Почитат паметта на жертвите в комунистическия лагера Белене
Днес, от 12.00 часа, на мястото на някогашния Втори обект на лагера „ Белене “ на остров Персин на река Дунав ще се състои годишното поклонение в памет на жертвите на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия в България.
Събитието се провежда от инициативна група, включваща доста неправителствени организации и частни лица, за възобновяване на обичайното от 1990 година годишно честване по наслов „ Отново дружно да почетем жертвите на лагера „ Белене “.
Честването се възобновява след тригодишно спиране.
Припомняме потребна информация, която е добре да знаем за възпоменанието, което тази година съответствува с Черешова задушница.
Как се стига до остров Персин?
За участниците в тазгодишното поклонение е значимо да знаят, че, с цел да се стигне до мястото на събитието се минава през пропускателния пункт на настоящия затвор в гр. Белене, който се намира на ул. „ Страцин ” №4 в крайдунавния град.
Поклонението на 3 юни е авансово в съгласие с Министерството на правораздаването, към което се водят местата за отнемане от независимост, както и с управлението на пандиза в гр. Белене.
За тази цел то е основало нужния пропускателен режим. Участниците в поклонението ще бъдат допускани против персонална карта.
След инспекцията на пропускателния пункт на пандиза хората ще се придвижват пешком по понтонния мост през реда Дунав, с цел да доближат на брега на остров Персин.
Използване на персонални транспортни средства или бусове
Тези, които са пристигнали с персонални транспортни средства или с бусове до 20 места, ще бъдат допускани като всички пасажери минават пешком по понтонния мост, а транспортните средства се прекарват по него само от водача.
За участници в поклонение, които ще дойдат с бусове от над 20 души уредниците са обезпечили превоз, който от брега на остров Персин след понтонния мост ще ги транспорти до някогашния Втори обект на лагера „ Белене “ – мястото, където ще се организира събитието.
Големите рейсове и други транспортни средства, с които няма да се влиза на остров Персин, следва да се паркират в региона към пандиза по метод, който да не затруднява придвижването на хора и други транспортни средства.
В какъв брой часа може да се влезе на остров Персин?
За да се избегне запушване участници в поклонението ще могат да се придвижат към мястото на събитието още в 9.30 ч. сутринта, без значение, че началото на тазгодишното поклонение е в 12.00 часа.
Разстоянието от брега на остров Персин до Втори обект е към 12 км, само че защото част от пътя не е в положително положение достигането до мястото на събитието лишава към 20 минути.
Тези особености постановат нуждата участниците в поклонението да си създадат сметката, че откакто стигнат до портала на пандиза – инспекцията, прекосяването по понтонния мост и извозването до Втори обект ще им отнеме сред 30-40 минути. Тоест най-късното идване до пандиза в гр. Белене би трябвало да е в 11.20 ч.
Преминаване през територията на естествен парк „ Персина “
Участниците в поклонението би трябвало да знаят, че някогашния Втори обект, където през 1949 година комунистическият режим основава лагера „ Белене “ и огромна от пътя до през остров Персин попадат в предпазена територия на естествен парк „ Персина “.
Изхвърлянето на отпадъци по пътя не е желателно, а на Втори обект уредниците умоляват това да се прави в кошчетата за отпадък.
Какво да си носят хората за всеки случай?
Прогнозата за 3 юни 2023 година в региона на гр. Белене е да има валежи от дъжд по тази причина уредниците предлагат на хората да си носят чадъри или дъждобрани.
Тъй като регионът е прочут със своята мокрота и комари добре е хората да си носят защитни средства срещу ухапвания от тях.
Не се предлага газенето на неокосени зони в региона на Втори обект.
Организаторите ще обезпечат известно количество минерална вода, само че няма да е ненужно, в случай че посетителите си носят по бутилка вода.
Какво може да се види на Втори обект?
Участниците в годишното поклонение, които влязат по-рано на остров Персин, могат да прегледат две непрекъснати изложения на Втори обект.
Външната е „ Свидетели: Памет за лагера „ Белене “, по концепция на Паоло Кортези и Христо Христов, която споделя за най-големия комунистически лагер в България през спомените на оживели лагеристи.
Вътрешната галерия (в първата постройка на Втори обект) е на „ Пробив в стената “ на Веселин Байчев, която демонстрира рисунки на татко му Петър Байчев, лагерист в „ Белене “, изобразяващи разнообразни групи въдворени в лагера.
Специален посетител на събитието
От тази година уредниците на събитието вкарва така наречен специфичен посетител на поклонението. На 3 юни 2023 година това ще бъде Комисията по досиетата.
По време на честването тя ще показа най-новия си документален алманах „ Държавна сигурност и лагерът Белене “, в който с изключение на документи на репресивния уред на Българска комунистическа партия за основаването и активността на лагера, са включени и документи от досиета на лагеристи от трите интервала на „ Белене “.
Извозване на участниците в поклонението до гр. Белене
След привършване на годишното поклонение участниците, които употребяват персонални моторни транспортни средства се придвижват до гр. Белене по противоположния път, като понтонния мост още веднъж се минава пешком от пасажерите.
За хората, които не са със личен превоз, е провеждат подобен, който ще ги извози до понтона на р. Дунав.
Кои са в инициативната група
за възобновяване на годишното поклонение на „ Белене “?
Инициативната група за възобновяване на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „ Белене “ включва:
жители от страната, както и българи от Чехия, Англия и САЩ;
Съюзът на репресираните от комунизма – памет с ръководител Лиляна Друмева;
Гражданската организация „ Справедливост, права и културно съдействие на Балканите “, обединила някогашните жертви на „ Белене “ от времето на „ възродителния развой “ и техните близки с ръководител Сафие Юрдакул;
Съюзът на репресираните от комунистическия режим с ръководител доцент Драго Михалев;
партия „ Обединени земеделци “ с ръководител Петя Ставрева;
Български земеделски народен съюз с ръководител Илия Зюмбилев (и в двете аграрни партии има доста наследници на жертви на комунистическия режим, в това число и такива от лагера „ Белене “);
Дискусионен клуб „ Свободна България “ с ръководител Даниела Беличовска;
доктор Андрей Ковачев, евродепутат, основател на голям брой събития за преосмисляне на комунистическото минало;
Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, един от дребното представители на локалната власт, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим;
Евгений Михайлов, режисьор и държавник, зает с тематиките за комунистическото завещание и метастазите му;
проф. Вили Лилков, откривател на комунистическия интервал и създател на книги, отдадени на жертвите на тоталитарното ръководство на БКП;
Касим Дал, политически пандизчия от комунизма, ръководител на фондация „ Свобода и достолепие “;
Ванцети Василев – публицист и политически бежанец при комунистическия режим;
Стойко Стоянов, основен редактор на уеб страницата Faktor.bg;
Борислав Скочев, създател на документалното проучване „ Концлагерът Белене 1949-1987 “;
Георги Михайлов, историк, създател на уеб страницата desehistory, член на УС на фондация „ Истина и памет “;
Христо Христов, публицист и изпълнителен шеф на фондация „ Истина и памет “.
Инициативата се поддържа от Атлантическия съвет на България.
Събитието се провежда от инициативна група, включваща доста неправителствени организации и частни лица, за възобновяване на обичайното от 1990 година годишно честване по наслов „ Отново дружно да почетем жертвите на лагера „ Белене “.
Честването се възобновява след тригодишно спиране.
Припомняме потребна информация, която е добре да знаем за възпоменанието, което тази година съответствува с Черешова задушница.
Как се стига до остров Персин?
За участниците в тазгодишното поклонение е значимо да знаят, че, с цел да се стигне до мястото на събитието се минава през пропускателния пункт на настоящия затвор в гр. Белене, който се намира на ул. „ Страцин ” №4 в крайдунавния град.
Поклонението на 3 юни е авансово в съгласие с Министерството на правораздаването, към което се водят местата за отнемане от независимост, както и с управлението на пандиза в гр. Белене.
За тази цел то е основало нужния пропускателен режим. Участниците в поклонението ще бъдат допускани против персонална карта.
След инспекцията на пропускателния пункт на пандиза хората ще се придвижват пешком по понтонния мост през реда Дунав, с цел да доближат на брега на остров Персин.
Използване на персонални транспортни средства или бусове
Тези, които са пристигнали с персонални транспортни средства или с бусове до 20 места, ще бъдат допускани като всички пасажери минават пешком по понтонния мост, а транспортните средства се прекарват по него само от водача.
За участници в поклонение, които ще дойдат с бусове от над 20 души уредниците са обезпечили превоз, който от брега на остров Персин след понтонния мост ще ги транспорти до някогашния Втори обект на лагера „ Белене “ – мястото, където ще се организира събитието.
Големите рейсове и други транспортни средства, с които няма да се влиза на остров Персин, следва да се паркират в региона към пандиза по метод, който да не затруднява придвижването на хора и други транспортни средства.
В какъв брой часа може да се влезе на остров Персин?
За да се избегне запушване участници в поклонението ще могат да се придвижат към мястото на събитието още в 9.30 ч. сутринта, без значение, че началото на тазгодишното поклонение е в 12.00 часа.
Разстоянието от брега на остров Персин до Втори обект е към 12 км, само че защото част от пътя не е в положително положение достигането до мястото на събитието лишава към 20 минути.
Тези особености постановат нуждата участниците в поклонението да си създадат сметката, че откакто стигнат до портала на пандиза – инспекцията, прекосяването по понтонния мост и извозването до Втори обект ще им отнеме сред 30-40 минути. Тоест най-късното идване до пандиза в гр. Белене би трябвало да е в 11.20 ч.
Преминаване през територията на естествен парк „ Персина “
Участниците в поклонението би трябвало да знаят, че някогашния Втори обект, където през 1949 година комунистическият режим основава лагера „ Белене “ и огромна от пътя до през остров Персин попадат в предпазена територия на естествен парк „ Персина “.
Изхвърлянето на отпадъци по пътя не е желателно, а на Втори обект уредниците умоляват това да се прави в кошчетата за отпадък.
Какво да си носят хората за всеки случай?
Прогнозата за 3 юни 2023 година в региона на гр. Белене е да има валежи от дъжд по тази причина уредниците предлагат на хората да си носят чадъри или дъждобрани.
Тъй като регионът е прочут със своята мокрота и комари добре е хората да си носят защитни средства срещу ухапвания от тях.
Не се предлага газенето на неокосени зони в региона на Втори обект.
Организаторите ще обезпечат известно количество минерална вода, само че няма да е ненужно, в случай че посетителите си носят по бутилка вода.
Какво може да се види на Втори обект?
Участниците в годишното поклонение, които влязат по-рано на остров Персин, могат да прегледат две непрекъснати изложения на Втори обект.
Външната е „ Свидетели: Памет за лагера „ Белене “, по концепция на Паоло Кортези и Христо Христов, която споделя за най-големия комунистически лагер в България през спомените на оживели лагеристи.
Вътрешната галерия (в първата постройка на Втори обект) е на „ Пробив в стената “ на Веселин Байчев, която демонстрира рисунки на татко му Петър Байчев, лагерист в „ Белене “, изобразяващи разнообразни групи въдворени в лагера.
Специален посетител на събитието
От тази година уредниците на събитието вкарва така наречен специфичен посетител на поклонението. На 3 юни 2023 година това ще бъде Комисията по досиетата.
По време на честването тя ще показа най-новия си документален алманах „ Държавна сигурност и лагерът Белене “, в който с изключение на документи на репресивния уред на Българска комунистическа партия за основаването и активността на лагера, са включени и документи от досиета на лагеристи от трите интервала на „ Белене “.
Извозване на участниците в поклонението до гр. Белене
След привършване на годишното поклонение участниците, които употребяват персонални моторни транспортни средства се придвижват до гр. Белене по противоположния път, като понтонния мост още веднъж се минава пешком от пасажерите.
За хората, които не са със личен превоз, е провеждат подобен, който ще ги извози до понтона на р. Дунав.
Кои са в инициативната група
за възобновяване на годишното поклонение на „ Белене “?
Инициативната група за възобновяване на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „ Белене “ включва:
жители от страната, както и българи от Чехия, Англия и САЩ;
Съюзът на репресираните от комунизма – памет с ръководител Лиляна Друмева;
Гражданската организация „ Справедливост, права и културно съдействие на Балканите “, обединила някогашните жертви на „ Белене “ от времето на „ възродителния развой “ и техните близки с ръководител Сафие Юрдакул;
Съюзът на репресираните от комунистическия режим с ръководител доцент Драго Михалев;
партия „ Обединени земеделци “ с ръководител Петя Ставрева;
Български земеделски народен съюз с ръководител Илия Зюмбилев (и в двете аграрни партии има доста наследници на жертви на комунистическия режим, в това число и такива от лагера „ Белене “);
Дискусионен клуб „ Свободна България “ с ръководител Даниела Беличовска;
доктор Андрей Ковачев, евродепутат, основател на голям брой събития за преосмисляне на комунистическото минало;
Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, един от дребното представители на локалната власт, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим;
Евгений Михайлов, режисьор и държавник, зает с тематиките за комунистическото завещание и метастазите му;
проф. Вили Лилков, откривател на комунистическия интервал и създател на книги, отдадени на жертвите на тоталитарното ръководство на БКП;
Касим Дал, политически пандизчия от комунизма, ръководител на фондация „ Свобода и достолепие “;
Ванцети Василев – публицист и политически бежанец при комунистическия режим;
Стойко Стоянов, основен редактор на уеб страницата Faktor.bg;
Борислав Скочев, създател на документалното проучване „ Концлагерът Белене 1949-1987 “;
Георги Михайлов, историк, създател на уеб страницата desehistory, член на УС на фондация „ Истина и памет “;
Христо Христов, публицист и изпълнителен шеф на фондация „ Истина и памет “.
Инициативата се поддържа от Атлантическия съвет на България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ