Да бъдеш красив означава да приемеш себе си такъв, какъвто си
Днес ще ви опиша за една малко по-различна обич. Тя няма да е любовта към някогашния, сегашния или който и да е различен. Днес ще ви опиша за любовта към самите нас. Любов, която крием надълбоко в себе си. Любов, която личностното ни израстване и компликациите в живота ни оказват помощ да я изкараме на повърхността. И да се обвием в нея.
Да обичаш себе си – най-истинската, само че и най-трудната обич. Любов, на която цялостен живот се учим. Любов, от която имаме най-силна, крещяща потребност. Любов, която осъзнаем ли – тя ни дава невероятна мощ. Любов, която наподобява прекомерно недостижима. Твърде невероятно. Любов, по-страшна и от платоническата. С една дребна разлика – любовта към себе си не е обречена. И тя зависи единствено и само от нас. И никой различен.
И цялостен един живот не стига, с цел да се научиш да обичаш себе си – първо, а по-късно всички останали. И не, това не е нарцисизъм. А висша форма на самоосъзнаване. Да обичаш себе си, значи да приемеш своите дефекти. И да ги заобичаш. Да обичаш себе си, значи да се примириш с нещата, които са непостижими за теб, само че все пак да не се откажеш от живота. Да обичаш себе си, значи да не прахосваш времето, което по този начин или другояче е лимитирано, с хора, които не ти носят наслада.
Да обичаш себе си значи да се приемеш подобен, какъвто си. И безмилостните условия към теб да останат в предишното. Защото те носят болежка и в никакъв случай задоволство.
Да обичаш себе си значи да приемеш умерено, че постоянно ще има някой по-красив и по-добър от теб. Но никой в никакъв случай няма да бъде като теб. Защото ти си един едничък на тази земя. И толкоз специфичен. И когато един ден се научиш да обичаш себе си, само че освен на думи, а в действителност – ще осъзнаеш това.
Да обичаш себе си, значи да се поглеждаш всяка заран в огледалото и да се усмихваш. Защото харесваш отражението, което виждаш. А точно ти.
Да обичаш себе си е като да обичаш другите. Само че малко по-различно. Обичта към самия теб изисква повече старания. Повече храброст. Процес на приемане и смяна.
Защото, научиш ли се да обичаш себе си и усетиш ли от сладостта на любовта към самия теб, тогава ще се промениш. Като гъсеницата, трансформирала се в красива пеперуда. Като грозното патенце, преобразило се в възхитителен, бял лебед.
Любовта към себе си дава благополучие. Смелост. Сила. Удовлетворение. Вяра. Любовта към самите нас ни кара да имаме вяра повече в своите благоприятни условия и да виждаме качествата, които притежаваме.
Няма място за отказване. То не е потребно. Отричането на самите нас ни стопира да живеем. А животът е Дар Божий. И би трябвало да живеем. Всеки час. Всяка минута. И да обичаме себе си преди всичко. Защото никой различен няма да го направи вместо нас, с изключение на нас самите.
Да обичаш себе си е като да отричаш себе си. Колкото и противоположни страсти да изпитваш, колкото и пъти да изпадаш в безизходицата на себеотричането, най-после се намираш. Намираш пътя към теб самия. Намираш себе си. И тогава стартира любовта. Към теб.
„ Да бъдеш хубав значи да бъдеш себе си. Нямаш потребност другите да те одобряват. Имаш потребност да приемеш себе си “ е споделил Тик Нят Хан.
Няколко думи, които споделят всичко. Всичко, което би трябвало да осъзнаем преди времето ни на тази земя да е изтекло. Всеки един ден е нов късмет, който би трябвало да дадеш на себе си. Шанс за благополучие. Шанс за любов. Шанс за обич. Първо – към теб самия, а по-късно към всички останали.
