Пенчо Славейков – поетът, който надмогна страданието
Днес се навършват 110 години от гибелта на Пенчо Славейков - мотив да си спомним накратко за този незабравим български стихотворец.
Пенчо Славейков, наследник на Ирина и Петко Славейкови, е роден на 27 април през 1866 година в китния и обаятелен град Трявна в красива възрожденска къща, която през днешния ден е музей.
Пенчо Славейков като бебе (вляво), Пенчо Славейков като възпитаник в Пловдивската гимназия, 1884 година
Неговият татко Петко Славейков е индивидът, който посява в сърцето на сина си семенцето на любовта към националната ария, към приказките и легендите, оживели през годините в българското национално творчество. Неслучайна е и мощната връзка сред нашия фолклор и ярката философска линия, които се преплитат в цялото творчество на Пенчо Славейков. Именно в съчетанието на най-съкровените му мисли и метафизичен прозрения с благосъстоянието и динамичността на националната тирада, изказана в духа на българската традиция, е и силата на Славейковото слово. Така се раждат и едни от най-безценните творби в съкровищницата на българската лирика, сияещи като бисери в сборниците "Сън за благополучие ", "Епически песни ", "На Острова на блажените " и други
Пенчо Славейков е част от кръга "Мисъл ", формиран от още трима огромни български литератори – Пейо Яворов, доктор Кръстьо Кръстев и Петко Тодоров. Всички те способстват извънредно за европеизацията на родния културен живот. Списваното от тях в продължение на 15 години списание "Мисъл " (1892 – 1907) приобщава българския четец към новите трендове в културния живот на Европа.
Кръгът "Мисъл ", 1906 година
Модерен стихотворец по своите мечти, устремил се към нови тематики и хрумвания, Славейков основава редица произведения: "Сърце на сърцата ", "Микеланджело ", "Успокоения ", "Симфония на безнадеждността ", "Химн за гибелта " и други, които построяват основата на философската поезия в българската класика. Славейков извежда философските въпроси, разгръщайки ги посредством облици на забележителни персони от историята на човечеството – Бетовен, Микеланджело, Шели и други, както и на герои от историята на античния свят и античната литература – Прометей, Елена, Фрина и други Концентрирайки в тях духовна демонстрация, той ги извежда отвън границите на елементарното и делничното.
Внася метафизичен хрумвания и в битовите си произведения, основани под въздействие на българския фолклор: "Псалом на поета ", "Луд гидия ", "Неразделни ", "Чумави ", "Ралица ", "Бойко ". В тях въз основата на фолклорните обичаи той привнася модерните европейски проблеми от света на философията и литературата.
"Как е прекрасен, Боже, тоя дивен свят! " са думите, звучащи като рефрен от Славейков стих, които могат да разкрият доста за неговия дух и лиричен характер. "Всеки би трябвало да се стреми да преодолява скърбите и неволите, с цел да даде своя принос в съзиданието на живота " е посланието на поета във всичките му произведения. Твърди се, че измръзването му на 19-годишна възраст, което го приковава на легло за 3 години, лишават детската палавост на Пенчо, само че отприщват неговия лиричен гений.
В този смисъл не можем да подминем възхитата и поклонението на поета пред женската красота и мъдрост, които той съчетава точно с успеха на живота над болката, отчаянието и гибелта. Всички героини от битовите му поеми – Райна от "Бойко ", Калина от "Неразделни ", Пенка от "Чумави ", Яна от "Змейово либе ", са красиви физически и нравствено. Красотата в творчество на Славейков е обвързвана със самия живот. Тя се показва във възвишения издръжливост и интимната обич на Ралица, в душевното достойнство на Райна. Във всички тях Славейков въплъщава нравствената мощ на българката, духовното благосъстояние на народа, проявени в огромното човешко страдалчество.
.jpg )
Стихосбирката "Сън за благополучие ", 1907 година, с подпис за доктор Кръстев
Образът на Ралица е облъхан от поетичната атмосфера на нар. ария. Физическата красота е в естетика с нейната нравствена непорочност. Ралица е хубава като вечерница, мъдрият й взор запленява околния свят. Спокойното й благополучие обаче е прекратено ненадейно от гибелта на обичания й и тя е изправена пред заплахата да потъне пред своето страдалчество, да изгуби възприятията, свързващи я с живота. Героинята намира обаче духовни и нравствени сили, с цел да преодолее трагизма на житейската си орис. Осмислила своя нов живот посредством любовта към сина си, тя демонстрира своя необикновен издръжливост, самобитната си резистентност и жизнелюбие. Спомняте ли си усмивката й? Именно тя е най-яркият израз на душевната лъчезарност на героинята, на богатата й психика и религия в живота, знак на непобедимия в страданието човешки дух. В началото на творбата усмивката е показана като израз на това обаяние, с което героинята превзема околния свят. Във финала усмивката още веднъж се появява върху устните на Ралица като израз на несломимата духовна мощ, на желанието на всеки човек да устоява в динамичността на битието.
...и отново оная хубава усмивка
на устните й цъфва, от живота
ненадломена - с несломено сърце...
В тези простички слова е вложена цялата галактика на постоянно живия оптимизъм на индивида от всички времена. Същевременно е израз на позицията на поета, извисил се посредством страданието до рамките на висшия нравствен подвиг.
Друг драматичен облик, надмогнал страданието, е въплътен в поемата "Cis moll ". В центъра на творбата е неочакваното оглушаване на един от гениите в света на музиката на всички времена – Лудвиг ван Бетовен. Трагедията на създателя е изразена с галактическа мощ. Безмерната болежка довежда глухия музикант до обезсърчение, до ужасяваща безнадеждност, до мисълта за самоубийство. Именно в тази последна точка на изтезание възкръсва вярата за прояснение. Защото посредством силата на своя дух Бетовен ще усеща пулса на живота и ще го въплъти в душата на своята музика.
Изкуството като тласък и ентусиазъм вълнува Славейков през целия му витален и креативен път. Духовната независимост на създателя, силата на неговия порив към възвишеното поетът разпростира и в други още произведения като "Микеланджело ", "Луд Гидия ", "Поет " и други
Не! Не! Живее всемогъщий дух –
А с него аз в изкуството пребивавам...
Славейков умира на 28 май 1912 година в италианското градче Брунате. През 2007 година там бе подложен негов монумент.
Пенчо Славейков, наследник на Ирина и Петко Славейкови, е роден на 27 април през 1866 година в китния и обаятелен град Трявна в красива възрожденска къща, която през днешния ден е музей.
Пенчо Славейков като бебе (вляво), Пенчо Славейков като възпитаник в Пловдивската гимназия, 1884 година
Неговият татко Петко Славейков е индивидът, който посява в сърцето на сина си семенцето на любовта към националната ария, към приказките и легендите, оживели през годините в българското национално творчество. Неслучайна е и мощната връзка сред нашия фолклор и ярката философска линия, които се преплитат в цялото творчество на Пенчо Славейков. Именно в съчетанието на най-съкровените му мисли и метафизичен прозрения с благосъстоянието и динамичността на националната тирада, изказана в духа на българската традиция, е и силата на Славейковото слово. Така се раждат и едни от най-безценните творби в съкровищницата на българската лирика, сияещи като бисери в сборниците "Сън за благополучие ", "Епически песни ", "На Острова на блажените " и други
Пенчо Славейков е част от кръга "Мисъл ", формиран от още трима огромни български литератори – Пейо Яворов, доктор Кръстьо Кръстев и Петко Тодоров. Всички те способстват извънредно за европеизацията на родния културен живот. Списваното от тях в продължение на 15 години списание "Мисъл " (1892 – 1907) приобщава българския четец към новите трендове в културния живот на Европа.
Кръгът "Мисъл ", 1906 година
Модерен стихотворец по своите мечти, устремил се към нови тематики и хрумвания, Славейков основава редица произведения: "Сърце на сърцата ", "Микеланджело ", "Успокоения ", "Симфония на безнадеждността ", "Химн за гибелта " и други, които построяват основата на философската поезия в българската класика. Славейков извежда философските въпроси, разгръщайки ги посредством облици на забележителни персони от историята на човечеството – Бетовен, Микеланджело, Шели и други, както и на герои от историята на античния свят и античната литература – Прометей, Елена, Фрина и други Концентрирайки в тях духовна демонстрация, той ги извежда отвън границите на елементарното и делничното.
Внася метафизичен хрумвания и в битовите си произведения, основани под въздействие на българския фолклор: "Псалом на поета ", "Луд гидия ", "Неразделни ", "Чумави ", "Ралица ", "Бойко ". В тях въз основата на фолклорните обичаи той привнася модерните европейски проблеми от света на философията и литературата.
"Как е прекрасен, Боже, тоя дивен свят! " са думите, звучащи като рефрен от Славейков стих, които могат да разкрият доста за неговия дух и лиричен характер. "Всеки би трябвало да се стреми да преодолява скърбите и неволите, с цел да даде своя принос в съзиданието на живота " е посланието на поета във всичките му произведения. Твърди се, че измръзването му на 19-годишна възраст, което го приковава на легло за 3 години, лишават детската палавост на Пенчо, само че отприщват неговия лиричен гений.
В този смисъл не можем да подминем възхитата и поклонението на поета пред женската красота и мъдрост, които той съчетава точно с успеха на живота над болката, отчаянието и гибелта. Всички героини от битовите му поеми – Райна от "Бойко ", Калина от "Неразделни ", Пенка от "Чумави ", Яна от "Змейово либе ", са красиви физически и нравствено. Красотата в творчество на Славейков е обвързвана със самия живот. Тя се показва във възвишения издръжливост и интимната обич на Ралица, в душевното достойнство на Райна. Във всички тях Славейков въплъщава нравствената мощ на българката, духовното благосъстояние на народа, проявени в огромното човешко страдалчество.
Стихосбирката "Сън за благополучие ", 1907 година, с подпис за доктор Кръстев
Образът на Ралица е облъхан от поетичната атмосфера на нар. ария. Физическата красота е в естетика с нейната нравствена непорочност. Ралица е хубава като вечерница, мъдрият й взор запленява околния свят. Спокойното й благополучие обаче е прекратено ненадейно от гибелта на обичания й и тя е изправена пред заплахата да потъне пред своето страдалчество, да изгуби възприятията, свързващи я с живота. Героинята намира обаче духовни и нравствени сили, с цел да преодолее трагизма на житейската си орис. Осмислила своя нов живот посредством любовта към сина си, тя демонстрира своя необикновен издръжливост, самобитната си резистентност и жизнелюбие. Спомняте ли си усмивката й? Именно тя е най-яркият израз на душевната лъчезарност на героинята, на богатата й психика и религия в живота, знак на непобедимия в страданието човешки дух. В началото на творбата усмивката е показана като израз на това обаяние, с което героинята превзема околния свят. Във финала усмивката още веднъж се появява върху устните на Ралица като израз на несломимата духовна мощ, на желанието на всеки човек да устоява в динамичността на битието.
...и отново оная хубава усмивка
на устните й цъфва, от живота
ненадломена - с несломено сърце...
В тези простички слова е вложена цялата галактика на постоянно живия оптимизъм на индивида от всички времена. Същевременно е израз на позицията на поета, извисил се посредством страданието до рамките на висшия нравствен подвиг.
Друг драматичен облик, надмогнал страданието, е въплътен в поемата "Cis moll ". В центъра на творбата е неочакваното оглушаване на един от гениите в света на музиката на всички времена – Лудвиг ван Бетовен. Трагедията на създателя е изразена с галактическа мощ. Безмерната болежка довежда глухия музикант до обезсърчение, до ужасяваща безнадеждност, до мисълта за самоубийство. Именно в тази последна точка на изтезание възкръсва вярата за прояснение. Защото посредством силата на своя дух Бетовен ще усеща пулса на живота и ще го въплъти в душата на своята музика.
Изкуството като тласък и ентусиазъм вълнува Славейков през целия му витален и креативен път. Духовната независимост на създателя, силата на неговия порив към възвишеното поетът разпростира и в други още произведения като "Микеланджело ", "Луд Гидия ", "Поет " и други
Не! Не! Живее всемогъщий дух –
А с него аз в изкуството пребивавам...
Славейков умира на 28 май 1912 година в италианското градче Брунате. През 2007 година там бе подложен негов монумент.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ