"Издихание" на Тед Чанг
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Издихание ", с създател Тед Чанг, възложен от Издателство " Колибри "
Излезе дълго чаканият алманах с разкази " Издихание " от създателя на " Историята на твоя живот и други разкази " Тед Чанг! Преводът още веднъж е дело на Владимир Полеганов, а заслугата за художествения дизайн е на Росен Дуков.
От разказите в " Издихание читателят ще научи за вратата на алхимика, портал във времето; за един титанов извънземен, студент по анатомия, и за неизбежния завършек на Вселената; за виталния цикъл на софтуерните обекти, с които си сътворяваме прочувствена връзка; за изборното деяние на паметта ни и за това, какво би било, в случай че можехме да записваме всеки момент от живота си; за убеждението ни, че сме пъпът на Земята, и за подозренията ни, че това е така; за съществуването на паралелни светове, в които постъпваме по различен начин; за " призмите ", посредством които можем да поговорим със своя Парааз от някой от паралелните светове и да изберем по какъв начин да постъпваме в бъдеще.
" Сборник разкази, които ще ви накарат да мислите, да потърсите решение на огромните екзистенциални въпроси и да се почувствате по-добър човек. Най-добрият тип научна фантастика. " - Барак Обама
" Вълнуващо, разтърсващо Като своите прародители Филип. К. Дик, Джеймс Типтри, Хорхе Луис Борхес, Урсула Ле Гуин, Маргарет Атууд, Харуки Мураками и Казуо Ишигуро Чанг изследва стандартните тематики на научната фантастика по извънредно неконвенционален метод " - Джойс Каръл Оутс в " Ню Йоркър "
" Тед Чанг няма конкуренция в жанра на описа. Името му заслужава да бъде споменавано паралелно с тези на Карвър, По, Борхес, Кафка. Всеки негов роман е галактика. Всеки негов роман е елмаз. " - Блейк Крауч, създател на " Тъмна материя "
Спряган като талант на научната фантастика, Тед Чанг (р. 1967 г.) е американски създател от китайски генезис, приключил компютърни науки в университета " Браун " в Провидънс, Род Айланд. Докато работи по специалността си, той написа и разгласява в разнообразни списания.
Неговите общо 18 разкази и новели са спечелили 4 награди " Небюла ", 4 награди " Хюго ", 4 награди " Локус ", премията " Джон У. Кембъл " и премията " Теодор Стърджън ". С респектираща досетливост и фикция разказите в сборниците " Издихание " и " Историята на твоя живот и други разкази " ни приканват да преосмислим нашата галактика и мястото на индивида в нея.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
ИздиханиеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Издихание " на Тед Чанг
Из описа " ТЪРГОВЕЦЪТ И ПОРТАТА НА АЛХИМИКА "
О, могъщи халифе, лидер на правоверните, величието на твоето наличие ме изпълва със смирение; човек не би могъл да се надява на по-голяма благословия в живота си. Историята, която ще ти опиша, е в действителност странна и в случай че някой я беше татуирал цялата в ъгълчето на нечие око, чудото на този героизъм нямаше да е по-удивително от събитията в нея, тъй като тя е предизвестие за тези, които имат уши да го чуят, и урок за тези, които имат предпочитание да се учат.
Името ми е Фуад бин Абас и съм родом от тук, Багдад, Града на мира. Баща ми беше търговец на жито, само че през по-голямата част от живота си работех като снабдител на платове - търгувах с коприна от Дамаск и лен от Египет, както и с шалове от Мароко, украсени със злато. Не ми липсваше удача, само че сърцето ми страдаше и нито скъпоценните покупки, нито даването на лепта облекчаваха тази тъга. Сега съм застанал пред теб без даже един дирхам в кесията ми, само че в себе си нося покой.
Началото на всичко е Аллах, само че в случай че Твоя благосклонност ми разреши, ще стартира описа си с деня, в който излязох на разходка из квартала на ковачите. Трябваше да купя подарък за един човек, с който търгувах, и ми бяха споделили, че той ще се зарадва на поднос, изработен от сребро. След половинчасово циркулиране, забелязах, че един от най-големите магазини на пазара е станал благосъстоятелност на нов търговец. Мястото бе мечтано от мнозина и евентуално му бе излязло скъпо да го придобие, по тази причина влязох, с цел да прегледам стоката.
Никога до този миг не бях виждал такова удивително обилие. Близо до входа имаше астролабия със седем пластини, инкрустирани със сребро, воден часовник, който отбелязваше със звън всеки час, и славей от месинг, който пееше при всеки полъх напразно. По-навътре имаше и още по-находчиви механизми - зяпах ги по този начин, както дете зяпа жонгльор, когато от вратата в дъното на магазина се появи един дъртак.
- Добре пристигнал в скромния ми магазин, господарю - сподели той. - Името ми е Башаарат. С какво бих могъл да ти оказа помощ?
- Удивителни движимости продаваш. Работя с търговци от всички краища на света и до момента не съм виждал нищо сходно. Откъде, в случай че мога да попитам, получаваш стоката си?
- Благодаря ти за положителните думи - сподели ми. - Всичко пред очите ти е направено в работилницата ми от мен или от помощниците ми под моите упътвания.
Беше впечатляващо в какъв брой доста направления се проявяваха гениите на този човек. Започнах да го подпитвам за инструментите в работилницата му и той вещо ми заприказва за астрология, математика, геомантия и медицина. Прекарахме повече от час в приказки, удивлението и уважението ми разцъфтяваха като цвете, стоплено от зората, а най-после той стигна до опитите си в региона на алхимията.
- Алхимията? - попитах. Това ме изненада, тъй като той не ми приличаше на шарлатанин. - Искаш да кажеш, че можеш да превърнеш най-обикновен метал в злато?
- Мога, господарю, само че множеството хора не желаят това от алхимията.
- Какво желаят тогава?
- Да намерят източник на злато, който е по-евтин от копаенето на руда от земята. Вярно е, че алхимията разказва по какъв начин се прави злато, само че процедурата е толкоз непостижима, че спрямо нея копаенето в планинските глъбини е елементарно - като да береш праскови от дърво.
Усмихнах се.
- Умен отговор. Едва ли някой би се усъмнил, че си грамотен човек, само че аз не се пипвам елементарно на алхимични приказки.
Башааарат ме изгледа замислено.
- Наскоро построих нещо, което може да те накара да размислиш. Ти си първият, на който го демонстрирам. Искаш ли да го видиш?
- С най-голяма наслада.
- Последвай ме, в случай че обичаш.
И ме поведе през вратата в дъното на магазина му.
Следващото помещение беше работилница, цялостна с съоръжения, чиито функционалности ми бяха незнайни - железни пръчки, увити в дълги от тук до хоризонта влакна мед, огледала, сложени върху кръгла плочка от гранит, която плува в живак - само че Башаарат ги подмина, без даже да ги огледа.
Вместо това ме води до огромна, висока до гърдите ми подставка, върху която бе изправен пълен обръч. Празното пространство в обръча бе необятно колкото две разперени ръце, а ръбът му толкоз компактен, че и най-силният мъж би извил гръбнак под него. Метал, черен като нощта, само че гладък толкоз безпрепятствено, че в случай че беше различен цвят, щеше да прави работата и на огледало. Башаарат ме помоли да застана по този начин, че да виждам към обръча откъм ръба му, а самият той се спря пред самия кръг.
- Моля те, наблюдавай деликатно - сподели ми. После вкара ръката си през обръча от дясната страна, само че тя не се появи от лявата. Беше като отрязана до лакътя и той размаха остатъка нагоре и надолу, след което я извади цяла.
Не чаках да видя един по този начин грамотен мъж да прави фокуси, само че защото осъществяването му беше ефектно, изръкоплясках общително.
- Момент единствено - сподели той и отстъпи.
Изчаках и какво да видя: от лявата страна на обръча се протегна ръка, без обвързвано с нея тяло. Ръкавът, в който бе облечена, беше същият като на робата на Башаарат. Ръката се раздвижи нагоре и надолу, след което се върна назад в обръча и изчезна.
Първият фокус бях приел за ловка пантомима, само че този изглеждаше доста по-сложен, защото поставката и обръчът бяха очевидно прекомерно тесни, с цел да скрият цялостен човек.
- Доста хитро! - възкликнах.
- Благодаря ти, само че това не беше просто трик. Дясната страна на обръча предхожда лявата с няколко секунди. Преминаването през него е равно на мигновеното пресичане на този интервал от време.
- Не разбирам - споделих.
- Позволи ми да ти показвам още веднъж.
И още веднъж вкара ръката си в обръча и тя изчезна. Той се усмихна и я опъна, като че ли дърпаше въже. После я извади и ми сподели отворената си длан. В нея имаше пръстен, който разпознах на мига.
- Това е моят пръстен! - погледнах ръката си и видях, че пръстенът ми към момента е там. - Създал си препис благодарение на магия.
- Не, това в действителност е твоят пръстен. Момент.
От лявата страна още веднъж се протегна ръка. Втурнах се, с цел да я сграбча, припрян да узная що за механизъм прави този трик вероятен. Ръката не беше подправена, беше топла и жива като моята. Дръпнах я и тя на собствен ред се дръпна. След което, с джебчийска умелост, ръката изхлузи пръстена от пръста ми и се отдръпна в обръча, където изчезна изцяло.
- Пръстена ми го няма! - възкликнах.
- Не, господарю - сподели той. - Пръстенът ти е тук. - И той ми подаде пръстена, който държеше. - Прости ми за тази игра.
Сложих го назад на ръката си.
- Пръстенът ми беше в теб, преди да ми бъде лишен.
В този миг от дясната страна на обръча се протегна ръка.
- Какво е това? - учудих се. Отново познах по ръкава, че е неговата, преди да се отдръпна, въпреки че не го бях видял да я вкарва вътре.
- Нали помниш - сподели той, - че дясната страна на обръча предхожда лявата. Той мина от лявата страна и вкара ръката си оттова, а тя още веднъж изчезна.
Ваше Величество безспорно към този момент се е досетил, само че аз разбрах какво се случва едвам в оня миг: каквото станеше от дясната страна на обръча, бе допълнено няколко секунди по-късно от събитие от лявата страна.
- Това магия ли е? - попитах.
- Не, господарю, в никакъв случай не съм срещал джин, а и да бях, нямаше да му се доверя и за момент. Това е тип алхимия.
Той ми изясни защо става дума, описа ми по какъв начин търсел дребните пори в кожата на действителността, сходни на дупчиците, които червеите прояждат в дървото, и по какъв начин когато намерил една такава, съумял да я разшири и разтегли по този начин, както стъклодухачът трансформира буца разтопено стъкло в дълговрата тръбичка, и по какъв начин след това пуснал времето да се влива като вода от единия ѝ край и да се сгъстява като сироп в другия. Признавам си, не разбрах изцяло думите му и не мога да настоявам, че са истина. Всичко, което можех да му кажа в отговор, беше:
- Създал си нещо в действителност изумително.
- Благодаря ти - отвърна той, - само че това е единствено въведения към това, което ми се ще да ти покажа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Издихание ", с създател Тед Чанг, възложен от Издателство " Колибри "
Излезе дълго чаканият алманах с разкази " Издихание " от създателя на " Историята на твоя живот и други разкази " Тед Чанг! Преводът още веднъж е дело на Владимир Полеганов, а заслугата за художествения дизайн е на Росен Дуков.
От разказите в " Издихание читателят ще научи за вратата на алхимика, портал във времето; за един титанов извънземен, студент по анатомия, и за неизбежния завършек на Вселената; за виталния цикъл на софтуерните обекти, с които си сътворяваме прочувствена връзка; за изборното деяние на паметта ни и за това, какво би било, в случай че можехме да записваме всеки момент от живота си; за убеждението ни, че сме пъпът на Земята, и за подозренията ни, че това е така; за съществуването на паралелни светове, в които постъпваме по различен начин; за " призмите ", посредством които можем да поговорим със своя Парааз от някой от паралелните светове и да изберем по какъв начин да постъпваме в бъдеще.
" Сборник разкази, които ще ви накарат да мислите, да потърсите решение на огромните екзистенциални въпроси и да се почувствате по-добър човек. Най-добрият тип научна фантастика. " - Барак Обама
" Вълнуващо, разтърсващо Като своите прародители Филип. К. Дик, Джеймс Типтри, Хорхе Луис Борхес, Урсула Ле Гуин, Маргарет Атууд, Харуки Мураками и Казуо Ишигуро Чанг изследва стандартните тематики на научната фантастика по извънредно неконвенционален метод " - Джойс Каръл Оутс в " Ню Йоркър "
" Тед Чанг няма конкуренция в жанра на описа. Името му заслужава да бъде споменавано паралелно с тези на Карвър, По, Борхес, Кафка. Всеки негов роман е галактика. Всеки негов роман е елмаз. " - Блейк Крауч, създател на " Тъмна материя "
Спряган като талант на научната фантастика, Тед Чанг (р. 1967 г.) е американски създател от китайски генезис, приключил компютърни науки в университета " Браун " в Провидънс, Род Айланд. Докато работи по специалността си, той написа и разгласява в разнообразни списания.
Неговите общо 18 разкази и новели са спечелили 4 награди " Небюла ", 4 награди " Хюго ", 4 награди " Локус ", премията " Джон У. Кембъл " и премията " Теодор Стърджън ". С респектираща досетливост и фикция разказите в сборниците " Издихание " и " Историята на твоя живот и други разкази " ни приканват да преосмислим нашата галактика и мястото на индивида в нея.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Издихание " на Тед Чанг
Из описа " ТЪРГОВЕЦЪТ И ПОРТАТА НА АЛХИМИКА "
О, могъщи халифе, лидер на правоверните, величието на твоето наличие ме изпълва със смирение; човек не би могъл да се надява на по-голяма благословия в живота си. Историята, която ще ти опиша, е в действителност странна и в случай че някой я беше татуирал цялата в ъгълчето на нечие око, чудото на този героизъм нямаше да е по-удивително от събитията в нея, тъй като тя е предизвестие за тези, които имат уши да го чуят, и урок за тези, които имат предпочитание да се учат.
Името ми е Фуад бин Абас и съм родом от тук, Багдад, Града на мира. Баща ми беше търговец на жито, само че през по-голямата част от живота си работех като снабдител на платове - търгувах с коприна от Дамаск и лен от Египет, както и с шалове от Мароко, украсени със злато. Не ми липсваше удача, само че сърцето ми страдаше и нито скъпоценните покупки, нито даването на лепта облекчаваха тази тъга. Сега съм застанал пред теб без даже един дирхам в кесията ми, само че в себе си нося покой.
Началото на всичко е Аллах, само че в случай че Твоя благосклонност ми разреши, ще стартира описа си с деня, в който излязох на разходка из квартала на ковачите. Трябваше да купя подарък за един човек, с който търгувах, и ми бяха споделили, че той ще се зарадва на поднос, изработен от сребро. След половинчасово циркулиране, забелязах, че един от най-големите магазини на пазара е станал благосъстоятелност на нов търговец. Мястото бе мечтано от мнозина и евентуално му бе излязло скъпо да го придобие, по тази причина влязох, с цел да прегледам стоката.
Никога до този миг не бях виждал такова удивително обилие. Близо до входа имаше астролабия със седем пластини, инкрустирани със сребро, воден часовник, който отбелязваше със звън всеки час, и славей от месинг, който пееше при всеки полъх напразно. По-навътре имаше и още по-находчиви механизми - зяпах ги по този начин, както дете зяпа жонгльор, когато от вратата в дъното на магазина се появи един дъртак.
- Добре пристигнал в скромния ми магазин, господарю - сподели той. - Името ми е Башаарат. С какво бих могъл да ти оказа помощ?
- Удивителни движимости продаваш. Работя с търговци от всички краища на света и до момента не съм виждал нищо сходно. Откъде, в случай че мога да попитам, получаваш стоката си?
- Благодаря ти за положителните думи - сподели ми. - Всичко пред очите ти е направено в работилницата ми от мен или от помощниците ми под моите упътвания.
Беше впечатляващо в какъв брой доста направления се проявяваха гениите на този човек. Започнах да го подпитвам за инструментите в работилницата му и той вещо ми заприказва за астрология, математика, геомантия и медицина. Прекарахме повече от час в приказки, удивлението и уважението ми разцъфтяваха като цвете, стоплено от зората, а най-после той стигна до опитите си в региона на алхимията.
- Алхимията? - попитах. Това ме изненада, тъй като той не ми приличаше на шарлатанин. - Искаш да кажеш, че можеш да превърнеш най-обикновен метал в злато?
- Мога, господарю, само че множеството хора не желаят това от алхимията.
- Какво желаят тогава?
- Да намерят източник на злато, който е по-евтин от копаенето на руда от земята. Вярно е, че алхимията разказва по какъв начин се прави злато, само че процедурата е толкоз непостижима, че спрямо нея копаенето в планинските глъбини е елементарно - като да береш праскови от дърво.
Усмихнах се.
- Умен отговор. Едва ли някой би се усъмнил, че си грамотен човек, само че аз не се пипвам елементарно на алхимични приказки.
Башааарат ме изгледа замислено.
- Наскоро построих нещо, което може да те накара да размислиш. Ти си първият, на който го демонстрирам. Искаш ли да го видиш?
- С най-голяма наслада.
- Последвай ме, в случай че обичаш.
И ме поведе през вратата в дъното на магазина му.
Следващото помещение беше работилница, цялостна с съоръжения, чиито функционалности ми бяха незнайни - железни пръчки, увити в дълги от тук до хоризонта влакна мед, огледала, сложени върху кръгла плочка от гранит, която плува в живак - само че Башаарат ги подмина, без даже да ги огледа.
Вместо това ме води до огромна, висока до гърдите ми подставка, върху която бе изправен пълен обръч. Празното пространство в обръча бе необятно колкото две разперени ръце, а ръбът му толкоз компактен, че и най-силният мъж би извил гръбнак под него. Метал, черен като нощта, само че гладък толкоз безпрепятствено, че в случай че беше различен цвят, щеше да прави работата и на огледало. Башаарат ме помоли да застана по този начин, че да виждам към обръча откъм ръба му, а самият той се спря пред самия кръг.
- Моля те, наблюдавай деликатно - сподели ми. После вкара ръката си през обръча от дясната страна, само че тя не се появи от лявата. Беше като отрязана до лакътя и той размаха остатъка нагоре и надолу, след което я извади цяла.
Не чаках да видя един по този начин грамотен мъж да прави фокуси, само че защото осъществяването му беше ефектно, изръкоплясках общително.
- Момент единствено - сподели той и отстъпи.
Изчаках и какво да видя: от лявата страна на обръча се протегна ръка, без обвързвано с нея тяло. Ръкавът, в който бе облечена, беше същият като на робата на Башаарат. Ръката се раздвижи нагоре и надолу, след което се върна назад в обръча и изчезна.
Първият фокус бях приел за ловка пантомима, само че този изглеждаше доста по-сложен, защото поставката и обръчът бяха очевидно прекомерно тесни, с цел да скрият цялостен човек.
- Доста хитро! - възкликнах.
- Благодаря ти, само че това не беше просто трик. Дясната страна на обръча предхожда лявата с няколко секунди. Преминаването през него е равно на мигновеното пресичане на този интервал от време.
- Не разбирам - споделих.
- Позволи ми да ти показвам още веднъж.
И още веднъж вкара ръката си в обръча и тя изчезна. Той се усмихна и я опъна, като че ли дърпаше въже. После я извади и ми сподели отворената си длан. В нея имаше пръстен, който разпознах на мига.
- Това е моят пръстен! - погледнах ръката си и видях, че пръстенът ми към момента е там. - Създал си препис благодарение на магия.
- Не, това в действителност е твоят пръстен. Момент.
От лявата страна още веднъж се протегна ръка. Втурнах се, с цел да я сграбча, припрян да узная що за механизъм прави този трик вероятен. Ръката не беше подправена, беше топла и жива като моята. Дръпнах я и тя на собствен ред се дръпна. След което, с джебчийска умелост, ръката изхлузи пръстена от пръста ми и се отдръпна в обръча, където изчезна изцяло.
- Пръстена ми го няма! - възкликнах.
- Не, господарю - сподели той. - Пръстенът ти е тук. - И той ми подаде пръстена, който държеше. - Прости ми за тази игра.
Сложих го назад на ръката си.
- Пръстенът ми беше в теб, преди да ми бъде лишен.
В този миг от дясната страна на обръча се протегна ръка.
- Какво е това? - учудих се. Отново познах по ръкава, че е неговата, преди да се отдръпна, въпреки че не го бях видял да я вкарва вътре.
- Нали помниш - сподели той, - че дясната страна на обръча предхожда лявата. Той мина от лявата страна и вкара ръката си оттова, а тя още веднъж изчезна.
Ваше Величество безспорно към този момент се е досетил, само че аз разбрах какво се случва едвам в оня миг: каквото станеше от дясната страна на обръча, бе допълнено няколко секунди по-късно от събитие от лявата страна.
- Това магия ли е? - попитах.
- Не, господарю, в никакъв случай не съм срещал джин, а и да бях, нямаше да му се доверя и за момент. Това е тип алхимия.
Той ми изясни защо става дума, описа ми по какъв начин търсел дребните пори в кожата на действителността, сходни на дупчиците, които червеите прояждат в дървото, и по какъв начин когато намерил една такава, съумял да я разшири и разтегли по този начин, както стъклодухачът трансформира буца разтопено стъкло в дълговрата тръбичка, и по какъв начин след това пуснал времето да се влива като вода от единия ѝ край и да се сгъстява като сироп в другия. Признавам си, не разбрах изцяло думите му и не мога да настоявам, че са истина. Всичко, което можех да му кажа в отговор, беше:
- Създал си нещо в действителност изумително.
- Благодаря ти - отвърна той, - само че това е единствено въведения към това, което ми се ще да ти покажа.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ