Днес всички сме водени от стремеж за трупане – на

Днес всички сме водени от блян за трупане – на все нови и нови движимости, на повече другари в обществените мрежи, на повече трофеи, повече упоритости. А с това нарастват и уговорките ни. Грижите ни се удвояват и утрояват, а годините и заболяванията без да усетим се натрупат една след друга. И някак незабелязано забравяме да се съсредоточим върху в действителност значимите неща в живота. Хем желаеме да реализираме повече, хем сме толкоз претрупани от празнодумци и безсмислени взаимоотношения, бутафорни проблеми и непотребни страсти, че не ни стигат нито времето, нито силите да гоним фантазиите си. Понякога толкоз доста ни се желае нещата да са малко по-прости и по-лесни, а в действителност с годините ни се коства, че те на инат се усложняват, обременявайки ни все по-безвъзвратно.

“А да вкараме в живота си в ред в действителност никак не е невероятно. ”

Има обаче едно малко, само че същински значително изискване – да се освободим. Да се освободим от потребността да направляваме всичко и всеки на този свят, да изхвърлим ненужните движимости, да отпратим хората, които крадат времето и силата ни, да почистим най-горното шкафче – това с неприятните мемоари, предразсъдъците и прочувствените спорове. И едвам, когато успеем да изхвърлим и последния излишен детайл в нашия живот, можем да сме сигурни, че сме освободили място за новото. Едва, когато човек се озове самичък със себе си и се пречисти – физически, душевно и всячески, може да направи същинска преоценка на живота и полезностите си и да започва изначало.

И " надалеч " нямам поради да се изолираме от света, да напуснем работа или да бойкотираме фамилните си задължения. Необходимо е единствено да минем през няколко значими стадия, които обезпечено ще ни донесат, в случай че не грандиозни промени в живота ни, то най-малкото възприятие на освобождение и филтриране – нещо, от което всеки има потребност понякога.

Всеки може да стартира с разчистване на шкафовете и дома от вехториите. Да изхвърли или подари облеклата, които не е обличал от години. Да разчисти мазата или гаража. Повярвайте ми, няма нищо ужасно в това да живееш единствено с най-необходимото. Не с тв приемник във всяка стая, а единствено с един (защо не и без), не с преносим компютър за всеки вкъщи, не с тридесет чифта обувки, а с пет. Без да държим движимости в шкафовете с години по хипотеза, просто тъй като „ може да ни потрябват един ден “. Всички сме чували, че старите движимости носят със себе си избрана сила и от време на време са повече натоварващи, в сравнение с потребни, а едно главно почистване на дома, може да бъда отлично начало на всяко ново наше начинание и смяна в живота.

Идва ред на идната, малко по-трудна крачка. Сигурна съм, че всеки може още на първо четене да изброи най-малко няколко индивида в живота си, които вместо наслада и ентусиазъм,му носят доста по-често усеща като скука, неспокойствие и прочувствено безсилие. Ограничаване на контактите ни с сходни хора е мъчно, само че работи същински пречистващо. Трудно е, само че не и невероятно да се подхващат съзнателни дейности в тази тенденция – дали ще минимизирате срещите си с хора, които ви натоварват или ще ги прекратите вечно, всяко едно решение в сходен случай единствено ще ви бъде от изгода.

Последната фаза, само че и най-трудната от всички изброени, е работата със самите нас. Да отделим време да определим кои са крадците на време в живота ни и да ги отстраняваме. А по-късно да почистим всички прочувствени спорове, които приютяваме в себе си месец след месец, година след година. Онези, които предъвкваме всяка вечер преди да заспим, които не споделяме даже и на най-близките си, само че които ни носят най-голяма горчилка.

“И когато минем през всички тези стъпки, а това може да ни отнеме години, тогава се става чудото. ”

Животът ни, по някакво необичайно стичане на събитията, придобива все по-светли и по-разноцветни краски. Чувстваме се по-свободни и осъзнаваме, че с цел да си благополучен в действителност е належащо доста по-малко, в сравнение с сме си фантазирали. И не е по никакъв начин инцидентен фактът, че и преди, и в този момент доста от известните холистични лечители, в никакъв случай не са предписвали на своите пациенти лекарство, преди да са стигнали до корена на заболяването и първо него да отстранят. А на всички е ясно, че когато премахнем повода за даден проблем, тогава изчезват и неговите проявления. И в случай че се замислим още малко върху този по този начин елементарен принцип, ще установим, че той може да бъде прибавен върху всички области на нашия живот – и във здравето, и във взаимоотношенията, и в работата.

Но не се заблуждавайте, че сходно освобождение се случва един път в живота и носи със себе си позитивните промени като че ли на магия. Освобождаването е належащо постоянно, когато се почувстваме комплицирани и не знаем по кой път да поемем, когато времето ни не стига и усещаме, че пропущаме около себе си същински значимите моменти и хора, когато сякаш всичко ни е наред, само че душата ни стяга и ни е някак неловко в ролята, която сме избрали. Точно тогава е моментът за нашата дребна персонална гражданска война. А всички знаем, че същински сполучлива гражданска война могат да създадат единствено тези, които нямат какво да изгубят.