Днес по проекта 100 въпроса за тоталитарната държава продължаваме със

Днес по плана " 100 въпроса за тоталитарната страна " продължаваме със зверствата на режима, които започнахме с предходния текст. Този път отговаряме на въпросите на двама младежи от Кюстендил и Бургас, а те ни питат: " Вярно ли е, че е било неразрешено на българите да напущат страната? " и  " Наистина ли са убивали на границата хора, които се пробват да избягат от България? "

Границата на България по време на социализма се охранява строго, а граничарите имат право да убиват всеки, който се пробва да я пресече нелегално. Според изследвания на немски историци на българската граница са починали близо 1000 души, а по други данни броят им може да стига и 2000. Конкретни данни и имена обаче има единствено за 327.

Германските данни са и единствените детайлно създадени информации за това, което се е случило по нашата граница сред 1944 и 1989 година. В България тази тематика продължава да не е изследвана, а виновните за убийствата не са преследвани от закона.

Народна Република България е външна граница на Източния блок и през границите ѝ се пробват да избягат на Запад освен българи, само че и чужденци. Най-масово това са източногерманци.  В Германска демократична република битува схващането, че българската граница се охранява немарливо и е доста по-лесно да преминеш нелегално през нея, в сравнение с през някоя от източногерманските. Това ненапълно е правилно.

За разлика от немските граници, в България няма механически уреди, които да пречат на пресичането ѝ. Това се компенсира обаче от сложния географски релеф. Хората бягат към Гърция или Турция, т.е. до 1989 година посоката на бягство през границата е противоположна на днешната.

България затваря границата си с Турция още през 1944 година, а през 1948 година затваря и границата с Гърция. В средата на август 1946 година след голям брой опити за бягство Народна република България основава специфични гранични войски, които – с изключение единствено на интервала 1962 - 1972 година – са били подчинени на българското Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност.

Тъй като граничарите са момчета, отбиващи наложителната по това време военна работа, армията също е част от „ битката с диверсантите “.
Граничари в Народна република България.

От началото на юли 1950 година е затворена и границата с Югославия. В продължение на километри бегълците е трябвало да си пробиват път през неразрешени гранични зони, до момента в който стигнат до границата. Теренът е сложен за секване и по тази причина множеството бегълци се пробват да пресекат границите през лятото.

Според немските сведения по българските граници не е имало нито мини, нито автоматизирани устройства за пукотевица, каквито има в Германска демократична република и даже в самия Берлин по Стената. Вместо това след пресичане на граничната зона бегълците стигат до граничната вадичка, оградена с висока три метра ограда. Преодоляването на това затруднение е било релативно елементарно. Някои бегълци го вършат с катерене, а други - с ножица за бодлива тел.
Предупреждение за гранична зона в Народна република България.

Но лекотата на прекосяването ѝ е подла илюзия. От документите на ЩАЗИ (държавната сигурност на ГДР) знаем, че след превъзмогване на граничните трудности бегълците са мислели, че територията от другата страна на оградата към този момент е територията на прилежащата страна. Те са продължавали бягството си, оставяйки зад себе си граничните заграждения, обзети от мисълта, че към този момент са отвън заплаха. Но в действителност и територията след оградата е българска най-малко още няколко километра. А прекосяването на граничните заграждения е задействало аларменото устройство на най-близкия граничен пост. Раководният офицер на този граничен пост сигнализира граничния патрул от двама индивида, които в мястото на подаване на алармения сигнал търсят следи и отделят региона. Едновременно с това се изпраща група от 4 индивида за залавяне на така наречен извършители на границата. Тази група е била въоръжена с Калашников AK-47 и е разполагала с високопроходим джип чешко произвеждане.
Оръжието на граничарите.

Обикновено един от бойците е бил лидер на куче. Задачата на тежко въоръжената група, съпроводена от следово куче, е била да осуети опита за бягство при всички условия.
Граничар пази родината си дружно със своето куче - кадър от агитационен филм на Министерство на вътрешните работи.

По сведения на голям брой бегълци в тази зона се е стреляло незабавно, „ на месо ” и без предизвестие. Разкази на оживели източногерманци и в детайли изследване на наличните документи, както и на досиетата, пращани на ЩАЗИ от българската Държавна сигурност, прави историкът Щефан Апелиус. В своята книга „ Смърт в България. Забравените жeртви на Желязната завеса “, той съумява да направи незабравим разбор на случвалото се по нашите граници преди 1989 година.

Наред с граничарите в системата за гранична защита е включено и популацията от граничните региони. То е обект на интензивна агитация от страна на режима на Живков за попречване на опити за бягство. Пропагандата стартира още в най-ранна детска възраст даже под формата на приказки. Например приказката за Червената шапчица съществува в тези години и с българска версия, в която неприятният вълк е вредител, а положителното момиченце с алена шапчица съумява да издаде подлите му планове да избяга от Народна република България на загрижената милиция.

Така популацията оказва помощ на граничарите непринудено. Онези от тях, които не са желали да одобряват осъществяването на такива задания, са били изселвани от граничния регион като „ неблагонадеждни детайли ”. Бегълците са „ рискови нарушители “, на които не трябва да се оказва никаква помощ. Това е втълпявала държавната агитация на жителите на граничните зони. Който открие „ извършител на границата “, е бил длъжен незабавно да уведоми съответното командване на българските гранични войски.
Граничари в акция.

Наред с държавните почести тези хора са получавали и материални награди.

Повечето жертви на цивилните съгледвачи са българи.

„ Определянето на точния им брой зависи от предаването за научна оценка на съхраняваните допреди няколко години във Военна болница-София зад заключени порти педантично формирани отчети за аутопсия на лица, умряли от неестествена гибел в граничните зони “, написа Апелиус.

По публични данни единствено през интервала 1947 - 1951 година минимум 172 българи са били убити при опит за бягство, макар че заповедта за пукотевица е издадена за българските гранични войски едвам през 1952 година Други 339 български жители са били убити по българските граници през интервала 1961-1989 година по данни на българския министър на защитата след 1989 година Димитър Луджев. Това са били евентуално в по-голямата си част напълно младежи, най-често мъже, само че също дами и деца.

По данни на армейски военачалник Добри Джуров (1916 – 2002), който е дълготраен министър на защитата на Народна република България, към 95 % от записаните 1588 опита за бягство единствено през интервала 1961 - 1962 година, са били осъществени от членове на комсомола. Тоест от младежи на възраст сред 16 и 20 години.

За разлика от Германия след рухването на режима виновните за убийствата при опит за бягство членове на държавното управление на Народна република България не са изправени пред съд. Нито дългогодишният държавен и партиен глава Тодор Живков, нито армейските генерали Добри Джуров и Атанас Семерджиев са понесли отговорност за убийството на бегълци през границата. Дори генерал-полковник Димитър Стоянов, който над 15 години е бил министър на вътрешните работи и началник на Държавна сигурност не е бил подложен на наказателно гонене за дейностите му в граничните региони.
Пропаганден афиш с откъс от Георги Димитров в гранична застава.

С бягствата през българската граница не се занимават единствено граничните служби, а и контраразузнаването. Чуждите туристи в България се следят строго, а източногерманците биват следени даже от сътрудници на ЩАЗИ, пратени особено с тази цел на българското море. За наблюдението им се грижат Шести, Втори и Десети отдел на Държавна сигурност.

Апелиус съумява да събере данни и за убийствата на източногермански жители - 58,8 % от тях са починали на гръцката граница, на границата с Югославия 23,5 %; на турската граница 17,7 %. Той разкрива и че ЩАЗИ внедрява свои хора в България още през 60-те години. Тяхната задача е да наблюдават неразделно немските туристи и да предотвратяват опити за бягство.

За тези наблюдения си спомня и западногерманката Ангелика Цьолер. Тя посещава курорта Албена през 1968 година:

„ В Албена имаше и доста източногермански групи. Веднага ни разделиха, те нямаха право да се хранят едновременно с нас в ресторанта, нито пък да плажуват покрай нас. Виждаше се, че ги следят. Въпреки това успяхме да се срещнем с едно младо семейство. Те ни разпитваха доста в детайли за нашата провинция – Северен Рейн-Вестфалия. Години по-късно получихме картичка от Мюнхен. Бяха съумели да избягат, само че през немската граница. “

Но освен източногермански сътрудници работят интензивно по българското Черноморие. То е цялостно и със западногермански чиновници на разузнавания, открива Апелиус.

Макар че още няма обезпечен свободен достъп до западни досиета, да вземем за пример за тогавашните дейности на Федералната разследваща работа в България, от досиетата, за които дава отговор Федералният орган за предпазване на досиетата на ЩАЗИ, е видно, че и западногермански сътрудници на тайните служби са „ работили ” през 60-те и 70-те години в България като чиновници в туристически организации. Към техните задания спада всекидневното гратис разпространяване на западни печатни издания, които те са поставяли на видно място в кошчета за хартия и на други елементарно налични места като култивиран пейки или парапети. По този метод туристите от Германска демократична република на път за плажа заран са се снабдявали гратис и неусетно със неразрешените за тях вестници и списания. Ако екскурзиант от Германска демократична република вземе неусетно тези неразрешени издания и ги отнесе в хотелската си стая, най-късно на другата заран е можел да чака, че те ще бъдат събрани и унищожени от представителите на Туристическото бюро на Германска демократична република (то е сякаш посланичество на Германска демократична република в България, само че в действителност е напълно под контрола на ЩАЗИ).
Службите наблюдават непознатите туристи даже на плажа.

Но с напредването на годините контролът по границите най-малко в курортите като че ли става по-малко непоколебим. Докато през 60-те морето нощем е осветявано непрестанно от прожектори и охранителните катери не стопират, то през 80-те тези ограничения са прекратени, с цел да не плашат курортистите. България има потребност от валута, а тя идва от туристите.

България стопля връзките с Бавария, надявайки се на заеми. Държавна сигурност има няколко взаимни акции със западногерманското разузнаване и им оказва помощ за ареста на търсен от тях член на терористичната организация RAF. Това опъва ненапълно връзките с ЩАЗИ.

Другата огромна група бегълци през българската граница са българските турци и помаци. И при тях профилът на беглеца е млад мъж на възраст сред 16 и 25. Бягствата на помаци и турци през южната граница са резултат от насилствената промяна на имената им и нежеланието на младежи-донаборници от тези малцинства да служат в армията. Държавна сигурност счита помаците за най-опасния етнос за сигурността на границите, защото те постоянно имали враждебно отношение към „ националната власт “.

През 1992-ра българското Министерство на вътрешните работи разгласява един повърхностен лист, съгласно който общият брой на жертвите на българската граница е бил сред 300 и 400. Според него, единствено от 1947 до 1953 година са починали 270 души, а сред 1962-1992 още 105. Данни за интервалите 1944-1946 и 1985-1990 там няма. Не е посочен и броят на убитите граничари, които не спадат към бежанците, само че въпреки всичко са част от убитите на кльона. Според същата тази обява, най-малко 36 от жертвите от интервала 1962-1992 година са били чужденци. Преди време социологът Васил Кадринов е направил в детайли проучване на бягствата и смъртните случи, което е оповестено на уеб страницата diktaturata.bg, само че и то по всяка възможност е ненапълно.

Поляци и чехословашки граждани също са се опитвали да избягат през България и някои от тях също са били убити.

Според непотвърдени данни починалите по българските граници са близо 2000, само че няма налични документи за това.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.