Днешният ни лайфхак е посветен на изкуството да се караме,

Днешният ни лайфхак е отдаден на изкуството да се караме, само че без да се нараняваме. Важен е, тъй като занапред ни следва интервалът от Никулден до Ивановден, когато хората и изключително семействата се събират/или се разделят, а това най-често хем е предстоящо, хем постоянно ни изненадва неприятно. Човек – предизвестен, на половина е избавен. Прочетете този текст и идващия по тематиката.

Принципът, който предлагат психолозите е да си създадем правила с значимите за нас хора – половинка, непосредствен другар, бизнеспартньор. Даже още по-добре и да си го запишем.

Стоп-дума

Един от лайфхаковете е да си създадем стоп-дума - примерно " портокал ". При споменаването й да бъдем наясно, че имаме какво да дискутираме, само че го отлагаме за време, когато или ще бъдем уединено, тъй като публиката на скандал най-често го подклажда, или ще бъдем по-спокойни. Или и двете, което е умно решение.

Често, един път отсрочени, нещата се не помнят и въобще не пораждат ненужни разногласия и кавги. Друг път, съгласно поговорката за утрото, което е по-мъдро от вечерта, времето в действителност лекува. Или особеното място.

Психолозите го обличат в разбиране и го развиват като толкоз стилната в този момент когнитивно-поведенческа терапия с отлагането на мисли.

Изслушване

Винаги по-мъдрата позиция е най-малко единият, а в идеалния случай – и двамата, да можем да изслушваме по принцип, а още по-важното – да съдебна експертиза изслушваме.

Още по-мъдро е да дадем на другата страна първа да изложи мнението си, което да имаме търпението да чуем, да осмислим, да пречупим през своя взор, а чак откакто го създадем и го премислим, да реагираме.

Преди да дадем своя отговор, доста тъкмо би трябвало да си дадем сметка, че даже с най-близките си хора имаме друг взор към другите, към света и към себе си и това е НОРМАЛНО. Не си коства да бъдем тъпи и упорити, да постановяваме безусловно своята позиция, при положение, че разбираме невъзможността да бъде призната най-малко сега.

И става въпрос за напълно директния смисъл – безусловно няма по какъв начин някой различен да вижда, да чува и да усеща безусловно същото като нас.

Когато започваме да отговаряме, с цел да представим своя взор, извънредно значително е да стартираме своя отговор по този начин:

„ Да, разбрах те, само че дано да ти кажа моето мнение... ”

Целта при представянето на личната позиция НЕ е да бъде наложена, изкрещяна, победна, а да бъде чута. А по-късно да бъде и разбрана. И да не желаеме това да стане в този момент и незабавно. Както споделяше умен човек като Царя: „ Когато му пристигна времето ”.

С което е добре да свързваме и различен негов паметен лаф ( " да бъдем господари на мълчанието, вместо плебеи на думите " ), изключително когато усещаме, че обстановката заплашва да излезе от надзор, тъй че разногласието да се трансформира в кавга, а кавгата – в гръмък скандал. В една война постоянно губят и двете страни.

За да стане ситуацията уин-уин, т.е. никоя страна да не се усеща губеща и респективно - търсеща реванш, има няколко елементарни правила, които демонстрират нашето самоуважение и уважението ни към другия, без които връзките, фамилията, любовта, бизнеса ни да бъдат разтърсени или заличени.

Първото предписание гласи:

Човекът си е ОК, единствено думите/действията му сега не са

Няма някой, който ни е непосредствен и ни има доверие, с цел да ни бъде непосредствен, който да не разбере подобен метод.

Библейската мъдрост: „ Почукай и ще ти се отвори ” хем е толкоз позната, хем е толкоз недоразбрана. Защото, като се изключи че ще ни се отвори, тя ни оставя избора по какъв метод ще „ почукаме ” – със мощ или с внимание. А си имаме поговорка по тоя мотив: „ Каквото повикало – такова се обадило ”.

И на това място разумно идва идващото предписание, дори напряко са две:

Никога не нападайте персонално и в никакъв случай ПУБлично, т.е пред други хора

Владее ситуацията не, който вика по-силно или употребява обиди, а който владее себе си и момента.

Мъдростта повелява, че същинската мощ е да можем да спрем!

Всичко друго е единствено изсилване, т.е.слабост, а слабостта е боязън, маскира се с неистини и разрушава доверието, което е основата на всевъзможни връзки.

Няма безусловно никакъв смисъл да хабите време и сила за кавги, има смисъл в изясняване на връзките по всички тематики, да не бягате от полемики. Но има смисъл това да става с допустимо най-спокоен звук, темп и заряд, другояче ще страдате от упования, които не се сбъдват.

Забравете всевъзможни обидни думи и всевъзможни надапки, тъй като за разлика от съответните аргументи за противен спор, те се помнят. Дълго.

Или както се споделяше във вица: „ Лошото възприятие остава ”.

Забравете думи като „ Винаги ” и „ Никога ”, говорете съответно

Също по този начин извънредно губеща е позицията, която се вкарва с „ всички вършат така/никой не прави по този начин ”.

Особено, в случай че вкарате и добави разяснения като „ естествен ”. С тези думи нашите послания се възприемат като засегнатост, без да звучат обидно.

А още по-глупаво е след това да се наложи в допълнение да обяснявате за какво сте го сторили, че индивидът няма от какво да се визира и напълно да се оплетете.

И въобще: Обобщенията рядко са правилни, плюс това не пасват в персонални диалози.

Важно е също да говорите освен съответно, само че и допустимо най-кратко. Никой няма безпределно самообладание, нито пък може – даже да желае – да задържи дълго вниманието си. Особено пък към този момент поизнервен човек, с какъвто си имате работа в режим на спор/караница/кавга/скандал.

Във вчерашна публикация споделихме съвет по какъв начин да не се разочароваме от получени дарове, което пък постоянно провокира кавги. В сезона на празниците надали може да има по-актуална тематика... Прочетете я

Борис Ангелов

създател: СЛАВА
...