Опит върху иронията на Уди Алън
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Ревюто е препубликувано от.
" Квит сме " от Уди Алън
превод Борис Дамянов и Георги Шарабов, издателство " Кръг ", 2023
С тази книга сме връстници. И тя е родена през 1971 година Тогава създателят ѝ е на 36. " Какво става, Тайгър Лили? " и " Вземи парите и бягай " са единствените му филми. След което - съвсем по едно и също време с " Квит сме " - излиза " Банани " и вратата пред огромната кариера на Уди Алън се отваря. В идващите петдесет години с убийствена акуратност на всеки 12 месеца той ще прави по един филм. (Изключението е 1981 г, само че през 1989 година то ще се компенсира с два филма).
Не настоявам, че всичките му произведения са пример за образцовост. Но факт е, че това, зад което стои името на Уди Алън - и филми, и сюжети, и разкази, и музикални композиции, се възприема с наслада. Малцина са хората на изкуството през последния половин век, които са се радвали на повече любов и внимание. А да получиш любов, и то в двойна доза, както от така наречен " необятна аудитория ", по този начин и от експертната общественост, не е малко.
Сборниците " Квит сме " и " Без перушина " на Уди Алън имат нови издания
Направих си труда да ревизира и открих, че броят на премиите, които е получил, към този момент е съвсем четирицифрено число. И ми стана любопитно по какъв начин и за какво някой може да бъде - оттатък всички политически, обществени и финансови катаклизми - толкоз време на гребена на вълната? Струва ми се, че отговорът може да се събере в една дума: самоирония. Уди Алън умее да се майтапи с онази multitask-култура, към която всички ние (волю-неволю) принадлежим.
Изправен пред лабиринтите на нещо всепоглъщащо, което социолозите ще назовават ту световна комплексност (Джон Ъри), ту рефлексивна модерност (Антъни Гидънс), ту рисково общество (Улрих Бек), писателят-режисьор добре знае, че всички пътища водят към дивана на психоаналитика . Защото индивидът, който задава въпроси и търси отговорите им, няма друга опция.
Квит смеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Особено в случай че желае да разбере дали Естир е употребила къна за коса или по какъв начин се вършат звукоусилващи гащи (вж. " Хасидически приказки с пояснение от прочут академик " ). Но не тъкмо в това е казусът. По-важно е в случай че изкуството, теологията и философията са бащите на актуалната психонализа, към кое диванче ще се насочат самите те? Със или без усмирителна броня ще пътуват? И не на последно място: кой при кого би трябвало да отиде? Равинът при психоаналитика? Или психоаналитикът при равина?
Струва си да се пофилософства по този проблем, по тази причина и плетеницата от разкази е неизчерпаема . Усукват се сюжетите един о различен и ние - колкото пó се опитваме да бъдем културни и образовани, толкоз пó се оплитаме. Като пате в кълчища. Или като граф Дракула (вж. " Граф Дракула " ). Иначе за какво ще му би трябвало да се крие на чист въздух в килера, да пищи и да се трансформира в скелет. Най-вероятно, с цел да може героите в книгата и читателите ѝ да са квит и това да е мотивът всички заедно да се върнат още веднъж към философията.
Откритията там са умопомрачителни и в случай че човек прочете " Разговори с Хелмхолц ", няма по какъв начин да не проумее, че гибелта е добита линия в характера. Най-честата причина за нея е хистерична парализа на носа. Това е Гогол, ще каже драгият фен и ще се опита в тази шантава какафония да разпознава гласове. Ще чуе Даниел Хармс, ще чуе Бекет, ще чуе Йонеско и ще усети, че тези гласове единствено поддържат исото. И че зад него сме скупчени ние.
Невинаги е елементарно да се направи сходна констатация. Но в " По-силничко, апелирам, не слушам " истината ни се открива - ясна като бял ден, - тъй като си имаме работа с човек, прочел на един мирис " Бдението над Финеган ", до момента в който се возеше с влакчето на ужасите в Кони Айлънд. Дали пък ужасът не е нещо жизнеутвърждаващо, хрумва ни за момент. След което още веднъж зачитаме " Моята философия " и " рецензията на чистия смут " стартира да ни тонизира. Почти като признание ни звучи констатацията, че една от присъщите черти на действителността се крие в това, че на нея ѝ липсва същина. От което - несъмнено - не следва, че тя няма същина, а единствено че ѝ липсва такава.
Томистика и половина, би споделил мистикът, след което би се задълбочил в проучване на онтологическите дистинкции, които граф Сандвич е направил в избора сред три типа шунки (от " Да, само че парната машина може ли да го направи? " ). Няма по какъв начин да е другояче, тъй като такова е устроението на героите и на фабулите. Така рави Исаак Вайсман (от " Босът " ) ще открие тайната на Божието съществуване зад простичкия факт, че щом има костюми за 14 $ от чист габардин, Бог няма по какъв начин да не съществува. Иначе би било невероятно да се появят освен костюмите, само че и дъждобраните. Неизследими са пътищата на Ума и на Голямата просвета, усмихва ни се Уди Алън.
И единственото, което се желае от нас, е да не се мусим и да прочетем до край книгата му. А в случай че намерим сили и ние да се усмихнем, тогава в действителност ще сме квит...
Уди Алън: По каква причина Фелини ще желае да приказва с будала като мен
Ревюто е препубликувано от.
" Квит сме " от Уди Алън
превод Борис Дамянов и Георги Шарабов, издателство " Кръг ", 2023
С тази книга сме връстници. И тя е родена през 1971 година Тогава създателят ѝ е на 36. " Какво става, Тайгър Лили? " и " Вземи парите и бягай " са единствените му филми. След което - съвсем по едно и също време с " Квит сме " - излиза " Банани " и вратата пред огромната кариера на Уди Алън се отваря. В идващите петдесет години с убийствена акуратност на всеки 12 месеца той ще прави по един филм. (Изключението е 1981 г, само че през 1989 година то ще се компенсира с два филма).
Не настоявам, че всичките му произведения са пример за образцовост. Но факт е, че това, зад което стои името на Уди Алън - и филми, и сюжети, и разкази, и музикални композиции, се възприема с наслада. Малцина са хората на изкуството през последния половин век, които са се радвали на повече любов и внимание. А да получиш любов, и то в двойна доза, както от така наречен " необятна аудитория ", по този начин и от експертната общественост, не е малко.
Сборниците " Квит сме " и " Без перушина " на Уди Алън имат нови издания Направих си труда да ревизира и открих, че броят на премиите, които е получил, към този момент е съвсем четирицифрено число. И ми стана любопитно по какъв начин и за какво някой може да бъде - оттатък всички политически, обществени и финансови катаклизми - толкоз време на гребена на вълната? Струва ми се, че отговорът може да се събере в една дума: самоирония. Уди Алън умее да се майтапи с онази multitask-култура, към която всички ние (волю-неволю) принадлежим.
Изправен пред лабиринтите на нещо всепоглъщащо, което социолозите ще назовават ту световна комплексност (Джон Ъри), ту рефлексивна модерност (Антъни Гидънс), ту рисково общество (Улрих Бек), писателят-режисьор добре знае, че всички пътища водят към дивана на психоаналитика . Защото индивидът, който задава въпроси и търси отговорите им, няма друга опция.
Особено в случай че желае да разбере дали Естир е употребила къна за коса или по какъв начин се вършат звукоусилващи гащи (вж. " Хасидически приказки с пояснение от прочут академик " ). Но не тъкмо в това е казусът. По-важно е в случай че изкуството, теологията и философията са бащите на актуалната психонализа, към кое диванче ще се насочат самите те? Със или без усмирителна броня ще пътуват? И не на последно място: кой при кого би трябвало да отиде? Равинът при психоаналитика? Или психоаналитикът при равина?
Струва си да се пофилософства по този проблем, по тази причина и плетеницата от разкази е неизчерпаема . Усукват се сюжетите един о различен и ние - колкото пó се опитваме да бъдем културни и образовани, толкоз пó се оплитаме. Като пате в кълчища. Или като граф Дракула (вж. " Граф Дракула " ). Иначе за какво ще му би трябвало да се крие на чист въздух в килера, да пищи и да се трансформира в скелет. Най-вероятно, с цел да може героите в книгата и читателите ѝ да са квит и това да е мотивът всички заедно да се върнат още веднъж към философията.
Откритията там са умопомрачителни и в случай че човек прочете " Разговори с Хелмхолц ", няма по какъв начин да не проумее, че гибелта е добита линия в характера. Най-честата причина за нея е хистерична парализа на носа. Това е Гогол, ще каже драгият фен и ще се опита в тази шантава какафония да разпознава гласове. Ще чуе Даниел Хармс, ще чуе Бекет, ще чуе Йонеско и ще усети, че тези гласове единствено поддържат исото. И че зад него сме скупчени ние.
Невинаги е елементарно да се направи сходна констатация. Но в " По-силничко, апелирам, не слушам " истината ни се открива - ясна като бял ден, - тъй като си имаме работа с човек, прочел на един мирис " Бдението над Финеган ", до момента в който се возеше с влакчето на ужасите в Кони Айлънд. Дали пък ужасът не е нещо жизнеутвърждаващо, хрумва ни за момент. След което още веднъж зачитаме " Моята философия " и " рецензията на чистия смут " стартира да ни тонизира. Почти като признание ни звучи констатацията, че една от присъщите черти на действителността се крие в това, че на нея ѝ липсва същина. От което - несъмнено - не следва, че тя няма същина, а единствено че ѝ липсва такава.
Томистика и половина, би споделил мистикът, след което би се задълбочил в проучване на онтологическите дистинкции, които граф Сандвич е направил в избора сред три типа шунки (от " Да, само че парната машина може ли да го направи? " ). Няма по какъв начин да е другояче, тъй като такова е устроението на героите и на фабулите. Така рави Исаак Вайсман (от " Босът " ) ще открие тайната на Божието съществуване зад простичкия факт, че щом има костюми за 14 $ от чист габардин, Бог няма по какъв начин да не съществува. Иначе би било невероятно да се появят освен костюмите, само че и дъждобраните. Неизследими са пътищата на Ума и на Голямата просвета, усмихва ни се Уди Алън.
И единственото, което се желае от нас, е да не се мусим и да прочетем до край книгата му. А в случай че намерим сили и ние да се усмихнем, тогава в действителност ще сме квит...
Уди Алън: По каква причина Фелини ще желае да приказва с будала като мен Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ