Предложението на ГЕРБ за нова Конституция
Днес ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова внесе плана за нова Конституция в Народното събрание, както бе обявено от премиера още преди дни.
От ГЕРБ канят на диалози всички парламентарно показани партии, като задачата е реализиране на необятен консенсус. Поканите за диалозите ще бъдат разпратени другата седмица.
Обновена
ГЕРБ внесе плана си за нова Конституция
Предприети са дейности да има опция за машинно гласоподаване
News.bg разгласява проектоконституцията на ГЕРБ.
Глава първа Основни начала
Чл. 1.(1) България е република с парламентарно ръководство.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет.
Чл. 2. (1) Република България е единна страна с локално самоуправление. В нея не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
(2) Териториалната целокупност на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.
Чл. 5. На държавния щемпел е изобразен гербът на Република България.
Чл. 6. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и алено, сложени водоравно от горната страна надолу.
Чл. 7. Редът, по който се поставя държавният щемпел и се издига националното знаме, се дефинира със закон.
Чл. 8. Химн на Република България е песента " Мила Родино ".
Чл. 9. Столица на Република България е град София.
Чл. 10. (1) Република България е правова страна. Тя се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната.
(2) Република България подсигурява живота, достолепието и правата на личността и основава условия за свободно развиване на индивида и на гражданското общество. (3) Република България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз.
Чл. 11. (1) Конститу цията е висш закон и другите закони не могат да й опонират.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат директно деяние. (3) Никой не може да бъде наказан за деяние или безучастие, което не е било оповестено от закона за закононарушение все още на осъществяването му. (4) Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. (5) Всички нормативни актове се разгласяват. Те влизат в действие три дни след обнародването им, с изключение на когато в тях е избран различен период.
Чл. 12, (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права.
(2) Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса. националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение. (3) Мъжете и дамите са равноправни. Държавата спомага за премахване на фактическите положения на неравнопоставеност и предизвиква равноправието на дамите.
Чл. 13. Държавата дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 14. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Чл. 15. (1) Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност.
(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.
Чл. 16. Изборите, националните и локалните референдуми се създават въз основа на общо. равно и директно изборно право с скрито гласоподаване.
Чл. 17. (1) Политическият живот в Република България се основава върху правилото на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се афишира или утвърждава за държавна. (3) Партиите спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите. Редът за формиране и преустановяване на политически партии, както и изискванията за тяхната активност се уреждат със закон. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си слагат за цел принудително завладяване на държавната власт.
Чл. 18. (1) Сдруженията на жителите служат за облекчаване и отбрана на техните ползи.
(2) Сдруженията на жителите, в това число синдикалните, не могат да си слагат политически цели и да правят политическа активност, присъщи единствено на политическите партии.
Чл. 19. (1) Вероизповеданията са свободни. Свободата на вярата и на вероизповеданията са неприкосновени.
(2) Религиозните институции са отделени от страната. (3) Традиционна вяра в Република България е
източноправославното изповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се употребяват за политически цели.
Чл. 20. Семейството, майчинството и децата са под протекция на страната и обществото.
Чл. 21. Република България обезпечава опазването и
възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и рационалното потребление на естествените благосъстояния и ресурсите на страната.
Чл. 22. Трудът се подсигурява и пази от закона.
Чл. 23. (1) Правото на благосъстоятелност и на заместничество се подсигурява и пази от закона.
(2) Собствеността е частна и обществена. (3) Частната благосъстоятелност е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската благосъстоятелност се
дефинира със закон.
(5) Принудително отчуждаване на благосъстоятелност за държавни и общински потребности може да става единствено въз основа на закон при изискване, че тези потребности не могат да бъдат задоволени по различен метод и след авансово и равностойно обезщетение.
Чл. 24. (1) Подземните благосъстояния, крайбрежната плажна линия, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, естествените и археологическите резервати, избрани със закон, са изключителна държавна благосъстоятелност.
(2) Държавата реализира суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за изследване, създаване, потребление, запазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните запаси на тези морски пространства. (3) Държавата реализира суверенни права върху радиочестотния набор и позициите на геостационарната орбита, избрани за Република България е интернационалните съглашения. (4) Със закон може да се открива държавен монопол върху железопътния превоз, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, потреблението на нуклеарна сила, производството на радиоактивни артикули, оръжие, взривни и биологично мощно настоящи субстанции. (5) Условията и редът, при които страната дава концесии за обектите и позволения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. (6) Държавните парцели се стопанисват и ръководят в полза на жителите и на обществото.
Чл. 25. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност.
(2) Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя. (3) Инвестициите и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица се закрилят от закона. (4) Законът основава условия за коопериране и други форми на сдружаване на жителите и юридическите лица за реализиране на икономически и обществен прогрес.
Чл. 26. Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика.
Чл. 27. (1) Земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото.
(2) Обработваемата земя се употребява единствено за аграрни цели. Промяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност и при условия и по ред. избрани със закон.
Чл. 28. (1) Чужденци и задгранични юридически лица могат да получават право на благосъстоятелност върху земя при изискванията, произлизащи от присъединението на Република България към Европейския съюз или по силата на интернационален контракт, утвърден, обнародван и влезнал в действие за Република България, както и посредством заместничество по закон.
(2) Законът за одобрение на интернационален контракт по алинея 1 се приема с болшинство две трети от всички народни представители. (3) Режимът на земята се дефинира със закон.
Чл. 29. Държавата основава условия за свободно развиване на науката, образованието и изкуствата и ги подкрепя. Тя се грижи за запазване на националното историческо и културно завещание.
Чл. 30. (1) Външната политика на Република България се реализира в сходство с правилата и нормите на интернационалното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и главните права и свободи на българските жители, както и съдействието за определяне на обективен интернационален ред.
Глава втора
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл. 31. (1) Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор.
(2) Народното събрание има независим бюджет.
Чл. 32. Народното събрание се състои от 120 народни представители.
Чл. 33. (1) Народното събрание се избира за период от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго изключително състояние, настъпили по време или след приключване на мандата на Народното събрание, срокът на неговите компетенции се продължава до отпадането на тези условия. (3) Избори за ново Народно заседание се създават най-късно до два
месеца след преустановяване на пълномощията на предходното.
Чл. 34. (1) За депутат може да бъде избиран български жител, който няма друго поданство, навършил е 21 години, не е подложен под забраняване и не е наказан на наказване отнемане от независимост за закононарушение от общ темперамент.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна работа, прекъсват осъществяването й след регистрацията си.
Чл. 35. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда. избран със закон.
Чл. 36. (1) Народните представители съставляват освен своите гласоподаватели, а и целия народ. Обвързването със наложителен мандат е неде йств ител н о.
(2) Народните представители работят въз основа на Конституцията и законите в сходство със своята съвест и убеждения.
Чл. 37. (1) Народните представители не могат да извършват друга държавна работа или да правят активност, която съгласно закона е несъвместима с ситуацията на депутат.
(2) Народен представител, определен за министър. прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по избран от закона ред.
Чл. 38. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях отзиви и за гласуванията си в Народното събрание.
Чл. 39. (1) Народните представители не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбуждано наказателно гонене с изключение на за закононарушения от общ темперамент, и то е позволение на Народното събрание, а когато то не заседава - на ръководителя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се желае при заварено тежко закононарушение, само че следователно неотложно се известява Народното събрание, а в случай че то не заседава - ръководителя на Народното събрание.
(2) Разрешение за възбуждане на наказателно гонене не се изисква при документално единодушие на народния представител.
Чл. 40. Народните представители получават заплащане, чийто размер се дефинира от Народното събрание.
Чл. 41. (1) Пълномощията на народния представител се приключват предварително при:
подаване на оставка пред Народното събрание; влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане
от независимост за закононарушение от общ характер;
определяне на неизбираемост или несъвместимост; гибел. (2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.
Чл. 42. Организацията и активността на Народното събрание се реализират въз основа на Конституцията и на устав, признат от него.
Чл. 43. Народното събрание е непрекъснато настоящ орган. Го единствено дефинира времето, през което не заседава.
Чл. 44. Новоизбраното Народно заседание се привиква на първо съвещание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно заседание. Ако в посочения период президентът не свика Народното събрание, то се привиква от една пета от народните представители.
Чл. 45. (1) Първото съвещание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ депутат.
(2) На първото съвещание народните представители поставят следната клетва: " Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конститу цията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се. " (3) На същото съвещание на Народното събрание се избират ръководител и заместник-председатели.
Чл. 46. (1) Председателят на Народното събрание:
съставлява Народното събрание; предлага план за дневен ред на заседанията; открива, управлява и закрива съвещанията на Народното събрание и обезпечава реда при провеждането им; удостоверява с подписа си наличието на признатите от Народното събрание актове; обнародва решенията, декларациите и обръщенията, признати от Народното събрание; провежда интернационалните връзки на Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подкрепят ръководителя и реализират предоставените им от него действия.
Чл. 47. Народното събрание се привиква на съвещания от ръководителя на Народното събрание:
по негова самодейност: по искане на една пета от националните представители; по искане на президента: по искане на Министерския съвет.
Чл. 48. (1) Народното събрание избира от своя състав непрекъснати и краткотрайни комисии.
(2) Постоянните комисии подкрепят активността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен надзор. (3) Временни комисии се избират за изследвания и анкети.
Чл. 49. Длъжностните лица и жителите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им дават желаните от тях сведения и документи.
Чл. 50. Народното събрание открива съвещанията си и приема своите актове, когато участват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители, с изключение на когато Конституцията изисква друго болшинство. (3) Гласуването е персонално и очевидно, с изключение на когато Конституцията планува или Народното събрание реши то да бъде скрито.
Чл. 51. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши обособени съвещания да бъдат закрити.
Чл. 52. (1) Членовете на Министерския съвет могат да вземат участие в съвещанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с преимущество.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни съвещания и да дават отговор на сложени въпроси.
Чл. 53. Народното събрание:
приема, променя, добавя и анулира законите; приема държавния бюджет и доклада за осъществяването му; открива налозите и дефинира размера на държавните данъци; насрочва избори за президент на републиката; приема решение за производство на народен референдум; избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; прави промени в държавното управление по предложение на министър-председателя; основава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; избира и освобождава ръководителите на Българската национална банка и на други институции, избрани със закон; дава единодушие за подписване на контракти за държавни заеми; взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир; позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили отвън страната, както и пребиваването на непознати войски на територията на страната или прекосяването им през нея; афишира военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; дава амнистия; учредява ордени и медали; дефинира формалните празници; изслушва и приема годишните отчети на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд импортирани от Съдебния съвет н съдиите, за използването на закона и за активността на съдилищата; Народното събрание на всеки 6 месеца изслушва и приема отчетите на основния прокурор за използването на закона за активността на прокуратурата и проверяващите органи, импортирани от Съдебния съвет на прокурорите, както и други отчети на основния прокурор за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Народното събрание може да изслушва основния прокурор по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия прокурор; изслушва и приема отчети за активността на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, когато това е планувано в закон.
Чл. 54. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон интернационалните контракти, които:
имат политически или боен характер; се отнасят до присъединяване на Република България в интернационалните организации; плануват поправяне на границата на Република България; съдържат финансови отговорности за държавата; плануват присъединяване на страната в арбитражно или правосъдно споразумяване на интернационалните спорове; се отнасят до главните права на човека; се отнасят до действието на закона или изискват ограничения от законодателен темперамент за тяхното изпълнение; категорично плануват ратификация;
Л дават на Европейския съюз пълномощия, произлизащи от
тази Конституция.
(2) Законът за одобрение на интернационален контракт по алинея 1. т. 9 се приема с болшинство две трети от всички народни представители. (3) Ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. (4) Сключването на интернационалните контракти, които изискват промени в Конституцията, би трябвало да бъде предшествано от приемането на тези промени.
Чл. 55. (1) Народното събрание приема закони, решения, заявления и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са наложителни за всички държавни органи, организациите и жителите.
Чл. 56. (1) Право на законодателна самодейност имат всеки депутат, Министерският съвет и Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Чл. 57. (1) Законите се разискват и одобряват е две гласувания, които се правят на обособени съвещания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно съвещание.
(2) Другите актове на Народното събрание се одобряват е едно гласоподаване. (3) Приетите актове се обнародват в " Държавен вестник " не по-късно от 15 дни след приемането им.
Чл. 58. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласоподава съмнение на Министерския съвет. Предложението е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър- ръководителя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление. (3) Когато Народното събрание отхвърли предлагането за гласоподаване на съмнение на Министерския съвет, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде направено в идващите шест месеца.
Чл. 59. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до обособени министри, които са длъжни да дават отговор.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.
Чл. 60. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която реализира надзор за осъществяването на бюджета.
(2) Организацията, пълномощията и редът за активност на Сметната палата се уреждат със закон.
Глава трета ОМБУДСМАН
Чл. 61. (1) Народното събрание избира омбудсман с болшинство от две трети от общия брой на народните представители за период от пет години без право на наново избиране.
(2) Омбудсманът следи за спазването на правата и свободите на жителите от страна на държавните органи, органите на локално самоуправление и локална администрация, както и от страна на всяка институция, чиято функционалност е да дава обществени услуги или чиито пълномощия се дефинират от обособен закон. (3) Омбудсманът може да се самосезира или да бъде сезиран от всеки жител, който счита, че неговите права са наранени от действието на всяка работа или институция, посочена в алинея 2. (4) Омбудсманът регистрира своята активност пред Народното събрание един път годишно (5) Правомощията и активността на омбудсмана се уреждат със закона.
Глава четвърта
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл. 62. (1) Президентът е държавен глава. Той въплъщава единството на нацията и съставлява Република България в интернационалните връзки.
(2) Президентът се подкрепя в своята активност от вицепрезидент.
Чл. 63. (1) Президентът се избира директно от гласоподавателите за период от пет години по ред, избран със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който дава отговор на изискванията за избиране на депутат и е живял последните пет години в страната. (3) Избран е претендентът, получил повече от половината действителни гласове, в случай че в гласуването са взели участие повече от половината гласоподаватели. (4) Ако никой от претендентите не е определен, в седемдневен период се създава нов избор, в който вземат участие двамата претенденти, получили най- доста гласове. Избран е претендентът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се създава не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди приключване на периода на пълномощията на настоящия президент. (6) Споровете по отношение на законността на избора за президент се вземат решение от Конституционния съд в едномесечен период след изборите.
Чл. 64. Вицепрезидентът се избира по едно и също време и в една листа с президента при изискванията и по реда за избиране на президент.
Чл. 65. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат избрани отново на същата служба единствено за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да извършват други държавни, публични и икономически действия и да вземат участие в управлението на политически партии.
Чл. 66. Президентът и вицепрезидентът поставят пред Народното събрание клетвата по член 45, алинея 2.
Чл. 67. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се приключват предварително при:
подаване на оставка пред Конституционния съд; трайна неспособност да извършват пълномощията си заради тежко заболяване; при изискванията на член 73; гибел. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се приключват с определяне от Конституционния съд на посочените в тях условия. (3) В случаите на алинея 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При неспособност вицепрезидентът да встъпи в служба пълномощията на президента се извършват от ръководителя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен период се създават избори за президент и вицепрезидент.
Чл. 68. Президентът на репу бликата:
насрочва избори за Народно заседание и органи на локално самоуправление и дефинира датата за производство на народен референдум, когато за това има решение на Народното събрание. насочва обръщения към народа и Народното събрание. подписва интернационалните контракти в случаите, избрани със закон; обнародва законите; утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на
Министерския съвет;
назначава и освобождава от служба ръководителите на дипломатическите представителства и непрекъснатите представители на Република България при интернационалните организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на задграничните дипломатически представители в страната; назначава и освобождава от служба и други държавни чиновници, избрани със закон; награждава с ордени и медали; дава и възвръща българско поданство и освобождава и лишава от него; дава убежище; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания; наименува обекти с национално значение и обитаеми места; осведоми Народното събрание по съществени въпроси в кръга на своите пълномощия.
Чл. 69. (1) Президентът след съвещания с парламентарните групи разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление.
(2) Когато в 7-дневен период претендентът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент за м и н ис тьр- ръководител. (3) Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в периода по миналата алинея разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър- ръководител. (4) Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър- ръководител. (5) Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 33, алинея 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно заседание. (6) Редът за сформиране на държавно управление само че предходните алинеи се ползва и в случаите на член 81, алинея 1. (7) Ако в този период Народното събрание не може да сформира държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление.
Чл. 70. (1) Президентът е висш главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигу рност, чийто статут се дефинира със закон. (4) Президентът афишира обща или частична готовност по предложение на Министерския съвет в сходство със закона. (5) Президентът афишира състояние на война при въоръжено нахлуване против страната или при нужда от наложително осъществяване на интернационалните отговорности, военно или друго изключително състояние, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението.
Чл. 71. (1) В периода по член 57, алинея 3 президентът може стимулирано да върне закона в Народното събрание за ново разискване, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема наново закона с болшинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно признатият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен период от приемането му.
Чл. 72. (1) В осъществяване на своите пълномощия президентът издава укази, насочва обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, е които президентът: разпорежда изследователски мандат за формиране на правителство; разпуска Народното събрание; връща закон, гласуван от Народното събрание за наново обсъждане; дефинира организацията и реда на активност на службите към Президентството и назначава персонала; насрочва избори и референдум; обнародва законите; назначава служебно държавно управление.
Чл. 73. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на своите функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конститулщята.
(2) Обвинението се повдига по предложение минимум на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното
заседание, в случай че повече от две трети от народните представители са дали своят вот за това.
(3) Конституционният съд преглежда обвиняването против президента или вицепрезидента в едномесечен период от внасянето на обвиняването. Ако бъде открито, че президентът или вицепрезидентът са направили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се приключват. (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене.
Чл. 74. Президентът може да разпорежда на вицепрезидента пълномощията си по член 68. т. 7, 9, 10 и 11.
Глава пета
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Чл. 75. (1) Министерският съвет управлява и реализира въ неверната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на въоръжените сили. (3) Министерският съвет осведоми Народното събрание по въпроси, отнасящи се до отговорностите, произлизащи за Република България от нейното участие в Европейския съюз. (4) Когато взе участие в създаването и приемането на актове на Европейския съюз. Министерският съвет осведоми авансово Народното събрание и дава доклад за своите дейности.
Чл. 76. Министерският съвет управлява осъществяването на държавния бюджет; провежда стопанисването на държавното имущество; подписва, утвърждава и денонсира интернационалните контракти в случаите, планувани в закона.
Чл. 77. Министерският съвет анулира незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
Чл. 78. (!) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместител министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят управлява и координира общата политика на държавното управление и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от служба заместник-министрите. (3) Министрите управляват обособени министерства в случай че Народното
заседание реши друго. Те носят отговорност за своите дейности.
Чл. 79. Членовете на Министерския съвет поставят пред Народното събрание клетвата по член 45, алинея 2.
Чл. 80. Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители.
Чл. 81. (1) Правомощията на Министерския съвет се приключват:
с гласоподаване на съмнение на Министерския съвет или на министър- председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър- председателя; при гибел на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно заседание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет извършва функционалностите си до избирането на нов Министерски съвет.
Чл. 82. (1) Министерският съвет може да изиска Народното събрание да му гласоподава доверие по цялостната политика, по програмата или по съответен мотив. Решението се приема с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи желаното доверие, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да правят действия, които са несъвместими с ситуацията на депутат,
(2) Народното събрание може да дефинира и други длъжности и действия, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или правят.
Чл. 84. Въз основа и в осъществяване на законите Министерският съвет приема постановления, разпоредби и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
Чл. 85. Министрите издават правилници, наредби, указания и заповеди.
Чл. 86. (1) Държавните чиновници са реализатори на волята и ползите на нацията. При осъществяване на своята работа те са длъжни да
се управляват само от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните чиновници се назначават и освобождават от служба и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се дефинират със закон.
Глава шеста СЪДЕБНА ВЛАСТ
Чл. 87. (1) Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната.
(2) Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона. (3) Съдебната власт има независим бюджет.
Чл. 88. Правосъдието се реализира в името на народа.
Чл. 89. (1) Правораздаването се реализира от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се основават и профилирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се позволяват.
Чл. 90. (1) Съдилищата реализират надзор за правда на актове и дейности на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да апелират всички административни актове, които ги засягат с изключение на категорично посочените със закон.
Чл. 91. (1) Съдилищата обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой.
(2) Производството по делата обезпечава установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е обществено, с изключение на когато законът планува друго. (4) Актовете на правораздаването се стимулират.
Чл. 92. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на отбрана във всички стадии на процеса.
(2) Редът за практикуване правото на отбрана се дефинира със закон.
Чл. 93. В избрани от закона случаи в правораздаването вземат участие и правосъдни заседатели.
Чл. 94. Върховният касационен съд реализира висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища.
Чл. 95. (1) Върховният административен съд реализира висш правосъден контрол за точното и еднообразно използване на законите в административното правосъдие.
(2) Върховният административен съд се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Чл. 96. (1) Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори.
Чл. 97. Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като:
управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане; може да прави разследване; притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер; упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове; в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
Чл. 98. Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон.
Чл. 99. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от правосъдния съвет на съдиите, надлежно от правосъдния съвет на прокурорите.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от Съдебн
От ГЕРБ канят на диалози всички парламентарно показани партии, като задачата е реализиране на необятен консенсус. Поканите за диалозите ще бъдат разпратени другата седмица.
Обновена ГЕРБ внесе плана си за нова Конституция
Предприети са дейности да има опция за машинно гласоподаване
News.bg разгласява проектоконституцията на ГЕРБ.
Глава първа Основни начала
Чл. 1.(1) България е република с парламентарно ръководство.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се реализира от него директно и посредством органите, планувани в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет.
Чл. 2. (1) Република България е единна страна с локално самоуправление. В нея не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
(2) Териториалната целокупност на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.
Чл. 5. На държавния щемпел е изобразен гербът на Република България.
Чл. 6. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и алено, сложени водоравно от горната страна надолу.
Чл. 7. Редът, по който се поставя държавният щемпел и се издига националното знаме, се дефинира със закон.
Чл. 8. Химн на Република България е песента " Мила Родино ".
Чл. 9. Столица на Република България е град София.
Чл. 10. (1) Република България е правова страна. Тя се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната.
(2) Република България подсигурява живота, достолепието и правата на личността и основава условия за свободно развиване на индивида и на гражданското общество. (3) Република България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз.
Чл. 11. (1) Конститу цията е висш закон и другите закони не могат да й опонират.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат директно деяние. (3) Никой не може да бъде наказан за деяние или безучастие, което не е било оповестено от закона за закононарушение все още на осъществяването му. (4) Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. (5) Всички нормативни актове се разгласяват. Те влизат в действие три дни след обнародването им, с изключение на когато в тях е избран различен период.
Чл. 12, (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права.
(2) Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса. националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение. (3) Мъжете и дамите са равноправни. Държавата спомага за премахване на фактическите положения на неравнопоставеност и предизвиква равноправието на дамите.
Чл. 13. Държавата дава отговор за вреди, породени от противозаконни актове или дейности на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 14. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Чл. 15. (1) Въоръжените сили подсигуряват суверенитета, сигурността и независимостта на страната и пазят нейната териториална целокупност.
(2) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.
Чл. 16. Изборите, националните и локалните референдуми се създават въз основа на общо. равно и директно изборно право с скрито гласоподаване.
Чл. 17. (1) Политическият живот в Република България се основава върху правилото на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се афишира или утвърждава за държавна. (3) Партиите спомагат за образуване и изложение на политическата воля на жителите. Редът за формиране и преустановяване на политически партии, както и изискванията за тяхната активност се уреждат със закон. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си слагат за цел принудително завладяване на държавната власт.
Чл. 18. (1) Сдруженията на жителите служат за облекчаване и отбрана на техните ползи.
(2) Сдруженията на жителите, в това число синдикалните, не могат да си слагат политически цели и да правят политическа активност, присъщи единствено на политическите партии.
Чл. 19. (1) Вероизповеданията са свободни. Свободата на вярата и на вероизповеданията са неприкосновени.
(2) Религиозните институции са отделени от страната. (3) Традиционна вяра в Република България е
източноправославното изповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се употребяват за политически цели.
Чл. 20. Семейството, майчинството и децата са под протекция на страната и обществото.
Чл. 21. Република България обезпечава опазването и
възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и рационалното потребление на естествените благосъстояния и ресурсите на страната.
Чл. 22. Трудът се подсигурява и пази от закона.
Чл. 23. (1) Правото на благосъстоятелност и на заместничество се подсигурява и пази от закона.
(2) Собствеността е частна и обществена. (3) Частната благосъстоятелност е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската благосъстоятелност се
дефинира със закон.
(5) Принудително отчуждаване на благосъстоятелност за държавни и общински потребности може да става единствено въз основа на закон при изискване, че тези потребности не могат да бъдат задоволени по различен метод и след авансово и равностойно обезщетение.
Чл. 24. (1) Подземните благосъстояния, крайбрежната плажна линия, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, естествените и археологическите резервати, избрани със закон, са изключителна държавна благосъстоятелност.
(2) Държавата реализира суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за изследване, създаване, потребление, запазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните запаси на тези морски пространства. (3) Държавата реализира суверенни права върху радиочестотния набор и позициите на геостационарната орбита, избрани за Република България е интернационалните съглашения. (4) Със закон може да се открива държавен монопол върху железопътния превоз, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, потреблението на нуклеарна сила, производството на радиоактивни артикули, оръжие, взривни и биологично мощно настоящи субстанции. (5) Условията и редът, при които страната дава концесии за обектите и позволения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. (6) Държавните парцели се стопанисват и ръководят в полза на жителите и на обществото.
Чл. 25. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност.
(2) Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя. (3) Инвестициите и стопанската активност на български и задгранични жители и юридически лица се закрилят от закона. (4) Законът основава условия за коопериране и други форми на сдружаване на жителите и юридическите лица за реализиране на икономически и обществен прогрес.
Чл. 26. Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика.
Чл. 27. (1) Земята е главно национално благосъстояние, което се употребява от особената протекция на страната и обществото.
(2) Обработваемата земя се употребява единствено за аграрни цели. Промяна на нейното предопределение се позволява по изключение при потвърдена потребност и при условия и по ред. избрани със закон.
Чл. 28. (1) Чужденци и задгранични юридически лица могат да получават право на благосъстоятелност върху земя при изискванията, произлизащи от присъединението на Република България към Европейския съюз или по силата на интернационален контракт, утвърден, обнародван и влезнал в действие за Република България, както и посредством заместничество по закон.
(2) Законът за одобрение на интернационален контракт по алинея 1 се приема с болшинство две трети от всички народни представители. (3) Режимът на земята се дефинира със закон.
Чл. 29. Държавата основава условия за свободно развиване на науката, образованието и изкуствата и ги подкрепя. Тя се грижи за запазване на националното историческо и културно завещание.
Чл. 30. (1) Външната политика на Република България се реализира в сходство с правилата и нормите на интернационалното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и главните права и свободи на българските жители, както и съдействието за определяне на обективен интернационален ред.
Глава втора
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл. 31. (1) Народното събрание реализира законодателната власт и упражнява парламентарен надзор.
(2) Народното събрание има независим бюджет.
Чл. 32. Народното събрание се състои от 120 народни представители.
Чл. 33. (1) Народното събрание се избира за период от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго изключително състояние, настъпили по време или след приключване на мандата на Народното събрание, срокът на неговите компетенции се продължава до отпадането на тези условия. (3) Избори за ново Народно заседание се създават най-късно до два
месеца след преустановяване на пълномощията на предходното.
Чл. 34. (1) За депутат може да бъде избиран български жител, който няма друго поданство, навършил е 21 години, не е подложен под забраняване и не е наказан на наказване отнемане от независимост за закононарушение от общ темперамент.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна работа, прекъсват осъществяването й след регистрацията си.
Чл. 35. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда. избран със закон.
Чл. 36. (1) Народните представители съставляват освен своите гласоподаватели, а и целия народ. Обвързването със наложителен мандат е неде йств ител н о.
(2) Народните представители работят въз основа на Конституцията и законите в сходство със своята съвест и убеждения.
Чл. 37. (1) Народните представители не могат да извършват друга държавна работа или да правят активност, която съгласно закона е несъвместима с ситуацията на депутат.
(2) Народен представител, определен за министър. прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по избран от закона ред.
Чл. 38. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях отзиви и за гласуванията си в Народното събрание.
Чл. 39. (1) Народните представители не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбуждано наказателно гонене с изключение на за закононарушения от общ темперамент, и то е позволение на Народното събрание, а когато то не заседава - на ръководителя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се желае при заварено тежко закононарушение, само че следователно неотложно се известява Народното събрание, а в случай че то не заседава - ръководителя на Народното събрание.
(2) Разрешение за възбуждане на наказателно гонене не се изисква при документално единодушие на народния представител.
Чл. 40. Народните представители получават заплащане, чийто размер се дефинира от Народното събрание.
Чл. 41. (1) Пълномощията на народния представител се приключват предварително при:
подаване на оставка пред Народното събрание; влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане
от независимост за закононарушение от общ характер;
определяне на неизбираемост или несъвместимост; гибел. (2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.
Чл. 42. Организацията и активността на Народното събрание се реализират въз основа на Конституцията и на устав, признат от него.
Чл. 43. Народното събрание е непрекъснато настоящ орган. Го единствено дефинира времето, през което не заседава.
Чл. 44. Новоизбраното Народно заседание се привиква на първо съвещание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно заседание. Ако в посочения период президентът не свика Народното събрание, то се привиква от една пета от народните представители.
Чл. 45. (1) Първото съвещание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ депутат.
(2) На първото съвещание народните представители поставят следната клетва: " Заклевам се в името на Република България да съблюдавам Конститу цията и законите на страната и във всичките си дейности да се управлявам от ползите на народа. Заклех се. " (3) На същото съвещание на Народното събрание се избират ръководител и заместник-председатели.
Чл. 46. (1) Председателят на Народното събрание:
съставлява Народното събрание; предлага план за дневен ред на заседанията; открива, управлява и закрива съвещанията на Народното събрание и обезпечава реда при провеждането им; удостоверява с подписа си наличието на признатите от Народното събрание актове; обнародва решенията, декларациите и обръщенията, признати от Народното събрание; провежда интернационалните връзки на Народното събрание.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание подкрепят ръководителя и реализират предоставените им от него действия.
Чл. 47. Народното събрание се привиква на съвещания от ръководителя на Народното събрание:
по негова самодейност: по искане на една пета от националните представители; по искане на президента: по искане на Министерския съвет.
Чл. 48. (1) Народното събрание избира от своя състав непрекъснати и краткотрайни комисии.
(2) Постоянните комисии подкрепят активността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен надзор. (3) Временни комисии се избират за изследвания и анкети.
Чл. 49. Длъжностните лица и жителите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им дават желаните от тях сведения и документи.
Чл. 50. Народното събрание открива съвещанията си и приема своите актове, когато участват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители, с изключение на когато Конституцията изисква друго болшинство. (3) Гласуването е персонално и очевидно, с изключение на когато Конституцията планува или Народното събрание реши то да бъде скрито.
Чл. 51. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши обособени съвещания да бъдат закрити.
Чл. 52. (1) Членовете на Министерския съвет могат да вземат участие в съвещанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с преимущество.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни съвещания и да дават отговор на сложени въпроси.
Чл. 53. Народното събрание:
приема, променя, добавя и анулира законите; приема държавния бюджет и доклада за осъществяването му; открива налозите и дефинира размера на държавните данъци; насрочва избори за президент на републиката; приема решение за производство на народен референдум; избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; прави промени в държавното управление по предложение на министър-председателя; основава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; избира и освобождава ръководителите на Българската национална банка и на други институции, избрани със закон; дава единодушие за подписване на контракти за държавни заеми; взема решение въпросите за оповестяване на война и за подписване на мир; позволява изпращането и потреблението на български въоръжени сили отвън страната, както и пребиваването на непознати войски на територията на страната или прекосяването им през нея; афишира военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; дава амнистия; учредява ордени и медали; дефинира формалните празници; изслушва и приема годишните отчети на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд импортирани от Съдебния съвет н съдиите, за използването на закона и за активността на съдилищата; Народното събрание на всеки 6 месеца изслушва и приема отчетите на основния прокурор за използването на закона за активността на прокуратурата и проверяващите органи, импортирани от Съдебния съвет на прокурорите, както и други отчети на основния прокурор за активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Народното събрание може да изслушва основния прокурор по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия прокурор; изслушва и приема отчети за активността на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, когато това е планувано в закон.
Чл. 54. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон интернационалните контракти, които:
имат политически или боен характер; се отнасят до присъединяване на Република България в интернационалните организации; плануват поправяне на границата на Република България; съдържат финансови отговорности за държавата; плануват присъединяване на страната в арбитражно или правосъдно споразумяване на интернационалните спорове; се отнасят до главните права на човека; се отнасят до действието на закона или изискват ограничения от законодателен темперамент за тяхното изпълнение; категорично плануват ратификация;
Л дават на Европейския съюз пълномощия, произлизащи от
тази Конституция.
(2) Законът за одобрение на интернационален контракт по алинея 1. т. 9 се приема с болшинство две трети от всички народни представители. (3) Ратифицираните от Народното събрание контракти могат да бъдат изменяни или денонсирани единствено по реда, посочен в самите контракти, или в сходство с общопризнатите правила на интернационалното право. (4) Сключването на интернационалните контракти, които изискват промени в Конституцията, би трябвало да бъде предшествано от приемането на тези промени.
Чл. 55. (1) Народното събрание приема закони, решения, заявления и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са наложителни за всички държавни органи, организациите и жителите.
Чл. 56. (1) Право на законодателна самодейност имат всеки депутат, Министерският съвет и Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Чл. 57. (1) Законите се разискват и одобряват е две гласувания, които се правят на обособени съвещания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно съвещание.
(2) Другите актове на Народното събрание се одобряват е едно гласоподаване. (3) Приетите актове се обнародват в " Държавен вестник " не по-късно от 15 дни след приемането им.
Чл. 58. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласоподава съмнение на Министерския съвет. Предложението е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласоподава съмнение на министър- ръководителя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на държавното управление. (3) Когато Народното събрание отхвърли предлагането за гласоподаване на съмнение на Министерския съвет, ново предложение за съмнение на същото съображение не може да бъде направено в идващите шест месеца.
Чл. 59. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до обособени министри, които са длъжни да дават отговор.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.
Чл. 60. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която реализира надзор за осъществяването на бюджета.
(2) Организацията, пълномощията и редът за активност на Сметната палата се уреждат със закон.
Глава трета ОМБУДСМАН
Чл. 61. (1) Народното събрание избира омбудсман с болшинство от две трети от общия брой на народните представители за период от пет години без право на наново избиране.
(2) Омбудсманът следи за спазването на правата и свободите на жителите от страна на държавните органи, органите на локално самоуправление и локална администрация, както и от страна на всяка институция, чиято функционалност е да дава обществени услуги или чиито пълномощия се дефинират от обособен закон. (3) Омбудсманът може да се самосезира или да бъде сезиран от всеки жител, който счита, че неговите права са наранени от действието на всяка работа или институция, посочена в алинея 2. (4) Омбудсманът регистрира своята активност пред Народното събрание един път годишно (5) Правомощията и активността на омбудсмана се уреждат със закона.
Глава четвърта
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл. 62. (1) Президентът е държавен глава. Той въплъщава единството на нацията и съставлява Република България в интернационалните връзки.
(2) Президентът се подкрепя в своята активност от вицепрезидент.
Чл. 63. (1) Президентът се избира директно от гласоподавателите за период от пет години по ред, избран със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който дава отговор на изискванията за избиране на депутат и е живял последните пет години в страната. (3) Избран е претендентът, получил повече от половината действителни гласове, в случай че в гласуването са взели участие повече от половината гласоподаватели. (4) Ако никой от претендентите не е определен, в седемдневен период се създава нов избор, в който вземат участие двамата претенденти, получили най- доста гласове. Избран е претендентът, получил повече гласове. (5) Изборът за нов президент се създава не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди приключване на периода на пълномощията на настоящия президент. (6) Споровете по отношение на законността на избора за президент се вземат решение от Конституционния съд в едномесечен период след изборите.
Чл. 64. Вицепрезидентът се избира по едно и също време и в една листа с президента при изискванията и по реда за избиране на президент.
Чл. 65. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат избрани отново на същата служба единствено за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да извършват други държавни, публични и икономически действия и да вземат участие в управлението на политически партии.
Чл. 66. Президентът и вицепрезидентът поставят пред Народното събрание клетвата по член 45, алинея 2.
Чл. 67. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се приключват предварително при:
подаване на оставка пред Конституционния съд; трайна неспособност да извършват пълномощията си заради тежко заболяване; при изискванията на член 73; гибел. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се приключват с определяне от Конституционния съд на посочените в тях условия. (3) В случаите на алинея 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата. (4) При неспособност вицепрезидентът да встъпи в служба пълномощията на президента се извършват от ръководителя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен период се създават избори за президент и вицепрезидент.
Чл. 68. Президентът на репу бликата:
насрочва избори за Народно заседание и органи на локално самоуправление и дефинира датата за производство на народен референдум, когато за това има решение на Народното събрание. насочва обръщения към народа и Народното събрание. подписва интернационалните контракти в случаите, избрани със закон; обнародва законите; утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на
Министерския съвет;
назначава и освобождава от служба ръководителите на дипломатическите представителства и непрекъснатите представители на Република България при интернационалните организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на задграничните дипломатически представители в страната; назначава и освобождава от служба и други държавни чиновници, избрани със закон; награждава с ордени и медали; дава и възвръща българско поданство и освобождава и лишава от него; дава убежище; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания; наименува обекти с национално значение и обитаеми места; осведоми Народното събрание по съществени въпроси в кръга на своите пълномощия.
Чл. 69. (1) Президентът след съвещания с парламентарните групи разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група, да сформира държавно управление.
(2) Когато в 7-дневен период претендентът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група претендент за м и н ис тьр- ръководител. (3) Ако и в този случай не бъде препоръчан състав на Министерския съвет, президентът в периода по миналата алинея разпорежда на някоя последваща парламентарна група да уточни претендент за министър- ръководител. (4) Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендента за министър- ръководител. (5) Ако не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в периода по член 33, алинея 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, дефинира и датата на изборите за ново Народно заседание. (6) Редът за сформиране на държавно управление само че предходните алинеи се ползва и в случаите на член 81, алинея 1. (7) Ако в този период Народното събрание не може да сформира държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление.
Чл. 70. (1) Президентът е висш главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. (3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигу рност, чийто статут се дефинира със закон. (4) Президентът афишира обща или частична готовност по предложение на Министерския съвет в сходство със закона. (5) Президентът афишира състояние на война при въоръжено нахлуване против страната или при нужда от наложително осъществяване на интернационалните отговорности, военно или друго изключително състояние, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението.
Чл. 71. (1) В периода по член 57, алинея 3 президентът може стимулирано да върне закона в Народното събрание за ново разискване, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема наново закона с болшинство повече от половината от всички народни представители. (3) Повторно признатият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен период от приемането му.
Чл. 72. (1) В осъществяване на своите пълномощия президентът издава укази, насочва обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, е които президентът: разпорежда изследователски мандат за формиране на правителство; разпуска Народното събрание; връща закон, гласуван от Народното събрание за наново обсъждане; дефинира организацията и реда на активност на службите към Президентството и назначава персонала; насрочва избори и референдум; обнародва законите; назначава служебно държавно управление.
Чл. 73. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на своите функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конститулщята.
(2) Обвинението се повдига по предложение минимум на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното
заседание, в случай че повече от две трети от народните представители са дали своят вот за това.
(3) Конституционният съд преглежда обвиняването против президента или вицепрезидента в едномесечен период от внасянето на обвиняването. Ако бъде открито, че президентът или вицепрезидентът са направили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се приключват. (4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене.
Чл. 74. Президентът може да разпорежда на вицепрезидента пълномощията си по член 68. т. 7, 9, 10 и 11.
Глава пета
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Чл. 75. (1) Министерският съвет управлява и реализира въ неверната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност и реализира общото управление на държавната администрация и на въоръжените сили. (3) Министерският съвет осведоми Народното събрание по въпроси, отнасящи се до отговорностите, произлизащи за Република България от нейното участие в Европейския съюз. (4) Когато взе участие в създаването и приемането на актове на Европейския съюз. Министерският съвет осведоми авансово Народното събрание и дава доклад за своите дейности.
Чл. 76. Министерският съвет управлява осъществяването на държавния бюджет; провежда стопанисването на държавното имущество; подписва, утвърждава и денонсира интернационалните контракти в случаите, планувани в закона.
Чл. 77. Министерският съвет анулира незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
Чл. 78. (!) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместител министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят управлява и координира общата политика на държавното управление и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от служба заместник-министрите. (3) Министрите управляват обособени министерства в случай че Народното
заседание реши друго. Те носят отговорност за своите дейности.
Чл. 79. Членовете на Министерския съвет поставят пред Народното събрание клетвата по член 45, алинея 2.
Чл. 80. Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители.
Чл. 81. (1) Правомощията на Министерския съвет се приключват:
с гласоподаване на съмнение на Министерския съвет или на министър- председателя; с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър- председателя; при гибел на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно заседание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет извършва функционалностите си до избирането на нов Министерски съвет.
Чл. 82. (1) Министерският съвет може да изиска Народното събрание да му гласоподава доверие по цялостната политика, по програмата или по съответен мотив. Решението се приема с болшинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи желаното доверие, министър-председателят подава оставката на държавното управление.
Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да правят действия, които са несъвместими с ситуацията на депутат,
(2) Народното събрание може да дефинира и други длъжности и действия, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или правят.
Чл. 84. Въз основа и в осъществяване на законите Министерският съвет приема постановления, разпоредби и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
Чл. 85. Министрите издават правилници, наредби, указания и заповеди.
Чл. 86. (1) Държавните чиновници са реализатори на волята и ползите на нацията. При осъществяване на своята работа те са длъжни да
се управляват само от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните чиновници се назначават и освобождават от служба и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се дефинират със закон.
Глава шеста СЪДЕБНА ВЛАСТ
Чл. 87. (1) Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната.
(2) Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона. (3) Съдебната власт има независим бюджет.
Чл. 88. Правосъдието се реализира в името на народа.
Чл. 89. (1) Правораздаването се реализира от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се основават и профилирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се позволяват.
Чл. 90. (1) Съдилищата реализират надзор за правда на актове и дейности на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да апелират всички административни актове, които ги засягат с изключение на категорично посочените със закон.
Чл. 91. (1) Съдилищата обезпечават тъждество и условия за състезателност на страните в правосъдния развой.
(2) Производството по делата обезпечава установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е обществено, с изключение на когато законът планува друго. (4) Актовете на правораздаването се стимулират.
Чл. 92. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на отбрана във всички стадии на процеса.
(2) Редът за практикуване правото на отбрана се дефинира със закон.
Чл. 93. В избрани от закона случаи в правораздаването вземат участие и правосъдни заседатели.
Чл. 94. Върховният касационен съд реализира висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища.
Чл. 95. (1) Върховният административен съд реализира висш правосъден контрол за точното и еднообразно използване на законите в административното правосъдие.
(2) Върховният административен съд се произнася по разногласия за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Чл. 96. (1) Структурата на прокуратурата е в сходство с тази на съдилищата.
(2) Главният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори.
Чл. 97. Прокуратурата следи за съблюдаване на законността, като:
управлява следствието и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане; може да прави разследване; притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ характер; упражнява контрол при осъществяване на наказателните и други насилствени мерки; подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове; в плануваните със закон случаи взе участие в цивилен и административни каузи.
Чл. 98. Следствените органи са в системата на правосъдната власт. Те реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон.
Чл. 99. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от правосъдния съвет на съдиите, надлежно от правосъдния съвет на прокурорите.
(2) Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от Съдебн
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ