Почитаме светец, чиито мощи правят чудеса! Вижте кой черпи
Днес Православната черква уважава паметта на преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Св. Герасим, патр. Александрийски.
Той е един от тримата почитатели на св. Иван Рилски. Преп. Гавриил построил манастир в Лесновската планина. После се уединил и живял в безмълвие 30 години. Починал на 15 януари.
Заради него през днешния ден имен ден честват всички мъже, които носят името Гаврил.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски:
Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински. Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител свети Иоан, дружно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XIXII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които в началото били бездетни, та той се явил като Божие снизхождение към тях след доста молебствия и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ доста бързо процъфтяващ: за малко време изучил "всичките трудове " и то освен на един, а на доста езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.
Св. Гаврил ЛесновскиКато станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и молел Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молебствия, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет...
Веднъж при него в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното... Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Така претърпял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там умрял на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един съветски духовник Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент оздравяла ръката й. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. "Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и почнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата "Свети Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година "там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Той е един от тримата почитатели на св. Иван Рилски. Преп. Гавриил построил манастир в Лесновската планина. После се уединил и живял в безмълвие 30 години. Починал на 15 януари.
Заради него през днешния ден имен ден честват всички мъже, които носят името Гаврил.
Житие на св. преподобни Гавриил Лесновски:
Св. Иоаким Осоговски, Св. Гавриил Лесновски и Св. Прохор Пшински. Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител свети Иоан, дружно с преподобните Прохор Пшински и Иоаким Осоговски. Той живял през XIXII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които в началото били бездетни, та той се явил като Божие снизхождение към тях след доста молебствия и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ доста бързо процъфтяващ: за малко време изучил "всичките трудове " и то освен на един, а на доста езици. Евангелската книга нито за час не изпускал от ръцете си.
Св. Гаврил ЛесновскиКато станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и молел Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква в името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, като се подвизавал там в безсънни бдения и денонощни молебствия, и като изпитал жестоките изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет...
Веднъж при него в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за следното... Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Така претърпял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там умрял на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явил три пъти на един съветски духовник Иосиф, който живеел в Средец (София) и който бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновти се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент оздравяла ръката й. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. "Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули в Балканския полуостров и почнали да го завоюват, Българският патриарх от Търново пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България и ги положил в църквата "Свети Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година "там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново в турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ