Българите за 2024 г. – песимисти за ситуацията в страната и света
Животът обаче смятат, че се възстановява
Коледните и новогодишните празници са мотив за равносметка – персонална, фамилна, социална. Оценките на българите за миналата година в персонален проект към този момент трайно и внезапно се отличават от тези за обстановката в страната и света, демонстрира проучване на Алфа Рисърч. То извършено в интервала 1 – 10 декември 2024 година измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се осъществя със лични средства, написа dnes.bg.
22% от интервюираните декларират, че годината е била по-добра за тях и фамилиите им, против 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират смяна с предходната. Въпреки всички превратности на миналите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 година
В по-общ проект, след десетилетия на скептицизъм, от 2018 година насам (с изключение на ковидната 2020) стабилно се стабилизира усещането за нормализиране на живота в персонален проект.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава трагично с чувството за протичащото се в персонален и фамилен проект. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от предходната година) считат, че България се е трансформирала за положително. Неутралните оценки се резервират към една трета, само че до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако съпоставим с персоналните оценки – над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния хайлайф да строи модерна България.
На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица региони на света и новите политически действителности в основни страни, най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в световен проект. Едва 4.8% считат, че тя е била по-добра от предходната, а три четвърти (74%) са на мнение, че обстановката в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни слагат е – допустимо ли е човек да вижда персоналното си съществуване, благоприятни условия и хоризонти като релативно положителни, когато прави оценка както националната, по този начин и световната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?
Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този абсурд или житейска философия, могат да бъдат изведени от разбора на обособените обществени групи.
Първата, „ всеки самичък да се оправя “ – в условия на възходяща несигурност и безперспективност, по-уязвимите обществени групи построяват своего рода защитна стена към себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на поддръжка от околните и фамилията. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България попадат в тази категория. „ Всеки самичък да се оправя “ е тяхната житейска философия – недоволни са от страната, само че не престават да търсят своето лично избавление.
Втората, „ бедата не е почукала на моята врата “ – ни насочва към събитието, че буреносните облаци над България и света към момента не са засегнали екзистенциалното битие на хората от междинната класа – безработицата е ниска, при неналичието на висока инфлация приходите са релативно постоянни, не се вижда непосредствена опасност за финансовото и икономическо положение на семействата. Те балансират сред депозити и заеми, част от тях даже усилват дълготрайните вложения, което обуславя непрекъснатия растеж в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени внезапно тези настроения, е евентуална икономическа рецесия, съпроводена с инфлация и внезапна загуба на покупателна дарба. Докато обаче тези опасности са към момента единствено в икономическите разбори, само че не и в непосредственото всекидневие на хората, те ще правят оценка себе си като по-далновидни и благоразумни от ръководещите.
И третата „ рецесията е новото обикновено “ – е годна най-много за следящите по-отблизо политическия живот, само че се популяризира и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предварителни избори бяха нещо извънредно, а невъзможността на Народното събрание да избере ръководител и да проработи – изключителна обстановка, то продължителното престояване в рецесия стартира да я трансформира в „ новото обикновено “. Хората се пригаждат към живот в политическа рецесия и дистанцирайки се, се пробват да извлекат максимума от тук и в този момент.
С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 година болшинството от българите.
Очакванията – единствено пожелания, или и подготвеност за постигането им?
Регистрираните настройки намират своето отражение и в упованията за идната година. Въпреки съвсем наложителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, скептицизмът както за страната, по този начин и за света, владее публичните настроения. Най-мрачни и влошаващи се са упованията на световно ниво – 45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) плануват, че през 2025 година ще се задълбочат проблемите в разнообразни краища на света. Едва 26% се надяват, че наклонността от последните години ще се обърне и светът може да се надява на положителни промени.
В съпоставяне със протичащото се в геополитически проект България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% считат, че рецесиите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и чакат разцвет и повече благоприятни условия през 2025 година На този декор, също както и при оценките за изминаващата година, в персонален проект упованията за идната внезапно контрастират. Едва 16% са песимисти против цели 43% оптимисти. Дали става дума единствено за коледни благи очаквания, или за сила да се работи настойчиво и да се отвоюват упованията за по-добро бъдеще, ще проличи в идващите месеци.
Открехването обаче на завесата каква 2025 година желаят да видят хората, доста ясно демонстрира посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква съгласно тях ще е думата на 2025г. се обрисуват три фокуса: Фокус върху геополитиката и световното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в съпротива на войната (4%); Фокус върху технологиите, нововъведенията, изкуствения разсъдък като път към напредъка и развиването (общо 8%); Фокус върху България – вероятността за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), късмет за просперитет (5.5%), само че и … отново избори (5.7%).
Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 година А каква 2025 година и каква България ще запомнят идващите генерации, безспорно зависи не от това какво си пожелаваме, а от това защо сме подготвени да работим, упорстваме и да довеждаме до сполучлив край.
Настоящото изследване е извършено в интервала 1 – 10 декември 2024 година измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се осъществя със лични средства.
Коледните и новогодишните празници са мотив за равносметка – персонална, фамилна, социална. Оценките на българите за миналата година в персонален проект към този момент трайно и внезапно се отличават от тези за обстановката в страната и света, демонстрира проучване на Алфа Рисърч. То извършено в интервала 1 – 10 декември 2024 година измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се осъществя със лични средства, написа dnes.bg.
22% от интервюираните декларират, че годината е била по-добра за тях и фамилиите им, против 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират смяна с предходната. Въпреки всички превратности на миналите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 година
В по-общ проект, след десетилетия на скептицизъм, от 2018 година насам (с изключение на ковидната 2020) стабилно се стабилизира усещането за нормализиране на живота в персонален проект.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава трагично с чувството за протичащото се в персонален и фамилен проект. Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от предходната година) считат, че България се е трансформирала за положително. Неутралните оценки се резервират към една трета, само че до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако съпоставим с персоналните оценки – над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния хайлайф да строи модерна България.
На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица региони на света и новите политически действителности в основни страни, най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в световен проект. Едва 4.8% считат, че тя е била по-добра от предходната, а три четвърти (74%) са на мнение, че обстановката в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Големият въпрос, който тези данни слагат е – допустимо ли е човек да вижда персоналното си съществуване, благоприятни условия и хоризонти като релативно положителни, когато прави оценка както националната, по този начин и световната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?
Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този абсурд или житейска философия, могат да бъдат изведени от разбора на обособените обществени групи.
Първата, „ всеки самичък да се оправя “ – в условия на възходяща несигурност и безперспективност, по-уязвимите обществени групи построяват своего рода защитна стена към себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на поддръжка от околните и фамилията. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България попадат в тази категория. „ Всеки самичък да се оправя “ е тяхната житейска философия – недоволни са от страната, само че не престават да търсят своето лично избавление.
Втората, „ бедата не е почукала на моята врата “ – ни насочва към събитието, че буреносните облаци над България и света към момента не са засегнали екзистенциалното битие на хората от междинната класа – безработицата е ниска, при неналичието на висока инфлация приходите са релативно постоянни, не се вижда непосредствена опасност за финансовото и икономическо положение на семействата. Те балансират сред депозити и заеми, част от тях даже усилват дълготрайните вложения, което обуславя непрекъснатия растеж в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени внезапно тези настроения, е евентуална икономическа рецесия, съпроводена с инфлация и внезапна загуба на покупателна дарба. Докато обаче тези опасности са към момента единствено в икономическите разбори, само че не и в непосредственото всекидневие на хората, те ще правят оценка себе си като по-далновидни и благоразумни от ръководещите.
И третата „ рецесията е новото обикновено “ – е годна най-много за следящите по-отблизо политическия живот, само че се популяризира и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предварителни избори бяха нещо извънредно, а невъзможността на Народното събрание да избере ръководител и да проработи – изключителна обстановка, то продължителното престояване в рецесия стартира да я трансформира в „ новото обикновено “. Хората се пригаждат към живот в политическа рецесия и дистанцирайки се, се пробват да извлекат максимума от тук и в този момент.
С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 година болшинството от българите.
Очакванията – единствено пожелания, или и подготвеност за постигането им?
Регистрираните настройки намират своето отражение и в упованията за идната година. Въпреки съвсем наложителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците, скептицизмът както за страната, по този начин и за света, владее публичните настроения. Най-мрачни и влошаващи се са упованията на световно ниво – 45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) плануват, че през 2025 година ще се задълбочат проблемите в разнообразни краища на света. Едва 26% се надяват, че наклонността от последните години ще се обърне и светът може да се надява на положителни промени.
В съпоставяне със протичащото се в геополитически проект България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% считат, че рецесиите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и чакат разцвет и повече благоприятни условия през 2025 година На този декор, също както и при оценките за изминаващата година, в персонален проект упованията за идната внезапно контрастират. Едва 16% са песимисти против цели 43% оптимисти. Дали става дума единствено за коледни благи очаквания, или за сила да се работи настойчиво и да се отвоюват упованията за по-добро бъдеще, ще проличи в идващите месеци.
Открехването обаче на завесата каква 2025 година желаят да видят хората, доста ясно демонстрира посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква съгласно тях ще е думата на 2025г. се обрисуват три фокуса: Фокус върху геополитиката и световното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в съпротива на войната (4%); Фокус върху технологиите, нововъведенията, изкуствения разсъдък като път към напредъка и развиването (общо 8%); Фокус върху България – вероятността за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), късмет за просперитет (5.5%), само че и … отново избори (5.7%).
Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 година А каква 2025 година и каква България ще запомнят идващите генерации, безспорно зависи не от това какво си пожелаваме, а от това защо сме подготвени да работим, упорстваме и да довеждаме до сполучлив край.
Настоящото изследване е извършено в интервала 1 – 10 декември 2024 година измежду национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с директно стандартизирано изявление с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се осъществя със лични средства.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ