Игнажден – денят, в който се зачева новата година
Християнската черква уважава Св. Игнатий Богоносец, възпитаник на св. Йоан Богослов, който съгласно преданието е бил детето, което Исус е прегърнал и показал, казвайки: „ Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в небесното царство “.
В националната традиция Игнажден се назовава още Млада година или Нов ден. Това е обвързвано със зимното слънцестоене – времето, когато денят стартира „ да пораства колкото едно просено зърно “ и светлината стартира своята победа над мрака.
Най-характерният и значим бит на Игнажден е полазването. От това кой първи ще прекрачи прага на къщата сутринта, зависи каква ще бъде цялата последваща година за фамилията. Ако първият посетител е добър, заможен и късметлия, годината ще бъде плодовита и щастлива. Гостът или полазникът не влиза просто по този начин. Той би трябвало да донесе тресчици или плява от двора, да ги постави край огнището и да благослови: „ Да се множат пилетата, да се множат агнетата, да има жито и мед! “ Домакините черпят полазника обилно и го подаряват с риза, забрадка или храна, тъй като имат вяра, че той носи берекет в дома им.
Игнажден е в интервала на Коледните пости, по тази причина и трапезата е постна, само че алегорична. Меси се игнажденски кравай за всеки член от фамилията и за полазника. Вареното жито и царевицата символизират растежа и изобилието на реколтата. По орехите се гадае за здравето през годината – в случай че ядката е здрава, индивидът ще е здрав. А постните сарми и бобът са типичен зимни храни за благоденствие.
На този ден националната магия е извънредно мощна и по тази причина съществуват редица забрани, които целят да запазят благосъстоянието вътре в дома. Нищо не се изнася от къщи, не се дава нищо назаем – нито сол, нито пари, нито съдове. Всичко би трябвало да остане вътре, с цел да не излезе берекетът. Не се става от трапезата. Докато се вечеря, никой не трябва да става, с цел да не стопират кокошките да мътят. Ако на Игнажден е облачно, реколтата ще е богата. Ако вали сняг – годината ще е плодовита.
В националната традиция Игнажден се назовава още Млада година или Нов ден. Това е обвързвано със зимното слънцестоене – времето, когато денят стартира „ да пораства колкото едно просено зърно “ и светлината стартира своята победа над мрака.
Най-характерният и значим бит на Игнажден е полазването. От това кой първи ще прекрачи прага на къщата сутринта, зависи каква ще бъде цялата последваща година за фамилията. Ако първият посетител е добър, заможен и късметлия, годината ще бъде плодовита и щастлива. Гостът или полазникът не влиза просто по този начин. Той би трябвало да донесе тресчици или плява от двора, да ги постави край огнището и да благослови: „ Да се множат пилетата, да се множат агнетата, да има жито и мед! “ Домакините черпят полазника обилно и го подаряват с риза, забрадка или храна, тъй като имат вяра, че той носи берекет в дома им.
Игнажден е в интервала на Коледните пости, по тази причина и трапезата е постна, само че алегорична. Меси се игнажденски кравай за всеки член от фамилията и за полазника. Вареното жито и царевицата символизират растежа и изобилието на реколтата. По орехите се гадае за здравето през годината – в случай че ядката е здрава, индивидът ще е здрав. А постните сарми и бобът са типичен зимни храни за благоденствие.
На този ден националната магия е извънредно мощна и по тази причина съществуват редица забрани, които целят да запазят благосъстоянието вътре в дома. Нищо не се изнася от къщи, не се дава нищо назаем – нито сол, нито пари, нито съдове. Всичко би трябвало да остане вътре, с цел да не излезе берекетът. Не се става от трапезата. Докато се вечеря, никой не трябва да става, с цел да не стопират кокошките да мътят. Ако на Игнажден е облачно, реколтата ще е богата. Ако вали сняг – годината ще е плодовита.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ