Климатолог: В близките години рекордът от 45,2° за най-високи температури ще падне
“Днес в по-голямата част от страната ще бъдат измерени най-високите температури. Не че на следващия ден няма да е горещо, само че изискванията са да бъде с 1-2 градуса по-хладно от през днешния ден. От тази позиция можем да кажем, че през днешния ден е пикът, само че не е и краят на горещините “ . Това коментира в ефира на бТВ климатологът Симеон Матев.
Прочетете още
„ Неслучайно националният календар назовава тези дни „ горещници “ – пада се тъкмо в средата на лятото, в средата на юли месец. Слънцето е задоволително високо и изискванията за днешния ден са налични “, изясни той.
„ Гледайки в архива за днешния ден, се оказва, че в София - да вземем за пример, най-високата температура, измервана на 17 юли, не е чак толкоз висока – от порядъка на 35 градуса. Не че е ниска, само че можеше и да е по-висока. Тоест има площад и за по-високи температури ”, разяснява специалистът.
Той означи, че има разминаване сред остарял и нов жанр от 13 дни и по новия жанр горещниците се падат в края на юли.
„ Чисто астрономически обаче не би трябвало да има преместване, тъй като тези горещници са на база на слънчевото греене и височината на слънцето. И точно тези три дни са си горещници “, уточни Симеон Матев.
Абсолютният температурен връх за високи температури е измерен в Садово през 1916 година. Тогава термометрите са посочили 45,2 градуса. По думите на климатолога през тези дни този връх няма да падне, само че рано или късно това ще се случи.
„ Дали ще е следващата година, дали ще е след две години, или ще е още тази година – лятото още не е свършило, макар че се вижда краят на тази гореща вълна. Август месец също е кадърен на доста горещи дни “, означи Симеон Матев. Той означи, че има подозрения към цената на измерения безспорен връх у нас преди повече от 100 години.
„ Живеем в по-модерни времена и можем да гледаме възстановка на синоптична обстановка за години обратно. Гледайки синоптичната конюнктура на 5 юли 1916 година не откриваме чак такива условия за толкоз гореща температура ", разяснява Симеон Матев.
" Съмненията се допълват и от това, че в Пловдив, който се намира на 20-30 км от Садово, най-високата температура е 41,9 градуса – с 3 градуса по-ниска от садовската. И третото подозрение, което блика, е, че тази стойност от 45,2 градуса е сложена в скоби в метеорологичния дневник “, означи климатологът. „ Въпреки това във всички архиви попада тя “, добави още той.
„ Температурите в страните в цяла Югозточна Европа са аномалии, доста по-високи от нормата. Нормата за нашата страна по това време на годината са да бъдат сред 30 и 35 градуса, а виждаме, че са сред 36 и 42-43 градуса, т.е. с 8 градуса над нормата “, уточни Симеон Матев.
Прочетете още
„ Неслучайно националният календар назовава тези дни „ горещници “ – пада се тъкмо в средата на лятото, в средата на юли месец. Слънцето е задоволително високо и изискванията за днешния ден са налични “, изясни той.
„ Гледайки в архива за днешния ден, се оказва, че в София - да вземем за пример, най-високата температура, измервана на 17 юли, не е чак толкоз висока – от порядъка на 35 градуса. Не че е ниска, само че можеше и да е по-висока. Тоест има площад и за по-високи температури ”, разяснява специалистът.
Той означи, че има разминаване сред остарял и нов жанр от 13 дни и по новия жанр горещниците се падат в края на юли.
„ Чисто астрономически обаче не би трябвало да има преместване, тъй като тези горещници са на база на слънчевото греене и височината на слънцето. И точно тези три дни са си горещници “, уточни Симеон Матев.
Абсолютният температурен връх за високи температури е измерен в Садово през 1916 година. Тогава термометрите са посочили 45,2 градуса. По думите на климатолога през тези дни този връх няма да падне, само че рано или късно това ще се случи.
„ Дали ще е следващата година, дали ще е след две години, или ще е още тази година – лятото още не е свършило, макар че се вижда краят на тази гореща вълна. Август месец също е кадърен на доста горещи дни “, означи Симеон Матев. Той означи, че има подозрения към цената на измерения безспорен връх у нас преди повече от 100 години.
„ Живеем в по-модерни времена и можем да гледаме възстановка на синоптична обстановка за години обратно. Гледайки синоптичната конюнктура на 5 юли 1916 година не откриваме чак такива условия за толкоз гореща температура ", разяснява Симеон Матев.
" Съмненията се допълват и от това, че в Пловдив, който се намира на 20-30 км от Садово, най-високата температура е 41,9 градуса – с 3 градуса по-ниска от садовската. И третото подозрение, което блика, е, че тази стойност от 45,2 градуса е сложена в скоби в метеорологичния дневник “, означи климатологът. „ Въпреки това във всички архиви попада тя “, добави още той.
„ Температурите в страните в цяла Югозточна Европа са аномалии, доста по-високи от нормата. Нормата за нашата страна по това време на годината са да бъдат сред 30 и 35 градуса, а виждаме, че са сред 36 и 42-43 градуса, т.е. с 8 градуса над нормата “, уточни Симеон Матев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ