"Зигмунд Фройд: сценично и преживелищно" на Давид Иерохам
" Дневник " разгласява анотацията и фрагмент от " Зигмунд Фройд: театрално и преживелищно " - новата книга на психиатъра и психотерапевт Давид Иерохам. Те са предоставени на редакцията от издателство " Критика и хуманизъм ".
Защо да четем Фройд, пита ни доктор Иерохам в пролога към тези текстове, събрали насъбраното от десетилетията негова работа като психотерапевт, обучител, учител, супервайзор? А в случай че считаме, че би трябвало да четем Фройд, то по какъв начин да го четем? Четенето постоянно е " встъпване в отношение ", то допуска търсене на среща. Нека съпоставим четенето на Фройд с търсене на среща с един " воин ", дано назовем Фройд наш воин, дано съпоставим всичко това с драма(тичен) развой - т.е. в последна сметка с лечението на психологичните положения, предлага ни доктор Иерохам. Този драма(тичен) развой съгласно него можем да назоваваме още " театрален и преживелищен ".
А би трябвало ли да почитаме Фройд? Когато същински почитаме някого, ние в действителност " отиваме на среща " с него. Ключовата дума, убеждава ни създателят, още веднъж е среща. А с цел да бъде срещата същински жива, належащо е да предизвикваме оня, с който отиваме на среща, да го " разтърсим " и извадим от непроницаемостта на престижа. За тази цел би трябвало да предизвикваме и личното си въображение. Тази книга търси срещата с Фройд през негови именити текстове, ключ към чието схващане предлага : класическите 5 случая (Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер,Човекът Вълк), само че и оня случай, който в нашата лична издателска традиция назоваваме " Случай 0 " - Анна О.; Тотем и табу; Петте лекции и Очерка за психоанализата; текстове на Фройд за културата и най-забележителния измежду тях - Неудовлетвореността в културата; някои от главните му текстове, отдадени на траура, меланхолията, отричането, задръжката, признака, страха, преходността; техническите текстове на Фройд.
Докато ги следи, книгата се опира на историческия подтекст, в който Фройд е творил. Осветява по трогателен и непосредствен до художествения разказ метод вида условия, които проблясват и на личната ни психологична сцена - като в психоаналитичен развой.
Авторът, доктор Давид Иерохам, е един от най-авторитетните български психотерапевти с голяма процедура и принос към навлизането на психоанализата в българските културни пространства.
Книгата е четиво за " напреднали и начинаещи " в другите полета на филантропичните и обществените практики и теории, на творчеството. Всъщност таман радетелите на освобождаващо унищожаване на границите сред другите дисциплинарни области ще намерят в тази монография място на ентусиазъм и поддръжка.
Из " Зигмунд Фройд: театрално и преживелищно " от Давид Иерохам
Съдбовната Едипова драма
Зигмунд Фройд: Сценично и преживелищноС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Един от психоаналитичните конгреси... той се организира във Ваймар, а на втория ден Фройд непретенциозно прочита допълнението към случая " Председателят Шребер ". Събитието има историческа значителност, защото за пръв път доктор Зигмунд Фройд позволява, че несъзнаваното съдържа освен детски материал, само че и остатъци от първобитния човек. В същия текст той приказва за тотемизма, както и за това, че " митообразуващите сили на човечеството не са престанали да съществуват, а и през днешния ден създават в неврозите същите психологични артикули, каквито са произвеждали в дълбока античност... същото важи и за религията ". [...]
5-те случая: Анна О. Към психотерапия на хистериятаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Едно иронично съмнение
Питаме се за какво един доктор, който работи с пациенти, страдащи от разнообразни психологични проблеми, се пробва, развивайки хрумвания за обществото, културата, произхода на религиите, бъдещето и сегашното, да се включи в диалога за индивида и историята на цивилизацията.
Струва ми се, че в работата с другия постоянно, още веднъж и още веднъж, се пресътворяват истории, или по-скоро двамата, пациент и терапевт, стават съавтори на две истории. Едната, по-явната, е " фалическата " история на пациента, а другата, малко по-забулена и загадъчна, е историята на неговото лекуване. Действието се случва в атмосферата на така наречен " трансфер " - една сцена, на която се претърпяват и поясняват връзките на пациента, от раждането му нататък, с всички съществени фигури и всички, обхванати в процеса на терапия събития от живота му.
5-те случая: Малкият Ханс. Анализа на уплахата на едно петгодишно момчеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Терапевтът е сътрудник, превъплъщаващ се в разнообразни функции, отредени му от пациента, само че и съучастващ в построяването на тази драма. Понякога той поема ролята на " спомагателен Аз " (подкрепяща или антагонистична роля), а различен път " играе " коментатор, сходно на хора в древногръцката покруса - тълкуващ или отразяващ постъпките на героя и провиждащ следствията от тях. Процесът е стеснен във времеви рамки и правила-табута, които разграничават лечебната сцена от житейската и имат за цел да основат атмосфера на проучване, чийто резултат би трябвало да бъде, от една страна, схващане на себе си, а от друга, възстановяване на живота на пациента.
В това взаимоотношение се отразяват освен самостоятелните, само че и публичните характерности, както и методите на реагиране на участниците по отношение на тях. Тези способи са свързани с възпитанието, с традициите и обичаите на всяка общественост, само че отразяват и възбраните и разрешенията, законите и усложненията на обществото, в което живеят и пациентът, и терапевтът.
Можем да кажем, че знаците, които носим в несъзнаваното си и които проникват в сънищата и в психологичните ни признаци, се приютяват в културата, в която живеем, с цел да ни дадат опция да я тълкуваме, в това число и психоаналитично. Това съгласно нас е и повода Зигмунд Фройд да се обърне в текстовете си към културата, в която обитаваме.
5-те случая: Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Истории от думи или истории от облици
По-важното е, че в разговора сред тези двама души, пациент и терапевт, се раждат облици, които стартират да гово¬рят и изясняват, театрално и образно, постоянно недостигащия за разказване на човешкото прекарване език. В тези облици се отразява както методът на мислене на индивида, по този начин и цялата човешка просвета. Това обаче е идеалният вид на лечението. Всъщност самият Фройд признава, че не е сигурен в работата си с пациента, че аналитикът в него спи, и така нататък Но спящият - както и будният - постоянно сънува и може би това е гаранция, че е жив.
Същевременно лечебните сесии са потопени в прекарвания на връзките, както и на истории, свързани с тези връзки, някои от признаците се повтарят, само че историите, стоящи зад тези признаци, или по-точно това, което последните символизират, по-често са строго самостоятелни. За да си представим обаче каква е историята, на нас ни е належащо нагледно и театрално мислене. Разбирането от пациента на личните му прекарвания също е развой на създаване на нагледно и театрално мислене или отключване на качества за такова.
5-те случая: Човекът плъх. Бележки по отношение на един случай на натраплива неврозаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Терапевтът освен би трябвало да слуша пациента - дори когато не го вижда и е с тил към него, само че е желателно и да си показва това, което е чул. За тази цел психотерапевтът би трябвало да фантазира и да постави пациента, а и себе си, в някакъв контекст; при Фройд това е подтекстът на културата.
През въпросната година (1912-1913) той споделя, че не му върви в лечението. Може би има поради точността на интерпретациите; може би - времето, което избира за тях; или пък намирането на лечебна отдалеченост сред него и пациента; или някакъв дефицит във въображението, което не му подава задоволително наситени с сила облици и картини, с цел да бъде съавтор на сюжетите на пациента, само че от друга вероятност. Струва ми се, че последната причина е най-любопитна.
Трябва да се означи, че още от началото на творчеството си Фройд е извънредно зает и трогателен се от делничния, културен и политически живот. Тук би трябвало да споменем трудовете му, свързани с неклиничните проявления на несъзнаваното в всекидневието - грешките, вицовете, които, би трябвало да отбележим, са свързани с персоналния му опит, и естествено, тълкуването на сънищата, което включва и неговите лични.
5-те случая: Човекът вълк. Из историята на една детска неврозаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Именно в Тълкуване на сънищата Фройд ни демонстрира по какъв начин през анализиране на сегашното, което последователно се развива в конструиране на роман, обхващащ прекарвания, разпрострени из целия живот на индивида, той реализира схващане на самия себе си.
Появява се " онази сцена ", на която оживяват - през образността на свободните асоциации - несъзнаваните мечти от най-ранното " бебство ", които разкриват житейската ни история като произведение на изкуството и вдъхват нов лъх, разрастващ творчеството на индивида и способствуващ за хуманното му действие.
Зигмунд Фройд и пурата, която " от време на време си е просто пура "
Според мен същото е належащо и на терапевта - сходен развой на одушевяване на неговата представност и активиране на нещо, което е доста по-различно от рационалния умствен развой и което на практика е естественият, и по-скоро същностният аспект на човешкия живот.
Фройд назовава това " несъзнаваното " или " примитивен умствен развой ", само че ние бихме го нарекли динамизиране, или драматизиране, на несъзнаваното, или на психологичната сцена.
" Нагон към заличаване ". Защо индивидът избира да води война съгласно Айнщайн и Фройд
СЪДЪРЖАНИЕ:
Пролог
В преддверието, или да почетем Фройд
Персонажите на Фройд
" Случаят Дора " на сцената на психоаналитичния спектакъл
Човекът, който отхвърли да бъде плъх
Какво научи Зигмунд Фройд от Малкия Ханс?
Лунатикът от лудницата " Зоненщайн "
Да си руснак, роден на Рождество
Относно госпожица Анна О
Психоанализата на Фройд като доктрина и процедура
За болката, която е и психологична
" Съзнаваното " на Зигмунд Фройд, или за психоаналитичната техника
Съдбовната Едипова драма
Зигмунд Фройд с лице към публиката
Политическата философия на кушетката на Зигмунд Фройд
От един американски успех до емигрирането в гибелта
Епилог
На изхода на психоаналитичния спектакъл
За създателя
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Защо да четем Фройд, пита ни доктор Иерохам в пролога към тези текстове, събрали насъбраното от десетилетията негова работа като психотерапевт, обучител, учител, супервайзор? А в случай че считаме, че би трябвало да четем Фройд, то по какъв начин да го четем? Четенето постоянно е " встъпване в отношение ", то допуска търсене на среща. Нека съпоставим четенето на Фройд с търсене на среща с един " воин ", дано назовем Фройд наш воин, дано съпоставим всичко това с драма(тичен) развой - т.е. в последна сметка с лечението на психологичните положения, предлага ни доктор Иерохам. Този драма(тичен) развой съгласно него можем да назоваваме още " театрален и преживелищен ".
А би трябвало ли да почитаме Фройд? Когато същински почитаме някого, ние в действителност " отиваме на среща " с него. Ключовата дума, убеждава ни създателят, още веднъж е среща. А с цел да бъде срещата същински жива, належащо е да предизвикваме оня, с който отиваме на среща, да го " разтърсим " и извадим от непроницаемостта на престижа. За тази цел би трябвало да предизвикваме и личното си въображение. Тази книга търси срещата с Фройд през негови именити текстове, ключ към чието схващане предлага : класическите 5 случая (Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер,Човекът Вълк), само че и оня случай, който в нашата лична издателска традиция назоваваме " Случай 0 " - Анна О.; Тотем и табу; Петте лекции и Очерка за психоанализата; текстове на Фройд за културата и най-забележителния измежду тях - Неудовлетвореността в културата; някои от главните му текстове, отдадени на траура, меланхолията, отричането, задръжката, признака, страха, преходността; техническите текстове на Фройд.
Докато ги следи, книгата се опира на историческия подтекст, в който Фройд е творил. Осветява по трогателен и непосредствен до художествения разказ метод вида условия, които проблясват и на личната ни психологична сцена - като в психоаналитичен развой.
Авторът, доктор Давид Иерохам, е един от най-авторитетните български психотерапевти с голяма процедура и принос към навлизането на психоанализата в българските културни пространства.
Книгата е четиво за " напреднали и начинаещи " в другите полета на филантропичните и обществените практики и теории, на творчеството. Всъщност таман радетелите на освобождаващо унищожаване на границите сред другите дисциплинарни области ще намерят в тази монография място на ентусиазъм и поддръжка.
Из " Зигмунд Фройд: театрално и преживелищно " от Давид Иерохам
Съдбовната Едипова драма
Един от психоаналитичните конгреси... той се организира във Ваймар, а на втория ден Фройд непретенциозно прочита допълнението към случая " Председателят Шребер ". Събитието има историческа значителност, защото за пръв път доктор Зигмунд Фройд позволява, че несъзнаваното съдържа освен детски материал, само че и остатъци от първобитния човек. В същия текст той приказва за тотемизма, както и за това, че " митообразуващите сили на човечеството не са престанали да съществуват, а и през днешния ден създават в неврозите същите психологични артикули, каквито са произвеждали в дълбока античност... същото важи и за религията ". [...]
Едно иронично съмнение
Питаме се за какво един доктор, който работи с пациенти, страдащи от разнообразни психологични проблеми, се пробва, развивайки хрумвания за обществото, културата, произхода на религиите, бъдещето и сегашното, да се включи в диалога за индивида и историята на цивилизацията.
Струва ми се, че в работата с другия постоянно, още веднъж и още веднъж, се пресътворяват истории, или по-скоро двамата, пациент и терапевт, стават съавтори на две истории. Едната, по-явната, е " фалическата " история на пациента, а другата, малко по-забулена и загадъчна, е историята на неговото лекуване. Действието се случва в атмосферата на така наречен " трансфер " - една сцена, на която се претърпяват и поясняват връзките на пациента, от раждането му нататък, с всички съществени фигури и всички, обхванати в процеса на терапия събития от живота му.
Терапевтът е сътрудник, превъплъщаващ се в разнообразни функции, отредени му от пациента, само че и съучастващ в построяването на тази драма. Понякога той поема ролята на " спомагателен Аз " (подкрепяща или антагонистична роля), а различен път " играе " коментатор, сходно на хора в древногръцката покруса - тълкуващ или отразяващ постъпките на героя и провиждащ следствията от тях. Процесът е стеснен във времеви рамки и правила-табута, които разграничават лечебната сцена от житейската и имат за цел да основат атмосфера на проучване, чийто резултат би трябвало да бъде, от една страна, схващане на себе си, а от друга, възстановяване на живота на пациента.
В това взаимоотношение се отразяват освен самостоятелните, само че и публичните характерности, както и методите на реагиране на участниците по отношение на тях. Тези способи са свързани с възпитанието, с традициите и обичаите на всяка общественост, само че отразяват и възбраните и разрешенията, законите и усложненията на обществото, в което живеят и пациентът, и терапевтът.
Можем да кажем, че знаците, които носим в несъзнаваното си и които проникват в сънищата и в психологичните ни признаци, се приютяват в културата, в която живеем, с цел да ни дадат опция да я тълкуваме, в това число и психоаналитично. Това съгласно нас е и повода Зигмунд Фройд да се обърне в текстовете си към културата, в която обитаваме.
Истории от думи или истории от облици
По-важното е, че в разговора сред тези двама души, пациент и терапевт, се раждат облици, които стартират да гово¬рят и изясняват, театрално и образно, постоянно недостигащия за разказване на човешкото прекарване език. В тези облици се отразява както методът на мислене на индивида, по този начин и цялата човешка просвета. Това обаче е идеалният вид на лечението. Всъщност самият Фройд признава, че не е сигурен в работата си с пациента, че аналитикът в него спи, и така нататък Но спящият - както и будният - постоянно сънува и може би това е гаранция, че е жив.
Същевременно лечебните сесии са потопени в прекарвания на връзките, както и на истории, свързани с тези връзки, някои от признаците се повтарят, само че историите, стоящи зад тези признаци, или по-точно това, което последните символизират, по-често са строго самостоятелни. За да си представим обаче каква е историята, на нас ни е належащо нагледно и театрално мислене. Разбирането от пациента на личните му прекарвания също е развой на създаване на нагледно и театрално мислене или отключване на качества за такова.
Терапевтът освен би трябвало да слуша пациента - дори когато не го вижда и е с тил към него, само че е желателно и да си показва това, което е чул. За тази цел психотерапевтът би трябвало да фантазира и да постави пациента, а и себе си, в някакъв контекст; при Фройд това е подтекстът на културата.
През въпросната година (1912-1913) той споделя, че не му върви в лечението. Може би има поради точността на интерпретациите; може би - времето, което избира за тях; или пък намирането на лечебна отдалеченост сред него и пациента; или някакъв дефицит във въображението, което не му подава задоволително наситени с сила облици и картини, с цел да бъде съавтор на сюжетите на пациента, само че от друга вероятност. Струва ми се, че последната причина е най-любопитна.
Трябва да се означи, че още от началото на творчеството си Фройд е извънредно зает и трогателен се от делничния, културен и политически живот. Тук би трябвало да споменем трудовете му, свързани с неклиничните проявления на несъзнаваното в всекидневието - грешките, вицовете, които, би трябвало да отбележим, са свързани с персоналния му опит, и естествено, тълкуването на сънищата, което включва и неговите лични.
Именно в Тълкуване на сънищата Фройд ни демонстрира по какъв начин през анализиране на сегашното, което последователно се развива в конструиране на роман, обхващащ прекарвания, разпрострени из целия живот на индивида, той реализира схващане на самия себе си.
Появява се " онази сцена ", на която оживяват - през образността на свободните асоциации - несъзнаваните мечти от най-ранното " бебство ", които разкриват житейската ни история като произведение на изкуството и вдъхват нов лъх, разрастващ творчеството на индивида и способствуващ за хуманното му действие.
Зигмунд Фройд и пурата, която " от време на време си е просто пура " Според мен същото е належащо и на терапевта - сходен развой на одушевяване на неговата представност и активиране на нещо, което е доста по-различно от рационалния умствен развой и което на практика е естественият, и по-скоро същностният аспект на човешкия живот.
Фройд назовава това " несъзнаваното " или " примитивен умствен развой ", само че ние бихме го нарекли динамизиране, или драматизиране, на несъзнаваното, или на психологичната сцена.
" Нагон към заличаване ". Защо индивидът избира да води война съгласно Айнщайн и Фройд СЪДЪРЖАНИЕ:
Пролог
В преддверието, или да почетем Фройд
Персонажите на Фройд
" Случаят Дора " на сцената на психоаналитичния спектакъл
Човекът, който отхвърли да бъде плъх
Какво научи Зигмунд Фройд от Малкия Ханс?
Лунатикът от лудницата " Зоненщайн "
Да си руснак, роден на Рождество
Относно госпожица Анна О
Психоанализата на Фройд като доктрина и процедура
За болката, която е и психологична
" Съзнаваното " на Зигмунд Фройд, или за психоаналитичната техника
Съдбовната Едипова драма
Зигмунд Фройд с лице към публиката
Политическата философия на кушетката на Зигмунд Фройд
От един американски успех до емигрирането в гибелта
Епилог
На изхода на психоаналитичния спектакъл
За създателя
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ