Днес в София ще има конференция за т.нар. високопроизводителни изчисления

Днес в София ще има конференция за така наречен високопроизводителни калкулации и високоскоростни компютри (НРС) и приложението им в науката и промишлеността с акцент върху проучването на човешкия мозък и медицината. Това е част и от стратегическата самодейност EuroHPC на еврокомисаря по цифрова стопанска система и цифрово общество Мария Габриел. Тя планува в идващите 4-5 години с съвсем половин милиард евро финансова помощ на Европейската комисия и присъединяване на заинтригувани страни членки да бъдат закупени няколко суперкомпютъра за отбягване изпадането на Европейски Съюз в цялостна взаимозависимост от сегашните международни водачи.

На форума вземат участие експерти, представители на държавното управление и еврокомисар Габриел. " Дневник " беседва ден по-рано с един от тях - проф. Томас Липерт, един от известните експерти в науките за проучване на мозъка, шеф на Института за авангардни симулации и началник на суперкомпютърния център в немския град Юлих.

Професор Липерт, за какво днешното събитие е забавно и за всеобщата публика?

- Всеки е обиден от въпросите за дигитализацията и за това по какъв начин тази нова технология въздейства на всекидневието ни. Това занимава освен тесни експерти или техни сътрудници от други сфери като биология, да вземем за пример. До наскоро с мощни компютри бяха правени значими открития във фундаменталната физика, само че в близко бъдеще тази техника ще има надалеч по-пряк резултат върху метода ни на живот.

Това е повода преди всичко обществото да бъде осведомено за протичащото се. На второ място, обществото ще финансира тези разработки. А на трето - хората би трябвало да знаят ще има ли изгода за тях и каква ще е тя. Част от последствията засягат процеси, предизвикващи страхове - роботизацията, да вземем за пример, дали и какви работни места ще бъдат изгубени и основани.

Имате ли чувство за нова динамичност в Национална разузнавателна служба сферата след основаването на поста еврокомисар за цифрово общество и назначението на госпожа Габриел на него?

- Динамиката в действителност стартира с нея. Връзката е доста директна. Преди това имаше официални заявления, изказвания и старания, фокусирани най-вече върху националния принос на страни като Франция или Германия. С началото на мандата на Мария Габриел видяхме по какъв начин започнаха да се осъществят хрумвания, а въпросът за вложението във водещи технологии се изкачи в дневния ред на европейските институции.

Не става дума единствено за закупуването на изчислителни машини, само че и за създаването на стратегии, за изобретяването на технологии... Вече виждаме, че Национална разузнавателна служба технологиите са използвани освен за суперкомпютрите - те изискват създаване на чипове, само че тези чипове попадат в бордовите компютри на самостоятелните коли, а ще има и голям брой други приложения.

Личното ми чувство е, че когато еврокомисар Габриел стартира работа, всички неща се завъртяха, стартира реализирането им. Най-после имаме наш глас на масата на Европейската комисия в Брюксел и освен това тя непрестанно дава, в това число през обществените медии, информация какво следва.

Суперкомпютрите, за които ще се приказва на конференцията през днешния ден, костват десетки и стотици милиони евро. Мнозина от данъкоплатците в действителност се питат за какво би трябвало тези средства да отиват там, а не в обичайното опазване на здравето?

- Със сигурност опазването на здравето е сфера, в която наложително би трябвало да се влага. Но обичайна му форма може да бъде усъвършенствана с нови технологии.

Как да подобрим грижите в интензивните отделения на лечебните заведения? Това към този момент се прави, като преди всичко се работи да разберем какво се случва там. Събират се големи масиви данни, от време на време за пациенти от последните няколко десетилетия, даже. Това е информация за най-различни положения и болести, за разнообразни медикаменти и лечения

Свързването на всички тези данни в ясна картина е сложна задача. Събирането на големи масиви информация има смисъл, единствено в случай че можете да ги съхранявате и да работите с тях, т.е. в случай че разполагате и с компютърен потенциал за това.

Да изясним - говорите не за бъдеще време, а за масиви с данни, с които към този момент разполагаме?

- Да, имаме информация, която можем да организираме по този начин, че да ни носи знание. На конференцията много ще се приказва за проучвания на човешкия мозък, позволяващи ни съответна интензивност по характерна тематика да бъде проследена по присъщ метод, с цел да разберем връзката сред разнообразни феномени и по този начин да си изградим съответстваща картина.

Така че ни би трябвало технология за събиране и запазване на данни, суперкомпютри за работа с тях, федерация на просторен регион със стотици лечебни заведения и проучвателен институти, а най-после - и мрежа от хора, настоящи сходно на библиотекари. Те познават тематиката и педантично събират, сверяват и усъвършенстват информацията, с цел да се употребява тя за добиване на знание по-късно.

Вие самият сте приключил теоретична физика и в този момент говорите за медицина. Да изброим съответно още някои браншове, засягащи суперкомпютрите?

- Приложението на Национална разузнавателна служба с времето се еманципира и в листата освен са нови сфери, само че и те го преобладават. Засегнати са голям брой научни сфери - от материалознание през медицина до околна среда.

Да вземем контрола над трафика в един град и усъвършенстването му. Дори да имате събрани изчерпателни данни за него, няма по какъв начин да го оптимизирате, в случай че не разполагате с задоволително бързи компютри и технологии за дребни чипове. Не може да имате във всеки град по един настоящ компютър с цена от доста, доста евро и заемащ доста пространство. Но при мрежи със супер високи скорости можете да достигнете и употребявате потенциала на такава мощна машина за съответни дребни задания.

Например, за ръководене на масите от хора на едно оживено летище или гара при изключителна обстановка. Може да е пожар, случай или атентат и ви трябват доста бързи компютри, които за секунди да оценят обстановката и да ви предвиждат държанието на тълпата в идващите 5-15 минути, с цел да я овладеете по подобаващ за сигурността метод.

Да поговорим и за надзор върху трафика на световно ниво. Вече знаем, че за самостоятелните коли не е задоволително какво прави вашата кола, само че и какво правят останалите, с цел да си споделят и да се оправят в динамична обстановка. При това самият апарат в колата би трябвало да е стилен и да не коства повече от 1000 евро, в случай че желаеме да го има в бъдеще във всевъзможен тип коли, огромни и дребни. Национална разузнавателна служба може да ни оказват помощ да съберем изчислителна мощ в една такава дребна " кутия ".

Или измененията в климата - с цел да получим прецизни наблюдения, модели и прогнози, е най-добре е да можем да слезем до елементи от едвам няколко километра или даже по-малко върху земната повърхнина. Говорим за резолюция от вида на 50 на 40-та степен, а това са голям брой калкулации.

Габриел е бранител и на визията персоналните данни на европейските жители да останат - в това число за обработка със суперкомпютри - на територията на Европейски Съюз, а не в Съединени американски щати или Китай. Защо това е значимо?

- Две са аргументите. Първата е, че по този начин вътре в Европейски Съюз ще имаме хора и институции, които ще търсят решения и ще основават нови научни трендове. Втората е, че за тяхната работа ще се основават машини, инсталация за задачите на действителната просвета и производството.

Без Национална разузнавателна служба изоставаш с години и в науката, и в производството. Събитията са толкоз динамични, а идната стъпка в производството може да бъде готова от нови технологии с задатък от 3-4 години. Иначе оставаш зад борда, ставаш страна или район с второкласен компютри. Европа не може въобще да си разреши сходно закъснение.

България имаше в предишното добра компютърна промишленост и през днешния ден е може би най-иновативната страна в региона. Но казусът визира цяла Европа - би трябвало да си възвърнем територии в създаването на чипове и систематичното консолидиране от огромен мащаб. Всичко това изисква огромна група от способени хора, в това число експерти по осведомителна архитектура - да вземем за пример, свързването на всевъзможни по-малки или даже лични компютри в един така наречен модулен суперкомпютър.

Значи, имаме следните участници: Европейски Съюз с самодейностите и обещаното финансиране, националните държавни управления, научните среди, частни компании и разработчици, обществеността Пропускам ли някого?

- Мисля, че изброихте главните. Въпросът е да сме дейни на равнище Европейски Съюз, както и да убеждаваме държавните управления, че националните им стопански системи ще завоюват от това. Иначе няма тематиката да се изкачи високо измежду целите им.

Страни, които не могат сами да си разрешат Национална разузнавателна служба, ще получат посредством достъпа до споделен суперкомпютър или модулен суперкомпютър късмет да привлекат стартъпи. Нуждаем се от програмен продукт, с цел да работи всичко това, и релативно дребни компании могат да ни го обезпечат.

На конференцията има съвещание, отдадено особено на Южна и Източна Европа.

- Със сигурност ще приказваме за приноса, който България и в частност Българска академия на науките продължава да има. Оформя се общоевропейска група и е добре да си изясним, че Франция може да способства с едно, България - с друго.

Да не забравяме младите експерти в това семейство - те изискват от нас Европа да играе водеща роля. Студентите търсят благоприятни условия за кариера и би трябвало да им ги създадем в този момент. Аз съм виждал с очите си по какъв начин при започване на 80-те години образованието в Германия постави доста старания в инженерните специалности и десетилетия по-късно стопанската система продължава да печели от този подтик.

Можем да го повторим още веднъж и още веднъж. Трябва хората да бъдат образовани, да имат цел - не просто да вършат пари, а да оставят диря в софтуерното развиване и изгода за обществото. Национална разузнавателна служба е сфера, в която младежите могат да създадат и двете - да имат кариера и да реализират значими неща.

Така по-малко от тях ще отпътуват за Силициевата котловина.

- Определено. Искаме " да запалителен " цяло потомство да стартира да желае да реализира значими неща и да надгражда. Проблемите и решенията към този момент са комплицирани и ще стават все по-сложни. Няма по какъв начин да се оправим, в случай че не сме обучили идващите след нас.

Това ми припомня за ролята на починалия Стивън Хокинг на международно прочут популяризатор на науката. Нуждаят ли се суперкомпютрите от собствен Стивън Хокинг?

- Донякъде ще се съглася - да, по този начин е, само че той беше неповторим, тъй като успяваше да бъде академик, макар тежкото си заболяване, както и тъй като работеше в сфера за възникването, същността и края на света, в която има - в случай че щете - мъничко вяра и вълнува всеки.

При Национална разузнавателна служба, несъмнено, също имаме потребност от положителни популяризатори. Но в нашата сфера, нагледно казано, по-интересна е Голямата машина, в сравнение с нашият " Стивън Хокинг ". Китай, да вземем за пример, употребява своите Национална разузнавателна служба като доказателство, че разполага с мощ, потвърждаваща упоритостта на страната да бъде международна мощ. В Япония, Германия, Франция или Италия суперкомпютрите освен оказват помощ за стратегическата защита, само че и за самочувствие, че могат да се оправят с публични провокации.

Тук е мястото да ви попитам какво мислите за момента, в който самият компютър ще си прави реклама...

...питате за изкуствения разсъдък?

Да, по-скоро за страховете - действителни или мислени - на хората от това, което се задава. Предполагам, бихте желали да ви запомнят като участник в гражданска война, а не на злополука?

- Припомням ви, че Стивън Хокинг бе деен съперник на основаването на изкуствен интелект. Илон Мъск и Рей Кързуейл - също.

В този миг нямам никакви опасения, тъй като използваме качества за систематизиране и разбиране на данни. Не сме докосвали още сферата на творчеството, само че би трябвало да сме реалисти - това ще се случи един ден. Просто в този миг ще би трябвало да сме на морално вярната страна, да сме подготвили регулации с схващане какво вършим и да не сътворяваме обстановки отвън нашия надзор.

Изкуственият разсъдък евентуално ще ни даде впечатляващи отговори в обособени сфери, само че да не бързаме да изпадаме във екстаз. Да не забравяме също, че това са машини, изобретени и основани от хора, заслужаващи почести. Ще го кажа по различен метод: Кой заслужава повече възторженостти - Йохан Себастиан Бах или реализатори на творбите му като Глен Гулд? Съгласете се, че в последна сметка създателят, истинският основател е несравнимо по-голям от която и да е музикална суперзвезда.

Изкуственият разсъдък ще бъде едно от най-великите изобретения на човечеството. Нека приказваме повече за хората, работещи по това предизвикателство.