Когато слоят цивилизованост е особено тънък
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Анализът е препубликуван от
Две известия във Facebook ми направиха усещане тия дни. Първото е на Козата Ани във връзка деградацията на нравите, най-много в туристическия отрасъл, само че освен: " Хиляди години еволюция и най-после това. Селяндури, скотщина, тарикатлък и нецензурност ".
Във второто Николай Слатински разказва следното приключение. Извежда да разноски с инвалидна количка 90-годишната си майка. Пътя им препречва спрял мутромобил със разпален мотор, осмърдяващ околната среда. Професор Слатински моли сина на мутрата да реалокират колата - и: " Средношколецът ме гледа със примес на равнодушие и пренебрежение ". Бащата мутра, несъмнено, пробва да започва онази процедура ( " Къф ти е казуса, бе " ), която приключва с махленски търкал - т.е. с това, затлъстял нагъл пехливанин да набие професор.
Както постоянно у нас международни трендове проличават в изключително недъгав тип. Все отново тук пластът на цивилизованост е изключително тъничък и диващината под него е изключително забележима.
Простащина и принуждение
Култът към простащината, неприкритият нагон към принуждение, третирането на себеподобния като боклук - това е международна наклонност, набираща мощ в последния най-малко четвърт век. Ако не разберем защо иде тирада в международен мащаб и не вземем ограничения, рано или късно ще стартират да ни убиват по улиците. Впрочем, те - пияни, надрусани, каращи мутромобили и затова ненаказуеми - към този момент го вършат. Но както в последната година и половина ни показват руснаците - постоянно може още.
Та, защо иде тирада? Откъде идва все по-ясно преобладаващото разбиране, че да си тъпанар е по-легитимно, в сравнение с да си учтив? Че силата е над правото? Според огромния английски историк лорд Актън, историческото развиване в Европа има ясно изразена посока, изключително в последните 500 години: " постепенно напредване от послушание към самостоятелност ". През Средновековието всеки е чакал някой по-висш от него да му каже кой е и какво следва да прави. Днес, допуска се, всеки си взема решенията независимо.
Защо, обаче, незабавно не е настъпил безпорядък? След като всеки самичък си взема решенията - по какъв начин по този начин въобще има общества? Защо още преди, да речем, 300 години всичко не се е разпаднало на враждуващи човеци?
Защото, припомня лорд Актън, процесът " от послушание към самостоятелност " е бил придружен от различен развой: " от принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване ". А и двата процеса се основават в последна сметка върху едно и също изпитание: просветата. Именно рецесията на просветата е в основата на това опростачване, което през днешния ден пълзи из света и заплашва да го върне в епохата на пещерните нрави.
Що е култура и какво ѝ се случи?
Предпочитам думата " култура ", защото преди построяването на актуалните просветителни системи към този момент е било налице просветно изпитание. То произтича от напредването от послушание към самостоятелност: откакто не съм задължен да се покорявам на някакъв стопанин в живота си, не съм задължен да се покорявам и в мозъка си. Трябва да има метод независимо да стигам до схващане на света и на моето място в него - със лични сили, а не като запитвам попа или кмета.
От тази автономия се ражда научното изпитание и разпоредбите на мисленето, които ни споделят, кое изказване е по-вярно от друго изказване. В последна сметка просветното мислене съумява да изведе от безкрайната пъстрота на живота вързоп от общи правила, които го дефинират и оформят.
Ето това, в общи линии, е просветата (намирането на процеп в мрака на невежеството): първо, използването на ограничения, които да отсеят лъжата от истината; второ, използването на ограничения, които да изведат общовалидните правила, които инак се крият в безкрайното многообразие на битието.
" От принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване "
Къде тук е прекосяването " от принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване "? Лесно е. След като никой няма стопанин на главата си, значи, че всички са свободни. Никой никому не дължи послушание и никой няма правото да заповядва на никого. Така всички стават равни. Но въпреки всичко някакви решения би трябвало да е взимат - нанякъде би трябвало да се върви като общественост (общество, нация, държава). Как да стане това, откакто никой никого не е задължен да слуша?
Вариантите тук са два: принуждение и свирепост - т.е. прави се това, което споделя най-силният; или единодушие и сдружаване - прави се това, по което има единодушие сред хората. След края на Средновековието се опитва силовият вид. Ренесансовите републики в Италия са в непрекъсната война между тях. Следват войните сред католици и протестанти. Днес този вид се ползва от Владимир Путин.
В Европа, обаче, след близо 200 години на сходни опити хората са стигнали до извода, че по този начин работата няма по какъв начин да върви. По-добре е до решения да се стига не с принуждение и свирепост, а със единодушие, реализирано като разследване от полемика сред равни; и с следващо сдружаване, с цел да се свърши работата.
През цялото това време деятелите на просветата доработват и оформят разпоредбите, по които може да се избегне насилието и да се живее в единодушие и сдружаване. Такива са разпоредбите на научното дирене, на полемиката, на разногласието, на решаването на спора, на постигането на единодушие, на оценка на резултата от обещано деяние.
Нужни са непрекъснати старания
Да изведеш тези правила, някои от които след това са закрепени в закони, по никакъв начин не е лесна работа. Още по-малко елементарно е те да бъдат непрекъснато прилагани. Усилието е голямо и изморително. От време на време се появява изкушението то да бъде прекратявано. Вместо да се учим на правила, т.е. да сдържаме своите щения, няма ли да е по-добре да " показваме себе си "? Вместо да спорим по комплицирани правила и да сме подготвени най-после да отстъпим от личната си позиция - не е ли по- " същинско " да напопържаме отсрещната страна, да я обявим за глупак и да се откажем от правенето на каквото и да е? Вместо да виждаме в другия евентуален предстоящ съдружник, не е ли по-лесно да го презираме като някакъв явен слабак и да си се оправяме с принуждение и пердах по улиците?
Духът на времето: Как стигнахме от Love Me Do до Доналд ТръмпС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Такива неща към този момент са се случвали. Отслабването на просветното изпитание в края на 19-ти век дава като резултат две международни войни, болшевизма, фашизма и нацизма, с има-няма 60 милиона убити човешки същества. Отслабването на това изпитание в края на 20-ти век докара до така наречен " Ислямска страна ", талибаните, Тръмп, Путин и войната в Украйна. И до това всеобщо опростачване и освинване, което следим у нас всеки ден по всички обществени места: мутри управляват плажовете и курортите; мутри управляват улиците и пътищата; мутри-държавници ежедневно проповядват, че няма потребност от изисканост и цивилизованост, а единствено от мощ, безочливост и тарикатлък.
Каква е същинската цел на образованието
Ако не желаеме украински вид война по нашите земи след 10-15 години, налага се още в този момент - незабавно да бъде възобновено просветното изпитание в учебните заведения, в университетите, в медиите. Като начало е добре да се посочи, каква е задачата на образованието. Тя не може да бъде някаква утилитарна нелепост като да вземем за пример " подготвянето на фрагменти за пазара ". Пазарът, като желае фрагменти, да си ги приготвя. Аз не съм пазарът. Аз съм обществото и имам друга повеля към образователите.
Единствената допустима цел на образованието е да бъде помагано на подрастващите да схванат за какво е по-добре да се живее в единодушие и съдружие, а не в принуждение и свирепост. Целият преподаван материал би трябвало да бъде ориентиран натам. И не става дума за разкриване на топлата вода, а за припомнянето на добре забравеното остаряло. Учебниците в остаряла Европа са били подчинени точно на тази цел след края на Втората международна война и докъм края на 20-ти век. Намираме, приспособяваме, употребяваме.
Добре е да се работи незабавно, с цел да не се постанова някой ден да разясняваме новината, че средношколец - наследник на квартална мутра, е умъртвил на улицата професор, тъй като оня се е обърнал към него с " Вие, уважаеми младежо ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Анализът е препубликуван от
Две известия във Facebook ми направиха усещане тия дни. Първото е на Козата Ани във връзка деградацията на нравите, най-много в туристическия отрасъл, само че освен: " Хиляди години еволюция и най-после това. Селяндури, скотщина, тарикатлък и нецензурност ".
Във второто Николай Слатински разказва следното приключение. Извежда да разноски с инвалидна количка 90-годишната си майка. Пътя им препречва спрял мутромобил със разпален мотор, осмърдяващ околната среда. Професор Слатински моли сина на мутрата да реалокират колата - и: " Средношколецът ме гледа със примес на равнодушие и пренебрежение ". Бащата мутра, несъмнено, пробва да започва онази процедура ( " Къф ти е казуса, бе " ), която приключва с махленски търкал - т.е. с това, затлъстял нагъл пехливанин да набие професор.
Както постоянно у нас международни трендове проличават в изключително недъгав тип. Все отново тук пластът на цивилизованост е изключително тъничък и диващината под него е изключително забележима.
Простащина и принуждение
Култът към простащината, неприкритият нагон към принуждение, третирането на себеподобния като боклук - това е международна наклонност, набираща мощ в последния най-малко четвърт век. Ако не разберем защо иде тирада в международен мащаб и не вземем ограничения, рано или късно ще стартират да ни убиват по улиците. Впрочем, те - пияни, надрусани, каращи мутромобили и затова ненаказуеми - към този момент го вършат. Но както в последната година и половина ни показват руснаците - постоянно може още.
Та, защо иде тирада? Откъде идва все по-ясно преобладаващото разбиране, че да си тъпанар е по-легитимно, в сравнение с да си учтив? Че силата е над правото? Според огромния английски историк лорд Актън, историческото развиване в Европа има ясно изразена посока, изключително в последните 500 години: " постепенно напредване от послушание към самостоятелност ". През Средновековието всеки е чакал някой по-висш от него да му каже кой е и какво следва да прави. Днес, допуска се, всеки си взема решенията независимо.
Защо, обаче, незабавно не е настъпил безпорядък? След като всеки самичък си взема решенията - по какъв начин по този начин въобще има общества? Защо още преди, да речем, 300 години всичко не се е разпаднало на враждуващи човеци?
Защото, припомня лорд Актън, процесът " от послушание към самостоятелност " е бил придружен от различен развой: " от принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване ". А и двата процеса се основават в последна сметка върху едно и също изпитание: просветата. Именно рецесията на просветата е в основата на това опростачване, което през днешния ден пълзи из света и заплашва да го върне в епохата на пещерните нрави.
Що е култура и какво ѝ се случи?
Предпочитам думата " култура ", защото преди построяването на актуалните просветителни системи към този момент е било налице просветно изпитание. То произтича от напредването от послушание към самостоятелност: откакто не съм задължен да се покорявам на някакъв стопанин в живота си, не съм задължен да се покорявам и в мозъка си. Трябва да има метод независимо да стигам до схващане на света и на моето място в него - със лични сили, а не като запитвам попа или кмета.
От тази автономия се ражда научното изпитание и разпоредбите на мисленето, които ни споделят, кое изказване е по-вярно от друго изказване. В последна сметка просветното мислене съумява да изведе от безкрайната пъстрота на живота вързоп от общи правила, които го дефинират и оформят.
Ето това, в общи линии, е просветата (намирането на процеп в мрака на невежеството): първо, използването на ограничения, които да отсеят лъжата от истината; второ, използването на ограничения, които да изведат общовалидните правила, които инак се крият в безкрайното многообразие на битието.
" От принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване "
Къде тук е прекосяването " от принуждение и свирепост към единодушие и сдружаване "? Лесно е. След като никой няма стопанин на главата си, значи, че всички са свободни. Никой никому не дължи послушание и никой няма правото да заповядва на никого. Така всички стават равни. Но въпреки всичко някакви решения би трябвало да е взимат - нанякъде би трябвало да се върви като общественост (общество, нация, държава). Как да стане това, откакто никой никого не е задължен да слуша?
Вариантите тук са два: принуждение и свирепост - т.е. прави се това, което споделя най-силният; или единодушие и сдружаване - прави се това, по което има единодушие сред хората. След края на Средновековието се опитва силовият вид. Ренесансовите републики в Италия са в непрекъсната война между тях. Следват войните сред католици и протестанти. Днес този вид се ползва от Владимир Путин.
В Европа, обаче, след близо 200 години на сходни опити хората са стигнали до извода, че по този начин работата няма по какъв начин да върви. По-добре е до решения да се стига не с принуждение и свирепост, а със единодушие, реализирано като разследване от полемика сред равни; и с следващо сдружаване, с цел да се свърши работата.
През цялото това време деятелите на просветата доработват и оформят разпоредбите, по които може да се избегне насилието и да се живее в единодушие и сдружаване. Такива са разпоредбите на научното дирене, на полемиката, на разногласието, на решаването на спора, на постигането на единодушие, на оценка на резултата от обещано деяние.
Нужни са непрекъснати старания
Да изведеш тези правила, някои от които след това са закрепени в закони, по никакъв начин не е лесна работа. Още по-малко елементарно е те да бъдат непрекъснато прилагани. Усилието е голямо и изморително. От време на време се появява изкушението то да бъде прекратявано. Вместо да се учим на правила, т.е. да сдържаме своите щения, няма ли да е по-добре да " показваме себе си "? Вместо да спорим по комплицирани правила и да сме подготвени най-после да отстъпим от личната си позиция - не е ли по- " същинско " да напопържаме отсрещната страна, да я обявим за глупак и да се откажем от правенето на каквото и да е? Вместо да виждаме в другия евентуален предстоящ съдружник, не е ли по-лесно да го презираме като някакъв явен слабак и да си се оправяме с принуждение и пердах по улиците?
Такива неща към този момент са се случвали. Отслабването на просветното изпитание в края на 19-ти век дава като резултат две международни войни, болшевизма, фашизма и нацизма, с има-няма 60 милиона убити човешки същества. Отслабването на това изпитание в края на 20-ти век докара до така наречен " Ислямска страна ", талибаните, Тръмп, Путин и войната в Украйна. И до това всеобщо опростачване и освинване, което следим у нас всеки ден по всички обществени места: мутри управляват плажовете и курортите; мутри управляват улиците и пътищата; мутри-държавници ежедневно проповядват, че няма потребност от изисканост и цивилизованост, а единствено от мощ, безочливост и тарикатлък.
Каква е същинската цел на образованието
Ако не желаеме украински вид война по нашите земи след 10-15 години, налага се още в този момент - незабавно да бъде възобновено просветното изпитание в учебните заведения, в университетите, в медиите. Като начало е добре да се посочи, каква е задачата на образованието. Тя не може да бъде някаква утилитарна нелепост като да вземем за пример " подготвянето на фрагменти за пазара ". Пазарът, като желае фрагменти, да си ги приготвя. Аз не съм пазарът. Аз съм обществото и имам друга повеля към образователите.
Единствената допустима цел на образованието е да бъде помагано на подрастващите да схванат за какво е по-добре да се живее в единодушие и съдружие, а не в принуждение и свирепост. Целият преподаван материал би трябвало да бъде ориентиран натам. И не става дума за разкриване на топлата вода, а за припомнянето на добре забравеното остаряло. Учебниците в остаряла Европа са били подчинени точно на тази цел след края на Втората международна война и докъм края на 20-ти век. Намираме, приспособяваме, употребяваме.
Добре е да се работи незабавно, с цел да не се постанова някой ден да разясняваме новината, че средношколец - наследник на квартална мутра, е умъртвил на улицата професор, тъй като оня се е обърнал към него с " Вие, уважаеми младежо ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ