Днес почитаме покровителя на децата
Днес църквата уважава няколко светци. Това са преп. Алипий и св. Стилиан Детепазител.
Прочетете още
Още при раждането си преп. Алипий неговата майка имала тайнствено предупреждение за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиите рогове горели две запалени свещи.
След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя наследник на свещеник Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял невероятния разсъдък и кротостта на Алипий, който към този момент пораснал, епископът го ръкоположил за собствен дякон. Не за дълго обаче той останал на тази работа. Него повече го привличал безмълвният и уединен живот.
Като взел единодушието на майка си и раздал парцела си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една остаряла елинска гробница. Това място се считало за ужасно и по тази причина всички го избягвали. Алипий също се страхувал, тъй като още не бил свикнал на усамотен живот. Но бил укротен от ангел, който му споделил: " Свято е това място, на което човек, който обича Бога, изиска да живее богоугодно ".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен дирек с кумир от горната страна. Пустинникът счупил този кумир и го заменил с кръст. Като подготвил душата си посредством дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А самичък поискал да усили своя героизъм посредством стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква отмалялост и болест. Само 14 години преди гибелта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той към този момент не е могъл да стои там, а лежал, като със своите премеждия, самообладание и признателност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди ужасно, а в този момент прославено посредством подвизите на стълпника и посредством доста чудеса, с които го удостоил Бог. Някои поискали да се заселят покрай неговото жилище и по този начин след време там били издигнати два манастира – мъжки и женски.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 година, в царуването на император Ираклий.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към битки нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и мъчно пристъпен път към живота безконечен и благословен.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Но пристигнало време, когато Бог поискал да въздигне Своя преподобен в пример на аскетичен живот, да го изяви като дирек на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан от близко и надалеч, с цел да се утешат при него душевно и телесно. Мнозина, привлечени от светостта на личността му, отхвърляли от себе си неприятните си привички, покайвали се и се възраждали за нов живот. Покъртителни от трогване били деянията на християните там, в пустинята, в постницата на преподобния. Знаел той да утешава страдащите души, тъй като не забравял, че с цел да завоюва една душа Царството Небесно, тя би трябвало да се оприличи на душичката на дребните дечица, по думите на Господа: " Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно ".
Така живял и по този начин прославял Името Божие св. Стилиан и самичък бил прочут от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока напреднала възраст, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, с цел да си отпочине от дълговременните писания, ограничения и грубост на аскетичния живот. Само че къде бил заровен, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в потребност към него и най-много за своите заболели деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не стопират и той все така продължава да бъде бранител правилен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.
Имен ден през днешния ден имат: Алипий, Стилиан, Стилиян, Стелян, Стилян, Щерю, Щилян, Щилиян, Стилиана, Стилияна, Стела, Щилияна и Щилияна.
Прочетете още
Още при раждането си преп. Алипий неговата майка имала тайнствено предупреждение за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиите рогове горели две запалени свещи.
След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя наследник на свещеник Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял невероятния разсъдък и кротостта на Алипий, който към този момент пораснал, епископът го ръкоположил за собствен дякон. Не за дълго обаче той останал на тази работа. Него повече го привличал безмълвният и уединен живот.
Като взел единодушието на майка си и раздал парцела си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една остаряла елинска гробница. Това място се считало за ужасно и по тази причина всички го избягвали. Алипий също се страхувал, тъй като още не бил свикнал на усамотен живот. Но бил укротен от ангел, който му споделил: " Свято е това място, на което човек, който обича Бога, изиска да живее богоугодно ".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен дирек с кумир от горната страна. Пустинникът счупил този кумир и го заменил с кръст. Като подготвил душата си посредством дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А самичък поискал да усили своя героизъм посредством стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква отмалялост и болест. Само 14 години преди гибелта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той към този момент не е могъл да стои там, а лежал, като със своите премеждия, самообладание и признателност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди ужасно, а в този момент прославено посредством подвизите на стълпника и посредством доста чудеса, с които го удостоил Бог. Някои поискали да се заселят покрай неговото жилище и по този начин след време там били издигнати два манастира – мъжки и женски.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 година, в царуването на император Ираклий.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към битки нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и мъчно пристъпен път към живота безконечен и благословен.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Но пристигнало време, когато Бог поискал да въздигне Своя преподобен в пример на аскетичен живот, да го изяви като дирек на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан от близко и надалеч, с цел да се утешат при него душевно и телесно. Мнозина, привлечени от светостта на личността му, отхвърляли от себе си неприятните си привички, покайвали се и се възраждали за нов живот. Покъртителни от трогване били деянията на християните там, в пустинята, в постницата на преподобния. Знаел той да утешава страдащите души, тъй като не забравял, че с цел да завоюва една душа Царството Небесно, тя би трябвало да се оприличи на душичката на дребните дечица, по думите на Господа: " Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно ".
Така живял и по този начин прославял Името Божие св. Стилиан и самичък бил прочут от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока напреднала възраст, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, с цел да си отпочине от дълговременните писания, ограничения и грубост на аскетичния живот. Само че къде бил заровен, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в потребност към него и най-много за своите заболели деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не стопират и той все така продължава да бъде бранител правилен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.
Имен ден през днешния ден имат: Алипий, Стилиан, Стилиян, Стелян, Стилян, Щерю, Щилян, Щилиян, Стилиана, Стилияна, Стела, Щилияна и Щилияна.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ