Глобалното захлаждане е по-страшно от затоплянето
Днес редица учени съществено предизвестяват за вероятните опасности от захлаждане в близко бъдеще, без значение дали става въпрос за естествени процеси или за несполучливи опити за геоинженерство.
Отвсякъде се чува за световно стопляне, и то с съображение – междинната температура на въздуха на планетата в действителност постоянно слага нови и нови върхове. Изглежда, че в случай че има нещо, от което човечеството би трябвало да се опасява, то това несъмнено не е захлаждането. Оказа се, че не всички учени са толкоз безапелационни.
Както е известно, Земята нееднократно е преживявала интервали на съществено захлаждане. А някои от тях са се случили в относително близката история. За един от най-ярките образци се счита „ Годината без лято “ през 1816 година По това време мощно изригване на вулкана Тамбора в Индонезия изхвърля в атмосферата голямо количество пепел и аерозоли, което води до намаление на световната температура с 0,4-0,7 °C. В резултат на това в Северна Америка и Европа през лятото пада сняг, реколтата се проваля, избухват епидемии, а гладът води до внезапно повишение на смъртността.
Не по-малко опустошително е било продължителното захлаждане по време на Малкия ледников интервал, траял от XIV до XIX век. Известно е, че това събитие е принудило викингите да изоставен Гренландия.
Викингите са известни като безстрашни воини и смели мореплаватели, които превземат моретата и правят нападения. Техните експедиции доближават крайбрежията на Северна Африка, Константинопол, Багдад и комерсиалните центрове на Централна Азия. Нещо повече, най-новите проучвания сочат, че те са първите европейци, посетили Северна и Южна Америка. През X в. от н.е. викингите откриват Гренландия и след това основават своя колония там. В продължение на съвсем половин хилядолетие тези хора отглеждали добитък, ловували и се занимавали с лов на риба. Но в един миг, по незнайни аргументи, те трябвало да изоставен острова. Според едно скорошно изследване за това са отговорни климатичните промени, защото равнището на океана се е повишило фрапантно и е заляло териториите им.
Учените считат, че спадът на температурата с 1-2 °C е провокирал всеобщи провали на реколтата, понижил е броя на хората в някои райони, изострил е икономическите рецесии и е нараснал обществената неустойчивост. Някои историци даже свързват климатичните промени през този интервал с експлоадирането на Френската гражданска война.
Глобалното захлаждане в близко бъдеще също е допустимо. Една от действителните закани е прекъсването или сериозното закъснение на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – система от океански течения, която придвижва топлината от екватора към северните ширини. Ако този механизъм бъде нарушен, Европа и елементи от Северна Америка могат да се сблъскат с трагично захлаждане.
Настоящите проучвания демонстрират, че топенето на ледената завивка на Гренландия форсира обезсоляването на Северния Атлантик, което отслабва AMOC. Ако наклонността се резервира, до 2100 година течението може да отслабне с 34-45 %.
Съществува и риск от изкуствено изстудяване заради несполучливите опити за битка със стоплянето посредством геоинженерство. Така да вземем за пример внасянето на аерозоли в стратосферата, които да отразяват слънчевата светлина, може да докара до намаление на световните температури, само че и до смяна в разпределението на преваляванията, което ще докара до суши в някои райони и наводнения в други.
Освен това другите естествени бедствия, като да вземем за пример мощните вулканични изригвания, могат да повлияят на климата. Така да вземем за пример изригването на Йелоустоунската калдера може да изхвърли милиони тонове пепел в атмосферата, което да понижи световните температури с няколко градуса. И тази температура ще се резервира в продължение на доста години.
Метеоритен удар или внезапен спад на слънчевата интензивност, прочут като безоблачен най-малко, също може да докара до захлаждане.
Селското стопанство може да бъде първата област, която да бъде наранена от захлаждането, и то доста бързо и съществено. Много култури са чувствителни даже към леко намаляване на температурата по време на вегетацията. Например, междинното намаляване на температурата с 1 °C може да понижи реколтата от пшеница с 10%.
В исторически проект интервалите на студено време постоянно са били съпроводени от всеобщ апетит. През „ Годината без лято “ цените на зърното внезапно се повишават и избухват епидемии от холера и коремен тиф. През Малкия ледников интервал намаляването на обработваемите площи води до талази от смъртност в Европа.
Икономическите последствия от захлаждането също са обилни. Намалените добиви водят до по-високи цени на храните, понижаване на търговията и миграционни рецесии. В днешния глобализиран свят нарушаванията в един район бързо се отразяват на цялата световна верига за доставки.
По-студеният климат също по този начин усилва потребността от отопление, което води до по-високо ползване на сила. Енергийната рецесия изостря икономическите проблеми и понижава наличността на запаси за най-бедните хора. Всичко това допуска, че човечеството би трябвало да вземе поради рисковете както от сюжетите за стопляне, по този начин и от сюжетите за захлаждане. Това ще даде опция най-малко отчасти да се смекчат негативните последствия от изменението на климата.
Даниел Десподов, Калдата
Отвсякъде се чува за световно стопляне, и то с съображение – междинната температура на въздуха на планетата в действителност постоянно слага нови и нови върхове. Изглежда, че в случай че има нещо, от което човечеството би трябвало да се опасява, то това несъмнено не е захлаждането. Оказа се, че не всички учени са толкоз безапелационни.
Както е известно, Земята нееднократно е преживявала интервали на съществено захлаждане. А някои от тях са се случили в относително близката история. За един от най-ярките образци се счита „ Годината без лято “ през 1816 година По това време мощно изригване на вулкана Тамбора в Индонезия изхвърля в атмосферата голямо количество пепел и аерозоли, което води до намаление на световната температура с 0,4-0,7 °C. В резултат на това в Северна Америка и Европа през лятото пада сняг, реколтата се проваля, избухват епидемии, а гладът води до внезапно повишение на смъртността.
Не по-малко опустошително е било продължителното захлаждане по време на Малкия ледников интервал, траял от XIV до XIX век. Известно е, че това събитие е принудило викингите да изоставен Гренландия.
Викингите са известни като безстрашни воини и смели мореплаватели, които превземат моретата и правят нападения. Техните експедиции доближават крайбрежията на Северна Африка, Константинопол, Багдад и комерсиалните центрове на Централна Азия. Нещо повече, най-новите проучвания сочат, че те са първите европейци, посетили Северна и Южна Америка. През X в. от н.е. викингите откриват Гренландия и след това основават своя колония там. В продължение на съвсем половин хилядолетие тези хора отглеждали добитък, ловували и се занимавали с лов на риба. Но в един миг, по незнайни аргументи, те трябвало да изоставен острова. Според едно скорошно изследване за това са отговорни климатичните промени, защото равнището на океана се е повишило фрапантно и е заляло териториите им.
Учените считат, че спадът на температурата с 1-2 °C е провокирал всеобщи провали на реколтата, понижил е броя на хората в някои райони, изострил е икономическите рецесии и е нараснал обществената неустойчивост. Някои историци даже свързват климатичните промени през този интервал с експлоадирането на Френската гражданска война.
Глобалното захлаждане в близко бъдеще също е допустимо. Една от действителните закани е прекъсването или сериозното закъснение на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – система от океански течения, която придвижва топлината от екватора към северните ширини. Ако този механизъм бъде нарушен, Европа и елементи от Северна Америка могат да се сблъскат с трагично захлаждане.
Настоящите проучвания демонстрират, че топенето на ледената завивка на Гренландия форсира обезсоляването на Северния Атлантик, което отслабва AMOC. Ако наклонността се резервира, до 2100 година течението може да отслабне с 34-45 %.
Съществува и риск от изкуствено изстудяване заради несполучливите опити за битка със стоплянето посредством геоинженерство. Така да вземем за пример внасянето на аерозоли в стратосферата, които да отразяват слънчевата светлина, може да докара до намаление на световните температури, само че и до смяна в разпределението на преваляванията, което ще докара до суши в някои райони и наводнения в други.
Освен това другите естествени бедствия, като да вземем за пример мощните вулканични изригвания, могат да повлияят на климата. Така да вземем за пример изригването на Йелоустоунската калдера може да изхвърли милиони тонове пепел в атмосферата, което да понижи световните температури с няколко градуса. И тази температура ще се резервира в продължение на доста години.
Метеоритен удар или внезапен спад на слънчевата интензивност, прочут като безоблачен най-малко, също може да докара до захлаждане.
Селското стопанство може да бъде първата област, която да бъде наранена от захлаждането, и то доста бързо и съществено. Много култури са чувствителни даже към леко намаляване на температурата по време на вегетацията. Например, междинното намаляване на температурата с 1 °C може да понижи реколтата от пшеница с 10%.
В исторически проект интервалите на студено време постоянно са били съпроводени от всеобщ апетит. През „ Годината без лято “ цените на зърното внезапно се повишават и избухват епидемии от холера и коремен тиф. През Малкия ледников интервал намаляването на обработваемите площи води до талази от смъртност в Европа.
Икономическите последствия от захлаждането също са обилни. Намалените добиви водят до по-високи цени на храните, понижаване на търговията и миграционни рецесии. В днешния глобализиран свят нарушаванията в един район бързо се отразяват на цялата световна верига за доставки.
По-студеният климат също по този начин усилва потребността от отопление, което води до по-високо ползване на сила. Енергийната рецесия изостря икономическите проблеми и понижава наличността на запаси за най-бедните хора. Всичко това допуска, че човечеството би трябвало да вземе поради рисковете както от сюжетите за стопляне, по този начин и от сюжетите за захлаждане. Това ще даде опция най-малко отчасти да се смекчат негативните последствия от изменението на климата.
Даниел Десподов, Калдата
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ