Днес във всяка книжарница може да се открие глобус –

Днес във всяка книжарница може да се открие глобус – цялата планета събрана в сферична форма, която с едно завъртане води до близки и далечни земи. Едни от първите глобуси са дело на персите още през XIII в., чиято работа е надградена от Моголската династия. В началото глобусите не наподобяват като актуалните, да вземем за пример един от първите е направен върху щраусово яйце. Първият глобус на български език се появява през XIX в.

Той се съхранява в Рилския манастир, място, което е неразривно обвързвано с живота индивида, който го е основал. Създателят му е свещеник, със строго лъчение и изключителни знания в областта на филологията. Някои негови съвременници го считат за закостенял и даже го упрекват, че симпатизира на гръцката нематериалност. Други – му се възхищават и изпитват поклонение пред делата му. Самият той приема за своя орис „ пробуждането “ на народа си, който е задремал бездънен сън.

Никола Поппетров Бенин е роден през 1793 година в гр. Банско. Баща му поп Петър Бенин е един от изтъкнатите интелектуалци в Банско от края на XVIII в. Потомък е на заможна локална фамилия, която играе значима роля в издигането на града като културно средище при започване на българското Възраждане. По линия на майка си – Екатерина, Никола произлиза от различен, още по-голям и състоятелен бански жанр – Германови. Те се занимават с търговия с памук, а фамилният им бизнес обслужва както пазарите на Егейска Македония, по този начин и купувачи оттатък рамките на Османската империя – в Сърбия и Австрия.

Както прилича на фамилното му състояние, Никола е записан да учи в локалното килийно учебно заведение, фамозно в целия тогавашен санджак. По време на своите училищен години, Никола се сприятелява с Димитър – наследник на един от фамозните локални художници Тома Вишанов, който е изучавал живопис във Виена. Когато Димитър е изпратен да оказва помощ на татко си в изписването на Рилския манастир, Никола не пожелава да се раздели със своя другар и бяга от у дома, заминавайки за Рилския манастир. Там през 1808 година стартира да се учи на живопис. През 1811 година, срещу волята на татко си, Никола заменя художествения поминък с монашеството под името Неофит.

Монашеският ранг не значи завършек на образованието му. Успоредно със зографската активност в манастира, Неофит продължава да учи църковнославянски и гръцки език. През 1818 година получава нравствен ранг от софийския митрополит, след което отпътува за гр. Мелник, където продължава образованието си в локалното гръцко учебно заведение.

Там основен преподавател е Адам Цапек (Запекос) – елинизиран влах, прочул се като добър възпитател в цяла Македония. В Мелник Неофит живее и се образова сред 1822 и 1826 година След като приключва учебното заведение на Цапек, монахът се връща в Рилската обител. Скоро обаче получава покана от Самоков да замине там за преподавател. Неофит стартира преподавателска  активност през 1827 година и остава в Самоков до 1831 година Там той учи децата както на гръцки, по този начин и на български език паралелно с останалите образователни дисциплини. Сред учениците му е един от най-важните живописци във възрожденската ни история – Захарий Зограф.

Едва завърнал се от Самоков, през 1831 година Неофит е назначен за секретар на Рилския манастир. Този си пост резервира две години до огромния пожар в Рилската обител през 1833 година За да възстановят манастира, монасите провеждат благотворителна акция и множеството от тях, в това число и Неофит, отпътуват като таксидиоти (бел. а. пътуващ православен духовник, който събира помощи за манастир) за другите елементи на българското землище. Неофит, прочул се към този момент с прозвището си Рилски, отпътува за Казанлък, където да събере дарения от богатите търговски семейства.

По същото време, в Габрово стартира да се оформя концепцията за основаване на учебно заведение, покровителствано от локалните български чорбаджии. Васил Априлов, работещ с локалната фамилия Мустакови и търновския митрополит Иларион Критски, стартира да търси подобаващ учител за своето бъдещо учебно заведение. Тук се намесват роднинските връзки на Неофит – неговите чичовци Михаил Герман и  Марко Георгиевич, които служат като дипломати и съветници на сръбския княз Милош Обренович, предлагат Неофит на Априлов като подобаващ кадър.

През 1834 година Иларион Критски употребява своя ранг с цел да уреди прехвърлянето на Неофит Рилски от Казанлъшка епархия, където по това време обитава и изпраща монаха в Букурещ. Там Неофит минава през нов курс на образование, усвоявайки алилодидактическата (взаимоучителна) метода в изтъкнатите фанариотски школи на влашката столица.

Същевременно, Васил Априлов му поръчва да преведе и оформи набор от учебници и образователни принадлежности, които да употребява за образованието в Габрово. Текстовете са подготвени още при започване на 1835 година, само че се отпечатват няколко месеца по-късно в Крагуевац. Въпросът с печатницата е още веднъж решен с намесата на Михаил Герман, който заема поста сръбски представител в Цариград. Той урежда книгите на Неофит да бъдат отпечатани предпочитано посредством персонална интервенция на сръбския княз Милош.

Използвайки всички насъбрани познания и новосъздадената методика, през януари 1835 година, Неофит Рилски се трансформира в учредител на габровското взаимно учебно заведение. Въпреки че през днешния ден този епизод от историята се преглежда като едно от огромните постижения на просветното дело, по това време обстановката напълно не е по този начин приповдигната и безпроблемна. В свои писма до Иларион Критски, Неофит Рилски се оплаква от опити делото му да бъде провалено от локални „ любородни “ българи, с чийто измами просвещенецът би трябвало да се бори.

Успоредно с проблемите с габровци, Неофит получава непрекъснати предложения от други градове, които го молят да стане преподавател при тях. Именно посред сходни житейски избори, Неофит слага основите на учебното дело в Габрово. Славата на рилския духовник притегля възпитаници от всички краища на България, а основаната от него Българска граматика се трансформира в първия образователен проект за проучване на новобългарски език. Цяло едно потомство български просветители ще бъде повлияно от учението на Неофит, трансформирайки го в една от най-важните фигури на просветното дело.

Голямото напрежение и проблеми в Габрово, карат Неофит да напусне града през 1837 година След къс престой в Сопотския манастир и несполучлив опит да стартира работа като преподавател в Пловдив, Неофит отпътува за Копривщица. Тук по негови указания е построена специфична постройка за учебното заведение, която е снабдена с чинове, които да дават отговор на потребностите на взаимоучителната метода. Местните изтъкнати родове бързат да пратят синовете си при фамозния даскал.

За късото време, в което е учител в Копривщица, при Неофит Рилски учат Найден Геров, Захари Княжески, Йоаким Груев, Цветко Самарджиев и мнозина други локални дейци. През 1839 година Неофит напуща Копривщица и се завръща в Рилския манастир, където продължава книжовната си активност.

Прочутият преподавател остава в Рилската обител, където преподава в локалното манастирско учебно заведение. Този интервал от делото му продължава до 1846 година, когато е извикан за даскал в Стара Загора. Пристигайки там, Неофит за следващ път става очевидец на битки сред локалните български първенци, свързани с клюки и недоразумение. Отчаян, Неофит небрежно напуща града и отпътува назад за Рилския манастир, като по пътя отпраща делегация от Казанлък, която го кани да пристигна да учителства при тях.  

След още две години в Рила, Неофит е поканен да води катедрата по славянско богословие в новосъздадената семинария на о. Халки ( в Мраморно море). Висшето учебно заведение по теология отваря порти през 1844 година под покровителството на цариградския патриарх с амбициозната цел да възпита ново потомство богослови за потребностите на вселенската патриаршия. Самият факт, че Неофит е поканен на сходно високо равнище споделя задоволително за неговия авторитет и умения като учител, освен в българските земи, а на Балканите като цяло.

Неофит остава на о. Халки до 1852 година, след което се завръща в Рилския манастир, подновявайки просветителската си активност там. През 1860 година е определен за свещеник на манастира – пост, който заема до 1864 година През цялото време продължава да написа и да се ангажира с образователното дело в манастира. През 1875 година приключва първите елементи на своя просторен българо-гръцки речник. Едновременно с това продължава да се занимава с преводи на църковна и световна литература. Тази му активност стартира още в Габрово през 1835 година и продължава с превода на Новия завет през 1840 година и превеждането на Езоповите басни, както и огромен брой методики, учебници и други научни текстове.

Разкъсван сред своята непосредственост с гръцкото духовенство и отдадеността си на българската идея – културна, духовна и просветна, Неофит Рилски се стреми да стои настрани от църковните битки на цариградските и търновските българи против вселенската патриаршия. Тази позиция му печели много рецензии от българска страна, само че тя му няма по какъв начин да бъде разбрана без да се оцени дълбоката връзка, която Неофит построява с гръцката просвета и концепциите за обединената православна черква, която да пази вярата и локалната просвета.

Като представител на по-старото потомство просвещенци, Неофит Рилски е покровител на концепцията за едно по-консервативно оформяне на българската граматика, основано на основите на църковно-славянския език. Това го опълчва на концепциите на младото потомство интелектуалци, които залагат на говоримия, простолюден език като основа за построяването на книжовния диалект и писмена система. Въпреки това, делото и концепциите на Неофит Рилски остават обект на почитание и поклонение от страна на цялото потомство български възрожденци, родени след 1820 година

За разлика от доста български будители и борци за независимост, Неофит Рилски съумява да доживее да види България свободна. Парадоксално, по силата на Берлинския контракт, Рилският манастир се оказва навръх границата сред Княжество България и земите, върнати на Османската империя.

Така, в края на дните си Неофит Рилски се оказва на прага сред две столетия и две страни – орис белязала неговия дълъг и изпълнен с завършения и достижения живот. Мъжът, наименуван от Константин Иречек „ патриарх на българските писатели и просветители “ умира на 4 януари, 1881 година в Рилския манастир, където гробът му към този момент близо век и половина притегля голям брой поклонници.