Любопитни факти за живота на Бетовен
Днес се навършват 248 години от рождението на великия композитор.
Всъщност няма надеждна информация за точната рождена дата на Бетовен. Неговият рожден ден нормално се отбелязва на 17 декември, когато е бил кръстен. Въпреки това множеството учени считат, че е роден или на 15, или на 16 декември 1770 година.
Той преоткрива симфонията, прекроява струнните квартети и пренаписва сонатите за пиано. Но като човек този композитор, трансформирал музиката вечно, бил много тъмен и затворен.
Ето няколко любопитни обстоятелства за него:
Малкият Лудвиг нямал щастливо детство, тъй като татко му, който бил пияч, желал да печели на гърба на надарения си наследник. Често измъквал детето измежду нощ от леглото и го карал да се упражнява на пианото.
Бетовен бил прочут със своя чудноват и претенциозен темперамент. Всяка заран се измивал грижливо с една кана вода, след което отброявал тъкмо 60 зърна за утринното си кафе.
Предпочитал живота на село, тъй като във Виена му било прекомерно прохладно. В дневника си написал следното: „ Вятърът, който стартира да духа още на втория по-хубав ден, не може да ме задържи във Виена, тъй като е мой зложелател “.
Злите езици настояват, че частицата „ ван “ в името била преференциална на композитора, тъй като се считала за благородническа купа във виенското общество. А истината е, че тя единствено издава фламандския му генезис. Самият Бетовен обаче не прави нищо, с цел да разсее това неразбирателство.
Не Бетовен дал името на Лунната соната. Той я нарекъл просто Соната № 14. Поетичното наименование й е обещано едвам през 1832 година от поета Лудвиг Релщаб, който слушал сонатата на светлината на луната над езерото Люцерн.
Тъй като трябвало да подкрепя финансово фамилията си, Бетовен напуснал учебно заведение на 11 години. Ето за какво правописът не бил мощната му страна. Пишел с основна писмен знак всички думи, на които желал да придаде значение, а не тъй като се отнасяло за съществителни (на немски съществителните се пишат с основна буква). При това граматична категория на думата не го интересувала.
За него обаче било значимо да попълни неналичията в образованието си, по тази причина доста четял. Поглъщал неуморно трудовете на Кант, Гьоте, Шилер, Хердер, а драмите на Шекспир и „ Бхагават Гита “ му били обичани.
През целия си живот композиторът сменял адреса си минимум 68 пъти. Ту кафето в кварталното кафене не му харесвало, ту водата в жилището била прекомерно студена, ту стълбището - прекомерно мрачно. Щом се почувствал неуютно, той си събирал багажа и тръгвал да търси ново, по-хубаво място.
Музиката на Бетовен звучи и в Космоса! През 1977 година на борда на междузвездни галактически апарати е сложена по този начин наречената Златната плоча на Вояджър, съдържаща записи на звуци и фотоси. Плочата е предопределена за всякаква форма на образован извънземен живот или за хора от бъдещето, които по този метод да узнаят за нашето човечество. Така Петата симфония на Бетовен ще се върти във вселената най-малко 500 милиона години, колкото е хипотетичната продължителност на тази плоча.
Според очевидец последните думи на композитора, изречени преди гибелта му на 26 март 1827 година, са били: „ Жалко, тъпо, прекомерно късно! “ – във връзка на последната партида вино, която му изпратили и на която към този момент нямало да може да се наслаждения. Въпреки че на хората им се желае да имат вяра в по-възвишената версия за последните думи на гения, която гласи: „ Аплодисменти, другари. Комедията свърши ".
Цветелина Велчева
