Спешните промени на Наказателния кодекс само задълбочават проблема
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
" Дневник " разгласява мнението на юрист Силвия Петкова по отношение на плана за изменение и допълнение на
Уважаеми дами и господа народни представители,
Изразявам мнение във връзка следващото предложение за ad hoc изменение на Наказателния кодекс (НК), мотив за което е съответен случай, а точно следващото изключително грубо закононарушение против жена от нейния сътрудник, осъществено в гр. Стара Загора и станало мотив за извънредно гневна и изцяло оправдана социална реакция.
" Стара Загора е място на престъпление ": какво (не) се знае за случая с обезобразеното момиче
Преди да пристъпя към мнението всъщност на плана на закон, бих желала да отбележа последствията от едно от предходните ad hoc промени на Наказателния кодекс, признато по неотложност, заради бурна социална реакция, признати с Дъждовни води, бр. 16 от 2019 година
Съгласно член 161, алинея 2 от Наказателен кодекс, междинната телесна щета, породена на прогресивен, низходящ, брачен партньор, брат или сестра се преследва по просба на потърпевшия до прокуратурата, т.е. производството е от частно обществен темперамент и прокуратурата няма пълномощие да се самосезира.
Така да вземем за пример, в случай че е породена междинна телесна щета на брачен партньор, наказателното произвеждане за закононарушение по член 129 от Наказателен кодекс се образува единствено, в случай че жертвата подаде просба до прокуратурата. Ако обаче е породена междинна телесна щета на някогашен брачен партньор, наказателното произвеждане за закононарушение по член 129 от Наказателен кодекс се образува по общия ред.
В Hаказателния кодекс липсва ĸpиминaлизaция нa изтeзaниятa
Подобно позволение отразява неправилното разбиране, че насилието в фамилията е въпрос от персоналния живот и страната не може да се намесва по личен почин.
С измененията в Наказателен кодекс, обнародвани в Дъждовни води., бр. 16 от 2019 година беше въведен квалифициращ симптом за някои закононарушения, осъществени в изискванията на домашно принуждение. Беше въведена и законова формулировка за това по кое време закононарушението е осъществено в изискванията на домашно принуждение.
Съгласно член 93, т. 31 от Наказателен кодекс закононарушението е осъществено в изискванията на домашно принуждение единствено, в случай че е предшествано от редовно практикуване на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права и е осъществено по отношение на прогресивен, низходящ, брачен партньор или някогашен брачен партньор, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Съгласно наказателноправната теория, методичност е налице, когато са осъществени три или повече действия, съставляващи физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права.
Казано другояче, по този начин въведените ad hoc сформира са на практика неприложими , защото с цел да получи едно посягане по-тежката правна подготовка, то следва да са налице доказателства, които да сочат, че същото е предшествано от най - малко три прояви на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права. В практиката това събитие би могло да бъде потвърдено или със свидетелски показания, каквито рядко биха били налице, или с данни за подадени от жертвата сигнали до полиция или прокуратура, или за извършени производства по реда на Закона за отбрана от домашно принуждение. Такива също рядко биха били налице.
Аd hoc измененията в Наказателен кодекс не служат за задачите на действителната предварителна защита и действителното наказване на похищенията срещу личността, осъществени в изискванията на домашно принуждение, а единствената им функционалност е усмиряване на публичното мнение с придаване на тип за добре свършена работа.
Сходна цел имат предложенията от 01.08.2023 година, отразени в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс със сигнатура 49-354-01-86.
Това е по този начин, заради няколко условия.
На първо място, от по този начин препоръчаните промени прозира явното непознаване на общата част на наказателното право и на заложените в него съществени правила.
Предлага се:
1/ увеличение размера на наказването " отнемане от независимост " за причиняване на междинна телесна щета от шест на осем години;
2/ отпадане на наказването " пробация " за причиняване на лека телесна щета под формата на разстройство на здравето отвън случаите по член 128 и 129 от Наказателен кодекс (чл. 130, алинея 1);
3/ увеличение размера на санкцията за причиняване на лека телесна щета под формата на болежка и страдалчество (чл. 130, алинея 2) от " 100 до триста лв. " на " петстотин до хиляда лв. ".
От претекстовете към коментирания законопроект излиза наяве, че вносителите смятат увеличението на наказването като средство за реализиране на генералната предварителна защита. Действително, измежду законоустановените цели на наказването е да се влияе възпитателно и предупредително на обществото (чл. 36, алинея 1, предл. трето от НК). Тази цел отразява общия принцип, че за всяко закононарушение се планува и постанова надлежно наказване.
Криминализирането на избрани похищения и предвиждането на санкции за тях изобщо е метод, друг от определянето на размерите на наказванията. Последните не могат да доведат до реализиране на генерална предварителна защита , а и нямат сходна функционалност. Причините за това са, че размерите на наказванията отразяват:
1/ с тепента на социална заплаха на съответното деяние;
2/ времето, належащо за превъзпитание и коригиране на незаконния деятел (лична превенция), като при определянето им за съответно закононарушение се регистрира както публичната заплаха на причинителя, по този начин и тази на самото действие.
Освен това, казано на общоупотребим език, никое лице със податливост към реализиране на незаконни похищения, не се възпира от осъществяването им, отразявайки в съзнанието си какво по мярка наказване може да му бъде наложено . Възпирането на незаконните похищения е допустимо само при отразяване в съзнанието на дееца на неизбежността на наказването, а не на неговия размер. А неизбежността на наказването не е въпрос на законодателни промени, а на вярно и законосъобразно правоприлагане.
Основна част от последното е провеждането на цялостно и всестранно следствие от страна на органите на досъдебното произвеждане, както и осъществяването на всички процесуално - следствени дейности при прецизно съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Погледнато от позиция на практиката, главните аргументи за липса на наложителност на наказването за осъществено закононарушение в българското правосъдие са неправилното събиране на доказателствата, което води до тяхното отпадане и неправилната правна подготовка на действието, което води до оправдаване на подсъдимия.
Законодателните ad hoc промени не могат да решат този проблем, а само го задълбочават , защото се внасят за разглеждане и одобряват в изискванията на неотложност без да бъдат премислени, тъй че да доведат до действителни позитивни промени.
Конкретно във връзка с препоръчаните с коментирания законопроект промени в Наказателен кодекс, не може да не се обърне внимание на следното:
1/ вносителите наподобява считат, отразявайки това свое мнение в оферти специфичен най-много на закононарушението " междинна телесна щета ", че публичната заплаха на това закононарушение е идентична с тази на:
а. образованието за осъществяване на закононарушение по член 108а, алинея 1 от Наказателен кодекс (чл. 108а, алинея 4);
б. убийството, осъществено в изискванията на физиологичен афект (чл. 118, предл. първо);
в. причиняването на гибел по несъобразителност, посредством дейности, които спадат към занимание или активност по миналата алинея, които той няма право да упражнява (чл. 123, алинея 2);
година причиняването на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена междинна телесна щета (чл. 124, алинея 1, предл. второ) - т.е. вносителите считат, че нанасянето на междинна телесна щета е тъкмо толкоз публично рисково, колкото и причиняването на гибел, заради нанесена телесна щета, което се отразява посредством идентичния специфичен най-много на двете престъпления;
д. престъпният аборт, осъществен от лице, което няма здравно обучение, както и подобен, който е осъществен наново (чл. 126, алинея 2 и 3);
е. довеждането до самоубийство (чл. 127, алинея 3);
ж. квалифицираната педофилия (чл. 149, алинея 2);
з. задържането на пленник (чл. 143а, алинея 1);
и. трафикът на хора (чл. 159а, алинея 1)
и доста други.
2/ вносителите не схващат смисъла на наказването " пробация ", връзката на размера на наказването " отнемане от независимост " с опциите за отсрочване на неговото осъществяване (условно осъждане) и опциите за налагане на наказване " пробация " и без то да е планувано в съответната наредба.
По отношение на смисъла на наказването " пробация ":
Макар то да е планувано в Наказателен кодекс като наказване, по-леко по своя темперамент от лишаването от независимост, при преценка на опциите за реализиране на персоналната предварителна защита посредством налагането му, то следва да се преглежда в подтекста на закононарушенията, за които е допустимо налагане на наказване отнемане от независимост за период до три години, когато деецът е с необременено правосъдно минало, както и в подтекста на закононарушенията, за които не е очакван най - невисок лимит на наказването.
Пробацията е цялост от ограничения за надзор и влияние без отнемане от независимост, които се постановат дружно или поотделно (чл. 42а, алинея 1 от НК). Пробационните ограничения са:
1. наложителна регистрация по сегашен адрес;
2. наложителни периодически срещи с пробационен служител;
3. ограничавания в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална подготовка, стратегии за публично въздействие;
5. изправителен труд;
6. безплатен труд в интерес на обществото (чл. 42а, алинея 2).
Тяхната дълготрайност е:
1. от шест месеца до три години за наложителната регистрация по сегашен адрес, наложителните периодически срещи с пробационен чиновник, рестриктивните мерки в свободното напредване и включването в курсове за професионална подготовка, стратегии за публично влияние. Всяка една от тези ограничения може да се наложи настрана, само че могат да бъдат наложени и всички едновременно;
2. от три месеца до две години за поправителния труд;
3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три следващи години - за безвъзмездния труд в интерес на обществото (чл. 42а, алинея 3).
Видно от по този начин цитираните законови положения, пробацията, въпреки да не включва отнемане от независимост, в забележителна степен визира съществени права на наказания и го ангажира с осъществяване на наложените ограничения за релативно дълги интервали от време.
От друга страна, минималният размер на наказването отнемане от независимост е три месеца (39, алинея 1 от НК). В случаите, в които законът планува единствено наказване отнемане от независимост и съдът избрани за всеки съответен случай размер на това наказване не по - дълъг от три години за причинител с чисто правосъдно минало (вкл. реабилитиран), на съображение член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс той може да отсрочи осъществяването на наказването за период от три до пет години (условно осъждане). В практиката това е и най - постоянно налаганият размер за закононарушения, за които не е очакван специфичен най-малко, както и в случаите на подписване на съглашение даже и когато за закононарушението се планува по - висок специфичен най-малко. Когато отсрочва осъществяването на наложено наказване отнемане от независимост за период до три месеца съдът няма пълномощие да наложи по едно и също време с това пробационна мярка. Такова пълномощие има само, когато отсрочва осъществяването на наложено наказване за период повече от шест месеца.
Така се оказва, че с препоръчаните промени, вносителите целят да лишават опцията на съдилищата да постановат санкции " пробация ", а в огромна част от случаите - да им лишават опцията да постановат пробационни ограничения, когато отсрочват осъществяването на наказване отнемане от независимост. Логичният свършек на този метод е увеличение на броя наложени условни осъждания без налагане на спомагателните ограничавания, които плануват пробационните ограничения. Подобен метод освен, че не може да способства за персоналната предварителна защита, само че и в основна степен лимитира опциите за нейното реализиране.
На второ място, от по този начин препоръчаните промени прозира и явното непознаване на взаимовръзките сред нормативните актове.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение се вкарва нов аршин за протекция, а точно " интимна връзка ". Това е, единствено по себе си, положително позволение. Следва да се означи въпреки всичко, че за въвеждането на този аршин се борят от години голям брой неправителствени организации, цивилен деятели и известни юристи по фамилно право.
Единствената причина за несвоевременното му приемане е страхът на народните представители от имагинерната " джендър идеология ". Несвоевременното приемане на този аршин докара до отвод на протекция на голям брой дами, които въпреки да не се намират в брак или фактическо общуване с сътрудниците си, са потърпевши от сътрудниците си, с които са в интимни връзки.
Излизайки отвън рецензията, че се касае за следващи ad hoc промени и на този закон, за които обществото приканва от най - малко пет години, следва да се обърне внимание, че с цел да се реализира съответна протекция, критерият " интимна връзка " следва да бъде отразен и в дефиницията за " закононарушение, осъществено в изискванията на домашно принуждение " в член 93, т. 31 от Наказателен кодекс. Това е по този начин, доколкото при разграничение на дефинициите, посочени в Наказателен кодекс и в различен закон, ще следва да се приложи Наказателен кодекс, доколкото главен принцип в наказателното право е, че разширителното пояснение е възможно само, в случай че води до ограничение на наказателната отговорност. В случай че критерият " интимна връзка " не бъде отразен в Наказателен кодекс, той няма да може да се употребява посредством препращане към ЗЗДН, доколкото това би довело до разширение на наказателната отговорност, заради което е неприемливо.
В резюме, следва да се означи, че всевъзможни законодателни промени следва да се реализират с присъединяване на експерти - учени и практици в съответната област . Това е належащо с оглед основаването на дейно законодателство, улеснение на правоприлагането и обезпечаване на протекция за потърпевшите от закононарушения. Настоящият метод за ad hoc промени освен, че не може да докара до посочените цели, само че и тъкмо противоположното. По този метод се основава неефективно и на практика неприложимо законодателство, затруднява се правоприлагането и се лишават опциите за действителна наказателноправна отбрана на потърпевшите.
В тази връзка, предлагам по този начин препоръчаните промени да не бъдат одобрявани. Считам че вместо тях следва да се изготви цялостна тактика, с присъединяване на експерти - учени и практици в съответната област, с която да се поправят неприложимите сформира на закононарушенията, осъществени в изискванията на домашно принуждение.
Едновременно с това следва да се подтиква държавното управление на Република България посредством министъра на образованието да пристъпи към основаване на просветителни стратегии в учебните заведения, които да предизвикват равенството сред половете, както и посредством министъра на вътрешните работи - за образование на полицейски чиновници за различаване на домашното принуждение и съответна реакция по отношение на него.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Дневник " разгласява мнението на юрист Силвия Петкова по отношение на плана за изменение и допълнение на
Уважаеми дами и господа народни представители,
Изразявам мнение във връзка следващото предложение за ad hoc изменение на Наказателния кодекс (НК), мотив за което е съответен случай, а точно следващото изключително грубо закононарушение против жена от нейния сътрудник, осъществено в гр. Стара Загора и станало мотив за извънредно гневна и изцяло оправдана социална реакция.
" Стара Загора е място на престъпление ": какво (не) се знае за случая с обезобразеното момичеПреди да пристъпя към мнението всъщност на плана на закон, бих желала да отбележа последствията от едно от предходните ad hoc промени на Наказателния кодекс, признато по неотложност, заради бурна социална реакция, признати с Дъждовни води, бр. 16 от 2019 година
Съгласно член 161, алинея 2 от Наказателен кодекс, междинната телесна щета, породена на прогресивен, низходящ, брачен партньор, брат или сестра се преследва по просба на потърпевшия до прокуратурата, т.е. производството е от частно обществен темперамент и прокуратурата няма пълномощие да се самосезира.
Така да вземем за пример, в случай че е породена междинна телесна щета на брачен партньор, наказателното произвеждане за закононарушение по член 129 от Наказателен кодекс се образува единствено, в случай че жертвата подаде просба до прокуратурата. Ако обаче е породена междинна телесна щета на някогашен брачен партньор, наказателното произвеждане за закононарушение по член 129 от Наказателен кодекс се образува по общия ред.
В Hаказателния кодекс липсва ĸpиминaлизaция нa изтeзaниятa Подобно позволение отразява неправилното разбиране, че насилието в фамилията е въпрос от персоналния живот и страната не може да се намесва по личен почин.
С измененията в Наказателен кодекс, обнародвани в Дъждовни води., бр. 16 от 2019 година беше въведен квалифициращ симптом за някои закононарушения, осъществени в изискванията на домашно принуждение. Беше въведена и законова формулировка за това по кое време закононарушението е осъществено в изискванията на домашно принуждение.
Съгласно член 93, т. 31 от Наказателен кодекс закононарушението е осъществено в изискванията на домашно принуждение единствено, в случай че е предшествано от редовно практикуване на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права и е осъществено по отношение на прогресивен, низходящ, брачен партньор или някогашен брачен партньор, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Съгласно наказателноправната теория, методичност е налице, когато са осъществени три или повече действия, съставляващи физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права.
Казано другояче, по този начин въведените ad hoc сформира са на практика неприложими , защото с цел да получи едно посягане по-тежката правна подготовка, то следва да са налице доказателства, които да сочат, че същото е предшествано от най - малко три прояви на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права. В практиката това събитие би могло да бъде потвърдено или със свидетелски показания, каквито рядко биха били налице, или с данни за подадени от жертвата сигнали до полиция или прокуратура, или за извършени производства по реда на Закона за отбрана от домашно принуждение. Такива също рядко биха били налице.
Аd hoc измененията в Наказателен кодекс не служат за задачите на действителната предварителна защита и действителното наказване на похищенията срещу личността, осъществени в изискванията на домашно принуждение, а единствената им функционалност е усмиряване на публичното мнение с придаване на тип за добре свършена работа.
Сходна цел имат предложенията от 01.08.2023 година, отразени в Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс със сигнатура 49-354-01-86.
Това е по този начин, заради няколко условия.
На първо място, от по този начин препоръчаните промени прозира явното непознаване на общата част на наказателното право и на заложените в него съществени правила.
Предлага се:
1/ увеличение размера на наказването " отнемане от независимост " за причиняване на междинна телесна щета от шест на осем години;
2/ отпадане на наказването " пробация " за причиняване на лека телесна щета под формата на разстройство на здравето отвън случаите по член 128 и 129 от Наказателен кодекс (чл. 130, алинея 1);
3/ увеличение размера на санкцията за причиняване на лека телесна щета под формата на болежка и страдалчество (чл. 130, алинея 2) от " 100 до триста лв. " на " петстотин до хиляда лв. ".
От претекстовете към коментирания законопроект излиза наяве, че вносителите смятат увеличението на наказването като средство за реализиране на генералната предварителна защита. Действително, измежду законоустановените цели на наказването е да се влияе възпитателно и предупредително на обществото (чл. 36, алинея 1, предл. трето от НК). Тази цел отразява общия принцип, че за всяко закононарушение се планува и постанова надлежно наказване.
Криминализирането на избрани похищения и предвиждането на санкции за тях изобщо е метод, друг от определянето на размерите на наказванията. Последните не могат да доведат до реализиране на генерална предварителна защита , а и нямат сходна функционалност. Причините за това са, че размерите на наказванията отразяват:
1/ с тепента на социална заплаха на съответното деяние;
2/ времето, належащо за превъзпитание и коригиране на незаконния деятел (лична превенция), като при определянето им за съответно закононарушение се регистрира както публичната заплаха на причинителя, по този начин и тази на самото действие.
Освен това, казано на общоупотребим език, никое лице със податливост към реализиране на незаконни похищения, не се възпира от осъществяването им, отразявайки в съзнанието си какво по мярка наказване може да му бъде наложено . Възпирането на незаконните похищения е допустимо само при отразяване в съзнанието на дееца на неизбежността на наказването, а не на неговия размер. А неизбежността на наказването не е въпрос на законодателни промени, а на вярно и законосъобразно правоприлагане.
Основна част от последното е провеждането на цялостно и всестранно следствие от страна на органите на досъдебното произвеждане, както и осъществяването на всички процесуално - следствени дейности при прецизно съблюдаване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Погледнато от позиция на практиката, главните аргументи за липса на наложителност на наказването за осъществено закононарушение в българското правосъдие са неправилното събиране на доказателствата, което води до тяхното отпадане и неправилната правна подготовка на действието, което води до оправдаване на подсъдимия.
Законодателните ad hoc промени не могат да решат този проблем, а само го задълбочават , защото се внасят за разглеждане и одобряват в изискванията на неотложност без да бъдат премислени, тъй че да доведат до действителни позитивни промени.
Конкретно във връзка с препоръчаните с коментирания законопроект промени в Наказателен кодекс, не може да не се обърне внимание на следното:
1/ вносителите наподобява считат, отразявайки това свое мнение в оферти специфичен най-много на закононарушението " междинна телесна щета ", че публичната заплаха на това закононарушение е идентична с тази на:
а. образованието за осъществяване на закононарушение по член 108а, алинея 1 от Наказателен кодекс (чл. 108а, алинея 4);
б. убийството, осъществено в изискванията на физиологичен афект (чл. 118, предл. първо);
в. причиняването на гибел по несъобразителност, посредством дейности, които спадат към занимание или активност по миналата алинея, които той няма право да упражнява (чл. 123, алинея 2);
година причиняването на гибел по несъобразителност, в резултат на съзнателно нанесена междинна телесна щета (чл. 124, алинея 1, предл. второ) - т.е. вносителите считат, че нанасянето на междинна телесна щета е тъкмо толкоз публично рисково, колкото и причиняването на гибел, заради нанесена телесна щета, което се отразява посредством идентичния специфичен най-много на двете престъпления;
д. престъпният аборт, осъществен от лице, което няма здравно обучение, както и подобен, който е осъществен наново (чл. 126, алинея 2 и 3);
е. довеждането до самоубийство (чл. 127, алинея 3);
ж. квалифицираната педофилия (чл. 149, алинея 2);
з. задържането на пленник (чл. 143а, алинея 1);
и. трафикът на хора (чл. 159а, алинея 1)
и доста други.
2/ вносителите не схващат смисъла на наказването " пробация ", връзката на размера на наказването " отнемане от независимост " с опциите за отсрочване на неговото осъществяване (условно осъждане) и опциите за налагане на наказване " пробация " и без то да е планувано в съответната наредба.
По отношение на смисъла на наказването " пробация ":
Макар то да е планувано в Наказателен кодекс като наказване, по-леко по своя темперамент от лишаването от независимост, при преценка на опциите за реализиране на персоналната предварителна защита посредством налагането му, то следва да се преглежда в подтекста на закононарушенията, за които е допустимо налагане на наказване отнемане от независимост за период до три години, когато деецът е с необременено правосъдно минало, както и в подтекста на закононарушенията, за които не е очакван най - невисок лимит на наказването.
Пробацията е цялост от ограничения за надзор и влияние без отнемане от независимост, които се постановат дружно или поотделно (чл. 42а, алинея 1 от НК). Пробационните ограничения са:
1. наложителна регистрация по сегашен адрес;
2. наложителни периодически срещи с пробационен служител;
3. ограничавания в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална подготовка, стратегии за публично въздействие;
5. изправителен труд;
6. безплатен труд в интерес на обществото (чл. 42а, алинея 2).
Тяхната дълготрайност е:
1. от шест месеца до три години за наложителната регистрация по сегашен адрес, наложителните периодически срещи с пробационен чиновник, рестриктивните мерки в свободното напредване и включването в курсове за професионална подготовка, стратегии за публично влияние. Всяка една от тези ограничения може да се наложи настрана, само че могат да бъдат наложени и всички едновременно;
2. от три месеца до две години за поправителния труд;
3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три следващи години - за безвъзмездния труд в интерес на обществото (чл. 42а, алинея 3).
Видно от по този начин цитираните законови положения, пробацията, въпреки да не включва отнемане от независимост, в забележителна степен визира съществени права на наказания и го ангажира с осъществяване на наложените ограничения за релативно дълги интервали от време.
От друга страна, минималният размер на наказването отнемане от независимост е три месеца (39, алинея 1 от НК). В случаите, в които законът планува единствено наказване отнемане от независимост и съдът избрани за всеки съответен случай размер на това наказване не по - дълъг от три години за причинител с чисто правосъдно минало (вкл. реабилитиран), на съображение член 66, алинея 1 от Наказателен кодекс той може да отсрочи осъществяването на наказването за период от три до пет години (условно осъждане). В практиката това е и най - постоянно налаганият размер за закононарушения, за които не е очакван специфичен най-малко, както и в случаите на подписване на съглашение даже и когато за закононарушението се планува по - висок специфичен най-малко. Когато отсрочва осъществяването на наложено наказване отнемане от независимост за период до три месеца съдът няма пълномощие да наложи по едно и също време с това пробационна мярка. Такова пълномощие има само, когато отсрочва осъществяването на наложено наказване за период повече от шест месеца.
Така се оказва, че с препоръчаните промени, вносителите целят да лишават опцията на съдилищата да постановат санкции " пробация ", а в огромна част от случаите - да им лишават опцията да постановат пробационни ограничения, когато отсрочват осъществяването на наказване отнемане от независимост. Логичният свършек на този метод е увеличение на броя наложени условни осъждания без налагане на спомагателните ограничавания, които плануват пробационните ограничения. Подобен метод освен, че не може да способства за персоналната предварителна защита, само че и в основна степен лимитира опциите за нейното реализиране.
На второ място, от по този начин препоръчаните промени прозира и явното непознаване на взаимовръзките сред нормативните актове.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение се вкарва нов аршин за протекция, а точно " интимна връзка ". Това е, единствено по себе си, положително позволение. Следва да се означи въпреки всичко, че за въвеждането на този аршин се борят от години голям брой неправителствени организации, цивилен деятели и известни юристи по фамилно право.
Единствената причина за несвоевременното му приемане е страхът на народните представители от имагинерната " джендър идеология ". Несвоевременното приемане на този аршин докара до отвод на протекция на голям брой дами, които въпреки да не се намират в брак или фактическо общуване с сътрудниците си, са потърпевши от сътрудниците си, с които са в интимни връзки.
Излизайки отвън рецензията, че се касае за следващи ad hoc промени и на този закон, за които обществото приканва от най - малко пет години, следва да се обърне внимание, че с цел да се реализира съответна протекция, критерият " интимна връзка " следва да бъде отразен и в дефиницията за " закононарушение, осъществено в изискванията на домашно принуждение " в член 93, т. 31 от Наказателен кодекс. Това е по този начин, доколкото при разграничение на дефинициите, посочени в Наказателен кодекс и в различен закон, ще следва да се приложи Наказателен кодекс, доколкото главен принцип в наказателното право е, че разширителното пояснение е възможно само, в случай че води до ограничение на наказателната отговорност. В случай че критерият " интимна връзка " не бъде отразен в Наказателен кодекс, той няма да може да се употребява посредством препращане към ЗЗДН, доколкото това би довело до разширение на наказателната отговорност, заради което е неприемливо.
В резюме, следва да се означи, че всевъзможни законодателни промени следва да се реализират с присъединяване на експерти - учени и практици в съответната област . Това е належащо с оглед основаването на дейно законодателство, улеснение на правоприлагането и обезпечаване на протекция за потърпевшите от закононарушения. Настоящият метод за ad hoc промени освен, че не може да докара до посочените цели, само че и тъкмо противоположното. По този метод се основава неефективно и на практика неприложимо законодателство, затруднява се правоприлагането и се лишават опциите за действителна наказателноправна отбрана на потърпевшите.
В тази връзка, предлагам по този начин препоръчаните промени да не бъдат одобрявани. Считам че вместо тях следва да се изготви цялостна тактика, с присъединяване на експерти - учени и практици в съответната област, с която да се поправят неприложимите сформира на закононарушенията, осъществени в изискванията на домашно принуждение.
Едновременно с това следва да се подтиква държавното управление на Република България посредством министъра на образованието да пристъпи към основаване на просветителни стратегии в учебните заведения, които да предизвикват равенството сред половете, както и посредством министъра на вътрешните работи - за образование на полицейски чиновници за различаване на домашното принуждение и съответна реакция по отношение на него.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ