73 години от Девети септември
Днес се навършват 73 години от Деветосептемврийския прелом - насилствена смяна в държавната власт в България, осъществена през нощта на 8 против 9 септември 1944 година — свалено е държавното управление на Константин Муравиев и на власт идва държавно управление на Отечествения фронт, отпред с Кимон Георгиев. Събитията от 9 септември 1944 година към момента не са получили единомислещата оценка на историците.
В историографията отпреди 1971 година по пропагандни аргументи се твърди, че това е „ национално въстание “. Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението „ социалистическа гражданска война “. След политическата смяна от 1989 година събитието е определяно като „ боен прелом “. Отечественият фронт взема властта в България благодарение на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената войска. След тази дата настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в руската сфера на въздействие. На 26 август 1944, под опасността от настъпващата Червена войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната сред Германия и Съветския съюз. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, като се надява да издейства настаняване на британски и американски войски в България. Същия ден, 26 август, Централен комитет на Българска работническа партия издава Окръжно №4, с което слага като задача вземането на властта в България чрез въоръжено въстание. На 2 септември 1944 е формирано държавно управление на Български земеделски народен съюз Врабча 1 (част от тогавашната парламентарна опозиция), отпред с Константин Муравиев. То продължава сепаративните договаряния за мир и се афишира за „ демократични промени “. Междувременно негови представители стартират подготовка за сдаване на властта.
На 4 септември 1944 година началниците на полицията в София канят представители на Народоосвободителна въстаническа армия на договаряния. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 афишира война на България. На 5 септември Централен комитет на Българска работническа партия и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА) създават действен проект за повдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него би трябвало чрез координирани дейности на партизаните, на бойните групи и миналите на страната на Отечествен фронт армейски елементи през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде открит цялостен надзор върху страната. За цел на въстанието е оповестено „ да се събори фашистката власт и се откри народно-демократична власт от Отечествения фронт “. Още на 6-7 септември стартират безредици в разнообразни елементи на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните чиновници в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са пандизите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени доста пандизчии. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени конфликти с полицията, дадени са жертви и от двете страни.
На 7 септември Червената войска нахлува на територията на България. По разпореждане на държавното управление, българските войски не ѝ оказват опозиция
В историографията отпреди 1971 година по пропагандни аргументи се твърди, че това е „ национално въстание “. Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението „ социалистическа гражданска война “. След политическата смяна от 1989 година събитието е определяно като „ боен прелом “. Отечественият фронт взема властта в България благодарение на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената войска. След тази дата настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в руската сфера на въздействие. На 26 август 1944, под опасността от настъпващата Червена войска в Румъния, държавното управление на Иван Багрянов афишира неутралитет на България във войната сред Германия и Съветския съюз. То се разпорежда немските войски да изоставен страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същевременно, държавното управление стартира в Египет сепаративни договаряния за мир с Англия и Съединени американски щати, като се надява да издейства настаняване на британски и американски войски в България. Същия ден, 26 август, Централен комитет на Българска работническа партия издава Окръжно №4, с което слага като задача вземането на властта в България чрез въоръжено въстание. На 2 септември 1944 е формирано държавно управление на Български земеделски народен съюз Врабча 1 (част от тогавашната парламентарна опозиция), отпред с Константин Муравиев. То продължава сепаративните договаряния за мир и се афишира за „ демократични промени “. Междувременно негови представители стартират подготовка за сдаване на властта.
На 4 септември 1944 година началниците на полицията в София канят представители на Народоосвободителна въстаническа армия на договаряния. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 афишира война на България. На 5 септември Централен комитет на Българска работническа партия и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА) създават действен проект за повдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него би трябвало чрез координирани дейности на партизаните, на бойните групи и миналите на страната на Отечествен фронт армейски елементи през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде открит цялостен надзор върху страната. За цел на въстанието е оповестено „ да се събори фашистката власт и се откри народно-демократична власт от Отечествения фронт “. Още на 6-7 септември стартират безредици в разнообразни елементи на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните чиновници в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са пандизите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени доста пандизчии. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени конфликти с полицията, дадени са жертви и от двете страни.
На 7 септември Червената войска нахлува на територията на България. По разпореждане на държавното управление, българските войски не ѝ оказват опозиция
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ