"Голяма несправедливост и грешка е, че Кундера не получи Нобеловата награда"
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Милан Кундера. " Да пишеш, каква странна концепция " е заглавието на книгата, издадена неотдавна във Франция от Флоранс Ноавил (изд. " Галимар " ). Авторката добре познава родения в Бърно публицист, защото преди заболяването да го порази, е прекарала няколко години с него и брачната половинка му Вера. Тя напомня случки от техните срещи, наблюдава стъпките му в Чешката република и цитира фрагменти от негови творби и от творби на негови другари в своята книга, илюстрирана със фотоси и рисунки на самия Милан Кундера. дава отговор на въпроси на.
Почина писателят Милан Кундера
" Дневник " препубликува от изявлението, което литературната критичка и писателка Флоранс Ноавил дава за Радио Прага Интернасионал.
В предишното сте писали за персони като Исак Башевис Сингер и Нина Симон. Този път пишете за човек, който познавате. По-различно ли е да пишете за другар?
- Първото нещо, което желаех да кажа в тази книга, беше какъв брой удивена останах - тогава към момента не го познавах - когато открих " Изкуството на романа " и " Непосилната лекост на битието ". Сегашното потомство може би е чело по-малко Милан Кундера и аз желаех да споделя тествания потрес, изумлението от до момента с хубостта.
Към това се прибави и шансът, който имах да го опозная, да ги опозная със брачната половинка му Вера, и мисля, че от това произлезе книга друга от биографично есе или нещо сходно, книга, доста по-лека, разходка из живота и творчеството му, по време на която можеш да се спреш дружно с него на някои места, да пробудиш спомените, до момента в който разглеждаш фотография, рисунка или слушаш музикална комбинация. Замислих я и като метод да срещна по-младите генерации с създател, който съгласно мен е един от огромните мислители на ХХ век.
Разкажете ни за срещата си с Милан Кундера.
Книга за смеха и забраватаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Беше преди към двайсет години. Докато работех за литературната прибавка на " Монд ", водех и малко литературно предаване по малкия екран. Хрумна ми да го поканя да взе участие в предаването и първа да го показва на публиката - бях млада и към момента глупава, не бях схванала, че за Милан Кундера медийната изява е забавление, което ни минимум не го притегля. Съгласи се да се срещнем и да поговорим - отхвърли ми незабавно да се яви по малкия екран, само че предложи да напише няколко публикации за притурката на " Монд ". Така и направи. Изпрати ми един доста прекрасен текст за смеха, който по-късно беше включен в едно от неговите есета.
Ето по този начин се запознахме. Виждахме се постоянно, първо в бар " Лютеция ". Открих човек, който беше извънредно непретенциозен, вежлив и в никакъв случай не се опитваше да се акцентира. Тази негова елегантна поверителност незабавно ми хареса. Разбира се, високата просветеност, която прозира в книгите му, му разрешава да приказва за всичко, за литература, кино, спектакъл, живопис, музика, като от самото начало подръпва нишките, свързващи другите изкуства, играе си с границите, които ги разделят. Когато излезеш от диалог с Милан Кундера, както от някоя негова книга, имаш възприятието, че си станал по-интелигентен и си вникнал в същината на нещата. Истински подарък за мозъка, поднесен със примирение, лекост и шеговитост.
Изкуството на романаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Точно това е и смисълът на оформлението на книгата, на чиято корица поставихме негова рисунка. На нея е изобразен човек, който си изважда окото, а с него вижда на 360°, вижда неща, невидими за нас, от напълно друг ъгъл. В същото време виждаме, че мъжът се смее. Мисля, че това е чудесна метафора за писателя. Всички негови книги имат тази по едно и също време дълбока и закачлива страна.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
Този разнолик гений - музика, литература, изобразяване и така нататък - вие свързвате с централноевропейските му корени и по-специално с Алфред Брендел, който също е роден в Моравия. За вас, по този начин както виждате нещата от Франция, това присъщо ли е на тази част от Европа?
- Интересен въпрос. Мисля, че един от главните приноси на Кундера е, че ни отвори очите за смисъла на Централна Европа за нас, западноевропейците. Той имаше какво да каже за анексирането на огромна част от Централна Европа от съветската цивилизация, което лиши западната просвета от нейния жизненоважен център на тежестта. Той нееднократно акцентира, че по този начин наречените " източноевропейски " страни принадлежат напълно на Запада и напомня наследството, което изискуем на тази люлка на цивилизацията, изключително в музиката и литературата: Кафка, Музил, Брох и други
Това е " Похитеният Запад "...
- " Похитеният Запад ", заглавие, което в светлината на войната в Украйна отеква по отблъскващ метод. Подзаглавието на есето е " Трагедията на Централна Европа ".
Непосилната лекост на битиетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дори и за някои украинци това да значи, че Централна Европа се трансформира в специфичен случай, а народите пò на изток са забравени
През 70-те години на ХХ век Милан Кундера се дефинира като " първия френски чешкоезичен публицист ". Важно ли е това за вас?
- Да, и " Галимар " направи всичко допустимо, с цел да го издаде във Франция, защото той не би могъл да бъде публикуван в родната си страна. От езикова позиция смяната през 1993 година идва в миг, когато той към този момент е на 65 години! Преди него и други са променяли езика - Конрад, Йонеско, Набоков, Чоран - само че при него това беше цялостна смяна на изходния материал, като в същото време бяха непокътнати всички тематики, които пронизват творчеството му през цялото време.
Така че той трансформира езика, само че остава правилен на себе си и на тематиките си: безпорядък, случайност, комбиниране на случайности, което може да се трансформира в лекост, хубост, празник. Всичко това се съдържа в последното му заглавие " Празникът на незначителността " - дано създадем лишеното от бездънен смисъл леко, занимателно, празнично. "
НЕПРИСТОЙНОСТ НА ПОКАЗНОСТТА
Споменахте отводът му да приказва в медиите и паралела сред това, което назовава маловажност, и нашата ера на егото и конкуренцията за " лайкове " в мрежите. Смятате ли, че отводът му да приказва на френски език, макар че продължава да приказва на места с другари по чешкото радио, е обвързван с езика, с компликацията да се показва толкоз добре, колкото на майчиния си език?
Празникът на незначителносттаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не, не мисля по този начин. Напротив, срещала съм доста писатели, които са ми казвали, че това може да бъде освобождаващо...
В писмена форма може би, само че не е ли друго, когато се приказва?
Това, което мисля, е, че в медийната игра, във формата, в който казваш за три минути това, което си писал три години, се съдържа ужасна подигравка. Литературните телевизионни излъчвания демонстрират по какъв начин превъзходството на писателското его става напълно смешно и отвратително. Той не искаше да се включва в тази тъжна игра и в тази непристойна зрелищност, която осъди преди доста други. Днес ние го виждаме ясно и можем да приветстваме неговата позиция, тя сигурно дава храна за размисъл.
Лесно ли е да се разбере от Париж това неразбирателство, тази много особена връзка сред Милан Кундера и родната му страна?
- Вероятно го знаете по-добре от мен, тъй като усещате тази връзка сред Милан Кундера и родната му страна от вътрешната страна. Мен персонално тя ме натъжи; пристигнах с дребни звездички в очите, с цел да потегли по стъпките на мъдрец, който считам за един от най-великите на ХХ век. И тогава се сблъсках с известна сдържаност в някои интелектуални кръгове, по-специално в Прага.
Смисълът на книгата ми е да предам това, което знам за Кундера, на идващото потомство, само че и да кажа, че е време да се премине оттатък кавгите и клишетата, да спрем да се чудим дали е десен или ляв, женомразец или не, време е в действителност да го препрочетем с интелектуална почтеност и честност, и просто да се оставим да бъдем изумени. Флобер е споделил: " Животът е толкоз тъжно нещо, че не може да се понесе без да се олекоти " - за мен Кундера, творчеството на Кундера, е от този порядък: огромно олекатяване. "
СЪВСЕМ НЕ " ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО "
Говорите за мизогинията - в книгата си цитирате Ален Финкелкраут, който загатва мизогинията като една от аргументите, заради които Милан Кундера не бил получил Нобелова премия за литература. Какво е вашето мнение? Защо смятате, че не я получи?
- Това е огромна неправда и огромна неточност. Защо? Би било претенциозно от моя страна да посоча повода - архивите на Нобеловата академия няма да бъдат отворени в продължение на доста години. Мисля, че аргументите са няколко.
Той напусна страната си и езика си: това са две " изменничества ", които са мъчно търпими в очите на някои хора. Той въобще не е " политически правилен " - Филип Рот също не е, а и той не е получил Нобелова премия, тъй че мисля, че тук можем да създадем дребна прилика. Спомнете си какво споделя да вземем за пример за младежта, този фетиш към младостта, който той взривява накратко, до момента в който за него същинското богатство е зрелостта. Той дава обет за безмълвие в епохата на вездесъщите медии, има доста висока визия за културата и не се тормози да каже какъв брой доста ненавижда непристойните и просташки развлечения. Откровеността му е предизвикателство за общоприетото. Всичко това придава на творчеството му ненатрапчива подривност, което и го прави велико. "
Смешни любовиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В началото на това изявление споменахте брачната половинка му Вера. Последните изявления за Милан Кундера от ден на ден се базират на Вера - в този момент тя заема централно място, откакто е била детайл в процеса на писане още от времето, когато е печатала текстовете на брачна половинка си. Полиглот, тя се занимава и с преводите по време на срещите с Филип Рот и други техни другари от чужбина. Какво въздействие съгласно вас е оказала тя върху писането на Милан Кундера?
- Трудно е да се каже. Вие го обобщихте; тя беше и негов книжовен сътрудник. Може да я познаете тук и там в някои от романите на брачна половинка ѝ. Но не мисля, че е имало някакъв продан на отзиви по отношение на наличието или формата на писането. Тя е била там като човек, който е безусловно нужен, с цел да го поддържа в всекидневието му на публицист.
Винаги се сещам за Алма Сингер, която е оставила всичко, брачна половинка си и децата си, поради Исак Башевис Сингер и е живяла значително за него и за въздействието на творчеството му, като в това време е била независима персона с голяма автентичност и ужасно възприятие за комизъм. Виждам Кундера и брачната половинка му като Филемон и Бавкида, двамата влюбени в гръцката митология, на избрана възраст превърнати от Зевс в дървета, които се навеждат едно към друго и беседват - доста хубав мит, който им подхожда доста добре.
" В този свят всичко е цинично разрешено " – фрагмент от най-известния разказ на Кундера
Милан Кундера. " Да пишеш, каква странна концепция " е заглавието на книгата, издадена неотдавна във Франция от Флоранс Ноавил (изд. " Галимар " ). Авторката добре познава родения в Бърно публицист, защото преди заболяването да го порази, е прекарала няколко години с него и брачната половинка му Вера. Тя напомня случки от техните срещи, наблюдава стъпките му в Чешката република и цитира фрагменти от негови творби и от творби на негови другари в своята книга, илюстрирана със фотоси и рисунки на самия Милан Кундера. дава отговор на въпроси на.
Почина писателят Милан Кундера " Дневник " препубликува от изявлението, което литературната критичка и писателка Флоранс Ноавил дава за Радио Прага Интернасионал.
В предишното сте писали за персони като Исак Башевис Сингер и Нина Симон. Този път пишете за човек, който познавате. По-различно ли е да пишете за другар?
- Първото нещо, което желаех да кажа в тази книга, беше какъв брой удивена останах - тогава към момента не го познавах - когато открих " Изкуството на романа " и " Непосилната лекост на битието ". Сегашното потомство може би е чело по-малко Милан Кундера и аз желаех да споделя тествания потрес, изумлението от до момента с хубостта.
Към това се прибави и шансът, който имах да го опозная, да ги опозная със брачната половинка му Вера, и мисля, че от това произлезе книга друга от биографично есе или нещо сходно, книга, доста по-лека, разходка из живота и творчеството му, по време на която можеш да се спреш дружно с него на някои места, да пробудиш спомените, до момента в който разглеждаш фотография, рисунка или слушаш музикална комбинация. Замислих я и като метод да срещна по-младите генерации с създател, който съгласно мен е един от огромните мислители на ХХ век.
Разкажете ни за срещата си с Милан Кундера.
- Беше преди към двайсет години. Докато работех за литературната прибавка на " Монд ", водех и малко литературно предаване по малкия екран. Хрумна ми да го поканя да взе участие в предаването и първа да го показва на публиката - бях млада и към момента глупава, не бях схванала, че за Милан Кундера медийната изява е забавление, което ни минимум не го притегля. Съгласи се да се срещнем и да поговорим - отхвърли ми незабавно да се яви по малкия екран, само че предложи да напише няколко публикации за притурката на " Монд ". Така и направи. Изпрати ми един доста прекрасен текст за смеха, който по-късно беше включен в едно от неговите есета.
Ето по този начин се запознахме. Виждахме се постоянно, първо в бар " Лютеция ". Открих човек, който беше извънредно непретенциозен, вежлив и в никакъв случай не се опитваше да се акцентира. Тази негова елегантна поверителност незабавно ми хареса. Разбира се, високата просветеност, която прозира в книгите му, му разрешава да приказва за всичко, за литература, кино, спектакъл, живопис, музика, като от самото начало подръпва нишките, свързващи другите изкуства, играе си с границите, които ги разделят. Когато излезеш от диалог с Милан Кундера, както от някоя негова книга, имаш възприятието, че си станал по-интелигентен и си вникнал в същината на нещата. Истински подарък за мозъка, поднесен със примирение, лекост и шеговитост.
Точно това е и смисълът на оформлението на книгата, на чиято корица поставихме негова рисунка. На нея е изобразен човек, който си изважда окото, а с него вижда на 360°, вижда неща, невидими за нас, от напълно друг ъгъл. В същото време виждаме, че мъжът се смее. Мисля, че това е чудесна метафора за писателя. Всички негови книги имат тази по едно и също време дълбока и закачлива страна.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
Този разнолик гений - музика, литература, изобразяване и така нататък - вие свързвате с централноевропейските му корени и по-специално с Алфред Брендел, който също е роден в Моравия. За вас, по този начин както виждате нещата от Франция, това присъщо ли е на тази част от Европа?
- Интересен въпрос. Мисля, че един от главните приноси на Кундера е, че ни отвори очите за смисъла на Централна Европа за нас, западноевропейците. Той имаше какво да каже за анексирането на огромна част от Централна Европа от съветската цивилизация, което лиши западната просвета от нейния жизненоважен център на тежестта. Той нееднократно акцентира, че по този начин наречените " източноевропейски " страни принадлежат напълно на Запада и напомня наследството, което изискуем на тази люлка на цивилизацията, изключително в музиката и литературата: Кафка, Музил, Брох и други
Това е " Похитеният Запад "...
- " Похитеният Запад ", заглавие, което в светлината на войната в Украйна отеква по отблъскващ метод. Подзаглавието на есето е " Трагедията на Централна Европа ".
Дори и за някои украинци това да значи, че Централна Европа се трансформира в специфичен случай, а народите пò на изток са забравени
През 70-те години на ХХ век Милан Кундера се дефинира като " първия френски чешкоезичен публицист ". Важно ли е това за вас?
- Да, и " Галимар " направи всичко допустимо, с цел да го издаде във Франция, защото той не би могъл да бъде публикуван в родната си страна. От езикова позиция смяната през 1993 година идва в миг, когато той към този момент е на 65 години! Преди него и други са променяли езика - Конрад, Йонеско, Набоков, Чоран - само че при него това беше цялостна смяна на изходния материал, като в същото време бяха непокътнати всички тематики, които пронизват творчеството му през цялото време.
Така че той трансформира езика, само че остава правилен на себе си и на тематиките си: безпорядък, случайност, комбиниране на случайности, което може да се трансформира в лекост, хубост, празник. Всичко това се съдържа в последното му заглавие " Празникът на незначителността " - дано създадем лишеното от бездънен смисъл леко, занимателно, празнично. "
НЕПРИСТОЙНОСТ НА ПОКАЗНОСТТА
Споменахте отводът му да приказва в медиите и паралела сред това, което назовава маловажност, и нашата ера на егото и конкуренцията за " лайкове " в мрежите. Смятате ли, че отводът му да приказва на френски език, макар че продължава да приказва на места с другари по чешкото радио, е обвързван с езика, с компликацията да се показва толкоз добре, колкото на майчиния си език?
Не, не мисля по този начин. Напротив, срещала съм доста писатели, които са ми казвали, че това може да бъде освобождаващо...
В писмена форма може би, само че не е ли друго, когато се приказва?
Това, което мисля, е, че в медийната игра, във формата, в който казваш за три минути това, което си писал три години, се съдържа ужасна подигравка. Литературните телевизионни излъчвания демонстрират по какъв начин превъзходството на писателското его става напълно смешно и отвратително. Той не искаше да се включва в тази тъжна игра и в тази непристойна зрелищност, която осъди преди доста други. Днес ние го виждаме ясно и можем да приветстваме неговата позиция, тя сигурно дава храна за размисъл.
Лесно ли е да се разбере от Париж това неразбирателство, тази много особена връзка сред Милан Кундера и родната му страна?
- Вероятно го знаете по-добре от мен, тъй като усещате тази връзка сред Милан Кундера и родната му страна от вътрешната страна. Мен персонално тя ме натъжи; пристигнах с дребни звездички в очите, с цел да потегли по стъпките на мъдрец, който считам за един от най-великите на ХХ век. И тогава се сблъсках с известна сдържаност в някои интелектуални кръгове, по-специално в Прага.
Смисълът на книгата ми е да предам това, което знам за Кундера, на идващото потомство, само че и да кажа, че е време да се премине оттатък кавгите и клишетата, да спрем да се чудим дали е десен или ляв, женомразец или не, време е в действителност да го препрочетем с интелектуална почтеност и честност, и просто да се оставим да бъдем изумени. Флобер е споделил: " Животът е толкоз тъжно нещо, че не може да се понесе без да се олекоти " - за мен Кундера, творчеството на Кундера, е от този порядък: огромно олекатяване. "
СЪВСЕМ НЕ " ПОЛИТИЧЕСКИ КОРЕКТНО "
Говорите за мизогинията - в книгата си цитирате Ален Финкелкраут, който загатва мизогинията като една от аргументите, заради които Милан Кундера не бил получил Нобелова премия за литература. Какво е вашето мнение? Защо смятате, че не я получи?
- Това е огромна неправда и огромна неточност. Защо? Би било претенциозно от моя страна да посоча повода - архивите на Нобеловата академия няма да бъдат отворени в продължение на доста години. Мисля, че аргументите са няколко.
Той напусна страната си и езика си: това са две " изменничества ", които са мъчно търпими в очите на някои хора. Той въобще не е " политически правилен " - Филип Рот също не е, а и той не е получил Нобелова премия, тъй че мисля, че тук можем да създадем дребна прилика. Спомнете си какво споделя да вземем за пример за младежта, този фетиш към младостта, който той взривява накратко, до момента в който за него същинското богатство е зрелостта. Той дава обет за безмълвие в епохата на вездесъщите медии, има доста висока визия за културата и не се тормози да каже какъв брой доста ненавижда непристойните и просташки развлечения. Откровеността му е предизвикателство за общоприетото. Всичко това придава на творчеството му ненатрапчива подривност, което и го прави велико. "
В началото на това изявление споменахте брачната половинка му Вера. Последните изявления за Милан Кундера от ден на ден се базират на Вера - в този момент тя заема централно място, откакто е била детайл в процеса на писане още от времето, когато е печатала текстовете на брачна половинка си. Полиглот, тя се занимава и с преводите по време на срещите с Филип Рот и други техни другари от чужбина. Какво въздействие съгласно вас е оказала тя върху писането на Милан Кундера?
- Трудно е да се каже. Вие го обобщихте; тя беше и негов книжовен сътрудник. Може да я познаете тук и там в някои от романите на брачна половинка ѝ. Но не мисля, че е имало някакъв продан на отзиви по отношение на наличието или формата на писането. Тя е била там като човек, който е безусловно нужен, с цел да го поддържа в всекидневието му на публицист.
Винаги се сещам за Алма Сингер, която е оставила всичко, брачна половинка си и децата си, поради Исак Башевис Сингер и е живяла значително за него и за въздействието на творчеството му, като в това време е била независима персона с голяма автентичност и ужасно възприятие за комизъм. Виждам Кундера и брачната половинка му като Филемон и Бавкида, двамата влюбени в гръцката митология, на избрана възраст превърнати от Зевс в дървета, които се навеждат едно към друго и беседват - доста хубав мит, който им подхожда доста добре.
" В този свят всичко е цинично разрешено " – фрагмент от най-известния разказ на Кундера Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ