Днес си мислех: Защо толкова много мразя интервютата? Как да

Имах дълга, руса, права коса и просто висях на плажа ♥ Мишел ПФАЙФЪР

Днес си мислех: „ Защо толкоз доста ненавиждам интервютата? Как да обясня на бедния Аронофски, който ще влезе в ролята на публицист и ще ми задава гадни въпроси? ” И си мисля, че този мой непрекъснат боязън е, тъй като съм лъжец и ще бъда разкрита. Това е истината. Защото започнах да играя доста бързо и не бях готова за изявленията. Не съм предходна през обичайно образование, не съм приключила Джулиард скул, просто се учех от света към себе си. И постоянно съм се тревожела, че един ден ще разкрият каква огромна измамница съм, а аз по никакъв начин не желая това да се знае.

Бях сърфинг-мацка. Тичах по джапанки през зимата. Имах дълга, руса, права коса и просто висях на плажа.

Единственото смислено гадже, което имах преди време и в действителност мога да нарека гадже, беше бейзболен състезател. Казваше се Мики Мантъл.

Постъпих в учебно заведение по бързопис, тъй като не знаех какво друго да върша. Майката на една моя другарка беше стенограф. Помислих си: „ Ок, ще опитам това ”. Не ми хареса. И по този начин започнах работа в един супермаркет. Бях касиерка. И бях извънредно подтисната от това. Спомням си, по какъв начин до момента в който стоях в цялостна меланхолия зад касата, ми се искаше да кажа на един от клиентите, къде може да си завре оня пъпеш. Питах се: „ Какво искаш да правиш с остатъка от живота си? ”.

Интересно е какъв брой доста се приказва за това, че младежите би трябвало да открият пристрастеността в живота си и да я следват. Спомням, че някъде прочетох, че множеството хора нямат дадена пристрастеност. И усещат голямо напрежение, тъй като надали не са длъжни да имат такава. Чудесно е да откриеш, че нямаш избрана пристрастеност. Но в случай че имаш шанс и схванеш каква е тя на напълно ранна възраст – това е същинска благословия. В гимназията прочетох книгата на двама професори от Стандфорд, наречена „ Designing Your Life ”. Те споделяха, че доста съумели студенти, след завършването си не знаят какво да вършат в живота. Професорите бяха организирали едноименен курс и най-важното, за което ставаше дума в него, беше по какъв начин да действаме, без да се опасяваме от неуспех. Аз бях задоволително млада и взех решение: „ Ок, добре, ще запазя работата си в супермаркета, тя ми обезпечава положителни приходи, само че това, което в действителност желая да върша, е да бъда актриса. И съм задоволително млада – в случай че се проваля в това, ще опитам нещо друго ”. И някак се снабдих с кураж да опитам с актьорството.