Как се появили вестниците
Днешните вестници решително навлизат във виртуалното пространство – въпреки към момента доста хора да избират обичайните хартиени издания. Сутрешният вестник с кафето и закуската постоянно е бил знак, че човек се интересува от околния свят и усеща пулса на събитията.
Хората почнали да търсят и разгласяват източници на информация от антични времена. През 59 прочие Хр. Гай Юлий Цезар, тогава консул на Римската република, наредил да се окачват на публични места осведомителни дъски, облети в гипс. Наричали ги Acta diurna populi Romani („ Всекидневните каузи на римския народ “). Всички значими вести се изписвали на тези бели дъски с черни букви. На първо място – протоколи от съвещанията на Сената, вести за назначение на длъжностни лица, известия на пълководци, персонална информация за погребения, пожари, празници. После почнали да преписват тази информация от дъските върху свитъци или дребни дъсчици и да ги доставят на знатните жители непосредствено по домовете им.
Вестниците в по-обичайната им за нас форма се появили на първо време в родината на хартията – Китай. Приблизително към 911г. (според други източници – още през VІІІв.) там почнали да разгласяват периодическото издание „ Цзин бао “ („ Столичен вестител “). Печатал се по доста елементарна технология – върху дъска изрязвали писмени знаци, след това ги намазвали с туш и правели директен отпечатък върху хартия. По този метод не можело да се отпечата огромен тираж, тъй като дъската бързо се износвала – само че пък и читателите на първите вестници не били кой знае какъв брой доста.
Така или другояче, традицията да се отпечатват и популяризират осведомителни листове укрепнала. През 1366г. в Китай се издавал многотиражен формален вестник, в който се съобщавало за дейностите на държавното управление, измененията в администрацията, както и за значими събития – да вземем за пример апетит или наводнения.
Европейските вестници имат лична, изцяло независима история. С развиването на търговията и занаятите се уголемявали връзките сред градовете и страните. Особено се нуждаели от всякакви сведения държавниците, търговците и банкерите (лихварите). В Средновековието бурно процъфтявала Венецианската република, която търгувала на практика със всички, била център на търговията с плебеи – в това число роби-християни, а нейни представители и дипломати сновяли по целия свят. Именно там през XVI-ти век се появили първите адвокатски фирми за събиране и разбор на информация – прототипи на днешните осведомителни организации. Появила се и нова специалност – „ драскач на новини “.
Гражданите можели да употребяват тези новини против особено заплащане. Важните известия се окачвали по площадите в ръкописен тип. Четяли ги на глас, за което вземали от слушателите дребни монети – „ газети “. При желание подобен лист можело да се купи. Така и го наричали – „ Ла газета деле новита “ („ Газета за вести “). Оттук се появило и другото значение на думата „ газета “, което през днешния ден е познато в целия свят като „ вестник “.
В Германия ръкописен вестник издавали най-големите лихвари (банкери) на XVI-ти век – Фугерите. Той излизал постоянно и имал кореспонденти във всички огромни градове на Европа. Професионални преписвачи съставяли вестника от писма и разнообразни известия. Срещу възнаграждение го доставяли на заинтригувани лица.
След пораждане на книгопечатането, издателското дело претърпяло плевел подем. Първият печатен вестник бил немският Relation, издаван в Страсбург от печатаря Йохан Каролус. Най-старият вестник, който е непокътнат, се наричал „ Авизо “. Издаден е през януари 1609г. в немския град Волфенбютел.
Първият печатен вестник – немският Relation
В Париж лекарят и печатар Теофраст Ренодо изначало основал първата справочна адвокатска фирма, а на 30 май 1631г. издал и първия брой на вестник La Gazette в 4 страници. Това издание към този момент изцяло приличало на днешните вестници. Освен това, Ренодо издавал и приложения към вестника – праобрази на днешните списания. Тиражът на вестника в началото бил 1200 екземпляра. Той излизал съвсем 300 години. През 1762г. бил преименуван на „ Газет дьо Франс “ с подзаглавие „ Официален орган на кралското държавно управление “.
Първите вестникари незабавно оценили преимуществата на медията и внесли в нея познатите ни през днешния ден характерности. Публикували се освен вести, само че и най-различни фантастични истории, даже стихотворения. През 1657г. британски вестник разгласил първото рекламно известие. Скоро самият крал Чарлз ІІ поместил частна публикация за изгубването на обичаното му куче. Половин век по-късно Даниел Дефо слага началото на политическата публицистика, като основава седмичника „ Преглед на държавните каузи. “
По изявленията във вестниците може да се наблюдава и ориста на някои исторически персони. Така да вземем за пример, през 1673г. френски вестник съобщил за гибелта на капитана на мускетарите, паднал на бойното поле при обсадата на Маастрихт: „ По никакъв метод не можаха да се избягнат загуби на нашите храбреци. Сред тях беше и господин д`Артанян, погубен с изстрел от мускет, поради което кралят (Людовик XIV – б. авт.) тъгуваше доста, тъй като изпитваше към него огромно доверие и ценеше достолепията му “. (Според по-разпространената през днешния ден версия, д`Артанян умира, тъй като е ударен от рикоширало оръдейно гюлле).
