Александър Кашъмов: Свидетели сме на произвол от висшето ниво в прокуратурата
" Дневник " препубликува от изявление с Александър Кашъмов - началник на правната стратегия на фондация Програма " Достъп до информация ". Той е взел участие е в изработването на проектозакони, създател е на книги, сборници и публикации в областта на прозрачността и достъпа до информация, отбраната на персоналните данни, свободата на изложение и правораздаването. Спечелил е голям брой каузи против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Венелина Попова беседва с него за Заглавието е на " Дневник ".
Преди дни Съдът на Европейския съюз в Люксембург излезе с решение, че европейската заповед за арест (ЕЗА) в България се издава в несъгласие с европейските закони, защото не е обезпечена задоволително обективна процедура, по която упрекнатият да може да се отбрани преди осъществяването ѝ в друга страна. Какво би следвало да включва тази процедура?
- Това, което в действителност приема Съдът на Европейски Съюз в решението си от 10 март, е, че както страната, която издава ЕЗА, по този начин и страната, в която тя се извършва, би трябвало да имат идентична степен на отбрана на правата, защото приказваме за изключително значимия дирек на европейското право - независимост, сигурност и правораздаване. Съдът в Люксембург споделя, че тази институция, която издава ЕЗА, респективно мярката за задържане под стража, би трябвало да е или съд, или различен следен от съда орган.
В съответния случай делото е изпратено в Люксембург по преюдициално (в рамките на висящия правосъден процес) питане от Уестминстърския съд, защото българската страна е издала ЕЗА във Англия. Заповедта е издадена от прокурор в Свищов. А съдът обръща внимание върху обстоятелството, че съгласно българския закон тази заповед за арест не предстои на правосъден надзор.
Тук разтварям една скоба, с цел да кажа, че преди години българското наказателнопроцесуално право беше реформирано, като на прокурора се даде лимитираното право за задържане до 72 часа, след което той би трябвало да внесе искане за непрекъсната мярка в съда. А за ЕЗА няма аналогично предписание съдът да прегледа работата на прокурора и да удостовери това искане, в случай че го откри за основателно. Според Съда в Люксембург това съставлява нарушаване на правилата на правото на Европейски Съюз и в частност на Рамковото решение за европейската заповед за арест, разбирано и тълкувано в светлината на практиката на Съда на Европейски Съюз.
Това решение на Съда на Европейски Съюз значи ли, че нашата правна система не е в положение да обезпечи идентична и ефикасна отбрана на главните права нa Eвpoпeйcĸия cъюз?
- Означава, че в тази съответна категория случаи, свързани с издаване на ЕЗА, родното ни законодателство не подхожда на европейското. Този проблем е сериозен съгласно самия Съд на Европейски Съюз, въпреки той да не го споделя непосредствено, само че се базира на правилото на взаимно доверие сред страните членки при осъществяване на тези ограничения. Тоест всяка страна счита по дифолт, че и останалите имат нужното равнище на отбрана, което изисква европейското законодателство. А при нас се оказва, че това не е по този начин.
Вторият аспект на казуса е, че това оттук насетне спъва българската наказателноправна система и битката с престъпността, тъй като се орязват нейните благоприятни условия да изиска от друга страна членка задържането на обвинен в осъществяване на закононарушение.
Издадените от българската прокуратура европейски заповеди за арест са към този момент невалидни и няма да се извършват от другите страни в Европейски Съюз. Как това решение ще рефлектира, първо, върху издирването на обвинени, които са напуснали страната ни, само че се намират на територията на други европейски страни? И второ, върху имиджа на правосъдната ни система, който така и така е мощно разтърсен?
- Както показах, това решение на Съда на Европейски Съюз ще направи по-неефективна битката с престъпността, тъй като България към този момент няма да може да употребява тази по-бърза писта за дейно наказателно правораздаване, която дава ЕЗА. Що се отнася до имиджа на правосъдната ни система в сегашния миг, той не е толкоз слаб, с изключение на измежду тясно профилирани среди, които я следят. Но едно решение на Съда в Люксембург към този момент доста по-широко сигнализира за проблем, тъй като то се чете от всички съдии и други институции в целия Европейски Съюз.
Справка за години обратно демонстрира, че издадените европейски заповеди за арест в страните от Европейски Съюз са двукратно, даже трикратно повече от изпълнените. Така да вземем за пример през 2017 година са издадени 17 491 заповеди, а са изпълнени едвам 6317. Защо се получава по този начин - дали тъй като търсените лица търсят леговище в страни отвън Европейски Съюз, или има и други аргументи?
- За да се отговори умело на този въпрос, би трябвало да се направи изчерпателен разбор по документи. Такъв разбор за България дължат на обществото българският съд и прокуратура. Трябва да е ясно какъв брой са случаите на европейски заповеди за арест, издадени от съда, и какъв брой - от прокуратурата, на какво се дължи тази ниска изпълняемост на заповедите и какви ограничения би трябвало да се подхващат.
Спopeд пpaĸтиĸaтa нa Cъда на EC, когато peшeниe зa издaвaнe нa ЕЗА е взето не от съд, a от пpoĸypop, би трябвало да съществуват гаранции, че оповестеното за търсене лице не е излoжeно нa pиcĸ, както и че прокурорът не може да получава ĸoнĸpeтни yĸaзaния зa дeйcтвия oт cтpaнa нa изпълнитeлнaтa влacт. Споделяте ли тезата на Андрей Янкулов, че неналичието на правосъден надзор върху постановено задържане от прокурор в България е проблем? Както и на адв. Емилия Недева, която е по-крайна в мнението си, че сега в България се организира изцяло безотговорен метод на наказателно гонене
- Това, което мога да кажа, е, че откакто в края на 90-те години и при започване на първото десетилетие на новия век стартира една добра промяна на наказателноправната ни система, в последните години сме очевидци на работа на парче, на инцидентни и спонтанни промени в законодателството и на откровени прояви на произвол от страна на висшето равнище в прокуратурата. Дали това се дължи единствено на неналичието на надзор от страна на съда, е мъчно да се каже, тъй като липсва както изчерпателен разбор на проблемите, по този начин и политическа воля за решаването им. Първо би трябвало да се признае, че има систематичен проблем в българската прокуратура и в метода, по който тя се управлява, а решенията би трябвало да дойдат след необятен публичен спор.
След като стана обществено притежание решението на Съда в Люксембург, правосъдната министърка Десислава Ахладова незабавно свика работна група, която да приготви нов законопроект. Но това не е ли просто сценичен жест, в случай че законодателни промени без настоящо Народно заседание не могат да се създадат? Или в ГЕРБ са толкоз сигурни, че ще завоюват изборите, та гледат да не губят време и да приготвят законопроект, който да бъде признат от идващия парламент?
- Безспорно да се събере група, която да създаде смяна в законодателството, е вярна стъпка, въпреки в изискванията на избори и при неналичието на парламент този развой да се отсрочи във времето. Важен е сигналът, който се подава към политическите сили в навечерието на избори, с цел да могат те да се обединят към основни за обществото въпроси.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Преди дни Съдът на Европейския съюз в Люксембург излезе с решение, че европейската заповед за арест (ЕЗА) в България се издава в несъгласие с европейските закони, защото не е обезпечена задоволително обективна процедура, по която упрекнатият да може да се отбрани преди осъществяването ѝ в друга страна. Какво би следвало да включва тази процедура?
- Това, което в действителност приема Съдът на Европейски Съюз в решението си от 10 март, е, че както страната, която издава ЕЗА, по този начин и страната, в която тя се извършва, би трябвало да имат идентична степен на отбрана на правата, защото приказваме за изключително значимия дирек на европейското право - независимост, сигурност и правораздаване. Съдът в Люксембург споделя, че тази институция, която издава ЕЗА, респективно мярката за задържане под стража, би трябвало да е или съд, или различен следен от съда орган.
В съответния случай делото е изпратено в Люксембург по преюдициално (в рамките на висящия правосъден процес) питане от Уестминстърския съд, защото българската страна е издала ЕЗА във Англия. Заповедта е издадена от прокурор в Свищов. А съдът обръща внимание върху обстоятелството, че съгласно българския закон тази заповед за арест не предстои на правосъден надзор.
Тук разтварям една скоба, с цел да кажа, че преди години българското наказателнопроцесуално право беше реформирано, като на прокурора се даде лимитираното право за задържане до 72 часа, след което той би трябвало да внесе искане за непрекъсната мярка в съда. А за ЕЗА няма аналогично предписание съдът да прегледа работата на прокурора и да удостовери това искане, в случай че го откри за основателно. Според Съда в Люксембург това съставлява нарушаване на правилата на правото на Европейски Съюз и в частност на Рамковото решение за европейската заповед за арест, разбирано и тълкувано в светлината на практиката на Съда на Европейски Съюз.
Това решение на Съда на Европейски Съюз значи ли, че нашата правна система не е в положение да обезпечи идентична и ефикасна отбрана на главните права нa Eвpoпeйcĸия cъюз?
- Означава, че в тази съответна категория случаи, свързани с издаване на ЕЗА, родното ни законодателство не подхожда на европейското. Този проблем е сериозен съгласно самия Съд на Европейски Съюз, въпреки той да не го споделя непосредствено, само че се базира на правилото на взаимно доверие сред страните членки при осъществяване на тези ограничения. Тоест всяка страна счита по дифолт, че и останалите имат нужното равнище на отбрана, което изисква европейското законодателство. А при нас се оказва, че това не е по този начин.
Вторият аспект на казуса е, че това оттук насетне спъва българската наказателноправна система и битката с престъпността, тъй като се орязват нейните благоприятни условия да изиска от друга страна членка задържането на обвинен в осъществяване на закононарушение.
Издадените от българската прокуратура европейски заповеди за арест са към този момент невалидни и няма да се извършват от другите страни в Европейски Съюз. Как това решение ще рефлектира, първо, върху издирването на обвинени, които са напуснали страната ни, само че се намират на територията на други европейски страни? И второ, върху имиджа на правосъдната ни система, който така и така е мощно разтърсен?
- Както показах, това решение на Съда на Европейски Съюз ще направи по-неефективна битката с престъпността, тъй като България към този момент няма да може да употребява тази по-бърза писта за дейно наказателно правораздаване, която дава ЕЗА. Що се отнася до имиджа на правосъдната ни система в сегашния миг, той не е толкоз слаб, с изключение на измежду тясно профилирани среди, които я следят. Но едно решение на Съда в Люксембург към този момент доста по-широко сигнализира за проблем, тъй като то се чете от всички съдии и други институции в целия Европейски Съюз.
Справка за години обратно демонстрира, че издадените европейски заповеди за арест в страните от Европейски Съюз са двукратно, даже трикратно повече от изпълнените. Така да вземем за пример през 2017 година са издадени 17 491 заповеди, а са изпълнени едвам 6317. Защо се получава по този начин - дали тъй като търсените лица търсят леговище в страни отвън Европейски Съюз, или има и други аргументи?
- За да се отговори умело на този въпрос, би трябвало да се направи изчерпателен разбор по документи. Такъв разбор за България дължат на обществото българският съд и прокуратура. Трябва да е ясно какъв брой са случаите на европейски заповеди за арест, издадени от съда, и какъв брой - от прокуратурата, на какво се дължи тази ниска изпълняемост на заповедите и какви ограничения би трябвало да се подхващат.
Спopeд пpaĸтиĸaтa нa Cъда на EC, когато peшeниe зa издaвaнe нa ЕЗА е взето не от съд, a от пpoĸypop, би трябвало да съществуват гаранции, че оповестеното за търсене лице не е излoжeно нa pиcĸ, както и че прокурорът не може да получава ĸoнĸpeтни yĸaзaния зa дeйcтвия oт cтpaнa нa изпълнитeлнaтa влacт. Споделяте ли тезата на Андрей Янкулов, че неналичието на правосъден надзор върху постановено задържане от прокурор в България е проблем? Както и на адв. Емилия Недева, която е по-крайна в мнението си, че сега в България се организира изцяло безотговорен метод на наказателно гонене
- Това, което мога да кажа, е, че откакто в края на 90-те години и при започване на първото десетилетие на новия век стартира една добра промяна на наказателноправната ни система, в последните години сме очевидци на работа на парче, на инцидентни и спонтанни промени в законодателството и на откровени прояви на произвол от страна на висшето равнище в прокуратурата. Дали това се дължи единствено на неналичието на надзор от страна на съда, е мъчно да се каже, тъй като липсва както изчерпателен разбор на проблемите, по този начин и политическа воля за решаването им. Първо би трябвало да се признае, че има систематичен проблем в българската прокуратура и в метода, по който тя се управлява, а решенията би трябвало да дойдат след необятен публичен спор.
След като стана обществено притежание решението на Съда в Люксембург, правосъдната министърка Десислава Ахладова незабавно свика работна група, която да приготви нов законопроект. Но това не е ли просто сценичен жест, в случай че законодателни промени без настоящо Народно заседание не могат да се създадат? Или в ГЕРБ са толкоз сигурни, че ще завоюват изборите, та гледат да не губят време и да приготвят законопроект, който да бъде признат от идващия парламент?
- Безспорно да се събере група, която да създаде смяна в законодателството, е вярна стъпка, въпреки в изискванията на избори и при неналичието на парламент този развой да се отсрочи във времето. Важен е сигналът, който се подава към политическите сили в навечерието на избори, с цел да могат те да се обединят към основни за обществото въпроси.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ