6 дни строят, 6 дни събарят Мавзолея на Георги Димитров
Днес се навършват 20 години от разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. Той е издигнат през 1946-а година. Веднага след гибелта на комунистическия началник на 2 юли, Министерският съвет на Народна република България (НРБ) взема решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон, в който то да бъде изложено.
Масивната постройка е проектирана от проектант Георги Овчаров с присъединяване на Рачо Рибаров и Иван Данчов и вдигната за рекордните 6 дни. Там са вложени милиони. Мавзолеят е бил в допълнение укрепен и трансфорат в противоатомно укритие, като ремонтите са правени през 1957 и 1978 година
50 години по-късно бързото строителство се оказва извънредно издръжливо. 6 дни бяха нужни, с цел да бъде съборен един от най-ярките комунистически знаци в центъра на столицата.
Тленните остатъци на Георги Димитров напущат мавзолея на 18 юли 1990 година Те са кремирани и на 23 юли същата година са заровени в Централните софийски гробища. Още през 1992 година Столичният общински съвет взема решение мавзолеят да бъде опустошен. Заради липса на пари това обаче по този начин и не се случва. Така 9 година откакто мумията напуща мавзолея, постройката стои празна, до момента в който през лятото на 1999 година страната не се заема с разрушаването.
Събарянето става по разпореждане на строителния министър в държавното управление на Съюз на демократичните сили Евгений Бакърджиев, който по това време е и вицепремиер. Тогава народът ни е разграничен на " сини " и " червени ". Разгаря се яростен спор за концепцията за изтриване на следите от Мавзолея.
На 21-ви август 1999-та година първият гърмеж оглушава софийските улици. Стотици софиянци се събират в центъра на столицата. На място са с изключение на Евгени Бакърджиев и тогавашният министър председател Иван Костов и кметът на столицата Стефан Софиянски. Тълпата обаче става свидетел на гледката, че след два гърмежа мавзолеят единствено се килва. Опитът се оказва несполучлив.Следващите 6 дни минават с нови гърмежи и нови опити постройката да бъде заличена. На идващия ден е вторият опит. Новият гърмеж унищожава външната стоманобетонна стена. Разрушаването на мавзолея продължава с машини до 25 август, когато четвърти гърмеж унищожава покрива. На другия ден механичното почистване на останките продължава. На 27 август мавзолеят е опустошен. Тогава кръстиха Бакърджиев - Бъки Бомбата, а мнозина дефинираха разрушаването като некадърно.
Как реагираха жителите едни твърдяха, че постройката от дълго време е лишена от символиката си и няма нищо общо с Георги Димитров. Други ги опровергаваха - духът на Вожда и Учителя продължава да я крепи. Трети споделяха, че можеше да се откри някаква функционалност на мавзолея и предлагаха най-често постройката да се трансформира в изложба. Ако можеше, за 10 години да се е намерила, разсъждаваха тогава четвърти. Появиха се и отзиви, че Бакърджиев би трябвало да бъде съден.
Масивната постройка е проектирана от проектант Георги Овчаров с присъединяване на Рачо Рибаров и Иван Данчов и вдигната за рекордните 6 дни. Там са вложени милиони. Мавзолеят е бил в допълнение укрепен и трансфорат в противоатомно укритие, като ремонтите са правени през 1957 и 1978 година
50 години по-късно бързото строителство се оказва извънредно издръжливо. 6 дни бяха нужни, с цел да бъде съборен един от най-ярките комунистически знаци в центъра на столицата.
Тленните остатъци на Георги Димитров напущат мавзолея на 18 юли 1990 година Те са кремирани и на 23 юли същата година са заровени в Централните софийски гробища. Още през 1992 година Столичният общински съвет взема решение мавзолеят да бъде опустошен. Заради липса на пари това обаче по този начин и не се случва. Така 9 година откакто мумията напуща мавзолея, постройката стои празна, до момента в който през лятото на 1999 година страната не се заема с разрушаването.
Събарянето става по разпореждане на строителния министър в държавното управление на Съюз на демократичните сили Евгений Бакърджиев, който по това време е и вицепремиер. Тогава народът ни е разграничен на " сини " и " червени ". Разгаря се яростен спор за концепцията за изтриване на следите от Мавзолея.
На 21-ви август 1999-та година първият гърмеж оглушава софийските улици. Стотици софиянци се събират в центъра на столицата. На място са с изключение на Евгени Бакърджиев и тогавашният министър председател Иван Костов и кметът на столицата Стефан Софиянски. Тълпата обаче става свидетел на гледката, че след два гърмежа мавзолеят единствено се килва. Опитът се оказва несполучлив.Следващите 6 дни минават с нови гърмежи и нови опити постройката да бъде заличена. На идващия ден е вторият опит. Новият гърмеж унищожава външната стоманобетонна стена. Разрушаването на мавзолея продължава с машини до 25 август, когато четвърти гърмеж унищожава покрива. На другия ден механичното почистване на останките продължава. На 27 август мавзолеят е опустошен. Тогава кръстиха Бакърджиев - Бъки Бомбата, а мнозина дефинираха разрушаването като некадърно.
Как реагираха жителите едни твърдяха, че постройката от дълго време е лишена от символиката си и няма нищо общо с Георги Димитров. Други ги опровергаваха - духът на Вожда и Учителя продължава да я крепи. Трети споделяха, че можеше да се откри някаква функционалност на мавзолея и предлагаха най-често постройката да се трансформира в изложба. Ако можеше, за 10 години да се е намерила, разсъждаваха тогава четвърти. Появиха се и отзиви, че Бакърджиев би трябвало да бъде съден.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ