Прощаваме се с проф. Ивайло Знеполски - заветите му остават
Днес се прощаваме с проф. Ивайло Знеполски - мъдрец, културолог, изкуствовед и кино критик, академични учител и политик. Той си отиде на 83 години, покосен от тежка болест. Смъртта му е настъпила в сряда вечерта, към 22:00 часа.
Учен от европейски сан, проф. Знеполски бе живата връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки връзки. Създател на „ Дом на науките за индивида “, той персонално докара в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - описът е доста дълъг, което действително е една голяма крачка в извеждането на българската просвета от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски освен изследва, написа и преподава, само че има доста други приноси - „ от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен център на компетентност „ Културология “, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е обвързвано със основаването на Института за проучване на близкото минало, чиято огромна цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Събра към себе си хора, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма - аргументирано, почтено, безмилостно. Това е негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията.
Ето някои от посланията, които завеща на поколенията този извънреден човек и академик:
За света и демокрацията
„ Съвременният свят освен е многополюсен, само че и многовалентен. Различни неща протичат на разнообразни равнища и най-често се срещат, сблъскват, преплитат в живота на обособените човеци, които би трябвало да ги разплетат, подредят, оценят. В взаимозависимост от статуса на индивида, от салдото, който самият той прави сред условно обрисуваните трендове, някои от векторите натежават. И в някои съзнания евентуално се самонасажда един изцяло оневинен катастрофизъм, само че в други съзнания господства по-скоро възприятието за справяне и за вероятност. Не можем да считаме и да желаеме да има обединен облик, единна оценка на тази реалност. Само в медиите, посредством засилени акценти, едното може да натежи повече от другото. Но тъй като се споделя, че медиите се хранят на първо място със абсурда и неприятните вести, не може да чакаме обликът на нашето ежедневие в тяхното огледало да бъде добра вест. “
" Нещата стават все по-сложни. С годините излиза наяве какъв брой сме незрели за демокрацията. Всичко се свежда до битката на една група с друга. Нямаме и естествен парламентарен живот. Единствено се гледа да се окаля съперникът. Намираме се в доста значим миг, в който би трябвало да преосмислим демокрацията и по какъв начин да я прилагаме. Нещата са доста по-сложни от това, което се чува на улицата. Притеснен съм, че се чуват доста деструктивни процеси – демокрацията се обръща против самата себе си. Демокрацията се практикува от улиците и излиза от границите си. Какво значи „ гражданско непокорство “ – че отменяме всички закони и не би трябвало да ги съблюдаваме ли? Това е една дисторция, което е общо дело. Това, което става е извънредно неправилно и деструктивно за страната ".
За Църквата
„ Аз мисля, че в БПЦ нещата са предрешени, тъй като за жалост висшите ни духовници с доста малко изключения са същински духовни фигури. Църковните борбите се свиждат до материални ползи, до постове и вкус за власт. Виждаме една черква, през която е минал ураганът на комунистическата власт. Тя беше сведена до някаква фолклорна форма на националното, оставена на преживяване, с затихващи функционалности. На владиците им беше раздаден по един богат манастир, в който те се усещаха като дребни феодали, в един неприятелски свят, който не ги интересува. Те нямаха никакви отговорности към паството, никакви упоритости да пазят нещо, да се борят за нещо, не дай си боже да се опълчват на властта. Просто, като мнозина от нас, мислеха единствено да си обезпечат един добър и спокоен живот. Този нрав от времето на комунизма, се демонстрира доста осезателно в този момент. “
За медиите
„ Медиите, общо взето, съумяват сполучливо да отразят хронологията на протичащите се неща, само че, за жалост, много рядко отиват в дълбочина да дадат тълкования и да изяснят, да схванат какво се крие зад очевидно протичащото се. Нещо повече – очевидно протичащото се се показва като значителното, което, несъмнено, води до известно комплициране. Мисля, че и наложилата се позиция за обективност, изключително в националните медии, се разминава малко със същността на разбирането на информацията като справедлив развой. Обективността у нас се схваща нормално като равнопоставеност на всички гласове, които се чуват в общественото пространство, и някакъв боязън или съмнение да не би да се вземе страна, да не би да се намерения, че медията по-скоро пази единия лагер или другия лагер, което пречи да се откри подчиненост на събитията и подчиненост на полезностите – т.е. не можем да разберем в един спор дали единият има право, в какво се състои неговото право, в какво се състои грешката на другия, дали това, което значимо за обществото, заслужава повече ефирно или друго време. “
Поклонението пред тленните остатъци на проф. Ивайло Знеполски е през днешния ден. Опелото ще се състои от 12:30 ч. в столичния храм „ Св. Седмочисленици “, оповестиха от фамилията му.
Поклон пред светлата му памет!
Учен от европейски сан, проф. Знеполски бе живата връзка сред България и най-видните европейски интелектуалци, с които поддържа близки връзки. Създател на „ Дом на науките за индивида “, той персонално докара в България забележителни учени и писатели, като Умберто Еко, Юрген Хабермас, Пол Рикьор, Жак Рьовел, Джовани Леви - описът е доста дълъг, което действително е една голяма крачка в извеждането на българската просвета от нейния провинциализъм.
Проф. Знеполски освен изследва, написа и преподава, само че има доста други приноси - „ от първите обилни промени в региона на културата (като министър на културата) до превръщането на някогашните общежития на 4-ти километър в привлекателен център на компетентност „ Културология “, с богата културологична библиотека
Изключително е делото на проф. Знеполски през последните години и то е обвързвано със основаването на Института за проучване на близкото минало, чиято огромна цел е да освети и осмисли комунистическото минало на България. Събра към себе си хора, които написаха и не престават да пишат същинската история на социализма - аргументирано, почтено, безмилостно. Това е негова голяма заслуга към българското общество и към паметта на нацията.
Ето някои от посланията, които завеща на поколенията този извънреден човек и академик:
За света и демокрацията
„ Съвременният свят освен е многополюсен, само че и многовалентен. Различни неща протичат на разнообразни равнища и най-често се срещат, сблъскват, преплитат в живота на обособените човеци, които би трябвало да ги разплетат, подредят, оценят. В взаимозависимост от статуса на индивида, от салдото, който самият той прави сред условно обрисуваните трендове, някои от векторите натежават. И в някои съзнания евентуално се самонасажда един изцяло оневинен катастрофизъм, само че в други съзнания господства по-скоро възприятието за справяне и за вероятност. Не можем да считаме и да желаеме да има обединен облик, единна оценка на тази реалност. Само в медиите, посредством засилени акценти, едното може да натежи повече от другото. Но тъй като се споделя, че медиите се хранят на първо място със абсурда и неприятните вести, не може да чакаме обликът на нашето ежедневие в тяхното огледало да бъде добра вест. “
" Нещата стават все по-сложни. С годините излиза наяве какъв брой сме незрели за демокрацията. Всичко се свежда до битката на една група с друга. Нямаме и естествен парламентарен живот. Единствено се гледа да се окаля съперникът. Намираме се в доста значим миг, в който би трябвало да преосмислим демокрацията и по какъв начин да я прилагаме. Нещата са доста по-сложни от това, което се чува на улицата. Притеснен съм, че се чуват доста деструктивни процеси – демокрацията се обръща против самата себе си. Демокрацията се практикува от улиците и излиза от границите си. Какво значи „ гражданско непокорство “ – че отменяме всички закони и не би трябвало да ги съблюдаваме ли? Това е една дисторция, което е общо дело. Това, което става е извънредно неправилно и деструктивно за страната ".
За Църквата
„ Аз мисля, че в БПЦ нещата са предрешени, тъй като за жалост висшите ни духовници с доста малко изключения са същински духовни фигури. Църковните борбите се свиждат до материални ползи, до постове и вкус за власт. Виждаме една черква, през която е минал ураганът на комунистическата власт. Тя беше сведена до някаква фолклорна форма на националното, оставена на преживяване, с затихващи функционалности. На владиците им беше раздаден по един богат манастир, в който те се усещаха като дребни феодали, в един неприятелски свят, който не ги интересува. Те нямаха никакви отговорности към паството, никакви упоритости да пазят нещо, да се борят за нещо, не дай си боже да се опълчват на властта. Просто, като мнозина от нас, мислеха единствено да си обезпечат един добър и спокоен живот. Този нрав от времето на комунизма, се демонстрира доста осезателно в този момент. “
За медиите
„ Медиите, общо взето, съумяват сполучливо да отразят хронологията на протичащите се неща, само че, за жалост, много рядко отиват в дълбочина да дадат тълкования и да изяснят, да схванат какво се крие зад очевидно протичащото се. Нещо повече – очевидно протичащото се се показва като значителното, което, несъмнено, води до известно комплициране. Мисля, че и наложилата се позиция за обективност, изключително в националните медии, се разминава малко със същността на разбирането на информацията като справедлив развой. Обективността у нас се схваща нормално като равнопоставеност на всички гласове, които се чуват в общественото пространство, и някакъв боязън или съмнение да не би да се вземе страна, да не би да се намерения, че медията по-скоро пази единия лагер или другия лагер, което пречи да се откри подчиненост на събитията и подчиненост на полезностите – т.е. не можем да разберем в един спор дали единият има право, в какво се състои неговото право, в какво се състои грешката на другия, дали това, което значимо за обществото, заслужава повече ефирно или друго време. “
Поклонението пред тленните остатъци на проф. Ивайло Знеполски е през днешния ден. Опелото ще се състои от 12:30 ч. в столичния храм „ Св. Седмочисленици “, оповестиха от фамилията му.
Поклон пред светлата му памет!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ