Дефицит на държавност
" Дневник " препечатва текста от " Facebook " страницата на политолога Огнян Минчев с неговото позволение.
Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достолепието на обществената си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или персоналната си суетност, коленичейки пред представител на непозната страна, външно облечен в нравствен ранг.
Не се сърдете на един офицер, определен на най-висока държавна позиция, който не схваща недопустимостта да лобира измежду себеподобни представители на други народи за събаряне на глобите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята страна.
Не се сърдете на един естествено талантлив с политически гений човек, от десетилетие заемащ главната позиция на практикуване на практическа власт в своята страна, който не схваща нуждата да надрасне причините на междуличностните връзки и придобивки в границите на политическия, административния и корпоративния хайлайф. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото другарство като система от връзки сред институции и институционални функции, контролирана от власт на закона.
Причината за всички тези дефицити е общият - цялостният, недостиг на държавност.
Една страна не може да се препише от другите - от " развитите страни ". Една страна не може да се конструира по рекомендации. Държавата е действителност, която националният хайлайф би трябвало да си фантазира - да построи като плод на своето креативно въображение. Това е главната роля и отговорност на националния хайлайф - политически, интелектуален, нравствен - посредством групово творчество да конструира съответна на своята национална общественост сграда от полезности и цели, функции и институции, способни да провеждат неговото публично водачество.
Понякога са задоволителни няколко водачи - отците-основатели на Съединени американски щати, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд - с цел да сътворят и материализират концепцията за страна. Понякога е задоволителен даже един водач - Де Гол - с цел да го направи.
Проблемът на българската обществена общественост произтича от дългогодишното изтребване на генерации български елити, от подмяната им с ерзац-елити, с колониална администрация на непозната мощ, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общественост се разпада на въвлечени в безкрайни спорове групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни еднаквост.
Способността да проникнеш надълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на претърпяните събития и премеждия, да оцениш многоизмерните провокации на сегашното и бъдещето изисква целостта - морална, интелектуална и духовна - на един народен хайлайф, кадърен да излъчи креативната мощ на държавното строителство. (Тази целокупност да не се възприема като сурогат на политически, абстрактен и партиен плурализъм, който е разследване, резултат на една базисно конструирана държавна еднаквост.)
Уви, не притежаваме подобен. Поминуваме към този момент доста десетилетия наред с ерзац версии на народен хайлайф и на национална страна. Люшкащи се сред импортирани като конфекция хрумвания, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, искащи да останем плебеи. Затова одобряваме като чиста монета внушения на законни, само че непознати, ползи и визии за самите себе си. Не можем да създадем нищо друго, с изключение на да си напомним рекомендацията на българския мъдрец, загаснал в заточение - Стефан Попов. Според него националната еднаквост, отразена в страната, е " воля за облик ".
Докато не придобием воля за облик, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва наличието на епохата, в която живеем.
Не се сърдете на една жена, неспособна да оцени достолепието на обществената си позиция, която няма задръжки да обслужи идеологическите си пристрастия или персоналната си суетност, коленичейки пред представител на непозната страна, външно облечен в нравствен ранг.
Не се сърдете на един офицер, определен на най-висока държавна позиция, който не схваща недопустимостта да лобира измежду себеподобни представители на други народи за събаряне на глобите от елита на трета страна в качеството си на най-висш представител на своята страна.
Не се сърдете на един естествено талантлив с политически гений човек, от десетилетие заемащ главната позиция на практикуване на практическа власт в своята страна, който не схваща нуждата да надрасне причините на междуличностните връзки и придобивки в границите на политическия, административния и корпоративния хайлайф. Не се учудвайте на неспособността му да утвърди политическото другарство като система от връзки сред институции и институционални функции, контролирана от власт на закона.
Причината за всички тези дефицити е общият - цялостният, недостиг на държавност.
Една страна не може да се препише от другите - от " развитите страни ". Една страна не може да се конструира по рекомендации. Държавата е действителност, която националният хайлайф би трябвало да си фантазира - да построи като плод на своето креативно въображение. Това е главната роля и отговорност на националния хайлайф - политически, интелектуален, нравствен - посредством групово творчество да конструира съответна на своята национална общественост сграда от полезности и цели, функции и институции, способни да провеждат неговото публично водачество.
Понякога са задоволителни няколко водачи - отците-основатели на Съединени американски щати, Аденауер и Ерхард, Стамболов и Фердинанд - с цел да сътворят и материализират концепцията за страна. Понякога е задоволителен даже един водач - Де Гол - с цел да го направи.
Проблемът на българската обществена общественост произтича от дългогодишното изтребване на генерации български елити, от подмяната им с ерзац-елити, с колониална администрация на непозната мощ, с израждането на тази колониална администрация в алчна и безмозъчна олигархична мафия. Оставена без морално и практическо водачество, българската национална общественост се разпада на въвлечени в безкрайни спорове групи и котерии, защитаващи едностранчиви, частични истини за националната ни еднаквост.
Способността да проникнеш надълбоко в смисъла на историята, да извлечеш уроците на претърпяните събития и премеждия, да оцениш многоизмерните провокации на сегашното и бъдещето изисква целостта - морална, интелектуална и духовна - на един народен хайлайф, кадърен да излъчи креативната мощ на държавното строителство. (Тази целокупност да не се възприема като сурогат на политически, абстрактен и партиен плурализъм, който е разследване, резултат на една базисно конструирана държавна еднаквост.)
Уви, не притежаваме подобен. Поминуваме към този момент доста десетилетия наред с ерзац версии на народен хайлайф и на национална страна. Люшкащи се сред импортирани като конфекция хрумвания, пристрастия и черно-бели визии за света. Затова коленичим пред хора, искащи да останем плебеи. Затова одобряваме като чиста монета внушения на законни, само че непознати, ползи и визии за самите себе си. Не можем да създадем нищо друго, с изключение на да си напомним рекомендацията на българския мъдрец, загаснал в заточение - Стефан Попов. Според него националната еднаквост, отразена в страната, е " воля за облик ".
Докато не придобием воля за облик, ще останем в миманса на многоликата драма, която изпълва наличието на епохата, в която живеем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




