"Френското изкуство да живееш добре" на Кейти Яндел
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Френското изкуство да живееш добре ", с създател Кейти Яндел, възложен от Издателство " Сиела "
Каква е тайната на " Френското изкуство да живееш добре "? Преподавателката по френска литература и просвета Кейти Яндел запечатва френския метод на живот в занимателен и потребен справочник из културата, историята и порядките на същинската Франция.
Страната на любовта, модата и виното. Страната на художниците и писателите; на непреходната хубост и насладата от бавния живот - това е мистичната и вдъхновяващата Франция, която запленява милиони туристи всяка година със своята кухня, мода, архитектура и просвета.
Коя обаче е тайната на френския метод на живот, която го прави толкоз безподобен и неотразим? И можем ли да я използван и в личното си всекидневие?
В магията на " Френското изкуство да живееш добре " ни потапя родената в Америка преподавателка по френска ренесансова литература и просвета Кейти Яндел, която събира цялата си обич, възхита и усещания от Франция и се заема с нелеката задача да запечата в думи това, което французите назовават la joie de vivre - насладата от живота.
Както датчаните си имат хюга, а италианците - своята dolce far niente, по този начин и французите откриват оня балсам на насладата в la joie de vivre. Впускайки се в подробен роман за литературата и културата, историята, хумора, архитектурата и порядките на французите, Кейти Яндел води читателите на обстойно, занимателно и информативно странствуване из същинската Франция - в търсене на щастието като фундаментално френско разбиране.
Как изкуството се просмуква и във всекидневието на французите? Защо кухнята е толкоз значим детайл от живота им? Защо празненствата и храната са неразделна част от френската просвета? Защо физическата непосредственост е толкоз основна при общуването във Франция? И доколко един чужденец може да усвои " Френското изкуство да живееш добре "?
Като се опира на годините, които прекарва във Франция - първо като студентка, а след това като майка и преподавателка - Кейти Яндел изплита пъстър с доста анекдоти и възприятие за комизъм роман, който рисува почтен и изчерпателен портрет на френската психика.
От него ще научите в коя част на Франция с какъв брой целувки по бузите се поздравяват хората (и от коя буза да започнете първо, с цел да избегнете неловките ситуации). Ще разберете какво съставлява една същинска френска женитба. Ще се озовете в многочислени смешни обстановки, като че ли излезли от сериала " Емили в Париж ". Но и ще откриете най-голямото преимущество на la joie de vivre - тържеството на духа, свободата да мислиш, да изказваш мнение, да търсиш и да се радваш, да се смееш и да намираш наслада във всеки момент.
Във " Френското изкуство да живееш добре " Кейти Яндел издава задоволително, с цел да помогне на всеки четец да се допре най-малко до частичка от онази привидно естествена лекост на съществуването, която французите толкоз грациозно носят в себе си. И ни демонстрира по какъв начин да я пренесем в своя личен живот, в фантазиите и във въображението си.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Френското изкуство да живееш добреС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Френското изкуство да живееш добре " на Кейти Яндел
1. Тържество на сетивата
Първия път, когато отидох на френска женитба, нямах никаква визия какво ме чака. Церемонията се състоя в черква, а приемът и вечерята - в огромна извънградска къща, заобиколена от градини и нивя.
- О, значи това е първата ви френска женитба? - попитаха ме смаяни неколцина от гостите.
Всичко стартира с чаша шампанско навън. Какво би могло да бъде по-прекрасно от шампанско, другарски настроени хора и парченце от френската провинция?
Щом се настанихме в красиво помещение с аспект и с патинирани от времето греди на тавана, ни сервираха amusebouche (комплименти), последвани от entrӯe (ордьовър), по-късно от quenelles (кнедли от риба със сос Нантуа, специалитет от Лион, родния град на булката), които счетох за главното ядене.
Темите за диалог на моята маса варираха от родните места на гостите, до екскурзионни дестинации и актуалната политическа конюнктура. Когато нещата малко се поуталожиха и аз си мислех, че към този момент е пристигнал моментът за сватбената торта, внесоха голям поднос с печена патица, pommes sarladaises (картофи, сготвени с патешка мас) и пресни зеленчуци. По това време аз към този момент единствено бодвах понякога по нещо от рога на изобилието, изсипал се в чинията ми, и отпивах от превъзходното бургундско от близките лозя.
(Нима никой не забелязваше, че към този момент не можех да преглътна и една хапка? Колко още блюда щеше да има?)
След това сервираха чудесна салата от хрупкави локални зеленчуци, последвани от сирена от разнообразни райони - синьо сирене от Оверн, козе сирене от Пиренеите и найкремообразното Сен Фелисиен от департамента Рона-Алпи - всички те маркирани с диалози и положително въодушевление. Найпосле пристигна редът на piѐce montӯe en choux (сватбена кула от дребни сладки) и още шампанско, по-късно кафе, последвано на собствен ред от digestif, или pousse-cafӯ (питие след вечеря, което оказва помощ да се преглътне кафето). А за тези, които към момента имаха сили, дансингът бе отворен през цялата нощ. Въпреки че не се държах напълно устойчиво на краката си, танцувах, а също по този начин научих, че към сватбените вечери във Франция отсега нататък ще би трябвало да подобавам внимателно.
Кулинарната френска горделивост постоянно става явна в разнообразието и количеството на поднасяните ястия, само че същинската цел е да прекарате часове наред... и още часове... в диалози с хора, които познавате, и такива, които въобще не познавате, до момента в който се радвате на богатата палитра наслаждения за сетивата. Но това бе единствено върхът на айсберга в удоволствието от продължителните вечери. Най-ранният край на френска женитба, на която съм участвала, бе в четири сутринта и никой от присъстващите над 10 години не изглеждаше сънен - самото време бе включено в това обилие от наслаждения.
Сватбите са единствено един образец от многото стенописи празници, свързани с храната. Всеки път, когато се връщах от вечер, прекарана с другари в Париж, моето приемно френско семейство ме питаше - Какво ядохте?. Това постоянно бе първият въпрос - което ме озадачаваше. Не къде сме били, какво сме видели, защо сме си говорили, а какво сме яли. Отначало отговарях нещо от сорта: О, киш и някаква чорба и се пробвах да сменя тематиката. Но тогава те желаеха да узнаят тъкмо какъв киш и тъкмо каква чорба.
Най-после получих прояснение: празненствата и кулинарията са неразделни във Франция. Докато в Съединените щати ние постоянно отиваме на вечеря и по-късно на зрелище, във Франция самата вечеря е същинското зрелище. Както Маршъл Маклуън е споделил с фамозното си изречение - информационният медиатор е самото обръщение. Във Франция, хрумна ми, храната е посланието, или огромна част от него, и това обръщение е - Наслаждавай се!
Пренасяйки се години по-късно, двамата с моя брачен партньор и дребните ни дъщери отидохме на посетители на фамилията на приятелката ми Жозет на коледна вечеря. По това време всички наши деца посещаваха началното учебно заведение и към нас се причисли съседско семейство с три деца, почти на същите години.
Натоварени с дарове за фамилията на Жозет, пристигнахме в уречения час към един следобяд и намерихме фамилията и съседите наблъскани в дребния апартамент - бяхме общо седемнайсет, в това число бабите. Кухненската маса, масата в трапезарията и сгъваемата маса бяха съединени и покрити с празнични покривки, а майката на Жозет, Франсин, тъкмо внасяше своите фамозни oeufs mimosa, с цел да ги постави на масата (яйца, сходни на фаршированите, само че поръсени с твърдо сварен жълтък, като по този начин изненадващо заприличваха на цветовете на мимозата).
Франсин е от Перпинян, приказва със мощен южняшки акцент и има най-голямото сърце, което човек може да си показа. Местните патриоти настояват, че всички от Перпинян са открити и сърдечни. Не съм се срещала с задоволително поданици от този град, с цел да потвърдя това факсимиле, само че сигурно то е правилно за Франсин. Жан-Франсоа, очарователният, радостен брат на Жозет, заоблен, с червендалесто лице и радостни очи, отвори шампанското без нормалния мощен пукот като експерт.
Той членува в клуб на винари и като се изключи експертите, знае повече за виното от всеки различен, който познавам - и намира преференциални покупко-продажби и снабдители на всички места. С наслаждение изяснява за качествата на почвата, нужни за шампанското, или за съответното вино, % на всеки вид грозде и в кои години климатичните условия са били идеални за правене на вино.
Въпреки че не стига чак до такава степен да приказва за нотките на обработена кожа с привкус от черни боровинки, израз, който постоянно виждате на етикетите на калифорнийските виновност, има небце на ценител. Този ден той бе донесъл освен шампанско, само че също по този начин и превъзходно, отличено с награди бургундско към главното ядене. Не съм в положение да възстановя по памет всичките блюда, само че звездата на вечерта бе печена chevreuil.
Какво е това chevreuil, мислех си аз, без да желая в действителност да научавам.
Съществото, което се готвехме да изядем, бе поднесено върху табла, изправено на предните си крайници, като че ли в поза кобра. Всички заръкопляскаха, когато го донесоха от кухнята.
Хм, помислих си аз. Думата стартира като кон на френски, само че е прекомерно малко, с цел да е това. Как да постъпя? Не желая да ме помислят за претенциозна американка.
Оказа се, че chevreuil значи елен или сърна. Спомних си за времето, когато наш другар ловджия бе донесъл еленско месо на нашето семейство и ние го бяхме намерили за изцяло задоволително. Сърнешкото се счита за деликатес във Франция и както наподобява, само ние, американците, намираме тези изправени предни крайници най-малкото за смущаващи.
Жан-Франсоа наряза на порции месото и сервира на всички, до момента в който ние му подавахме чиниите си и му съобщавахме желанията си: Съвсем малко за мен, в случай че обичаш, от моя страна.
Забравих да загатна, че от самото начало яркозелената яребица, домашният любим на съседите, летеше из стаята, за наслада на децата, които се опитваха да я накарат да кацне на ръцете им или на масата до тях. Както можете да си визиите обаче, на масата просто нямаше място. Французите държат частите самун до чинията си, до момента в който се хранят, яребицата бързо си бе дала сметка за това и кацаше да кълве трохи понякога в дребното останало пространство.
Междувременно нашите дъщери се опитваха да си напомнят всички строфи на Яребица в крушата и всичките седем деца хорово запяха стиховете и на френски, и на британски. Песента се оказа сложна за превод. На френски последният стих е Врабче на върха на ябълковото дърво. И обичаната ни част - пет златни пръстена на британски, на френски се оказаха пет дебели пиленца - не напълно същото!
На децата бе позволено да изпият дребна чаша вино, разредено с вода, като я държат с мечешки лапи - с длани, притиснати към столчето, с цел да не я изтърван. По едно време те отидоха да играят на всякакви игри в спалнята, до момента в който възрастните малко се поразкършихме на балкона - а угощението продължи, доста постепенно, през целия следобяд, чак до вечерта.
Около осем сервираха предстоящото коледно пънче, направено в локалната пекарна. Това е превъзходно произведение - торта, навита във формата на цепеница, с колкото може повече шоколад, както и с пластове сметана. В най-изкусните версии се поръсва със стърган шоколад, с цел да се изобрази кората, и се украсява с целувки, изглеждащи като същински гъби. Величествено.
Веселбата продължи с кафе и дижестив. Към среднощ към този момент мислехме да съберем децата, да благодарим на домакините и да си тръгнем - обаче не. Фредерик, бащата на трите съседски деца и отличен с доста награди готвач от виетнамски генезис, ненадейно разгласи:
Лучена чорба!
А да, нещо, което не бяхме знаели: коледната вечеря в това семейство наложително трябваше да приключи с лучена чорба в среднощ. Така че продължихме, споделяхме мисли и истории и след това, откакто помогнахме с разчистването, доколкото Франсин ни разреши, постепенно се отправихме към нашия апартамент на улица Гоблен. Не мога да си спомня докога спахме на идващия ден, само че за благополучие, нямахме никакви задължения. Празник, готвене, другарство и приятност от другарство с хора от разнообразни генерации увенчаха нашата първа, прилична на сън Коледа в Париж.
Хърбърт Маршъл Маклуън (1911 - 1980) е канадски мъдрец, професор и началник на Центъра за просвета и технологии в Университета в Торонто, Канада. - Б.р.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Френското изкуство да живееш добре ", с създател Кейти Яндел, възложен от Издателство " Сиела "
Каква е тайната на " Френското изкуство да живееш добре "? Преподавателката по френска литература и просвета Кейти Яндел запечатва френския метод на живот в занимателен и потребен справочник из културата, историята и порядките на същинската Франция.
Страната на любовта, модата и виното. Страната на художниците и писателите; на непреходната хубост и насладата от бавния живот - това е мистичната и вдъхновяващата Франция, която запленява милиони туристи всяка година със своята кухня, мода, архитектура и просвета.
Коя обаче е тайната на френския метод на живот, която го прави толкоз безподобен и неотразим? И можем ли да я използван и в личното си всекидневие?
В магията на " Френското изкуство да живееш добре " ни потапя родената в Америка преподавателка по френска ренесансова литература и просвета Кейти Яндел, която събира цялата си обич, възхита и усещания от Франция и се заема с нелеката задача да запечата в думи това, което французите назовават la joie de vivre - насладата от живота.
Както датчаните си имат хюга, а италианците - своята dolce far niente, по този начин и французите откриват оня балсам на насладата в la joie de vivre. Впускайки се в подробен роман за литературата и културата, историята, хумора, архитектурата и порядките на французите, Кейти Яндел води читателите на обстойно, занимателно и информативно странствуване из същинската Франция - в търсене на щастието като фундаментално френско разбиране.
Как изкуството се просмуква и във всекидневието на французите? Защо кухнята е толкоз значим детайл от живота им? Защо празненствата и храната са неразделна част от френската просвета? Защо физическата непосредственост е толкоз основна при общуването във Франция? И доколко един чужденец може да усвои " Френското изкуство да живееш добре "?
Като се опира на годините, които прекарва във Франция - първо като студентка, а след това като майка и преподавателка - Кейти Яндел изплита пъстър с доста анекдоти и възприятие за комизъм роман, който рисува почтен и изчерпателен портрет на френската психика.
От него ще научите в коя част на Франция с какъв брой целувки по бузите се поздравяват хората (и от коя буза да започнете първо, с цел да избегнете неловките ситуации). Ще разберете какво съставлява една същинска френска женитба. Ще се озовете в многочислени смешни обстановки, като че ли излезли от сериала " Емили в Париж ". Но и ще откриете най-голямото преимущество на la joie de vivre - тържеството на духа, свободата да мислиш, да изказваш мнение, да търсиш и да се радваш, да се смееш и да намираш наслада във всеки момент.
Във " Френското изкуство да живееш добре " Кейти Яндел издава задоволително, с цел да помогне на всеки четец да се допре най-малко до частичка от онази привидно естествена лекост на съществуването, която французите толкоз грациозно носят в себе си. И ни демонстрира по какъв начин да я пренесем в своя личен живот, в фантазиите и във въображението си.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Френското изкуство да живееш добре " на Кейти Яндел
1. Тържество на сетивата
Първия път, когато отидох на френска женитба, нямах никаква визия какво ме чака. Церемонията се състоя в черква, а приемът и вечерята - в огромна извънградска къща, заобиколена от градини и нивя.
- О, значи това е първата ви френска женитба? - попитаха ме смаяни неколцина от гостите.
Всичко стартира с чаша шампанско навън. Какво би могло да бъде по-прекрасно от шампанско, другарски настроени хора и парченце от френската провинция?
Щом се настанихме в красиво помещение с аспект и с патинирани от времето греди на тавана, ни сервираха amusebouche (комплименти), последвани от entrӯe (ордьовър), по-късно от quenelles (кнедли от риба със сос Нантуа, специалитет от Лион, родния град на булката), които счетох за главното ядене.
Темите за диалог на моята маса варираха от родните места на гостите, до екскурзионни дестинации и актуалната политическа конюнктура. Когато нещата малко се поуталожиха и аз си мислех, че към този момент е пристигнал моментът за сватбената торта, внесоха голям поднос с печена патица, pommes sarladaises (картофи, сготвени с патешка мас) и пресни зеленчуци. По това време аз към този момент единствено бодвах понякога по нещо от рога на изобилието, изсипал се в чинията ми, и отпивах от превъзходното бургундско от близките лозя.
(Нима никой не забелязваше, че към този момент не можех да преглътна и една хапка? Колко още блюда щеше да има?)
След това сервираха чудесна салата от хрупкави локални зеленчуци, последвани от сирена от разнообразни райони - синьо сирене от Оверн, козе сирене от Пиренеите и найкремообразното Сен Фелисиен от департамента Рона-Алпи - всички те маркирани с диалози и положително въодушевление. Найпосле пристигна редът на piѐce montӯe en choux (сватбена кула от дребни сладки) и още шампанско, по-късно кафе, последвано на собствен ред от digestif, или pousse-cafӯ (питие след вечеря, което оказва помощ да се преглътне кафето). А за тези, които към момента имаха сили, дансингът бе отворен през цялата нощ. Въпреки че не се държах напълно устойчиво на краката си, танцувах, а също по този начин научих, че към сватбените вечери във Франция отсега нататък ще би трябвало да подобавам внимателно.
Кулинарната френска горделивост постоянно става явна в разнообразието и количеството на поднасяните ястия, само че същинската цел е да прекарате часове наред... и още часове... в диалози с хора, които познавате, и такива, които въобще не познавате, до момента в който се радвате на богатата палитра наслаждения за сетивата. Но това бе единствено върхът на айсберга в удоволствието от продължителните вечери. Най-ранният край на френска женитба, на която съм участвала, бе в четири сутринта и никой от присъстващите над 10 години не изглеждаше сънен - самото време бе включено в това обилие от наслаждения.
Сватбите са единствено един образец от многото стенописи празници, свързани с храната. Всеки път, когато се връщах от вечер, прекарана с другари в Париж, моето приемно френско семейство ме питаше - Какво ядохте?. Това постоянно бе първият въпрос - което ме озадачаваше. Не къде сме били, какво сме видели, защо сме си говорили, а какво сме яли. Отначало отговарях нещо от сорта: О, киш и някаква чорба и се пробвах да сменя тематиката. Но тогава те желаеха да узнаят тъкмо какъв киш и тъкмо каква чорба.
Най-после получих прояснение: празненствата и кулинарията са неразделни във Франция. Докато в Съединените щати ние постоянно отиваме на вечеря и по-късно на зрелище, във Франция самата вечеря е същинското зрелище. Както Маршъл Маклуън е споделил с фамозното си изречение - информационният медиатор е самото обръщение. Във Франция, хрумна ми, храната е посланието, или огромна част от него, и това обръщение е - Наслаждавай се!
Пренасяйки се години по-късно, двамата с моя брачен партньор и дребните ни дъщери отидохме на посетители на фамилията на приятелката ми Жозет на коледна вечеря. По това време всички наши деца посещаваха началното учебно заведение и към нас се причисли съседско семейство с три деца, почти на същите години.
Натоварени с дарове за фамилията на Жозет, пристигнахме в уречения час към един следобяд и намерихме фамилията и съседите наблъскани в дребния апартамент - бяхме общо седемнайсет, в това число бабите. Кухненската маса, масата в трапезарията и сгъваемата маса бяха съединени и покрити с празнични покривки, а майката на Жозет, Франсин, тъкмо внасяше своите фамозни oeufs mimosa, с цел да ги постави на масата (яйца, сходни на фаршированите, само че поръсени с твърдо сварен жълтък, като по този начин изненадващо заприличваха на цветовете на мимозата).
Франсин е от Перпинян, приказва със мощен южняшки акцент и има най-голямото сърце, което човек може да си показа. Местните патриоти настояват, че всички от Перпинян са открити и сърдечни. Не съм се срещала с задоволително поданици от този град, с цел да потвърдя това факсимиле, само че сигурно то е правилно за Франсин. Жан-Франсоа, очарователният, радостен брат на Жозет, заоблен, с червендалесто лице и радостни очи, отвори шампанското без нормалния мощен пукот като експерт.
Той членува в клуб на винари и като се изключи експертите, знае повече за виното от всеки различен, който познавам - и намира преференциални покупко-продажби и снабдители на всички места. С наслаждение изяснява за качествата на почвата, нужни за шампанското, или за съответното вино, % на всеки вид грозде и в кои години климатичните условия са били идеални за правене на вино.
Въпреки че не стига чак до такава степен да приказва за нотките на обработена кожа с привкус от черни боровинки, израз, който постоянно виждате на етикетите на калифорнийските виновност, има небце на ценител. Този ден той бе донесъл освен шампанско, само че също по този начин и превъзходно, отличено с награди бургундско към главното ядене. Не съм в положение да възстановя по памет всичките блюда, само че звездата на вечерта бе печена chevreuil.
Какво е това chevreuil, мислех си аз, без да желая в действителност да научавам.
Съществото, което се готвехме да изядем, бе поднесено върху табла, изправено на предните си крайници, като че ли в поза кобра. Всички заръкопляскаха, когато го донесоха от кухнята.
Хм, помислих си аз. Думата стартира като кон на френски, само че е прекомерно малко, с цел да е това. Как да постъпя? Не желая да ме помислят за претенциозна американка.
Оказа се, че chevreuil значи елен или сърна. Спомних си за времето, когато наш другар ловджия бе донесъл еленско месо на нашето семейство и ние го бяхме намерили за изцяло задоволително. Сърнешкото се счита за деликатес във Франция и както наподобява, само ние, американците, намираме тези изправени предни крайници най-малкото за смущаващи.
Жан-Франсоа наряза на порции месото и сервира на всички, до момента в който ние му подавахме чиниите си и му съобщавахме желанията си: Съвсем малко за мен, в случай че обичаш, от моя страна.
Забравих да загатна, че от самото начало яркозелената яребица, домашният любим на съседите, летеше из стаята, за наслада на децата, които се опитваха да я накарат да кацне на ръцете им или на масата до тях. Както можете да си визиите обаче, на масата просто нямаше място. Французите държат частите самун до чинията си, до момента в който се хранят, яребицата бързо си бе дала сметка за това и кацаше да кълве трохи понякога в дребното останало пространство.
Междувременно нашите дъщери се опитваха да си напомнят всички строфи на Яребица в крушата и всичките седем деца хорово запяха стиховете и на френски, и на британски. Песента се оказа сложна за превод. На френски последният стих е Врабче на върха на ябълковото дърво. И обичаната ни част - пет златни пръстена на британски, на френски се оказаха пет дебели пиленца - не напълно същото!
На децата бе позволено да изпият дребна чаша вино, разредено с вода, като я държат с мечешки лапи - с длани, притиснати към столчето, с цел да не я изтърван. По едно време те отидоха да играят на всякакви игри в спалнята, до момента в който възрастните малко се поразкършихме на балкона - а угощението продължи, доста постепенно, през целия следобяд, чак до вечерта.
Около осем сервираха предстоящото коледно пънче, направено в локалната пекарна. Това е превъзходно произведение - торта, навита във формата на цепеница, с колкото може повече шоколад, както и с пластове сметана. В най-изкусните версии се поръсва със стърган шоколад, с цел да се изобрази кората, и се украсява с целувки, изглеждащи като същински гъби. Величествено.
Веселбата продължи с кафе и дижестив. Към среднощ към този момент мислехме да съберем децата, да благодарим на домакините и да си тръгнем - обаче не. Фредерик, бащата на трите съседски деца и отличен с доста награди готвач от виетнамски генезис, ненадейно разгласи:
Лучена чорба!
А да, нещо, което не бяхме знаели: коледната вечеря в това семейство наложително трябваше да приключи с лучена чорба в среднощ. Така че продължихме, споделяхме мисли и истории и след това, откакто помогнахме с разчистването, доколкото Франсин ни разреши, постепенно се отправихме към нашия апартамент на улица Гоблен. Не мога да си спомня докога спахме на идващия ден, само че за благополучие, нямахме никакви задължения. Празник, готвене, другарство и приятност от другарство с хора от разнообразни генерации увенчаха нашата първа, прилична на сън Коледа в Париж.
Хърбърт Маршъл Маклуън (1911 - 1980) е канадски мъдрец, професор и началник на Центъра за просвета и технологии в Университета в Торонто, Канада. - Б.р.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ