144 години памет за Любен Каравелов: Неговите русски братия му казват, че български народ не съществува и че думата България е само географическо понятие!
Днес се навършват 143 години от гибелта на Любен Каравелов - стихотворец, публицист, енциклопедист, публицист, народен воин с значима задача и роля в освобождението на България. Той има сериозен принос освен за развиването на публичната мисъл в благото му Отечество, само че е и един от най-ревностните разобличители на подмолната антибългарска политика на Русия и нейните нескончаеми опити да бъде заличена българската еднаквост и народ.
Негови са думите: " най-сетне, българинът са бори за своето съществуване, за своята независимост, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му споделят, че български народ не съществува и че думата България е единствено географическо разбиране! Разбира са, че „ в случай че славянофилите да не би биле по този начин чудни, то тие биле прекомерно смешни. “
Неоспоримо доказателство за изключителния национализъм и родолюбие на забележителния българин е публикация на Любен Каравелов, оповестена във в. Независимост, г.III от 21 юли 1873 година, бр. 44. В нея той аргументирано подлага на унищожителна рецензия ширещите се славянофилски хрумвания в Русия и опита да бъде заличена националната еднаквост на всички славянски нации, с изключение на съветския, и преди всичко на българския народ.
Ето какво написа в нея Любен Каравелов:
" В Россия съществуват две напълно противоположни убеждения за восточните каузи. Първото разбиране приказва, че славянските племена в Турция и в Австрия тряба да добият своя автономия и да заключат стеснен съюз с Россия, която е обязанна да бъде тяхна покровителница и съюзница. „ Славянските племена в тие две господарства, говорат истинните русски патриоти, тряба да състават две федерации, които ще да са намират под покровителството на Россия. Австрийските славяне ще да състават едно цяло; а турските – друго цяло. Панславизмът е празна фантазия. " На тие русси дават отговор московските славянофили със следующите думи: „ Сичките славянски племена тряба да състават едно цяло и да преклонат колената си пред своята по-стара сестра Россия. “ Преди малко време един от най-яростните славянофили година Викентии Макушев (гл. „ Голосъ “, 178) отговаряше на г-на Палацки, за неговата публикация в „ Реформа “, следующето: „ Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то по никакъв начин не мислиме да ги покориме, да ги погълнеме и да унищожиме тяхната племенна особенност (а не националност, като погрешно са изражава година Палацки). Чехска националност няма по този начин също, както няма и баварска или саксонска, венециянска или неаполитанска. Както немците или италиянците съставляват един немски или италиански народ, по този начин също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация. “ И по този начин, година Макушев ни потвърждава, че на тоя свят не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърбе, ни българе; а съществува единствено " матушка Россия “, която не ще ни да знае за племенните особенности на своите „ оскъдни “ славянски братия. Разбира са, че сходни думи би биле оскърбителни за славянските племена дори и следователно, когато би ги изсказал някой германец или някой грък; само че година Макушев е руссин, славянофил, православен и академик човек, т. е. той е професор в Киевският университет. Истина споделяше А. Герцен, че голям брой учени хора са длъжни на Михала! Ако гореказаниите думи да беше изрекал някои елементарен и некултурен човек, то умните хора би го причислите в цифрата на лудите; само че тие са изречени от един професор, който е обязан да подготви знающи и разсъдителни жители и който са смята за прогресист. Но както и да е, а година Макушев с два реда, – единствено с два, – унищожи толкоз славянски народности, които са съществувале цели хилядолетия! Да са обясниме. Ние мислиме, че сред славянските племена ще да са въдвори братско съглашение и стеснен съюз единствено тогава, когато сяко едно племе бъде без значение и когато цепя една националност уварди своите племенни оценки. Другояче са не може. Ако година Макушев обича своите русски особенности и в случай че са гордее със своето русско име, то и секи други славянин, т. е. секи чех или българин е задължен по този начин също да защищава своите племенни особенности и да варди своето собственно огнище. С една дума, сяка една славянска националност е длъжна по-напред да подреди своята собственна къща; а след това към този момент да мисли за своето роднинство с това или с това славянско племе. Българинът тряба да бъде по-напред от сичко българинът, сърбинът – сърбин, чехът – чех, руссинът – руссин; а след това към този момент да яват на светът, че тие са и славяни. Но година Макушев ни разсказва, че баварците, саксонците и пруссаците са немци. Това е по този начин, само че шведите не са немци. Ако Неапол и Сардиния са съставиле едно цяло, то Италия, Испания, Португалия, Франция и Ромъния в никакъв случай няма да състават друго цяло. Тие четири романски нации могат да заключат нападателен и защитителен съюз срещу пангерманизмът, срещу англо-саксонците или срещу славянските племена; само че в никакъв случай не могат да станат един народ и да са ръководят от една династия, тъй като французинът няма предпочитание да пожертвова своята французска особенност за любовта на испанците, а италиянецът няма желание да пожертвова своето име за любовта на ромънинът. Наполеон I. испита сичкото това на практика. Ни у една националност, ни в едно господарство той не е срещал такава огромна съпротива, каквато срещна в Испания. В другите господарства Наполеон беше задължен да са бори с войските; а в Испания – със самият народ. И по този начин, славянските племена могат да бъдат съюзни единствено тогава, когато сяко из тях бъде без значение или когато секиму са дозволи да ръководи своята къщица по своята собственна воля; с една дума, славянските племена единствено тогава ще да бъдат славяни, когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът - българин. Ние са осъзнаваме, че сред някои славянски племена съществува неуместно, ситно и излишно религиозно, политическо или историческо разделяне и че сходно разделяне не треба да бъде; само че това са отнася единствено до оние славянски племена, които са една националност или една фамилия. Така, да вземем за пример, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една националност, тъй като говорат един език и тъй като имат идентични нрави и обичаи; чехите, моравците и словаците съставляват друга народност; а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя националност. Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели сред сърбинът и словенецът; а сред полякът и чехинът съществува по-малко разграничение, нежели сред българинът и руссинът. Ако година Макушев е добар лингвист, то сичкото това одавна към този момент му е известно. Ние мислиме, че панславизмът е вероятен, – барем почти, – сама тогава, когато австрийските славяне, т. е. чехите, моравците, словаците, лужичаните и поляците състават едно без значение цяло; сърбете и българете – друго цяло; а Россия – третйо цяло. Разбира са, че тие три цели тряба да имат сред себе си съглашение и да са съветоват за някои общи каузи. Освен това, цепя една националност, която влазя в съставът на това или на това дело, треба да уварди своите племенни особенности и да остане самостоятелна в сяко едно отношение. Треба да кажеме и това, че гореизложенното наше мнение не е нищо друго, с изключение на една доктрина. Единственното положително, което са в положение да ни изработката през днешния ден нашите русски братия, са състои в тяхното състрадание кам нашата политическа независимост и кам нашата племенна особенност. Помогнете ни да свалиме от шеите си турското и немското иго; развежете ни ръцете и дайте ни опция да добиеме своя собственна воля; докажете на Европа, че нямате задни мисли и че са ръководите от чисти побуждения; най-сетне, докажете ни своето състрадание и своето приятелство на практика, – и вие ще да намерите нелицемерни братия и гневни съдружници. „ Соловья баснями не кормятъ “, приказва русската поговорка. Ограбенният, погазенният и полуубиенният народ не е в положение нито да намерения ни за „ великите славянофилски хрумвания “, ни за „ Аксаковските братства ", ни за Катковската „ общеславянска литература. “ Нека ни бъде дозволено да кажеме, че празните филологически теории, славянофилските писмености и Погодиновските послания освен че не облегчават ситуацията на поробенните славянски народности, само че предизвикват им позитивна щета. Г. Макушев е пътувал по славянските земи и познава прекомерно добре това критическо състояние. Гръцките шарлатани и турските кесиджие и без теориите на година Макушева приследоват прекомерно енергически „ несъществующите “ русски пропаганди, които, по техните думи, са са появиле и над камак, и под камак. Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение. Ако чехите, за обич на г-на Макушева, са откажат от своята народост, то другите славянски племена нямат сходно желание. Ние, българете, обичаме руссите, само че още повече обичаме сами себе си; ние са радваме на русските триумфи и на русското великолепие, само че в това също време желаеме да бъдем свободни и независими; най-сетне, ние сме подготвени да защищаваме общеславянските ползи, само че желале би по-напред да защитиме сами себе си. Нашето днешно състояние е такова, щото народът не може да мисли ни за племенно роднинство, ни за славянофилство; а в случай че е сичкото това по този начин, то той (народът) е подготвен да са хвърли на шеята сякому, който му подаде каквато и да е помощ и който пожелае да облегчи неговото горчиво съществуване. На гладният, на жедният, на убиенният и на нещастният не требат никакви теории и никакви нереален съчувствия. Политиците говорат, че днешните времена са на практика, економически и егоистически. Ние им имаме вяра. Българският народ са бори с Фанариотските злодейци и старае са да избави вярата си и народността си; а русските богослови му разсказват, че петйото предписание на 7-ят Вселенски събор приказва, че овцете треба да са покоряват на вълците; българският народ влече турското робство и старае са със сичките си сили да облегчи своето положение; а година Макушев му предлага своята младоженска десница, и калесва го на свадба; най-сетне, българинът са бори за своето съществуване, за своята независимост, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му споделят, че български народ не съществува и че думата България е единствено географическо разбиране! Разбира са, че „ в случай че славянофилите да не би биле по този начин чудни, то тие биле прекомерно смешни. “
Съпругът ми ме влачи в спалнята всякога, когато яде тези отпадъци. Нарича се...
Негови са думите: " най-сетне, българинът са бори за своето съществуване, за своята независимост, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му споделят, че български народ не съществува и че думата България е единствено географическо разбиране! Разбира са, че „ в случай че славянофилите да не би биле по този начин чудни, то тие биле прекомерно смешни. “
Неоспоримо доказателство за изключителния национализъм и родолюбие на забележителния българин е публикация на Любен Каравелов, оповестена във в. Независимост, г.III от 21 юли 1873 година, бр. 44. В нея той аргументирано подлага на унищожителна рецензия ширещите се славянофилски хрумвания в Русия и опита да бъде заличена националната еднаквост на всички славянски нации, с изключение на съветския, и преди всичко на българския народ.
Ето какво написа в нея Любен Каравелов:
" В Россия съществуват две напълно противоположни убеждения за восточните каузи. Първото разбиране приказва, че славянските племена в Турция и в Австрия тряба да добият своя автономия и да заключат стеснен съюз с Россия, която е обязанна да бъде тяхна покровителница и съюзница. „ Славянските племена в тие две господарства, говорат истинните русски патриоти, тряба да състават две федерации, които ще да са намират под покровителството на Россия. Австрийските славяне ще да състават едно цяло; а турските – друго цяло. Панславизмът е празна фантазия. " На тие русси дават отговор московските славянофили със следующите думи: „ Сичките славянски племена тряба да състават едно цяло и да преклонат колената си пред своята по-стара сестра Россия. “ Преди малко време един от най-яростните славянофили година Викентии Макушев (гл. „ Голосъ “, 178) отговаряше на г-на Палацки, за неговата публикация в „ Реформа “, следующето: „ Ако ние подаваме ръката си на славянските племена, то по никакъв начин не мислиме да ги покориме, да ги погълнеме и да унищожиме тяхната племенна особенност (а не националност, като погрешно са изражава година Палацки). Чехска националност няма по този начин също, както няма и баварска или саксонска, венециянска или неаполитанска. Както немците или италиянците съставляват един немски или италиански народ, по този начин също и славянските племена съставляват един славянски народ или една нация. “ И по този начин, година Макушев ни потвърждава, че на тоя свят не съществуват ни чехи, ни поляци, ни сърбе, ни българе; а съществува единствено " матушка Россия “, която не ще ни да знае за племенните особенности на своите „ оскъдни “ славянски братия. Разбира са, че сходни думи би биле оскърбителни за славянските племена дори и следователно, когато би ги изсказал някой германец или някой грък; само че година Макушев е руссин, славянофил, православен и академик човек, т. е. той е професор в Киевският университет. Истина споделяше А. Герцен, че голям брой учени хора са длъжни на Михала! Ако гореказаниите думи да беше изрекал някои елементарен и некултурен човек, то умните хора би го причислите в цифрата на лудите; само че тие са изречени от един професор, който е обязан да подготви знающи и разсъдителни жители и който са смята за прогресист. Но както и да е, а година Макушев с два реда, – единствено с два, – унищожи толкоз славянски народности, които са съществувале цели хилядолетия! Да са обясниме. Ние мислиме, че сред славянските племена ще да са въдвори братско съглашение и стеснен съюз единствено тогава, когато сяко едно племе бъде без значение и когато цепя една националност уварди своите племенни оценки. Другояче са не може. Ако година Макушев обича своите русски особенности и в случай че са гордее със своето русско име, то и секи други славянин, т. е. секи чех или българин е задължен по този начин също да защищава своите племенни особенности и да варди своето собственно огнище. С една дума, сяка една славянска националност е длъжна по-напред да подреди своята собственна къща; а след това към този момент да мисли за своето роднинство с това или с това славянско племе. Българинът тряба да бъде по-напред от сичко българинът, сърбинът – сърбин, чехът – чех, руссинът – руссин; а след това към този момент да яват на светът, че тие са и славяни. Но година Макушев ни разсказва, че баварците, саксонците и пруссаците са немци. Това е по този начин, само че шведите не са немци. Ако Неапол и Сардиния са съставиле едно цяло, то Италия, Испания, Португалия, Франция и Ромъния в никакъв случай няма да състават друго цяло. Тие четири романски нации могат да заключат нападателен и защитителен съюз срещу пангерманизмът, срещу англо-саксонците или срещу славянските племена; само че в никакъв случай не могат да станат един народ и да са ръководят от една династия, тъй като французинът няма предпочитание да пожертвова своята французска особенност за любовта на испанците, а италиянецът няма желание да пожертвова своето име за любовта на ромънинът. Наполеон I. испита сичкото това на практика. Ни у една националност, ни в едно господарство той не е срещал такава огромна съпротива, каквато срещна в Испания. В другите господарства Наполеон беше задължен да са бори с войските; а в Испания – със самият народ. И по този начин, славянските племена могат да бъдат съюзни единствено тогава, когато сяко из тях бъде без значение или когато секиму са дозволи да ръководи своята къщица по своята собственна воля; с една дума, славянските племена единствено тогава ще да бъдат славяни, когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът - българин. Ние са осъзнаваме, че сред някои славянски племена съществува неуместно, ситно и излишно религиозно, политическо или историческо разделяне и че сходно разделяне не треба да бъде; само че това са отнася единствено до оние славянски племена, които са една националност или една фамилия. Така, да вземем за пример, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една националност, тъй като говорат един език и тъй като имат идентични нрави и обичаи; чехите, моравците и словаците съставляват друга народност; а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя националност. Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели сред сърбинът и словенецът; а сред полякът и чехинът съществува по-малко разграничение, нежели сред българинът и руссинът. Ако година Макушев е добар лингвист, то сичкото това одавна към този момент му е известно. Ние мислиме, че панславизмът е вероятен, – барем почти, – сама тогава, когато австрийските славяне, т. е. чехите, моравците, словаците, лужичаните и поляците състават едно без значение цяло; сърбете и българете – друго цяло; а Россия – третйо цяло. Разбира са, че тие три цели тряба да имат сред себе си съглашение и да са съветоват за някои общи каузи. Освен това, цепя една националност, която влазя в съставът на това или на това дело, треба да уварди своите племенни особенности и да остане самостоятелна в сяко едно отношение. Треба да кажеме и това, че гореизложенното наше мнение не е нищо друго, с изключение на една доктрина. Единственното положително, което са в положение да ни изработката през днешния ден нашите русски братия, са състои в тяхното състрадание кам нашата политическа независимост и кам нашата племенна особенност. Помогнете ни да свалиме от шеите си турското и немското иго; развежете ни ръцете и дайте ни опция да добиеме своя собственна воля; докажете на Европа, че нямате задни мисли и че са ръководите от чисти побуждения; най-сетне, докажете ни своето състрадание и своето приятелство на практика, – и вие ще да намерите нелицемерни братия и гневни съдружници. „ Соловья баснями не кормятъ “, приказва русската поговорка. Ограбенният, погазенният и полуубиенният народ не е в положение нито да намерения ни за „ великите славянофилски хрумвания “, ни за „ Аксаковските братства ", ни за Катковската „ общеславянска литература. “ Нека ни бъде дозволено да кажеме, че празните филологически теории, славянофилските писмености и Погодиновските послания освен че не облегчават ситуацията на поробенните славянски народности, само че предизвикват им позитивна щета. Г. Макушев е пътувал по славянските земи и познава прекомерно добре това критическо състояние. Гръцките шарлатани и турските кесиджие и без теориите на година Макушева приследоват прекомерно енергически „ несъществующите “ русски пропаганди, които, по техните думи, са са появиле и над камак, и под камак. Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение. Ако чехите, за обич на г-на Макушева, са откажат от своята народост, то другите славянски племена нямат сходно желание. Ние, българете, обичаме руссите, само че още повече обичаме сами себе си; ние са радваме на русските триумфи и на русското великолепие, само че в това също време желаеме да бъдем свободни и независими; най-сетне, ние сме подготвени да защищаваме общеславянските ползи, само че желале би по-напред да защитиме сами себе си. Нашето днешно състояние е такова, щото народът не може да мисли ни за племенно роднинство, ни за славянофилство; а в случай че е сичкото това по този начин, то той (народът) е подготвен да са хвърли на шеята сякому, който му подаде каквато и да е помощ и който пожелае да облегчи неговото горчиво съществуване. На гладният, на жедният, на убиенният и на нещастният не требат никакви теории и никакви нереален съчувствия. Политиците говорат, че днешните времена са на практика, економически и егоистически. Ние им имаме вяра. Българският народ са бори с Фанариотските злодейци и старае са да избави вярата си и народността си; а русските богослови му разсказват, че петйото предписание на 7-ят Вселенски събор приказва, че овцете треба да са покоряват на вълците; българският народ влече турското робство и старае са със сичките си сили да облегчи своето положение; а година Макушев му предлага своята младоженска десница, и калесва го на свадба; най-сетне, българинът са бори за своето съществуване, за своята независимост, за своето име и за своята народност; а неговите русски братия му споделят, че български народ не съществува и че думата България е единствено географическо разбиране! Разбира са, че „ в случай че славянофилите да не би биле по този начин чудни, то тие биле прекомерно смешни. “
Съпругът ми ме влачи в спалнята всякога, когато яде тези отпадъци. Нарича се...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ