Днешната тема в Часът на здравето са антибиотиците и създаването

Днешната тематика в Часът на здравето са антибиотиците и основаването на устойчивост у бактериите към тези препарати. Наш посетител и консултант е доц .  Иван Иванов - началник на Националната референтна лаборатория „ Контрол и монитиране на антибиотичната устойчивост “ към НЦЗПБ (Националния център по заразни и паразитни болести)

Антибиотиците от момента на своето основаване (началото на ХХ век) са избавили милиони хора. Те се използват за лекуване единствено на бактериални инфекции. Не са използвани при сезонни вирусни болести – изяснява доцент Иванов.

Първоначално са се възлагали огромни очаквания на тези нови медикаменти, за всяко нова молекула се е твърдяло, че към нея няма да има устойчивост. Но знаем, че това не е по този начин.
През последните години с появяването на всеки нов антибиотик, още преди да е пуснат в приложимост, против него към този момент има налице резистентни варианти . Проблемът е доста сериозен.

В момента и в България има варианти, които не са податливи на отнасяне с нито един прочут антибиотик. При такива инфекции може само да се прибегне до композиция от няколко антибиотика, и то в съществени дози.

В света се регистрират 700-750 хиляди жертви, в резултат на антибиотична устойчивост. Смята се, че 1/3 от тях са от резистентна туберкулоза.

Предполага се, че до 2050 година антимикробната устойчивост може да се трансформира в по-често срещана причина за гибел, в сравнение с рака.

Сред главните проблеми в българските лечебни заведения е използването на евтини антибиотици от групата на цефалоспорините. Това е довело до висока устойчивост към тези медикаменти в нашите лечебни заведения.

От НЦЗПБ сигнализираме за това, нужна е разпоредба или даже закон, с който да се регламентира лимитираното приложение на тези антибиотици. Смятам, че до няколко години 100% от вариантите в лечебните заведения ще бъдат резистентни на тези препарати.

Антибиотици би трябвало да се изписват единствено по индикации , откакто бъде направена антибиограма. Ако са нужни незабавни ограничения, се ползва по-широкоспектърен антибиотик, само че откакто станат ясни резултатите от микробиологичното проучване, е редно да се приложи различен – тясноспектърен, ориентиран единствено към открития микроорганизъм. Личният доктор би трябвало да не залита към широкоспектърните и да инициира правенето на антибиограма.

Срещу инфекциите доста е значимо да се съблюдава персонална хигиена (миене на ръце) и осъществяването на Имунизационния календар. Маските не могат да спрат бактериите, само че могат да попречват разпространяването им.

От 10-ина години е неразрешено потреблението на антибиотици при хранително-вкусовата промишленост, с изключение на за терапия на животните.

Най-големият проблем с антибиотиците е не толкоз свръхконсумацията им, колкото неправилната приложимост.
В основата на вярното им приложение стои антибиограмата.
И информираността.

Разработването на нови антибиотици е скъпо.
Институции и интернационалните организации приканват държавните управления да поемат част от вложенията за нови препарати и да дават отговор за контрола по използването на антибиотиците.

И още:
За противопоставяне на микробиотичната устойчивост Световната здравна организация (СЗО) поучава:
• да се одобряват антибиотици единствено след лекарско предписание;
• постоянно да се извършва точно рецептата на лекаря (да не се прекъсва своеволно тепарията);
• в никакъв случай да не се одобряват антибиотици, изостанали от предходни курсове на лечение;
• да се заобикалят контакти с заболели хора;
• постоянни имунизации и висока персонална хигиена.

Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост се намира в НЦЗПБ (Националния център по заразни и паразитни болести)

Сред главните задания на лабораторията е да реализира връзката сред Европейския център по надзор на болесттите в Стокхолм по въпросите свързани с антимикробната устойчивост и консумация за България.

Събират се данни от цялата страна, привежда се външен надзор на над 350 микробиологични лаборатории, с цел да се подсигурява качеството им на работа, да се подсигурява, че всеки един вариант и проба ще бъдат изследвани по един и същи метод.