28 години преход... И продължава
Днес се навършват 28 години от началото на демократичните промени у нас. Една емблематична за актуалната ни история дата, след която обаче последваха и много противоречиви моменти. Преходът, който започнахме тогава, продължава и до през днешния ден, а за огромна част от жителите дейностите на редица политици през този интервал са много противоречиви.
10 ноември 1989 година постави завършек на една ера и сложи началото на друга. На самата дата беше осъществен прелом от партийната върхушка в Българска комунистическа партия. Тодор Живков, който беше спънка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отхвърлен. Имаше интервенция на Москва посредством нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този прелом са сравними с тези от 9 септември 1944 година В резултат и на двата преврата беше заменена системата. Само че след 10 ноември тази промяна беше осъществена постепенно и последователно, не толкоз бързо и внезапно, както след 9 септември, отбелязва БГНЕС.
На 10 ноември на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия бе освободен от поста общоприет секретар на партията Тодор Живков, който ръководи еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система.
Промените в някогашния комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който стартира развой на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена. На 10 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са осведомени. Новината се разгръща и отвън съвещанието. На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България. На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
10 ноември 1989 година постави завършек на една ера и сложи началото на друга. На самата дата беше осъществен прелом от партийната върхушка в Българска комунистическа партия. Тодор Живков, който беше спънка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отхвърлен. Имаше интервенция на Москва посредством нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този прелом са сравними с тези от 9 септември 1944 година В резултат и на двата преврата беше заменена системата. Само че след 10 ноември тази промяна беше осъществена постепенно и последователно, не толкоз бързо и внезапно, както след 9 септември, отбелязва БГНЕС.
На 10 ноември на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия бе освободен от поста общоприет секретар на партията Тодор Живков, който ръководи еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система.
Промените в някогашния комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който стартира развой на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена. На 10 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено и от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са осведомени. Новината се разгръща и отвън съвещанието. На пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов правоприемник като общоприет секретар на Българска комунистическа партия.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България. На 17 ноември, при първото съвещание на Народното събрание след пленума, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет.
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ