернационалните прехвърляния и помощи е закономерно (и за страните на юг от Сахара, и ЕС), че в случай че значима част от даренията и помощите не остане в ръцете на разпределящите, те въобще не ще доближат до нуждаещите се. В този смисъл 20-те % от финансирането на къщите, с които съгласно инспекциите е злоупотребено, са изискване 80% да бъдат изразходвани по предопределение.
6. Загубитe от злоупотреби със служебно състояние са относително незначителни и заради други микроикономически закономерности. Хората не обичат корупцията. Тя се предлага на конкурентна основа, това смъква цената. Тя е неразрешена от закона, позитивният излаз от договорката не е сигурен. Платците гледат да не заплащат повече от нужното. Който подвига цената на подкупа, поема риск да бъде докладван и разследван. Значително по-надеждна е тактиката да искаш дребни подкупи, относително постоянно.
7. Разходите по покупко-продажбите да са в натура. Договарящите се избират такова разплащане, тъй като то мъчно се наблюдава счетоводно. Няма значение дали са " заменки " (заради тях регистрите на държавната и общинска недвижима собственост не работеха 20 години), разходка с яхта или заплащане със артикули (суджуци, жилища и т.н.).
Правно-технически в " апартамент гейт " евентуално няма значими престъпления, страните по покупко-продажбите са свободни да се спогодят за цената. Тук работи репутацията: тя е залог на доверие, който може да бъде отдръпнат при всяко подозрение в социална пристойност.
8. Когато всички взимат подкупи, без значение един от различен, нищо, което зависи от контролиращите и ръководещите, не може да бъде приключено. Тогава от икономическо становище
ситуацията се приближава до безпорядък и безспорна неефективност.
Вертикалната организация на заплащанията ненапълно взема решение този проблем: хем цената на услугата се качва, хем крайният резултат е по-сигурен.
9. Тук също има опасности: доста високата цена води до неефективност, тъй като тя свива средствата за осъществяване на работата - заплащанията за труд, материали и качество (тяхната цена е справедлива, пазарна). Това се следи при относително обикновени планове като ремонт на улици, учебни заведения, програмиране на програмен продукт, строителство на пътища и мостове, и други сходни.
10. При директен разход от държавния и общинските бюджети може да наподобява, че схемата е под надзор. Това са така наречен " публични " поръчки. Макроикономически, съгласно Европейската комисия, цената им за България за 2006-2016 година е 22-23% от Брутният вътрешен продукт (а 6.5% от Брутният вътрешен продукт е цената на самото присъединяване в търгове и конкурси). Средно за Европейски Съюз делът е 27% за поръчките и 4.2% от Брутният вътрешен продукт на присъединяване. В Полша, Словакия и Унгария делът на поръчките в Брутният вътрешен продукт е два пъти по-висок от този в България. Има известна корелация сред размера на поръчките и чувството за корупция: в Ирландия този размер е към 5% от Брутният вътрешен продукт, в Дания – 10%.
11. Правителствените поръчки могат да се реализират по два метода – като частно предложение на обществени услуги на конкурентна основа и като публично-частно партньорство (ПЧП). Българските процедури са с уклон към ПЧП. Тук има един значим публичен риск: общественият интерес да се съставлява от партията, обединението на власт, а частният – от техните другари.
12. От икономическо становище корупцията е съзнателно нарушение на правилото на конкуренцията сред несвързани лица, в полза на самия себе си или в интерес на свързани лица.
От древен времена от управниците се изисква да нямат персонални ползи, бизнес и привързаности
с изключение на публичния интерес. Но управниците и политиците също са хора. Повечето радикални политически деятели на ХХ век са идвали на власт с антикорупционна изразителност.
Ако съм деспот от Правец и платя със средства на данъкоплатците цех за електроника покрай селото, аз не бих забогатял директно, само че бих спечелил авторитет в очите на съселяните и облаги за околията. Не е наложително местонахождението на завода да е стопански най-изгодното. Но такива решения пораждат един икономически и два политикономически резултата. Решението е сигнал, че всичко зависи от мен и искащите да вършат нещо стартират да се съревновават кой ще ми е по-близък. Цената ми се качва, само че общата успеваемост на стопанството пада. Политическата система стартира да действа като описаното нагоре ПЧП. Оттук и другата политическа последица: добитите висока цена и авторитет пораждат тласъци политическите ми противници да ме изместят.
13. Тази политическа уредба се нуждае от надзор. Удобната конституционна форма тук е основният прокурор и институционалното му въздействие върху разследване, изключителни съдилища и прокуратура. На всички основни длъжности в изпълнителната власт и контролните органи, а по опция и в съда, следва да се назначават евентуални клиенти на основния прокурор.
14. " Апартаментгейт " демонстрира, че длъжностните лица в контролните органи също би трябвало да са подконтролни - по неоспоримия метод, разказан нагоре в т. 2 и 3. Краят на съревнованието ще е в компрометирането на премиера. Вероятно е това да стане по линия на предпочитан ПЧП-проект. Новодошлите, които и да са те, ще се опитат да запазят цялостния темперамент на изпитаната система.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новите жилища на ръководещите (188)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ