Стъби – най-награждаваното куче в Първата световна война
Днес ще си приказваме за Сержант Стъби, най-награждаваното куче-войник от Първата международна война.
Когато към момента е бил малко кученце през 1917 година, Стъби се e скитал из полетата на университета Йейл. Редник Робърт Дж. Конрой е на военно образование в региона по това време и по този начин намира дребното куче с къса опашка, което взема решение да кръсти Стъби.
Невъзможно е да знаем точната порода на Стъби – някои вестници настояват, че е питбул и макар че сигурно има някои характерности на тази порода, множеството хора го считат за „ улична превъзходна “.
Конрой взима Стъби със себе си в лагера и макар, че домашните любимци не са позволени, кутрето се оказва катализатор на морала измежду бойците и си остава при тях. Докато живееше с бойците, умното младо Стъби също тренираше. То се научи по какъв начин да поздравява с лапа и се срещна със заповедите и другите марширувания.
Няколко негови другари бойци безспорно си мислеха, че поради тези неща си заслужават Стъби да пристигна да се бие паралелно с тях. Той беше станал към този момент нещо като амулет за 10-и пехотен батальон. Кучетата не бяха необикновена панорама по време на войната, само че армията на Съединените щати не ги ползваше доста, за разлика от европейците.
Когато се появи кученцето, множеството бойци са в възторг. Когато обаче главнокомандващият офицер го открива, не е изключително удовлетворен. Вероятно усещайки, че е в неволя, Стюби дава привет, което толкоз впечатли офицера, че той разрешава на животинката да остане. По-късно 102-то поделение ще бъде признателно за включването на Стъби към редиците му, както скоро ще забележим.
102-ро поделение доближава фронтовите линии във Франция на 5 февруари 1918 година Те са под непрекъснат обстрел и по този начин Стъби привиква с пушките и детонациите, които бързо стават част от всекидневието му. Съвсем скоро Стъби получил и първата си травма: той вдишва отровен газ и се озовава в болничното заведение, където е лекуван дружно с негови двукраки приятели.
Той се възвърне изцяло, само че срещата с рисковия газ го прави мощно сензитивен към миризмата му, а това е надлежно доста потребно по време на газовите офанзиви на немците, които се случват сутринта, до момента в който множеството бойци спят. Когато Стъби помиришел газа, той почнал да лае и по този начин буди множеството бойци, преди те да се надишат с отровата, спасявайки доста животи.
Не единствено носът му оказа помощ на войниците; ушите му също. Стъби можеше да минава неусетно в окопите на противниковите армии и да намира ранени бойци. Той също по този начин беше подготвен да прави разлика сред британска и немска тирада и се научи, когато откри ранен боец, който приказва британски, да лае, до момента в който фелдшерите не дойдат.
Стъби също по този начин е бил подготвен да скимти, когато чуе идващи артилерийски снаряди, и предупреждавал сътрудниците му бойци, преди те да съумеят да чуят звука им.
Веднъж Стъби заловил немски разузнавач. Човекът картографира съюзническите окопи, когато вижда Стъби и му извиква на немски. Стъби, разпознавайки вражеския език, атакува индивида и го задържа на място, до момента в който бойците на Съединените щати не идват да го заловен. Така Стъби е нараснал в чин сержант – за залавянето на този разузнавач – и става първото куче, постигнало сходен сан в армията на Съединени американски щати. Да не приказваме, че надминава по сан стопанина си!
Стъби обаче не се отървава незасегнат от войната. В допълнение към случая с газа, Стъби е ранен още най-малко един път – с шрапнел в гърдите и краката. Той отива в болничното заведение, където би трябвало да се подложи на интервенция, само че в последна сметка се възвръща изцяло. Докато се възстановяваше, той беше посетен от доста бойци в болничното заведение.
…
Като цяло, Стъби взе участие в 17 борби по време на войната. Той обаче, тъкмо както и идва, би трябвало да бъде откаран контрабандно назад вкъщи, тъй като кучета към момента не се допускаха на кораба. Когато идва на американска земя обаче, той към този момент е звезда. Служил е правилно във войната, спасявайки доста животи и печели над 10 медали за разнообразни геройства. Той се среща с президента Удроу Уилсън, посещава Белия дом два пъти и води няколко военни парада.
След известно време Конрой и Стъби се откриват в Джорджтаун, където Конрой учи право. Стъби пък става амулет на футболния тим на Джорджтаун. По време на полувремето на мачовете той ще скита по терена, като бута топката в близост и забавлява почитателите – това е и едно от първите шоута на полувремето в историята на американския футбол.
