5 години от трагедията в Аспарухово – споменът още горчи
Днес се навършват 5 години от наводнението в Аспарухово, което лиши живота на 13 души.
В храма " Св. Цар Борис " в Аспарухово беше отслужена заупокойна молитва за душите на починалите под калта.
Беше топъл юнски ден, с нищо не показващ, че след часове, стотици ориси ще бъдат изменени, а за някои ориста беше отредила последно пътешестване. Към 18:30 часа след проливен дъжд, съпроводен от мощна стихия, приливна вълна с височина 2,5 м, опустоши всичко по пътя си, умъртви 13 души, а стотици остави без покрив, без вяра.
Загинаха 4 деца под калта.
По протежението на двата охранителни канала - източен и западен, всичко беше залято с вода, кал, мебелировка и големи блокове асфалт. И кал… тонове тиня. Стотици коли бяха пометени и изхвърлени на камари в разнообразни региони на квартала.
Помня тишината – плашеща, злокобна.
Не знаехме какво се случва. Не бяхме виждали такава вода.
Помня виковете на хората отвред, търсейки околните си.
Помня кмета, който ровеше земята, в калта, крещейки „ няма страна ”, търсейки заровени в тинята хора. Помня и по какъв начин Янко Станев откри натрупа на жена, заровена под тоновете тиня. В първите минути след нещастието. Спомен за злокобна тюрма, тишина, един бус и един мъртвец.
Помня ужаса в очите им, страха, и безпомощната борба, която водеше кмета с телефон в ръка, търсейки поддръжка. Нищо не е забравено!
Злокобната тишина беше взела превес и хората към този момент не викаха. Беше безшумно, доста безшумно.
Бяха осъзнали, че за един момент, всичко, което са градили, е някъде в морето или изхвърлено от водата някъде в квартала.
Дори птиците не пееха.
Дойде утрото и моментът на истината настъпи. Навсякъде имаше тонове тиня и всяка вяра хората бяха погребали под калта.
През цялата нощ в обществените мрежи, хора от разнообразни краища на България се бяха организирали да върнат вярата на хората.
Хиляди доброволци се стекоха на помощ и някак си върнаха усмивката на потърпевшите.
Помня по какъв начин службите работиха един до друг с БЧК, община, доброволци от под дърво и камък.
Върнаха образа на квартала.
Хиляди благодарности, няма задоволително думи, да благодарим на тези момчета и девойки, на всички, които се заровиха в калта и изровиха човешките ориси, заровени под нея.
Аспарухово се върна в предходния си образ.
Кварталът бързо се възвърне, калта беше почистена, улиците реновирани.
Бяха издигнати два охранителни канала – Източен и Западен със средства от фонд ” Солидарност ”.
С признателност към доброволците, беше подложен фундамент на доброволеца в Аспарухово.
С признателност от Община Варна към всички знайни и незнайни кални лица, които подадоха ръка на потърпевшите.
Аспарухово към този момент не е същото и в никакъв случай няма да бъде.
Но споменът, към момента по този начин горчи.
Виновни няма.
Геновева Михайлова
В храма " Св. Цар Борис " в Аспарухово беше отслужена заупокойна молитва за душите на починалите под калта.
Беше топъл юнски ден, с нищо не показващ, че след часове, стотици ориси ще бъдат изменени, а за някои ориста беше отредила последно пътешестване. Към 18:30 часа след проливен дъжд, съпроводен от мощна стихия, приливна вълна с височина 2,5 м, опустоши всичко по пътя си, умъртви 13 души, а стотици остави без покрив, без вяра.
Загинаха 4 деца под калта.
По протежението на двата охранителни канала - източен и западен, всичко беше залято с вода, кал, мебелировка и големи блокове асфалт. И кал… тонове тиня. Стотици коли бяха пометени и изхвърлени на камари в разнообразни региони на квартала.
Помня тишината – плашеща, злокобна.
Не знаехме какво се случва. Не бяхме виждали такава вода.
Помня виковете на хората отвред, търсейки околните си.
Помня кмета, който ровеше земята, в калта, крещейки „ няма страна ”, търсейки заровени в тинята хора. Помня и по какъв начин Янко Станев откри натрупа на жена, заровена под тоновете тиня. В първите минути след нещастието. Спомен за злокобна тюрма, тишина, един бус и един мъртвец.
Помня ужаса в очите им, страха, и безпомощната борба, която водеше кмета с телефон в ръка, търсейки поддръжка. Нищо не е забравено!
Злокобната тишина беше взела превес и хората към този момент не викаха. Беше безшумно, доста безшумно.
Бяха осъзнали, че за един момент, всичко, което са градили, е някъде в морето или изхвърлено от водата някъде в квартала.
Дори птиците не пееха.
Дойде утрото и моментът на истината настъпи. Навсякъде имаше тонове тиня и всяка вяра хората бяха погребали под калта.
През цялата нощ в обществените мрежи, хора от разнообразни краища на България се бяха организирали да върнат вярата на хората.
Хиляди доброволци се стекоха на помощ и някак си върнаха усмивката на потърпевшите.
Помня по какъв начин службите работиха един до друг с БЧК, община, доброволци от под дърво и камък.
Върнаха образа на квартала.
Хиляди благодарности, няма задоволително думи, да благодарим на тези момчета и девойки, на всички, които се заровиха в калта и изровиха човешките ориси, заровени под нея.
Аспарухово се върна в предходния си образ.
Кварталът бързо се възвърне, калта беше почистена, улиците реновирани.
Бяха издигнати два охранителни канала – Източен и Западен със средства от фонд ” Солидарност ”.
С признателност към доброволците, беше подложен фундамент на доброволеца в Аспарухово.
С признателност от Община Варна към всички знайни и незнайни кални лица, които подадоха ръка на потърпевшите.
Аспарухово към този момент не е същото и в никакъв случай няма да бъде.
Но споменът, към момента по този начин горчи.
Виновни няма.
Геновева Михайлова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ