Частната компания TAE съобщи за ново постижение в областта на термоядрения синтез
Днес множеството пробни реактори за термоядрен синтез работят с тритий – извънредно рядко и скъпо гориво. Калифорнийският стартъп TAE Technologies разчита на химическия детайл бор, който е по-евтин и по-безопасен. Заедно със своите сътрудници от Япония откривателите неотдавна получиха първите данни за държанието на бора в изолирана плазма. Тези данни ще дадат опция на учените да схванат по-добре процесите на термоядрения синтез въз основата на бораните – химичните съединения на бора с водорода.
Миналата година TAE нагря плазмата в реактора до 75 милиона градуса по Целзий, което е два и половина пъти повече от минимума, избран от компанията за оценка успеваемостта на нейната система за термоядрен синтез от пето потомство Norman. Тази температура би трябвало да е задоволителна за стартирането на реакция на термоядрен синтез.
Поредното впечатляващо постижение на тази компания бе оповестено в списание Nature Communications. Това са резултатите от боранен термоядрен синтез на плазма уловена в магнитен капан. Различните параметри на тази реакция бяха измервани и преди, само че в други условия – в лазерно индуцирана плазма и в в ускорителите на частици. Но получената до момента информация не оказа помощ изключително доста на TAE да раздере по какъв начин тъкмо протича термоядрения синтез на борана в удържаната от мощно магнитно поле плазма.
Експериментите са осъществени със съдействието на японския Национален институт по физика на термоядрения синтез (NIFS), където се намира най-голямото в света свръхпроводящо устройство за удържане на плазмата и вторият по величина LHD стеларатор, оповестява New Atlas.
Стелараторът LHD е оборудван със система за впръскване на бор или боров нитрид в плазмата. Обикновено това се прави, с цел да се отстранят примесите, да се понижи турбулентността и да се усъвършенства удържането на плазмата, само че учените от TAE са открили, че борът също по този начин се натрупва в средата на плазмата с задоволителна компактност, с цел да се чакат постоянни и измерими количества бор-водороден синтез, когато високоенергийните протони навлязат в плазмата.
Учените са конструирали устройство, основано на пасивиран йонно-имплантиран планарен силициев детектор, кадърен да открива алфа частиците, зараждащи вследствие на термоядрен синтез в LHD камерата. И в действителност, под действието на бора и на протонните лъчи устройството записва най-малко 150 пъти повече импулси от сходни алфа частици.
„ Този опит ни даде огромно количество данни, с които да работим, и сподели, че боранът заема почтено място в потребната термоядрена сила “, сподели Михл Биндербауер, началник на TAE. „ Знаем, че можем да решим физическите провокации пред нас и да осигурим на света нова, революционна форма на безвъглеродна сила, която не е радиоактивна и е напълно налична “.
Компанията възнамерява до 2025 година да реализира позитивен енергиен микс, като построи новия реактор Copernicus. А при започване на 2030 година той към този момент би трябвало да работи като първият в света първообраз на обвързвана към електрическата мрежа термоядрена електроцентрала с потреблението на борани.
