Една година, в която не научихме нищо за цената на живота
Днес в гробищния парк на с. Чавдар ще бъде отслужена панихида за Бойко и Таня
На 24 юли се навършва една година от гибелта на двама съпрузи, чийто живот в огромната си част минава върху мотоциклета. На тази дата м.г. гатсербайтерът Фарук Бекташ заспива на кормилото до момента в който кара „ Мерцедес " -а си със 120 км/ч край Драгоман. Резултатът - убива на място двама души, двама родители, хора със свободни сърца.
Убива Бойко и Таня Бойкови.
Помните ли ги?
Нелепата гибел на двама души, които са минали на две гуми през Европа не един път, разсъни недоволството на мото обществото у нас. Мотористи, автомобилисти, даже пешеходци се включиха в мирните митинги пред правосъдните покои в София и страна, както и пред турското посолство.
Не тъй като всички са познавали Бойко и Таня. Протестите подвигнаха хората, тъй като макар предизвестията, че ще избяга, арбитър Недялка Николова прати Бекташ под „ домакински арест ", който трябваше да изтърпява в наета ден преди делото квартира в кв. „ Враждебна ".
Разбира се, Бекташ избяга. След по-малко от 24 часа квартирата беше празна.
Случаят на Бойко и Таня е един от хилядите у нас. Но той се трансформира в знак на куцото правосъдие и в синоним на протеста против немарливо свършената работа.
Измина една година, в която не се промени нищо в името на по-малкото произшествия и на по-справедливите санкции за предизвикалите гибел на пътя. Година, в която не научихме нищо за цената на живота.
Това, което четете сега не е протест единствено против системата.
Недоволството ми е и против всеки, който ръководи ППС с несъобразена скорост (не превишена, а несъобразена!), който приказва по телефона, до момента в който е зад кормилото, който написа SMS-и и си ревизира обществените мрежи до момента в който кара, бунтувам се против всеки, който не се преценява с метеорологичните и пътните условия, най-много против тези, които надценяват уменията си за ръководство на МПС, против тези, които вършат противоположен завой на двойна непресечена линия, против маневриращите по платното, които не поглеждат в огледалата и не „ дават мигач ", против минаващия на „ неясно розов " светофар (разбирайте на одеве светнало червено), против пияните и дрогираните на кормилото.
Особено се бунтувам обаче против проверяващите и правораздаващите институции. Защото даже и митингът ми против изброените преди тях да не сполучи, бих се чувствала по-спокойна и сигурно задоволена, в случай че полиция и съд свършат своята работа - заловят причинителя, издигнат обвиняване, бъде съден, бъде охраняван подсъдимият, получи бързо и заслужено своята присъда, а най-после да си я ИЗЛЕЖИ.
Защото, когато бъде погубен човек, е редно „ домашният арест " и „ условната присъда " да не съществуват.
Убитият няма да се върне „ вкъщи " да прегърне децата си, нито „ условно " ще стане и ще си живее живота.
Продължавам да считам, че войната по пътищата няма да секне единствено с смяна в Закона, даже и със обективни присъди.
Ще останат тарикатите.
Ще останат „ джигитите ".
Ще ги има и разсеяните.
Ония, за които не важат никои закони, не ги е боязън от правораздаването. Така като виждам не ги е боязън даже от гибелта - личната им или на индивида, който не дай Боже, ще утрепят на пътя.
Ще останат на пътя хората, които не могат да се нарекат ЧОВЕЦИ.
Тези, които са не запомнили какво значат уважението и състраданието, тези без достолепие и грижа за близките.
В българското общество от дълго време „ човек за индивида е вълк "!
Грижим се единствено за себе си, хулим другите.
Кому е нужно това?
Отново желая да се обърна към вас, хората, които бързате за някъде и си позволявате да погазите разпоредбите, въпреки и доста рядко:
Докато седите на светофара, уважаеми, върху мотора, в колата, в рейса, на колелото или в случай че сте пешком, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), огледайте се в близост! Вижте лицата на другите хора - дали са угрижени, дали да щастливи или просто разсеяни.
ВИЖТЕ ГИ!
Те също имат фамилии, също някой ги чака вкъщи, някой ги обича... И те също обичат!
Моля, погледнете в очите им!
Ще се изненадате какъв брой си наподобяват с вас, какъв брой сме идентични в разликата си.
Ще променим отрицателната статистика единствено, в случай че даже за ден понижим скоростта, погледнем в огледалото два пъти и сигнализираме маневрата, която ще предприемем.
Мечтая за този ден, ден без починали и ранени на пътя... А вие на следващия ден, като излезете на улицата, погледнете съседите си, погледнете непознатите в близост. Ще се изненадате какъв брой доста наподобяват на вас...
Живее им се, както и на вас.
Радина Христова, Агенция „ КРОСС "
На 24 юли се навършва една година от гибелта на двама съпрузи, чийто живот в огромната си част минава върху мотоциклета. На тази дата м.г. гатсербайтерът Фарук Бекташ заспива на кормилото до момента в който кара „ Мерцедес " -а си със 120 км/ч край Драгоман. Резултатът - убива на място двама души, двама родители, хора със свободни сърца.
Убива Бойко и Таня Бойкови.
Помните ли ги?
Нелепата гибел на двама души, които са минали на две гуми през Европа не един път, разсъни недоволството на мото обществото у нас. Мотористи, автомобилисти, даже пешеходци се включиха в мирните митинги пред правосъдните покои в София и страна, както и пред турското посолство.
Не тъй като всички са познавали Бойко и Таня. Протестите подвигнаха хората, тъй като макар предизвестията, че ще избяга, арбитър Недялка Николова прати Бекташ под „ домакински арест ", който трябваше да изтърпява в наета ден преди делото квартира в кв. „ Враждебна ".
Разбира се, Бекташ избяга. След по-малко от 24 часа квартирата беше празна.
Случаят на Бойко и Таня е един от хилядите у нас. Но той се трансформира в знак на куцото правосъдие и в синоним на протеста против немарливо свършената работа.
Измина една година, в която не се промени нищо в името на по-малкото произшествия и на по-справедливите санкции за предизвикалите гибел на пътя. Година, в която не научихме нищо за цената на живота.
Това, което четете сега не е протест единствено против системата.
Недоволството ми е и против всеки, който ръководи ППС с несъобразена скорост (не превишена, а несъобразена!), който приказва по телефона, до момента в който е зад кормилото, който написа SMS-и и си ревизира обществените мрежи до момента в който кара, бунтувам се против всеки, който не се преценява с метеорологичните и пътните условия, най-много против тези, които надценяват уменията си за ръководство на МПС, против тези, които вършат противоположен завой на двойна непресечена линия, против маневриращите по платното, които не поглеждат в огледалата и не „ дават мигач ", против минаващия на „ неясно розов " светофар (разбирайте на одеве светнало червено), против пияните и дрогираните на кормилото.
Особено се бунтувам обаче против проверяващите и правораздаващите институции. Защото даже и митингът ми против изброените преди тях да не сполучи, бих се чувствала по-спокойна и сигурно задоволена, в случай че полиция и съд свършат своята работа - заловят причинителя, издигнат обвиняване, бъде съден, бъде охраняван подсъдимият, получи бързо и заслужено своята присъда, а най-после да си я ИЗЛЕЖИ.
Защото, когато бъде погубен човек, е редно „ домашният арест " и „ условната присъда " да не съществуват.
Убитият няма да се върне „ вкъщи " да прегърне децата си, нито „ условно " ще стане и ще си живее живота.
Продължавам да считам, че войната по пътищата няма да секне единствено с смяна в Закона, даже и със обективни присъди.
Ще останат тарикатите.
Ще останат „ джигитите ".
Ще ги има и разсеяните.
Ония, за които не важат никои закони, не ги е боязън от правораздаването. Така като виждам не ги е боязън даже от гибелта - личната им или на индивида, който не дай Боже, ще утрепят на пътя.
Ще останат на пътя хората, които не могат да се нарекат ЧОВЕЦИ.
Тези, които са не запомнили какво значат уважението и състраданието, тези без достолепие и грижа за близките.
В българското общество от дълго време „ човек за индивида е вълк "!
Грижим се единствено за себе си, хулим другите.
Кому е нужно това?
Отново желая да се обърна към вас, хората, които бързате за някъде и си позволявате да погазите разпоредбите, въпреки и доста рядко:
Докато седите на светофара, уважаеми, върху мотора, в колата, в рейса, на колелото или в случай че сте пешком, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), огледайте се в близост! Вижте лицата на другите хора - дали са угрижени, дали да щастливи или просто разсеяни.
ВИЖТЕ ГИ!
Те също имат фамилии, също някой ги чака вкъщи, някой ги обича... И те също обичат!
Моля, погледнете в очите им!
Ще се изненадате какъв брой си наподобяват с вас, какъв брой сме идентични в разликата си.
Ще променим отрицателната статистика единствено, в случай че даже за ден понижим скоростта, погледнем в огледалото два пъти и сигнализираме маневрата, която ще предприемем.
Мечтая за този ден, ден без починали и ранени на пътя... А вие на следващия ден, като излезете на улицата, погледнете съседите си, погледнете непознатите в близост. Ще се изненадате какъв брой доста наподобяват на вас...
Живее им се, както и на вас.
Радина Христова, Агенция „ КРОСС "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ