Фото-документална изложба за170-годишнината от рождението на Ефрем Каранов
Днес от 11:00 ч. в читалище „ Братство 1869 ” гр. Кюстендил ще бъде открита фото-документална галерия във връзка 170-годишнината от рождението на Ефрем Каранов.
Ефрем Цветков Каранов е изтъкнат образован активист и държавник, фолклорист и етнограф, роден на 28.01.1853 година в гр. Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско учебно заведение, след което приключва Втора Одеска гимназия и славянска лингвистика в Новоросийски Одески университет. Работи като преводач и като учител в Духовната семинария в Самоков. Заселва се в Кюстендил, където работи основно като преподавател. За цялостната си педагогическа и социална активност Ефрем Каранов получава заслуженото самопризнание на локалната общност и на управлението на образователното дело в страната. През 1892 година дружно с учителите Стоян Заимов и Стефан Аврамов, той е награден с медал „ За гражданска заслуга ” – V степен.
Негови възпитаници са учените Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и други Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и други
Дейността на Ефрем Каранов е обвързвана и с интензивно присъединяване в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 година възвръща активността на читалище „ Братство ”. Взема присъединяване в разнообразни комисии за театрални представления, вечеринки, изграждане на нова постройка за читалището, спомага за разкриване на библиотека и читалня към него.
След построяването на новата читалищна постройка през 1907 година е определен за организатор на читалищния музей, който подрежда и непрекъснато обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се трансформира във значимо звено от културната история на града.
Ефрем Каранов оставя извънредно забавно по наличие и разнообразно по тема креативно завещание – записани национални песни, проучвания в региона на фолклористиката и етнографията. Особено скъпи са проучванията му върху активността на читалище „ Братство ”, създател е на трудовете: „ Няколко думи за Кадин мост ”, „ Богдан левент, воин от Сръбско-българската война ”, „ Румена челник ”, „ Очерк из Осоговските планини ”, „ История на Сърбия ” и доста други.
Ефрем Цветков Каранов е изтъкнат образован активист и държавник, фолклорист и етнограф, роден на 28.01.1853 година в гр. Кратово, Македония. Учи в Цариград в българско учебно заведение, след което приключва Втора Одеска гимназия и славянска лингвистика в Новоросийски Одески университет. Работи като преводач и като учител в Духовната семинария в Самоков. Заселва се в Кюстендил, където работи основно като преподавател. За цялостната си педагогическа и социална активност Ефрем Каранов получава заслуженото самопризнание на локалната общност и на управлението на образователното дело в страната. През 1892 година дружно с учителите Стоян Заимов и Стефан Аврамов, той е награден с медал „ За гражданска заслуга ” – V степен.
Негови възпитаници са учените Йордан Захариев, Ем. Попдимитров и други Поддържа връзки с Марин Дринов, Константин Иречек, Стоян Заимов и други
Дейността на Ефрем Каранов е обвързвана и с интензивно присъединяване в културния живот на Кюстендил. Заедно с по-будни дейци през 1891 година възвръща активността на читалище „ Братство ”. Взема присъединяване в разнообразни комисии за театрални представления, вечеринки, изграждане на нова постройка за читалището, спомага за разкриване на библиотека и читалня към него.
След построяването на новата читалищна постройка през 1907 година е определен за организатор на читалищния музей, който подрежда и непрекъснато обогатява. За няколко десетилетия читалищният музей се трансформира във значимо звено от културната история на града.
Ефрем Каранов оставя извънредно забавно по наличие и разнообразно по тема креативно завещание – записани национални песни, проучвания в региона на фолклористиката и етнографията. Особено скъпи са проучванията му върху активността на читалище „ Братство ”, създател е на трудовете: „ Няколко думи за Кадин мост ”, „ Богдан левент, воин от Сръбско-българската война ”, „ Румена челник ”, „ Очерк из Осоговските планини ”, „ История на Сърбия ” и доста други.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ