Как коронавирусът ще промени образованието
Днес от Actualno ще ви срещнем с един превъзходен коментар на Енрике Данс - професор по нововъведения в IE Business School. В последния си материал за британското издание на Форбс Данс проучва по какъв начин коронавирусът промени настройките в образованието във връзка с дигитализацията му и навлизането на от ден на ден отдалечени принадлежности за образование.
Напомняме ви, че в резултат на ограничаващи ограничения в България възпитаници и студенти също минаха в напълно отдалечена форма на образование и по този начин ще завърши тази образователна година. За хората, които спомогнаха този преход да е по-лесен, може да прочете ето тук, където ви срещаме със Сдружение “Образование без раници ” и ето тук, където пък ви срещаме с издателство “Просвета ”.
Изключително любопитна ми беше историята за хора, които употребяват записи на себе си, до момента в който внимават в час, след което ги пускат да се въртят непрекъснато, имитирайки наличие в някоя среща или час, до момента в който вършат други неща. Не съумях да се сдържа и да се усмихна при мисълта, че някой мой студент играе на игра по време на лекцията и е в подготвеност да реагира, в случай че инцидентно го попитам нещо. Още повече, че механически това е нещо, което доста елементарно може да мине, тъй като даже и да се получи прескачане в картината при стартиране на същинската камера още веднъж, това постоянно бихме го отдали на проблем във връзката.
За благополучие аз съм фаворизиран да образовам студенти, чието внимание в час е на равнището на таксата, която заплащат за образованието си и са минали извънредно тежък развой на селекция. Нашата връзка се гради на доверие: те желаят да бъдат обучавани колкото е допустимо по-продуктивно по отношение на събитията и аз желая същото - да преподавам по най-хубавия вероятен метод по отношение на събитията.
В някои случаи, да вземем за пример когато употребявам поостарелия и на прага на пенсиониране Adobe Connect за лекции, явно е, че интеракцията не се получава. Обикновено аз приказвам, до момента в който студентите гледат и споделят екрана с презентацията, а през чат могат да задават въпроси или да отговорят на някой мой въпрос (през микрофона е много неудобно). Но когато употребяваме по-напреднали софтуери като Wow in a Box, или пък Zoom, GoToMeetng, Webex, Гугъл Classroom интеракцията е по-добра и учителите могат да видят лицата на техните студенти, да им зададат въпрос и да изберат да отговори този, който вдигне ръка - с малко повече извършения преживяването прилича това в класната стая. В други случаи, изключително в стратегии за отдалечено учене използваме софтуери на форумен принцип, в които учителят играе ролята на модератор (тази седмица преподавам на една такава група) и понякога използваме видеоконференции.
Разликите са явни и те водят до един фундаментален въпрос: може ли онлайн образованието да размени присъственото и стигнали ли сме досега, в който то може да се смята за равно или даже по-добро преживяване? Отговорът е комплициран. Когато учениците чакат среща онлайн, само че се наложи преподавателят да отсъства и предложи онлайн занимание, нормално това разминаване сред упования и действителност води до разочарования. В този случаи учениците даже биха предпочели да отсрочат напълно часа, до момента в който имаме опция да проведем естествен урок. Но пък в случай че използваме принадлежности, които оферират задоволително интеракция, разочарованието се среща все по-рядко.
Има обаче и различен път, който прави онлайн стратегиите на IE University измежду най-предпочитаните, в случай че се съди по отзивите на студентите: конгрес форматът (обогатен с варианти за лична интеракция, както и онлайн конференции посредством видео). При нас той се оказва по-предпочитан от лекциите онлайн. Знам, че звучи обратно на интуицията, само че е нещо, което от дълго време тествам, с едно на разум че първите ми опити за преподаване в онлайн среда бяха още преди двадесет години - в асинхронна онлайн среда студентите могат да се включват когато преценяват за най-добре и имат задоволително време да си съберат мислите или да си набират нужна информация, като линкове към публикации или видео. Резултатът е по-задълбочени полемики и по-добри опциите за учене.
Много институции дефинират онлайн образованието просто като развиване на разнообразни принадлежности, посредством които студентите могат да се упражняват и да след това да минават изпити. Това схващане в избрани случаи може да прави работа, само че то се отнася за идея, при която ролята на учителя е минимална и постоянно е заменена от заместници, които единствено дават отговор механично на въпроси. Това е характерен артикул, който не е наложително неприятен, стига да оправдава упованията на студентите.
С наложените ограничавания по целия свят в този момент е моментът да опитвам с разнообразни принадлежности и да се опитаме да осигурим на нашите студенти допустимо най-хубавото преживяване, съобразено с техните упования, когато са се записали за нашите стратегии. Ако не можем да го създадем, тогава не можем да продължим към идната фаза, която без подозрение ще стартира с повдигането на рестриктивните мерки - тази фаза, която дава опция на студентите да изберат сами дали да посетят лекция онлайн или да я слушат онлайн, според от желанията им или даже здравословното им положение. Без значение дали става дума единствено за лекция или за изпит, предизвикването пред нас е да създадем прехода от присъствената форма към виртуалната без да навредим на просветителния развой.
Вярвам, че тъкмо това ще бъде идната фаза, най-малкото тъй като ще подхождаме със подозрение към всеки, който е даже с дребна кашлица. Ако вярвате, че откакто бъдат вдигнати ограниченията нещата още веднъж ще се върнат към нормалния ред, съгласно мен грешите. Образованието е измежду най-важните неща и несъмнено ще се промени след този интервал (с всички плюсове за тези, които в такива обстановки умеят да извадят полезното). А за институциите е изключително значимо да не изостанат от този развой.
В края на този материал вършим едно отклоняване, тъй като освен оттатък океана преподавателите могат да опитват с разнообразни технологии за цифрово обучение. У нас Vivacom предлага профилиран програмен продукт за университети, който дава всички гореописани благоприятни условия, само че и още. С него могат да се автоматизират редица процеси - от съставянето на образователната стратегия, през систематична интеграция на обучителните модули с подпомагащите системи и консолидиране на към този момент наложените на пазара облачни услуги като Uni 365, G Suite и Moodle for Education.
С тази система може даже да се прави детайлна инвентаризация на активите и пасивите във ВУЗ-овете, както и да се вършат разнообразни разбори и статистики, по отношение на желанията на мениджмънта.
Напомняме ви, че в резултат на ограничаващи ограничения в България възпитаници и студенти също минаха в напълно отдалечена форма на образование и по този начин ще завърши тази образователна година. За хората, които спомогнаха този преход да е по-лесен, може да прочете ето тук, където ви срещаме със Сдружение “Образование без раници ” и ето тук, където пък ви срещаме с издателство “Просвета ”.
Изключително любопитна ми беше историята за хора, които употребяват записи на себе си, до момента в който внимават в час, след което ги пускат да се въртят непрекъснато, имитирайки наличие в някоя среща или час, до момента в който вършат други неща. Не съумях да се сдържа и да се усмихна при мисълта, че някой мой студент играе на игра по време на лекцията и е в подготвеност да реагира, в случай че инцидентно го попитам нещо. Още повече, че механически това е нещо, което доста елементарно може да мине, тъй като даже и да се получи прескачане в картината при стартиране на същинската камера още веднъж, това постоянно бихме го отдали на проблем във връзката.
За благополучие аз съм фаворизиран да образовам студенти, чието внимание в час е на равнището на таксата, която заплащат за образованието си и са минали извънредно тежък развой на селекция. Нашата връзка се гради на доверие: те желаят да бъдат обучавани колкото е допустимо по-продуктивно по отношение на събитията и аз желая същото - да преподавам по най-хубавия вероятен метод по отношение на събитията.
В някои случаи, да вземем за пример когато употребявам поостарелия и на прага на пенсиониране Adobe Connect за лекции, явно е, че интеракцията не се получава. Обикновено аз приказвам, до момента в който студентите гледат и споделят екрана с презентацията, а през чат могат да задават въпроси или да отговорят на някой мой въпрос (през микрофона е много неудобно). Но когато употребяваме по-напреднали софтуери като Wow in a Box, или пък Zoom, GoToMeetng, Webex, Гугъл Classroom интеракцията е по-добра и учителите могат да видят лицата на техните студенти, да им зададат въпрос и да изберат да отговори този, който вдигне ръка - с малко повече извършения преживяването прилича това в класната стая. В други случаи, изключително в стратегии за отдалечено учене използваме софтуери на форумен принцип, в които учителят играе ролята на модератор (тази седмица преподавам на една такава група) и понякога използваме видеоконференции.
Разликите са явни и те водят до един фундаментален въпрос: може ли онлайн образованието да размени присъственото и стигнали ли сме досега, в който то може да се смята за равно или даже по-добро преживяване? Отговорът е комплициран. Когато учениците чакат среща онлайн, само че се наложи преподавателят да отсъства и предложи онлайн занимание, нормално това разминаване сред упования и действителност води до разочарования. В този случаи учениците даже биха предпочели да отсрочат напълно часа, до момента в който имаме опция да проведем естествен урок. Но пък в случай че използваме принадлежности, които оферират задоволително интеракция, разочарованието се среща все по-рядко.
Има обаче и различен път, който прави онлайн стратегиите на IE University измежду най-предпочитаните, в случай че се съди по отзивите на студентите: конгрес форматът (обогатен с варианти за лична интеракция, както и онлайн конференции посредством видео). При нас той се оказва по-предпочитан от лекциите онлайн. Знам, че звучи обратно на интуицията, само че е нещо, което от дълго време тествам, с едно на разум че първите ми опити за преподаване в онлайн среда бяха още преди двадесет години - в асинхронна онлайн среда студентите могат да се включват когато преценяват за най-добре и имат задоволително време да си съберат мислите или да си набират нужна информация, като линкове към публикации или видео. Резултатът е по-задълбочени полемики и по-добри опциите за учене.
Много институции дефинират онлайн образованието просто като развиване на разнообразни принадлежности, посредством които студентите могат да се упражняват и да след това да минават изпити. Това схващане в избрани случаи може да прави работа, само че то се отнася за идея, при която ролята на учителя е минимална и постоянно е заменена от заместници, които единствено дават отговор механично на въпроси. Това е характерен артикул, който не е наложително неприятен, стига да оправдава упованията на студентите.
С наложените ограничавания по целия свят в този момент е моментът да опитвам с разнообразни принадлежности и да се опитаме да осигурим на нашите студенти допустимо най-хубавото преживяване, съобразено с техните упования, когато са се записали за нашите стратегии. Ако не можем да го създадем, тогава не можем да продължим към идната фаза, която без подозрение ще стартира с повдигането на рестриктивните мерки - тази фаза, която дава опция на студентите да изберат сами дали да посетят лекция онлайн или да я слушат онлайн, според от желанията им или даже здравословното им положение. Без значение дали става дума единствено за лекция или за изпит, предизвикването пред нас е да създадем прехода от присъствената форма към виртуалната без да навредим на просветителния развой.
Вярвам, че тъкмо това ще бъде идната фаза, най-малкото тъй като ще подхождаме със подозрение към всеки, който е даже с дребна кашлица. Ако вярвате, че откакто бъдат вдигнати ограниченията нещата още веднъж ще се върнат към нормалния ред, съгласно мен грешите. Образованието е измежду най-важните неща и несъмнено ще се промени след този интервал (с всички плюсове за тези, които в такива обстановки умеят да извадят полезното). А за институциите е изключително значимо да не изостанат от този развой.
В края на този материал вършим едно отклоняване, тъй като освен оттатък океана преподавателите могат да опитват с разнообразни технологии за цифрово обучение. У нас Vivacom предлага профилиран програмен продукт за университети, който дава всички гореописани благоприятни условия, само че и още. С него могат да се автоматизират редица процеси - от съставянето на образователната стратегия, през систематична интеграция на обучителните модули с подпомагащите системи и консолидиране на към този момент наложените на пазара облачни услуги като Uni 365, G Suite и Moodle for Education.
С тази система може даже да се прави детайлна инвентаризация на активите и пасивите във ВУЗ-овете, както и да се вършат разнообразни разбори и статистики, по отношение на желанията на мениджмънта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ