125 години от рождението на Цар Борис III – обединителят на България
Днес се навършват 125 години от рождението на Цар Борис III. Кръвен потомък на най-влиятелния френски крал за всички времена – Луи XIV, той води страната ни през многочислени тествания във времето, в което ръководи. Дал всичко за България, в подмяна той получи откровената обич на българския народ.
Ето какво споделя за Борис III Тодор Д. Борисов:
Този популярен мъж, който назовавам Царят-Слънце, е Негово Величество цар Борис III. Наричам го Царят-Слънце по няколко съществени аргументи.
Първата е заложена в произхода на нашия държател. Следващите редове може да ви се сторят малко скучни, заради изброяването на френските владетели и тяхната родова връзка. Но аз мисля, че наложително би трябвало да показва корените на Н.В. цар Борис ІІІ! Именно посредством тях читателят може да си изясни препратката ми от
Кралят-Слънце към Царят-Слънце
Започнах да проучвам родословието на цар Борис III от династията на Бурбоните и по-точно от крал Луи XIV. Този общоизвестен държател ръководи далечна Франция в интервала 1643–1715 година След това на престола се възкачва внукът на Краля-Слънце, а точно Луи XV (1715–1774). Следващ крал на страната е внукът на Луи XV – Луи XVI (1774–1792 г.). По-късно, по стичане на събитията, Луи XVI е гилотинирани го наследява малолетният му наследник Луи XVII (1793–1795 г.).
След Великата Френска гражданска война от 1789 година, след краткотрайните републикански настроения и интервалът на Наполеон Бонапарт, кралете от бурбонската династия още веднъж застават отпред на страната. Монархът този път е Луи XVIII (внук на Луи XV и брат на Луи XVI), който ръководи Франция и Навара от 1815 до 1824 година Веднага по-късно за крал е разгласен братът на Луи XVIII– Шарл X (1824–1830).
Следва Юлската гражданска война, която довежда на трона един приветлив за доста французи мъж на междинна възраст – това е крал Луи Филип, именуван Кралят-гражданин. Той ръководи от 1830 до 1848 година и е последният френски монарх. Баща му – Луи Филип II Орлеански, е братовчед на Луи XVI и се пада праправнук на крал Луи XIV посредством щерка му Франсоаз. На вниманието на читателите, които към момента не са се отегчили изцяло, идва по-интересната част! Щом Луи Филип IIОрлеански е праправнук на Луи XIV, то неговият наследник и финален крал на Франция – Луи Филип е прапраправнук на Краля-Слънце. Дъщеря му, Клементина Бурбон-Орлеанска, е прапрапраправнучка на Луи XIV, а синът й –Н.В. цар Фердинанд IБългарски е негов прапрапрапраправнук. И отсам следва, че първият наследник на цар Фердинанд – Негово Величество цар Борис III е прапрапрапрапраправнук на Луи XIV.
Ето това ми дава съображение да го нарека българския Цар-Слънце.
Между цар Фердинанд и синът му Борис обаче има огромни разлики. Докато царят отец постоянно е описван като „ тираничен максималист “, който гледа отвисоко на простолюдието и се усеща в свои води измежду лукса на Евксиноград, то синът му е цялостната му диаметралност. От дребен той е спокоен и мирен, най-хубавите му другари са брат му Кирил и двете му сестри – Евдокия и Надежда, с които прекарва най-вече време. Царските деца залягат над учението, а Търновският княз е извънредно грижлив – по всичко има отлични оценки. Най-любими са му естествените науки. В детските си години дребният Борис изследва заобикалящия го свят, доста постоянно в група с татко си и останалите царски деца. Събира пеперуди, следи редки птици и изследва непознати растения.
Малкият княз Борис Търновски е интелигентен и грамотен, а интелигентността и остроумието, с които се откроява, се виждат в блестящите му сини очи. Възпитанието, което престолонаследникът на България получава, е повече от брилянтно за времето си. По време на разговор с татко си той постоянно употребява формалната форма „ Вие “, а отдаването на респект и кореспонденцията на френски език са наложителни за него. Към учителите си младият Борис е благодарен и даже, според мен, малко срамежлив. Той в никакъв случай няма да се възгордее или похвали за всички триумфи, които е постигнал, с помощта на самия себе си. По темперамент изкусен и владеещ умеенето да изслушва събеседника си, първият наследник на Н.В. цар Фердинанд е един обещаващ държавен глава, чиито разнородни ползи му придават невероятна харизма. Не че в случай че изключим ползите му, той ще изгуби харизмата си, в противен случай. Борис, княз Търновски и предстоящ цар на България, е доста симпатично дете – постоянно ухилен, с блестящи очи, наследени от починалата му майка, а в юношеските години – строен юноша, излъчващ силата на това окончателно изгубено потомство от българи, милеещи и даващи всичко от себе си в името на Родината.
Това, с което народът помни Н.В. цар Борис III е неговата добрина, съпричастие и безрезервност към елементарните жители. Много постоянно по време на сватби Борис III се появявал изведнъж и раздавал пари освен на младоженците, само че и на останалите присъстващи. Те пък му целували ръка и се събирали, с цел да създадат паметна фотография, която по-късно пазели в фамилните си албуми. Когато се намирало малко свободно време за отдих от политиката, Н.В. цар Борис III излизал на лов със своите огромни другари проф. Александър Балабанов, писателя Елин Пелин и карикатуриста Александър Божинов. Помежду си се шегували, че са като тримата мускетари, а царят бил Д’Артанян. Царят и Елин Пелин обстрелвали зайци, лисици, вълци, както и обичаните за монарха глухари. Изкачвали високите планински върхове и прескачали стръмните скатове с лекост.
Днес са непокътнати стотици фотоси на Царя с елементарни жители, срещнали се някъде по планините и решили да се щракнат за спомен. В сбирката ми от над 1000 разнообразни и неповторими по своему фотоси на цар Борис III има една доста специфична снимка. Тя е направена на 23 юли 1937 година под връх Мазалат. На нея е царят с група младежи. Старата фотография до неотдавна беше незнайна за необятната аудитория. Днес оригиналът й е моя благосъстоятелност, а всеки, който демонстрира интерес към живота и делото на превъзходния ни държател може да я види.
Жителите на всеки град или село, посетени от Н.В. Царят-Слънце, постоянно се отнасяли с почитание и благодарност към личността му. Често пъти цар Борис III получавал цветя, даже и обятия от изцяло непознати българи, чувстващи непосредственост сред себе си и Българския цар, който постоянно е гледал на своя народ като на свое чадо, за което би трябвало да се грижи. Известен е казусът в Берковица от 1934 година, когато Н.В. цар Борис III е повлечен на ръце от локалните. Сами може да видите усмихнатите им и огряни с усмивки техни лица.
Освен всеотдайното и приветливо отношение към елементарния деец на Царството, в което са родени нашите баби и дядовци, цар Борис III постоянно e проявявал отлично отношение към храбрата българска армия. Години наред, на всеки Гергьовден, Царят стои неразделно до българския боец и следи маневрите на бойната техника в прелестното ни Царство, или от трибуната пред Народното събрание, или наоколо до постройката на Софийския университет.
За Цар Борис III Обединител можем да приказваме не с часове, а с дни. По времето на този изумителен държател за малко, само че славно България е обединена в етническите си и исторически граници, а народът се радва на непрекъснат разцвет и благополучие. Не би трябвало да забравяме и ролята му в спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта, която е решаваща и извънредно значима. Чрез дейностите си той се трансформира в заслужен Баща на всички българи, без значение от тяхната вяра и етнос.
Като едно незалязващо слънце цар Борис III съумява да даде светлина и топлота на всеки от поданиците си и да потвърди, че в родната история може да съществува и държател, откровено милеещ и обичащ своята татковина. /faktor.bg
Ето какво споделя за Борис III Тодор Д. Борисов:
Този популярен мъж, който назовавам Царят-Слънце, е Негово Величество цар Борис III. Наричам го Царят-Слънце по няколко съществени аргументи.
Първата е заложена в произхода на нашия държател. Следващите редове може да ви се сторят малко скучни, заради изброяването на френските владетели и тяхната родова връзка. Но аз мисля, че наложително би трябвало да показва корените на Н.В. цар Борис ІІІ! Именно посредством тях читателят може да си изясни препратката ми от
Кралят-Слънце към Царят-Слънце
Започнах да проучвам родословието на цар Борис III от династията на Бурбоните и по-точно от крал Луи XIV. Този общоизвестен държател ръководи далечна Франция в интервала 1643–1715 година След това на престола се възкачва внукът на Краля-Слънце, а точно Луи XV (1715–1774). Следващ крал на страната е внукът на Луи XV – Луи XVI (1774–1792 г.). По-късно, по стичане на събитията, Луи XVI е гилотинирани го наследява малолетният му наследник Луи XVII (1793–1795 г.).
След Великата Френска гражданска война от 1789 година, след краткотрайните републикански настроения и интервалът на Наполеон Бонапарт, кралете от бурбонската династия още веднъж застават отпред на страната. Монархът този път е Луи XVIII (внук на Луи XV и брат на Луи XVI), който ръководи Франция и Навара от 1815 до 1824 година Веднага по-късно за крал е разгласен братът на Луи XVIII– Шарл X (1824–1830).
Следва Юлската гражданска война, която довежда на трона един приветлив за доста французи мъж на междинна възраст – това е крал Луи Филип, именуван Кралят-гражданин. Той ръководи от 1830 до 1848 година и е последният френски монарх. Баща му – Луи Филип II Орлеански, е братовчед на Луи XVI и се пада праправнук на крал Луи XIV посредством щерка му Франсоаз. На вниманието на читателите, които към момента не са се отегчили изцяло, идва по-интересната част! Щом Луи Филип IIОрлеански е праправнук на Луи XIV, то неговият наследник и финален крал на Франция – Луи Филип е прапраправнук на Краля-Слънце. Дъщеря му, Клементина Бурбон-Орлеанска, е прапрапраправнучка на Луи XIV, а синът й –Н.В. цар Фердинанд IБългарски е негов прапрапрапраправнук. И отсам следва, че първият наследник на цар Фердинанд – Негово Величество цар Борис III е прапрапрапрапраправнук на Луи XIV.
Ето това ми дава съображение да го нарека българския Цар-Слънце.
Между цар Фердинанд и синът му Борис обаче има огромни разлики. Докато царят отец постоянно е описван като „ тираничен максималист “, който гледа отвисоко на простолюдието и се усеща в свои води измежду лукса на Евксиноград, то синът му е цялостната му диаметралност. От дребен той е спокоен и мирен, най-хубавите му другари са брат му Кирил и двете му сестри – Евдокия и Надежда, с които прекарва най-вече време. Царските деца залягат над учението, а Търновският княз е извънредно грижлив – по всичко има отлични оценки. Най-любими са му естествените науки. В детските си години дребният Борис изследва заобикалящия го свят, доста постоянно в група с татко си и останалите царски деца. Събира пеперуди, следи редки птици и изследва непознати растения.
Малкият княз Борис Търновски е интелигентен и грамотен, а интелигентността и остроумието, с които се откроява, се виждат в блестящите му сини очи. Възпитанието, което престолонаследникът на България получава, е повече от брилянтно за времето си. По време на разговор с татко си той постоянно употребява формалната форма „ Вие “, а отдаването на респект и кореспонденцията на френски език са наложителни за него. Към учителите си младият Борис е благодарен и даже, според мен, малко срамежлив. Той в никакъв случай няма да се възгордее или похвали за всички триумфи, които е постигнал, с помощта на самия себе си. По темперамент изкусен и владеещ умеенето да изслушва събеседника си, първият наследник на Н.В. цар Фердинанд е един обещаващ държавен глава, чиито разнородни ползи му придават невероятна харизма. Не че в случай че изключим ползите му, той ще изгуби харизмата си, в противен случай. Борис, княз Търновски и предстоящ цар на България, е доста симпатично дете – постоянно ухилен, с блестящи очи, наследени от починалата му майка, а в юношеските години – строен юноша, излъчващ силата на това окончателно изгубено потомство от българи, милеещи и даващи всичко от себе си в името на Родината.
Това, с което народът помни Н.В. цар Борис III е неговата добрина, съпричастие и безрезервност към елементарните жители. Много постоянно по време на сватби Борис III се появявал изведнъж и раздавал пари освен на младоженците, само че и на останалите присъстващи. Те пък му целували ръка и се събирали, с цел да създадат паметна фотография, която по-късно пазели в фамилните си албуми. Когато се намирало малко свободно време за отдих от политиката, Н.В. цар Борис III излизал на лов със своите огромни другари проф. Александър Балабанов, писателя Елин Пелин и карикатуриста Александър Божинов. Помежду си се шегували, че са като тримата мускетари, а царят бил Д’Артанян. Царят и Елин Пелин обстрелвали зайци, лисици, вълци, както и обичаните за монарха глухари. Изкачвали високите планински върхове и прескачали стръмните скатове с лекост.
Днес са непокътнати стотици фотоси на Царя с елементарни жители, срещнали се някъде по планините и решили да се щракнат за спомен. В сбирката ми от над 1000 разнообразни и неповторими по своему фотоси на цар Борис III има една доста специфична снимка. Тя е направена на 23 юли 1937 година под връх Мазалат. На нея е царят с група младежи. Старата фотография до неотдавна беше незнайна за необятната аудитория. Днес оригиналът й е моя благосъстоятелност, а всеки, който демонстрира интерес към живота и делото на превъзходния ни държател може да я види.
Жителите на всеки град или село, посетени от Н.В. Царят-Слънце, постоянно се отнасяли с почитание и благодарност към личността му. Често пъти цар Борис III получавал цветя, даже и обятия от изцяло непознати българи, чувстващи непосредственост сред себе си и Българския цар, който постоянно е гледал на своя народ като на свое чадо, за което би трябвало да се грижи. Известен е казусът в Берковица от 1934 година, когато Н.В. цар Борис III е повлечен на ръце от локалните. Сами може да видите усмихнатите им и огряни с усмивки техни лица.
Освен всеотдайното и приветливо отношение към елементарния деец на Царството, в което са родени нашите баби и дядовци, цар Борис III постоянно e проявявал отлично отношение към храбрата българска армия. Години наред, на всеки Гергьовден, Царят стои неразделно до българския боец и следи маневрите на бойната техника в прелестното ни Царство, или от трибуната пред Народното събрание, или наоколо до постройката на Софийския университет.
За Цар Борис III Обединител можем да приказваме не с часове, а с дни. По времето на този изумителен държател за малко, само че славно България е обединена в етническите си и исторически граници, а народът се радва на непрекъснат разцвет и благополучие. Не би трябвало да забравяме и ролята му в спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта, която е решаваща и извънредно значима. Чрез дейностите си той се трансформира в заслужен Баща на всички българи, без значение от тяхната вяра и етнос.
Като едно незалязващо слънце цар Борис III съумява да даде светлина и топлота на всеки от поданиците си и да потвърди, че в родната история може да съществува и държател, откровено милеещ и обичащ своята татковина. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ