Днешният човек трябва да бъде забавляван. Телевизията особено силно ни

Днешният човек би трябвало да бъде забавляван. Телевизията изключително мощно ни припомня това – шоута, сериали, риалити, реклами. Но и мобилните устройства стават все по-„ занимателни ” – приложения, стратегии за фотоси и бързо шерване на всичко по-интересно, което действително или не толкоз, ни се случва. Всичко в услуга и бърз достъп към свят на веселба и давност. Някои ще кажат, че по този начин се отвлича вниманието от значимите събития и вести, други ще кажат, че животът ни така и така е извънредно сложен и комплициран, малко развлечение на кого е навредило въпреки всичко?

“Опасността дебне със прекъсването на тв приемника, неналичието на мобилна мрежа или wi fi. Опасността е действителна и се назовава „ досада ” ”

Защо толкоз ни е боязън да поскучаем малко? Какво толкоз ужасно има в минутата безучастие, когато сетивата ни си почиват? Хората през днешния ден толкоз ги е боязън от скуката, че се обкръжават с ненужни занимания, хора и симулират забавен живот, единствено и единствено да не попаднат за момент даже в лепкавата й мрежа?

Скуката и самотата. Самотата като че ли е най-страшната страна на скуката. Да си уединен, това провокира рецесия у по-несигурните хора, които имат потребност от другите, с цел да се усещат скъпи и забавни, да си припомнят кои са. Самотата обаче е въпрос на вероятност и се трансформира в възприятие на самота единствено в случай че изберем да е по този начин. Защото действително постоянно сме сами и като такива първои би трябвало да оцелеем, да се утвърдим в личните си очи и наличие, тъй като по този начин в никакъв случай няма да подвластен от различен да бъдем щастливи.

Скуката и мисленето. Друга заплаха дебне от скуката – че ще стартираме да мислим, освен това независимо. Представете си ден без телевизия и смарт телефон. С какво ще занимаваме главите си? С мислене, със самоанализиране, с проекти и фантазии, с изкуство и природа. Толкова по-интересни и пълноценни способи да влезем по отношение на вътрешното си Аз и да подобрим живота си.

Скуката и мързела. Дали мързеливите хора скучаят, а работливите - не познават това положение? Възможно е, тъй като има хора, които фактически не могат да останат без работа в ръцете. Но даже и за най-дейните и продуктивни хора, скуката е потребно положение на духа. Тя не е еквивалент на мързела, а по-скоро на положение на покой, в който не знаеш коя да е идната ти стъпка. Важното е да не се затъва в положението, а да откриваме способи за оползотворим силата си.

Скуката и децата. Скуката е изключително потребна за децата. За тях, изключително за тинейджърите, скуката е като болест, само че родителите би трябвало да се погрижат децата сами да намират способи на излизат от това положение. Да им дават хрумвания за игри, да им дават забавна книга или да ги насочат към творчеството. Дете, което непрекъснато би трябвало да бъде забавлявано, се трансформира във воденичен камък за всеки родител, до момента в който дете, което единствено си прави да му е забавно е изобретателен възрастен, който знае какво да прави с живота си.



Не излизайте на разходка с доста играчки – дано детето си откри подръчни материали за игра: шишарки, клечки, листа. Това подтиква и общителността с другите деца.
Не купувайте доста интерактивни играчки, които пеят, свирят, шават и светят. Ограничавайте игрите " наготово ", при които детето е пасивно, а поощрявайте игрите, които се раждат от нищото.
Правете лист на скуката – дано детето единствено си записва какво му е забавно: четене, игра на „ Не се сърди... ”, оцветяване, шиене и така нататък Ако инцидентно концепциите му се изчерпят, да огледа в листата и да се въодушеви единствено.

Ние, порасналите скучаещи, постоянно може да създадем като това:

Спортувайте, бъдете навън, общувайте. Все интензивности, които нямат може би общо, само че имат посока, която да ни измъкне от „ нищоправенето ”. Зависи от вашия темепрамент. Интровертът ще избра самотното бягане, екстровертът – доброволчеството, само че няма значение, стига денят да е динамичен. Ако ви е скучно, обадете се на някой, който не сте чували от дълго време.

Доверете се на изкуството, в случай че желаете да канализирате мислите си. Някой беше сравнил гледането на телевизия след работа с гледането на огъня в пещерата след лов. Да, може би и двете действия служат за канализиране на мислите и усмиряване на съзнанието. Но малкия екран, за разлика от пламъците, внушава, продава, оформя полезности и цялостни нечии джобове от рейтинг. Затова пък изкуството, без значение дали като създател или като съзерцател, обогатява душевно и ангажира мисловно и душевно всеки човек. Толкова огромно многообразие има в него, че няма опрощение да го пренебрегваме.

Осмислете живота си. Не е редно човек да скучае, значи животът му е малоценен и по тази причина го запълва с празни действия. Намерете идея, активност, занимание, което да запълва празните мигове и почивката след работа или уикенда. Но не изгонвайте скуката напълно, не на цената на истерична претовареност с надали не всичко.

Скуката не е страшна, ужасно е това, което вършим със себе си когато скучаем. Състоянието „ да бъда забавляван ” не е противоположното на „ бактисвам ”, противоположното е „ запълвам качествено свободното си време ” и тогава скуката няма потребност да бъде анатемосана, а даже поощрявана, тъй като след нея постоянно следва деяние, а не огромното нищо.